Определение по дело №240/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2602
Дата: 11 юли 2019 г.
Съдия: Жана Иванова Маркова Колева
Дело: 20183100900240
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./…….07.2019 г.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на единадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

т.д. № 240/2018 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба вх. № 5251/16.02.2019 г. на И.К.Д., ЕГН **********, с местожителство *** срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано”, № 5.

При служебна проверка относно допустимостта на производството съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, а предявените искове са допустими, поради което производството по делото следва да се разгледа по реда на глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.

По делото е осъществена пълна двойна размяна на съдебни книжа.

Мотивиран от изложеното съдът намира, че следва да се премине към разглеждане на делото и

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАМИРА исковата молба, с която е сезиран за редовна, а предявеният иск за допустим.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.

УКАЗВА на ответника да конкретизира твърдението си за вземане предвид на обстоятелството, че процесното произшествие представлява трудова злополука.

НАСРОЧВА в с.з. на 24.09.2019 г., 10.00 ч.

ИЗГОТВЯ проект за доклад на делото: Предявен е иск с пр. осн. чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), вр. пар. 22 ПЗРКЗ, с който ищцата моли да бъде осъден ответника, да заплати сумата 44000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди -  болки, страдания и телесни увреждания в резултат на ПТП, настъпило на 19.02.2013 г., около 19.00 ч., в гр. Варна, кв. „Възраждане“, Т-образно кръстовище до бл. 33, по вина на Борислав Николов Иванов, ЕГН **********, водач на л.а. „Фолксваген Пасат“, ДК № ****, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, както и сумата 1675.52 лв., имуществени вреди, изразяващи се в закупуване на медицинско изделие. Претендира се присъждане на разноските по делото.

Ищцата твърди, че за описаното по-горе ПТП отговорността на виновното лице е ангажирана като му е наложено наказание по нохд № 530/2015 г., на ВРС, XXXVII с., присъдата, по което е влязла в сила. Отговорността на ответника се обосновава с наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, за управлявания от Иванов автомобил, обективирана в полица № 03112002884160 от 31.12.2012 г., валидна до 30.12.2013 г.

Ищцата твърди, че в резултат на произшествието получила многофрагментарно счупване на горния край на големия пищял на лявата подбедрица с разместване на фрагментите, контузия на главата – рана на главата в лява париетоокципитална област, рани по лицето и шията, болки в областта на лява ключица, мозъчно сътресение. Непосредствено след произшествието била транспортирана до МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, където на 25.02.2013 г. била извършена операция за открито наместване с вътрешна фиксациятибия и фибула. Поставен бил синтезиращ материал – ортосинтез, който тя сама закупила. Изписана била на 01.03.2013 г. и била назначена антитромботична терапия до 45-тия ден, движела се с помощни средства. Сочи, че след около 2 месеца получила усложнения, които наложили ново хоспитализиране и нова оперативна интервенция на 10.05.2013 г., при която било извършено ексцизионно почистване на раната. Изписана била на 17.05.2013 г. Излага, че въпреки провените рехабилитационни процедури до края на 2015 г. движенията й в колянната и глезенната става били ограничени. Твърди, че и към настоящият момент се придвижва с една патерица. Била неработоспособна за периода 19.02.2013 г. – 09.02.2014 г., през който преминала през две оценки на работоспособността. Липсата на възстановяване наложило посещение на трета по ред лекарска комисия на 01.10.2015 г. През изминалия продължителен период от време повече от две години, ищцата твърди, че изпитвала непрекъснати болки и страдания, след произшествието изобщо не можела да се движи, била подпомагана от своите близки и се чувствала непълноценен човек. Към момента на предявяване на иска ограниченията в движението на левия крайни продължавали. В резултат на произшествието й била причинена и психотравма, изпитвала страх от превозни средства, нарушения в съня, чувство на безпокойство и несигурност, изпаднала в депресия.  , която определила трайна неработоспособност 74 %, от които 60 % се дължали на трудовата злополука, каквито били травмите от процесното ПТП.  

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“” АД, оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, вида, характера на уврежданията и наличието на причинна връзка между тях и произшествието, при което се твърди да са получени. Оспорва представения КП за ПТП с пострадали лица. Релевира възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, изразяващи се в: - пресичане на пътното платно не на пешеходна пътека, - навлизане на платното за движение тичайки, без да се огледа и без да съобрази поведението си с останалите участници в движението; - ищцата сама се била блъснала в спрелия автомобил. Счита, че претенцията е завишена по размер. Счита, че след като травмите на ищцата представляват трудова злополука, това обстоятелство следва да бъде взето предвид. Релевира възражение за погасяване на иска по давност и за погасяване по давност на претенцията за лихва, тъй като същата обхващала период надвишаващ 3 години преди предявяването на иска. Счита, че понесените от ищцата вреди следва да бъдат установявани по дата 01.05.2015 г., когато ищцата е претърпяла друго ПТП.

В срока по чл. 372, ищцата депозира допълнителна искова молба, в която  репликира всички възражения на ответника, в това число и възраженията за съпричиняване от страна на пострадалата на вредоносния резултат. Признава, че на мястото на пресичане не е имало пешеходна пътека, но счита, че то е извършено при условията на чл. 113, ал. 2 . Сочи, че въпросът дали е налице трудова злополука няма отношение към спора, тъй като ищцата няма протокол от НОИ за установяване на трудова злополука, нито е упражнила правата си спрямо работодателя за такава злополука. Поддържа изложените в исковата молба твърдения.

С допълнителна молба, признава, че на 01.05.2015 г. е претърпяла второ ПТП, при което е получила друга травма на същия крак, за репарирането на вредите, от която е било образувано т.д. № 889/2017 г. на ВОС, ТО, водено между същите страни. Счита, че двете претенции касаят различни произшествие и не е налице идентитет между тях.

В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в който поддържа изложените в депозирания отговор, доводи и възражения.

С допълнително становище, счита, че между двете дела е налице идентитет по отношение на претърпяните неимуществени вреди. Счита, че наличието на последващо ПТП е от значение и във връзка с твърдението на ищцата за определения процент неработоспособност с решенията на ТЕЛК.

На основание чл. 300 ГПК, СЪДЪТ УКАЗВА на страните, че е изключена преценката относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност, съставомерните последици от деянието и вината на дееца, които са задължителни за гражданския съд, съобразно влязлата в сила присъда по нохд № 530/2015 г., по описа на ВРС, XXXVII с.

Съдът указва на страните, че на доказване подлежат следните обстоятелства:

Ищцата наличие на пряка причинна връзка между него и вредите, чието репариране се претендира, обосноваване на вредите по вид и размер на претендираното обезщетение, че пресичането е предприето при условията на чл. 113, ал. 2 .

Ответникът -  твърденията за съпричиняване на вредоносния резултат.

Всяка от страните следва да установи обстоятелствата, на които основава възраженията си и черпи изгодни правни последици.

На осн. чл. 146, ал. 2 ГПК УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства във връзка с твърденията си за съпричиняване на резултата от страна на ищцата.

УКАЗВА на страните, че към настоящото дело са приложени нохд № 530/2015 г. и т.д. № 889/2017 г. на ВОС, ТО.

НЕ ДОПУСКА до приемане в с.з. представените от ищцата писмени доказателства съдържащи се на л. 11-26 и на л. 28-31, тъй като са изготвени за целите на друго производство

ДОПУСКА до приемане в с.з. останалите представени от ищцата писмени доказателства.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата да се ползва от показанията на един свидетел при режим на довеждане за установяване на претърпяните неимуществени вреди.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата да се ползва от показанията на втори свидетел за същите обстоятелства.

НАЗНАЧАВА комплексна съдебно-медицинска експертиза в частите – ортопедична и психиатрична, която след запознаване с материалите по делото, запознаване с относимата медицинска документация и преглед на ищцата, да даде отговор на следните въпроси, формулирани служебно от съда: – какви увреждания е получила ищцата в резултат на ПТП на 19.03.2013 г.; -  получените  увреждания намират ли се в причинна връзка с претърпяното ПТП; - възстановена ли е ищцата в пълна степен от уврежданията към момента на експертизата и как е протекъл възстановителния период; - в случай, че не е налице пълно възстановяване на ищцата през изтеклия период на какво се дължи това – усложнения, съпътстващи заболявания или друго; - има ли отношение претърпяното от ищцата второ ПТП на 01.05.2015 г. и травмите от него, към възстановяването на ищцата, неговата продължителност, и към състоянието й в настоящият момент; - след 01.05.2015 г. би ли могла ищцата да диференцира болките и негативните си усещания на кое произшествие се дължат; - налице ли са данни била ли е възстановена ищцата към датата на второто произшествие; - какви са прогнозите за състоянието и възстановяване на ищцата; - закупеното медицинско изделие приложимо ли е при лечението на ищцата при депозит на експертизата в размер на 500.00 лв., платими от бюджета на съда.

ОПРЕДЕЛЯ за вещи лица д-р Радослав Манчев и д-р Татяна Аврамова,  които да се уведомят незабавно.

УКАЗВА на вещите лица, че при изготвяне на експертизата не следва да използват експертизи и свидетелски показания, изготвени и събрани за целите на други производства.

УКАЗВА на вещите лица да представят заключението си в срока по чл. 199 ГПК.

НАЗНАЧАВА съдебна автотехническа експертиза, която след запознаване с материалите по делото, при необходимост оглед на място и изготвяне на скица на произшествието да даде отговор следните въпроси: - в която част на лекия автомобил е настъпил удара; - в момента на удара автомобила бил ли е в движение или е бил в покой, с какъв ход се е движела ищцата непосредствено преди удара; - имала ли е ищцата възможност да предотврати настъпването на произшествието; - налице ли е в близост до мястото на произшествието пешеходна пътека; - какво е платното за движение в района на ПТП – двупосочно, еднопосочно, двулентово или еднолентово; - пешеходката била ли е видима за водача при приближаването си към мястото и при предприемането на пресичането; - къде се е намирала ищцата в момента на удара; - налице ли са препятствия ограничаващи видимостта на водача, преди и по време на извършваната маневра; - имал ли е възможност водача да предотврати настъпване на произшествието, при депозит на експертизата в размер на 300.00 лв., платими както следва: 100.00 лв. от бюджета на съда и 200.00 лв. от ответника в 1-седмичен срок от съобщаването, по сметка на ВОС, с представяне на доказателства.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице инж. Й.М., който да се уведоми след доказателства за заплащане на дължимия депозит.

УКАЗВА на вещото лице, че при изготвяне на експертизата не следва да използва експертизи и свидетелски показания, изготвени и събрани за целите на други производства.

УКАЗВА вещото лице да представи заключението си в срока по чл. 199 ГПК.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им разяснява възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12., тел. *********; служител за контакти  - Нора Великова.Определението не подлежи на обжалване.

Да се призоват страните като им се връчи препис от настоящото определение, на ищеца ведно с препис от допълнителното становище на ответника.

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: