Разпореждане по дело №15/2016 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 4673/29.05.2014 г., постановено по гражданско дело № 2996/2013 г. на Районен съд Благоевград, с правно основание чл. 32, ал.2 от ЗС е разпределил ползването на РАЗПРЕДЕЛЯ, на основание чл.32, ал.2 от ЗС, ползването по отношение на следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор № 04279.608.301, целият с площ от 658 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД – 18 – 32/10.05.2006г. на Изп.директор на АК Б., при граници и съседи на имота: имоти с идентификатор № 04279.608.300, № 04279.608.476, № 04279.608.302, № 04279.608.462 и № 04279.608.444, между следните съсобственици: С. М. Т. с ЕГН [ЕГН], А. Б. Т. с ЕГН [ЕГН] и двамата с адрес: [населено място], ул.”Л.” № 21 и Д. М. Н. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул.”Л.” № 21, по предложения от вещото лице инж.Х. Г. втори вариант към основното заключение от 17.04.2014г. и който вариантпредставлява неразделна част от решението.

Така постановено решение е обжалвано с въззивна жалба вх. № 3873/16.07.2014г. от С. М. Т. и А. Б. Т., и двамата с адрес: [населено място], ул. „Л.” № 21, срещу решение № 4673/29.05.2014 г., постановено по гражданско дело № 2996/2013 г. на Районен съд Благоевград, решение, като искането е за отмяна на същото изцяло, като бъде определен начин на реално ползване, съобразно заключението на вещото лице, евентуално по трети вариант от заключението на вещото лице. Претендират присъждане на разноски.

В постъпилия отговор на тази въззивната жалба от Д. М. Н., чрез пълномощника си адв. К. С.. В него се оспорват доводите, развити във въззивната жалба, и се твърди, че атакувания първоинстанционния съдебен акт е обоснован и правилен. Не се правят доказателствени искания. Искат се на направените разноски пред тази инстанция.

Постъпила е частна жалба вх.№383/25.01.2015г. от Д. М. Н., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „Л. № 21, ответник по гр.д.№ 2996/2013г., решено, чрез процесуалния й представител – адв. К. С., съдебен адрес: [населено място], ул. „Л.” № 33. Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК и е образувано по подадена от Д. М. Н., чрез адв. К. С., Частна жалба вх. № 383/23.01.2015г., против Определение № 8012/21.11.2014г., постановено по гр.д. № 2996/2013г., по описа на РС-Благоевград. Иска се частична отмяна в частта за присъдените разноски.

Отговор на частната жалба по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден от ответниците по частната жалба С. Т. и А. Т. считат е за неоснователна.

Съдът при проверка си в закрито заседание по реда на чл. 267, във връзка с чл. 262 от ГПК е приел подадената въззивна жалба и писмения отговор към нея за допустими като подадени в срока за обжалване, от легитимирани страни с правен интерес от обжалване и депозиране на отговор на въззивната жалба, като същите отговарят на изискванията на закона и са редовни.

Окръжен съд, съобразявайки правомощията си визирани в чл. 269 от ГПК, провери изцяло валидността на обжалваното решение на районния съд, неговата допустимост в обжалваната му част, прие за установено следното:

Атакуваното решение е постановено от компетентен съдебен състав и в съответната форма, поради което се явява валидно и допустимо. Въззивната жалба и частната жалба са подадена в законния срок от легитимирано да обжалва лице, поради което е процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбите се явяват основателни.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:

Районен съд - Благоевград е сезиран с искова молба от С. М. Т. с ЕГН [ЕГН] и А. Б. Т. с ЕГН [ЕГН] и двамата с адрес: [населено място], ул.”Л.” № 21, с която против Д. М. Н. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул.”Л.” № 21, е предявен иск за разпределяне правото на ползване на незастроената част от дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор № 04279.608.301, целият с площ от 658 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД – 18 – 32/10.05.2006г. на Изп.директор на АК Б., при граници и съседи на имота: имоти с идентификатор № 04279.608.300, № 04279.608.476, № 04279.608.302, № 04279.608.462 и № 04279.608.444, съобразно построените сгради, съобразно съсобствените квоти, като е поискано предоставяне ползване в общ дял на ищците – правно основание на предявения иск – чл.32, ал.2 от ЗС. При условията на обективно комулативно съединяване е предявен и осъдителен иск от ищците срещу ответницата за заплащане на сумата от общо 120 /сто и двадесет/ лева или по 60 лв. за всеки един от ищците, представляваща обезщетение в размер на среднопазарния наем за ползването на съсобствената вещ от ответника над притежаваните от него идеални части от общата вещ, считано от датата на писменото поискване – 26.07.2013г. до предявяване на иска, ведно със законната лихва върху горната сума от подаване на иска до изплащане на дължимото – правно основание чл.31, ал.2 от ЗС вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.Този втори иск е оттеглен и производството по него е прикратено.

По делото е прието за безспорно, че ищците са собственици общо на 430/636 ид. ч. от дворното място, а ответницата на 206/636 ид.ч. от дворното място. Ищците твърдят, че не могат да постигнат съгласие с ответницата за реалното и самостоятелно ползване на свободното дворно място, тъй като са във влошени отношения. Ищците макар мнозинство не могат да разпределяне ползването на дворното място и са сезирали съда.

При разглеждане на делото пред първата инстанция е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Х. Г.. В заключението на тази експертиза са предложени 4 различни варианта за разпределяне на ползването. Не във всички от тях са съобразени правата на страните в имота.

При така очертаната фактическа обстановка Окръжен съд Благоевград достигна до следните правни изводи:

Настоящата инстанция няма основание да не сподели доводите на предишната относно допустимоста и основателноста на предявения иск с правно основание чл.32,ал.2 от ЗС, но не може да приеме извършеното разпределение по вариянт втори от заключението на вещото лице, тъй като то не отговаря на правата на страните в процеса. При администрирането на ползването на общата вещ то трябва да отговаря напълно на обема на правата на съсобствениците. В този смисъл съдебно решение № 615 от 30.09.2010г на ВКС по гр.д. №1510/2009г на І г.о. на ВКС. Разпределение по вариант втори не съответства на идеалните части на страните. При квоти за ищците общо 430/636 ид. ч. от дворното място и за ответницата на 206/636 ид.ч. от дворното място, не възможно да бъде определена реална част за ползване на ищците 190 кв.м. и 170 кв.м. на ответницата.Реалната площ не отговаря на правата на страните в процесния имот. Неправилно е изключена площа на жилищната сграда /225 кв.м./, която страните ползват при равни дялове. Без правно значение е описаното в договора за дарение на страните, къде че се намират подарените идеални части /150/636 и.д./ на страните. Естеството на идеалните части изключва възможността за такова реално определяне по волята на дарителя, само на една част от идеалните части, без да е извършено цялостно разпределение на всички полагаци се части на съсобствениците.

Приетият вариант за реално ползване от първоинстанционният съд не е правилен. В този аспект е и искането на ответницата да бъде разпределен именно в този вариант, които не може да бъде споделен. На практика, така приетият вариант за ползване от районния съд не е съобразен не с квотите на страните.

Въззивният съд е прецени, че следва да избере вариант трети, предложен от вещото лице Той съотвества на правата на страните в съсобственоста, като на ищците се полагат 317,50 кв.м., на ответницата 93,50 кв.м., 225 кв.м. са за общо ползване, тъй като върху тях е изградена общата жилищна сграда, а допълващите постройките на страните са възложени за ползване като е съобразено досегашното фактическо положение и права върху тях.

С оглед гореизложеното, въззивният съд намира, че постановеното решение от първоинстанционния съд е неправилно, същото следва да бъде отменено, като бъде постановено решение, с което реалното ползване да се разпредели съгласно 3 вариант предложен от вещото лице, който напълно отговаря на правата на страните.

При постановяване на настоящето решение и във връзка с подадената частна жалба касаеща определянето на разноските по двата предявени иска пред РС Благоевград, съдът намира, че следва да се отмени обжалването решение и определение № 8012/21.11.2014г., постановено по гр.д. № 2996/2013г., по описа на РС-Благоевград.

В производство по разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени. Това разрешение следва от характера на производството по чл. 32, ал.2 ЗС, представляващо спорна съдебна администрация, приложима когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за вещта. Съдебното решение ползва и двете страни и затова в първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността. При обжалване отговорността за разноски се разпределя по общите правила и се понася от страната, чиято жалба е отхвърлена или срещу която жалбата е уважена, освен когато ответната по жалбата страна не е дала повод за обжалването и признае основателността му, в който случай и при обжалването разноските се разпределят както в първоинстанционното производство- решение № 275/30.10.2012 г. по гр.д. № 444/2012 г., ВКС, ІІ г.о. В настоящия случай няма признание от ответната страна. Изхождайки от горепосоченото по иска с правно основание чл.32,ал.2 от ЗС и по иска с правно основание чл.31,ал.2 ЗС/ иска оттеглен и поизводството е прекратено/ пред първата инстанция, следва да се направят следните изчисления. Ищците са направли разноски/пред РС/- 350 лв от които първото заключение на вещото лице е в размер на 200 лв и е отговаряло и на въпроси по оттегления иск. Така сумата по това възнаграждение следва да се намали наполовина и възнагражденията стават общо 250 лв.към тях се прибавят 25 лв. държавна такса. Сумата от 275 лв. се съотнася към квотите на страните. Ищците следва да поемат 185,92 лв по първия иск пред първата инстанция, а ответницата 49,08 лв. По оттегления иск РС неправилно в нарушение на разпоредбата на чл.78,ал.4 от ГПК е възложил разноските на ответника. Ответникът има право на разноски независимо от причините за прекратяване на производството. В тази насока се дължат от ищците направените от него разноски за адвокат, в половин размер поради защитата по два иска.Следователно на първа инстанция на ответника му се дължат 150 лв. След прихващане на сумите в първа инстанция се дължи само на ответника сумата от 100,92 лв.Във възивното производство са уважени жалбата на ищците и частната жалба на ответника. Ищците са сторили разноски от 127 лв., а ответника 315 лв. Няма възражения по чл.78,ал.5 от ГПК пред въззивната инстанция. така направените разноски се дължат от насречните страни поради уважаването на подадените от тях жалби. След прихващане във въззивна инстанция се дължи само на ответника сумата от 188 лв.

Мотивиран от горното, Благоевградски окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА изцяло решение № 4673/29.05.2014 г., постановено по гражданско дело № 2996/2013 г. на Районен съд Благоевград и определение № 8012/21.11.2014г., постановено по гр.д. № 2996/2013г., по описа на РС-Благоевград и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

По иска с правно основание чл. 32, ал.2 от ЗС отношение на следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор № *, целият с площ от 658 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД – 18 – 32/10.05.2006г. на Изп.директор на АК Б., при граници и съседи на имота: имоти с идентификатор № * № * № *, № * и № *, между следните съсобственици: С. М. Т. с ЕГН [ЕГН], А. Б. Т. с ЕГН [ЕГН] и двамата с адрес: [населено място], ул.”Л.к” № 21 и Д. М. Н. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул.”Л.” № 21, РАЗПРЕДЕЛЯ ползването по предложения от вещото лице инж. Х. Г. трети вариант към заключението и приложената към него скица, както следва:

І . В дял І – тонирано в червено на площ от 317,50 кв.м. да се ползват общо от ищците С. М. Т. с ЕГН [ЕГН], А. Б. Т. с ЕГН [ЕГН] и двамата с адрес: [населено място], ул.”Л.” № 21;

ІІ. В дял ІІ – тонирано в зелено на площ от 93,50 кв.м. да се полза от ответника Д. М. Н. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул.”Л.” № 21.

Т. в жълто е за общо ползване от страните.

Скицата към заключението на в.л., приподписано от съда да се счита за неразделна част от решението.

ОСЪЖДА С. М. Т. с ЕГН [ЕГН], А. Б. Т. с ЕГН [ЕГН] и двамата с адрес: [населено място], ул.”Л.” № 21 да заплатят на Д. М. Н. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул.”Л.” № 21, сумата от 100,92 лева съдебни и деловодни разноски пред първата инстанция.

ОСЪЖДА С. М. Т. с ЕГН [ЕГН], А. Б. Т. с ЕГН [ЕГН] и двамата с адрес: [населено място], ул.”Л. № 21 да заплатят на Д. М. Н. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул.”Л.” № 21, сумата от 188 лева съдебни и деловодни разноски пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на Република България.

Председател: Членове: