Присъда по дело №815/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 91
Дата: 10 ноември 2021 г.
Съдия: Кристиан Бориславов Гюрчев
Дело: 20214520200815
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 април 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 91
гр. Русе, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Дарина Ив. Илиева
и прокурора Васил Петров Господинов
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Наказателно дело от общ
характер № 20214520200815 по описа за 2021 година
въз основа на закона и доказателствата по делото, съдът
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия МЮБ. Х. Х., роден на 25.10.1963 г. в гр. Русе,
български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работи като шофьор
на товарен автомобил във „Виад“ ЕАД, с местоживеене: гр. Сливо поле, област Русе,
ул. „Дружба“ № 38, с ЕГН: **********, за НЕВИНЕН в това, че на 06.04.2020 г. в гр.
Сливо поле, област Русе нарушил мярка, издадена против разпостранението или
появяването на заразна болест по хората – т. 6 от Заповед № РД-01-130 от 17.03.2020 г.
на Министъра на здравеопазването на Република България, допълнена със Заповеди №
РД-01-140 от 19.03.2020 г. и РД-01-158 от 26.03.2020 г., издадена на основание чл. 63
от Закона за здравето, чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация,
съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична
обстановка, свързана с разпостранението на COVID-19 на територията на страната
„Всички лица по т. 1 и т. 5, поставени под карантина са длъжни да не напускат
домовете си или мястото за настаняване, в което са посочили, че ще пребивават за
посочения в предписанието срок“, като лице по т. 1 от заповедта „всички български
граждани и граждани на други държави с постоянно дългосрочно или продължително
пребиваване на територията на Република България и членовете на техните семейства,
1
пристигащи от … Румъния се поставят под карантина за срок от 14 дни в дома или на
друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава, с предписание
на органите, на граничния здравен контрол …“, поставено под карантина с
Предписание за поставяне под карантина № 2405/28.03.2020 г., № 6168/03.04.2020 г. и
№ 7141/04.04.2020 г. на РЗИ - Русе, не изпълнил задължението да не напуска мястото
за настаняване, което е посочил, че ще пребивава за посочения в предписанието срок –
гр. Сливо поле, ул. „Дружба“ № 38, като деянието е извършено по време на
извънредно положение, свързано със смъртни случаи – обявено с Решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г. върху цялата територия на Република България,
считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г., обнародвано в ДВ бр. 22 (извънреден) от
13.03.2020 г., изменено с Решение на НС от 03.04.2020 г., обнародвано в ДВ бр. 33 от
07.04.2020 г. във вр. с разрастващата се пандемия от COVID-19, поради което и на
основание чл. 304 от НПК във вр. с чл. 9, ал. 2 от НК го ОПРАВДАВА по обвинението
за извършено престъпление по чл. 355, ал. 2, предл. трето във вр. с ал. 1 от НК.
На основание чл. 301, ал. 4 от НПК НАЛАГА на МЮБ. Х. Х., с посочената по-
горе самоличност, административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 300 /триста/ лева
за извършено от същия административно нарушение на чл. 212, ал. 1 от Закона за
здравето във вр. с т. 1 и т. 6 от Заповед № РД-01-130 от 17.03.2020 г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, допълнена със Заповеди № РД-01-140 от
19.03.2020 г. и РД-01-158 от 26.03.2020 г., издадена на основание чл. 63 от Закона за
здравето и чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и
отчет на заразните болести, за това че на 06.04.2020 г. в гр. Сливо поле, област Русе,
като лице, пристигнало от Румъния – държава с регистрирани случай на COVID-19, не
е изпълнил предписание на органите на държавен здравен контрол - Предписание за
поставяне под карантина № 2405/28.03.2020 г. и № 6168/03.04.2020 г. на РЗИ-Русе, и е
нарушил мерки, издадени против разпостранението на заразна болест по хората, като
не изпълнил задължението си да не напуска адреса, на който се изпълнява карантината,
а именно в жилището си в гр. Сливо поле, област Русе, ул. „Дружба“ № 38, и излязъл
от жилището си, срещнал се с М.М. на територията на гр. Русе и посетил нотариална
кантора на нотариус С.В., находяща се в гр. Русе на ул. „Фердинанд“ № 17.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд – Русе в 15-
дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по НОХД № 815/2021 г. по описа на Районен съд – Русе

Районна прокуратура – Русе е внесла обвинителен акт по общия ред, с който
подсъдимият М. Х. Х. е предаден на съд за това, че на 06.04.2020 г. в гр. Сливо поле,
област Русе нарушил мярка, издадена против разпостранението или появяването на
заразна болест по хората – т. 6 от Заповед № РД-01-130 от 17.03.2020 г. на Министъра
на здравеопазването на Република България, допълнена със Заповеди № РД-01-140 от
19.03.2020 г. и РД-01-158 от 26.03.2020 г., издадена на основание чл. 63 от Закона за
здравето, чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет
на заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка,
свързана с разпостранението на COVID-19 на територията на страната „Всички лица
по т. 1 и т. 5, поставени под карантина са длъжни да не напускат домовете си или
мястото за настаняване, в което са посочили, че ще пребивават за посочения в
предписанието срок“, като лице по т. 1 от заповедта „всички български граждани и
граждани на други държави с постоянно дългосрочно или продължително пребиваване
на територията на Република България и членовете на техните семейства, пристигащи
от … Румъния се поставят под карантина за срок от 14 дни в дома или на друго място
за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава, с предписание на
органите, на граничния здравен контрол …“, поставено под карантина с Предписание
за поставяне под карантина № 2405/28.03.2020 г., № 6168/03.04.2020 г. и №
7141/04.04.2020 г. на РЗИ - Русе, не изпълнил задължението да не напуска мястото за
настаняване, което е посочил, че ще пребивава за посочения в предписанието срок – гр.
Сливо поле, ул. „Дружба“ № 38, като деянието е извършено по време на извънредно
положение, свързано със смъртни случаи – обявено с Решение на Народното събрание
от 13.03.2020 г. върху цялата територия на Република България, считано от 13.03.2020
г. до 13.04.2020 г., обнародвано в ДВ бр. 22 (извънреден) от 13.03.2020 г., изменено с
Решение на НС от 03.04.2020 г., обнародвано в ДВ бр. 33 от 07.04.2020 г. във вр. с
разрастващата се пандемия от COVID-19 – престъпление по чл. 355, ал. 2 във вр. с ал.
1 от НК.
Съдебното следствие е проведено при условията на чл. 371, т. 1 от НПК,
доколкото подсъдимият и неговият защитник са дали съгласие да не се провежда
разпит на всички свидетели, като при постановяване на присъдата непосредствено да
се ползва съдържанието на протоколите от съдебното производство. На основание чл.
283 от НПК съдът ги е приобщил като ги е прочел.
В проведеното съдебно заседание представителят на държавното обвинение
пледира за доказаност на обвинителната теза. Счита, че същата напълно кореспондира
и се подкрепя от наличната по делото доказателствена съвкупност, поради което
подсъдимият Х. следвало да бъде признат за виновен, като му се наложат
предвидените в нормата на чл. 355, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК наказания.
Подсъдимият М.Х. се явява лично и с процесуалния си представител – адв. Д.Ц..
Адв. Ц. пледира за оправдателна присъда, доколкото от събраната доказателствена
съвкупност не може да се установи по категоричен начин, че подсъдимият Х. е
осъществил престъплението, за което е предаден на съд. Акцентира, че част от
посочените в обвинението заповеди са били отменени с последваща заповед на
Министъра на здравеопазването, а в единствената действаща към момента на деянието
Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 г. сред изрично посочените държави в т. I, 2 не
фигурира Румъния, а в т. I, 3, б. „в“ е упоменато, че въведеното със заповедта
1
ограничение не се отнася за транспортен персона, ангажиран с превоз на товари, към
която група спада и подсъдимия. Оспорва компетентността на лицата, издали
процесните предписания, доколкото в ЗЗдр е предвидено, че същите се издават от
директора на РЗИ или оправомощени от него лица. Сочи, че в предписанията не е
предвидено изрична забрана на карантинираното лице да напуска жилището си, като
посоченото не е било разяснено на подсъдимия и при съставяне на предписанията.
Подсъдимият Х. подкрепя изложеното от защитника му, като в последната си
дума моли да бъде признат за невинен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, след като ги
обсъди съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и взе предвид
становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият М. Х. Х. е роден на 25.10.1963 г. в гр. Русе. Същият е български
гражданин с ЕГН: **********, със средно образование, женен и неосъждан. Работи
като шофьор на товарен автомобил във „Виад“ ЕАД – с. Борисово и живее в гр. Сливо
поле, област Русе, ул. „Дружба“ № 38.
Подсъдимият М.Х. работел като шофьор на товарен автомобил във „Виад“ ЕАД,
като служебните му задължения включвали извършване на превоз на фураж със
служебен товарен автомобил до Република Румъния.
В началото на месец март 2020 г. в Република България били установени случаи
на заразната болест COVID-19, с оглед на което за територията на цялата страна била
въведена епидемична обстановка, свързана с разпространението на тази болест. С
оглед повишаване на заболеваемостта в световен план била обявена пандемична
обстановка.
В тази връзка, на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република
България по предложение на Министерския съвет, съгласно Решение от 13.03.2020 г.
на 44-то Народно събрание, обнародвано в ДВ бр. 22 (извънреден) от 13.03.2020 г.,
изменено с Решение на НС от 03.04.2020 г., обнародвано в ДВ бр. 33 от 07.04.2020 г.,
върху цялата територия на Република България било въведено извънредно положение,
считано от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.
Във връзка с обявеното извънредно положение върху цялата територия на
Република България, считано от 17 март 2020 г., на основание чл. 61, ал. 2 и чл. 63, ал.
1, 3, 5, 6 и 7 от Закона за здравето, чл. 73 от АПК, чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за
реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, както и поради
усложняващата се епидемична обстановка, свързана е разпространението на COVID-19
на територията на страната, Министърът на здравеопазването на Република България
издал Заповед № РД-01-130 от 17.03.2020 г., изменена и допълнена със заповеди № РД-
01-140/19.03.2020 г. и № РД-01-158/26.03.2020 г.
В т. 1 на Заповед № РД-01-130 от 17.03.2020 г., изменена и допълнена със
Заповед № РД-01-158/26.03.2020 г., се предвижда, че всички лица, които влизат на
територията на Република България от държава с регистрирани случаи на COVID-19,
следва да бъдат поставени под карантина за срок от 14 дни в дома си или на друго
място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава, с предписание по
образец (Приложение към заповедта) на органите на граничния здравен контрол, с
изключенията посочени в т. 1.1 и т. 1.2. С т. 1.1 на същата заповед, изменена и
2
допълнена със Заповед № РД-01-140/19.03.2020 г. се въвеждат специални правила по
отношение на българските граждани, водачи на тежкотоварни автомобили с цел
извършване или приключване на международен превоз: - да се намират в кабината на
товарния автомобил; - да управляват товарния автомобил; - да извършват товаро-
разтоварни дейности; - да напуснат територията на Република България преди да е
изтекъл карантинния период, когато напускат територията за извършване на
международен превоз. За водачите, които не предвиждат отпътуване към държава по т.
1, се прилагала мярката по т. 6. В т. 6 на Заповед № РД-01-130 от 17.03.2020г., е
предвидено, че всички лица, поставени под карантина са длъжни да не напускат
домовете си или мястото за настаняване, в което са посочили, че ще пребивават за
посочения в предписанието срок.
Със Заповед № РД-01-274/21.05.2020 г., влязла в сила на 22.05.2020 г., е
отменена Заповед № РД-01-265/14.05.2020 г., отменяща Заповед № РД-01-183 от
06.04.2020 г., отменяща Заповед № РД-01-130 от 17.03.2020 г. С т. 5, б. „а“ се отменя
задължението за 14-дневна карантина при влизане на територията на Република
България по отношение на водачите на товарни автомобили, извършващи или
приключващи международен превоз на товар и стоки.
На 28.03.2020 г., на 03.04.2020 г. и на 04.04.2020 г. подсъдимият М.Х. при
изпълнение на курсове с товарния автомобил се прибирал от Република Румъния в
Република България, като влизал в страната през ГКПП „Дунав мост“. На 28.03.2020 г.
свидетелят И.М., в качеството си на служител-старши инспектор при РЗИ-Русе, издал
на подсъдимия, като лице пристигащо от Румъния, Предписание за поставяне под
карантина изх. № 2405/28.03.2020 г. на РЗИ - Русе, в което било посочено, че
подсъдимият се поставя под карантина на адрес: гр.Сливо поле, ул. „Дружба“ № 38, за
срок от 14 дни, с начална дата 28.03.2020 г. На 03.04.2020 г. свидетелят М.С., в
качеството си на служител – старши инспектор при РЗИ-Русе, издала на подсъдимия,
като лице пристигащо от Румъния, Предписание за поставяне под карантина изх. №
6168/03.04.2020 г., в което било посочено, че посъдимият се поставя под карантина на
адрес: гр. Сливо поле, за срок от 14 дни, с начална дата 03.04.2020 г. На 04.04.2020 г.
С.И., в качеството си на служител – старши инспектор при РЗИ-Русе, издала на
подсъдимия, като лице пристигащо от Румъния, Предписание за поставяне под
карантина изх. № 7141/04.04.2020 г. на РЗИ – Русе, в което било гр. Сливо поле, ул.
,Дружба“ № 38 за срок от 14 дни, с начална дата 04.04.2020 г. На подсъдимия М.Х.
били връчени преписи и от трите предписания срещу подпис.
През месец април 2020 г. подсъдимият Х. решил да си купи лек автомобил, тъй
като неговия се бил повредил, а му бил необходим да се придвижва до базата на
дружеството в с. Борисово, област Русе, където работи. По обява в интернет
подсъдимият Х. си харесал автомобил и на 05.04.2020 г. се свързал с продавача -
свидетеля М.М. М. от гр. Русе.
Около обяд на 06.04.2020 г. свидетелите Г.Г. и А-Д. извършили проверка на
лицата, които били поставени под карантина в гр. Сливо поле, между които бил
подсъдимия Х.. Свидетелят Г. констатирал, че подсъдимият Х. се намира в дома си.
В ранния следобед на 06.04.2020 г., въпреки че сроковете на карантината му,
посочени в Предписанието за поставяне под карантина изх. №2405/28.03.2020 г. на РЗИ
- Русе, Предписанието за поставяне под карантина изх. № 6168/03.04.2020г. на РЗИ -
Русе, и Предписанието за поставяне под карантина изх. № 7141/04.04.2020 г. на РЗИ -
Русе не били изтекли, подсъдимият М.Х. напуснал дома си, находящ се в гр. Сливо
3
поле, ул. „Дружба“ № 38, и придружен от сина си - свидетеля И.М.Х., пристигнали в
гр. Русе, където се срещнали със свидетеля М.М.. След като извършил оглед на
предлагания за продажба автомобил, подсъдимият Х. решил да го закупи още същия
ден, като сделката трябвало да се осъществи между него и свидетеля М.. В тази връзка
тримата отишли в кантората на нотариус С.В., находяща се на ул. „Фердинанд“ №17 в
гр. Русе. Там свидетелят Х.Б. - нотариус по заместване, приел документите на лицата и
се убедил в тяхната самоличност. При оформяне на сделката свидетелят Б. се усъмнил,
че подсъдимият може да е поставен под карантина, поради което се свързал със
свидетеля М. по телефона, тъй като свидетелят М., свидетеля Х. и подсъдимия Х. се
намирали пред кантората, където изчаквали оформяне на документите. При проведения
разговор свидетелят М. съобщил на свидетеля Б., че подсъдимият му е казал, че е
поставен под карантина и че е международен шофьор. Разбирайки това, свидетелят Б.
заявил, че няма да изповяда сделката и подал сигнал в полицията. От полицията
потвърдили, че действително подсъдимият Х. е поставен под карантина до 11.04.2020
г. Междувременно свидетелят М., свидетеля Х. и подсъдимия Х. се разбрали сделката
да се сключи между свидетеля Х. и свидетеля М.. След изповядване на сделката,
подсъдимият Х. се прибрал директно в жилището си, находящо се в гр. Сливо поле,
област Русе, ул. „Дружба“ № 38.
По разпореждане на дежурен при ОДЧ Сливо поле на 06.04.2020 г., около 16:55
ч., дома на подсъдимия Х. в гр. Сливо поле, област Русе, ул. „Дружба“ № 38, бил
посетен от свидетеля К.К. и колегата му Д.Д. - полицейски служители при РУ Сливо
поле при ОД на МВР Русе. При извършената проверка двамата не установили
подсъдимия в дома му. При проведения разговор със съпругата му Н. Х.а, последната
им споделила, че съпругът ѝ, придружен от сина им, били в гр. Русе, за да закупят
автомобил. Полицейските служители останали половин час пред дома на подсъдимия,
но той не се прибрал. По същото време свидетелят Г.Г. и колежката му А-Д. -
полицейски служители на РУ Сливо поле при ОД на МВР Русе, били изпратени в с.
Борисово, област Русе във „Вианд“ ЕАД с цел проверка дали подсъдимият се намира
на работното си място. Свидетелите Г. и Д. провели разговори с пазача в дружеството
Евгени Митев, който извършил проверка им заявил, че подсъдимият Х. не се намира на
работното си място и на 06.04.2020 г. е почивка.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената и приета от съда фактическа обстановка се установява от
приобщените по делото доказателства – показанията на свидетелите Х.Б., М.М., Г.Г.,
К.К., Н. Х.а, И. Х., И.М., М.С., Д.Д., обясненията на подсъдимия М.Х., от приетите по
реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – Предписания за поставяне под
карантина с изх. № 2405/28.03.2020 г., изх. № 6168/03.04.2020г. и изх. №
7141/04.04.2020 г. на РЗИ – Русе, справки от РЗИ-Русе и РЗИ-Силистра, справка от
„Вианд“ ЕАД, три броя формуляри за събиране на данни на пристигащи от рискови
страни, свидетелство за съдимост, автобиография и декларация по ЗСГ.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Х.Б., М.М., Г.Г., К.К., Н.
Х.а, И. Х., И.М., М.С. и Д.Д., доколкото изложеното от тях почива на преките им
впечатления и не се констатират както вътрешни противоречия, така и колизия с
останалата доказателствена съвкупност.
От показанията на свидетелите М.С. и И.М. и приложените по делото
предписания се установява, че подсъдимият Х., като лице, идващо от Румъния, е
поставен под карантина за период от 14 дни, както следва: с предписание изх. №
4
2405/28.03.2020 г. на адрес: гр. Сливо поле, ул. „Дружба“ № 38 с начална дата
28.03.2020 г.; с предписание изх. № 6168/03.04.2020 г. на адрес: гр. Сливо поле, с
начална дата 03.04.2020 г.; и с предписание изх. № 7141/04.04.2020 г. на адрес: гр.
Сливо поле, ул. „Дружба“ № 38 с начална дата 04.04.2020 г. В трите предписания,
препис от които са връчени лично на подсъдимия, изрично е отбелязано
обстоятелството, че е длъжен да изпълнява и да не нарушава предписанията, като при
евентуално нарушение на посочените в него указания носи наказателна отговорност.
От показанията на свидетелите С. и М. се установява и механизма за издаване на
процесните предписания, като същите се издават на основата на попълнена от лицето,
подлежащо на карантина, декларация, в която следва да посочат личните си данни, от
коя страна влизат и на какъв адрес ще бъдат под карантина.
От показанията на свидетеля Х.Б., М.М., И. Х. и Н. Х.а се установява, че на
06.04.2020 г. подсъдимият Х. заедно със свидетеля И. Х. е напуснал жилището си,
находящо се в гр. Сливо поле, ул. „Дружба“ № 38 и пътувал до гр. Русе, за да извърши
оглед на МПС, което му е било нужно, за да се придвижва от дома си до работното си
място. При пристигането си в гр. Русе подсъдимият Х. първо се е срещнал със
свидетеля М., а след това заедно с последния и свидетеля Х. е посетил кантората на
нотариус С.В., находяща се на ул. „Фердинанд“ №17 в гр. Русе, където трябало и да се
изповяда сделката. От показанията на свидетеля М. и Х. е видно, че подсъдимият е бил
наясно с обстоятелството, че е поставен под карантина, като изпълнението на същата е
следвало да се изпълнява в дома му в гр. Сливо поле.
От показанията на свидетелите К.К. и Г.Г. – полицейски служители, извършили
проверката във връзка с подадения от свидетеля Б. сигнал, е видно, че подсъдимият Х.
не е бил установен нито на мястото, където е следвало да се изпълнява наложената на
подсъдимия карантина, а именно гр. Сливо поле, ул. „Дружба“ № 38, нито на
работното му място в с. Борисово, община Сливо поле. Посоченото се потвърждава и
представената справка от „Вианд“ ЕАД, според която на инкриминиранта дата
подсъдимият не е бил на работа.
От представената справка от РЗИ-Русе се установява, че свидетелите С. и М.,
както и С.И., в качеството си на служители на РЗИ-Русе, са изпълнявали дежурства на
посочените в обвинителния акт дати – 28.03., 03.04. и 04.04.2020 г. В изисканата от
съда справка е посочено, че от началото на въведените противоепидемични мерки в
страната, считано от 13.03.2020 г., до 06.04.2020 г. на територията на област Русе няма
починали лица от COVID-19, а 14-дневната заболеваемост към дата 14.04.2020 г. е била
2,3 на 100 хиляди души.
Съдът изцяло кредитира обясненията на подсъдимия Х., като отчита
двойнствения им характер на доказателствено средство и средство за защита,
доколкото изложеното от него намира потвърждение в останалата доказателствена
съвкупност. В обясненията си подсъдимият не оспорва, че е напуснал дома си и че е
пътувал до гр. Русе, където се е срещнал със свидетеля М. и е посетил нотариалната
кантора на нотариус С.В., находяща се на ул. „Фердинанд“ №17 в гр. Русе. От
обяснеянията му се установява и причината за нарушаване на карантината му, а
именно да закупи МПС, за да може да се придвижва до работното си място.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Обект на престъплението по чл. 355, ал. 2, пр. трето във вр. с ал. 1 от НК са
обществените отношения, при които се засяга здравето на гражданите. Същото е
формално, на просто извършване, като изпълнителното деяние се изразява в
5
нарушаване на наредба, правила или мерки, издадени против разпостраняването или
появяването на заразна болест по хората по време на епидемия.
Настоящият съдебен състав счита, че от събраната по делото доказателствена
съвкупност по безспорен начин се установява, че подсъдимият М.Х. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на процесното престъпление.
Така от обективна страна подсъдимият Мюбедин Х. на 06.04.2020 г. в гр. Сливо
поле, област Русе нарушил мярка, издадена против разпостранението или появяването
на заразна болест по хората – т. 6 от Заповед № РД-01-130 от 17.03.2020 г. на
Министъра на здравеопазването на Република България, допълнена със Заповеди №
РД-01-140 от 19.03.2020 г. и РД-01-158 от 26.03.2020 г., издадена на основание чл. 63
от Закона за здравето, чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация,
съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична
обстановка, свързана с разпостранението на COVID-19 на територията на страната
„Всички лица по т. 1 и т. 5, поставени под карантина са длъжни да не напускат
домовете си или мястото за настаняване, в което са посочили, че ще пребивават за
посочения в предписанието срок“, като лице по т. 1 от заповедта „всички български
граждани и граждани на други държави с постоянно дългосрочно или продължително
пребиваване на територията на Република България и членовете на техните семейства,
пристигащи от … Румъния се поставят под карантина за срок от 14 дни в дома или на
друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава, с предписание
на органите, на граничния здравен контрол …“, поставено под карантина с
Предписание за поставяне под карантина № 2405/28.03.2020 г., № 6168/03.04.2020 г. и
№ 7141/04.04.2020 г. на РЗИ - Русе, не изпълнил задължението да не напуска мястото
за настаняване, което е посочил, че ще пребивава за посочения в предписанието срок –
гр. Сливо поле, ул. „Дружба“ № 38, като деянието е извършено по време на
извънредно положение, свързано със смъртни случаи – обявено с Решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г. върху цялата територия на Република България,
считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г., обнародвано в ДВ бр. 22 (извънреден) от
13.03.2020 г., изменено с Решение на НС от 03.04.2020 г., обнародвано в ДВ бр. 33 от
07.04.2020 г. във вр. с разрастващата се пандемия от COVID-19
Изпълнителното деяние е осъществено с действие, доколкото, въпреки че с
Предписание за поставяне под карантина № 2405/28.03.2020 г., № 6168/03.04.2020 г. и
№ 7141/04.04.2020 г. на РЗИ – Русе подсъдимият Х. е е бил поставен под 14-дневна
карантина на следния адрес: гр. Сливо поле, ул. „Дружба“ № 38, като лице,
пристигащо от държава с установени случаи на COVID-19, подсъдимият М.Х. на
06.04.2020 г. е нарушил така наложената му карантина като се е придвижил до гр.
Русе, където се срещна с М.М. и посетил нотариална кантора на нотариус С.В.,
находяща се в гр. Русе на ул. „Фердинанд“ № 17. Налице е и квалифициращия белег по
чл. чл. 355, ал. 2, пр. трето във вр. с ал. 1 от НК, доколкото деянието е осъществено по
време на епидемия, свързана със смъртни случаи – 22 към 06.04.2020 г. Следва да се
посочи, че в Предписание за поставяне под карантина № 6168/03.04.2020 г. е посочен
като адрес единствено гр. Сливо поле. Посоченото не се отразява на съставомерността
на престъплението, за което е предаден подсъдимия на съд, доколкото посоченото
предписание не е било атакувано по съотвения ред, поради което и се явява
задължително за подсъдимия, а и идвайки в гр. Русе подсъдимият е извършил
нарушение и на наложената му забрана да напуска гр. Сливо поле.
На 06.04.2020 г. подсъдимият Х. не е бил на работа, поради което спрямо него
не следва да се прилагат специалните правила, уредени в т.1.1, б. „а“ от Заповед № РД-
01-130/17.03.2020г. на Министъра на здравеопазването на Република България,
изменени и допълнени със Заповед №РД-01-140/19.03.2020 г.

От субективна страна подсъдимият е извършил деянието при форма на вината
6
пряк умисъл. Подсъдимият Х. е съзнавал, че обявеното извънредно положение е
свързано със смъртни случаи върху цялата на територията на Република, както и че е
поставен под карантина с Предписание за поставяне под карантина изх. №
2405/28.03.2020г. на РЗИ - Русе, Предписание за поставяне под карантина изх. №
6168/03.04.2020г. на РЗИ — Русе и Предписание за поставяне под карантина изх. №
7141/04.04.2020г. на РЗИ - Русе и че не може да напуска дома си, находящ се в гр.
Сливо поле, ул. „Дружба“ № 38.
Съдът не споделя направеното от защитата възражение, че подсъдимият не е бил
наясно с дадените му указания и неразбирал смисъла на думата „карантина“. Видно от
приложените по делото предписания, от които подсъдимият е получил препис, в тях е
описано мястото и времето на карантината. Следва да се посочи, че терминът
карантина е широкоизвестен и не се нуждае от легална дефиниция. Нещо повече от
показанията на свидетеля Г. се установи, че на 06.04.2020 г. последният е посетил дома
на подсъдимия, тоест същият е бил наясно с наложената му мярка.
Съдът не споделя и направеното възражение касателно наведените от защитата
възражения за незаконосъобразност на предписанията. НПК за разлика от ГПК не
предвижда възможност за извършване на инцидентен контрол относно
законосъобразността на административни актове. В процесния случай предписанията
не са били атакувани и същите са задължителни както за подсъдимия, така и за съда.
Същевременно съдът счита, че обществената опасност на извършеното от
подсъдимия е явно незначителна. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 визира две хипотези, при
които деянието не е престъпно, макар и привидно да съдържа признаците на определен
състав на престъпление: когато то не е обществено опасно въобще и в действителност
не оказва никакво отрицателно въздействие върху защитените обществени отношения,
или когато обществената опасност на деянието е явно незначителна, без да е напълно
изключена. В настоящия случай е налице втората хипотеза - чл. 9, ал. 2 от НК /в тази
насока Решение № 60114 от 06.07.2021 г., постановено по н.д. № 438/2021 г. на III н. о.
на ВКС/.
При приложение на чл. 9, ал. 2 от НК следва да се преценяват съвкупно всички
елементи от състава на престъплението – характера и обекта на посегателството,
степента, в която той може да бъде засегнат или застрашен, характеристиките на дееца,
които имат отражение върху обществената опасност на неговата личност,
общестеноопасните последици от деянието. В процесния случай се установи, че
извършеното от подсъдимия нарушение на карантината е било с цел да посети гр. Русе,
където е трябвало да финализира сделка за закупуване на МПС, като същото му било
нужно, за да се придвижва от дома си в гр. Сливо поле до работното си място в с.
Борисово. Използваното от подсъдимия Х. до този момент МПС - лек автомобил
„Шкода Октавия“ с рег. № Р3240 АК, било повредено, а не е била налице и
възможност за придвижване чрез обществен транспорт. От събраната по делото
доказателствена съвкупност не се установи подсъдимият да е боледувал и по този
начин поведението му да е довело до застрашаване на здравето и живота на околните.
Видно от приложените по делото заповеди за командироване от „Вианд“ ЕАД – клон с.
Борисово през месец април 2020 г. подсъдимият е продължил да изпълнява трудовите
си задълженията си, както и да извършва курсове с товарен автомобил до Република
Румъния. Освен това следва да се отбележи, че със Заповед РД-01-274 от 21.05.2020 г.
на Министъра на здравеопазването на Република България - т. 5 б. „ад“ и т. 10
задължителната 14-дневна карантина е отпаднала за водачите на товарни автомобили,
които извършват или приключват международен превоз на товари и стоки, какъвто е и
М.Х.. В допълнение следва да се отчете и поведението на подсъдимия преди
инкриминирания период, като същият е спазвал наложената му карантина, независимо,
че с оглед на трудовата му ангажираност той е бил в постоянна карантина.
Подсъдимият Григоров е трудово ангажиран, неосъждан, образован, с добри
характеристични данни и е оказал пълно съдействие на разследващите органи за
7
разкриване на обективната истина и бързото приключване на процеса. В тази насока
съдът счита, че процесното деяние се явява и инцидентно в неговия живот. С оглед на
изложеното съдът приема, че осъщественото от подсъдимия деяние, макар и формално
да осъществява признаците на престъпление по чл. 355, ал. 2, пр. трето от НК, е с
толкова явно незначителна обществена опасност, че е малозначително по смисъла на
чл. 9, ал. 2 от НК.
Посочената малозначителност обаче определя за това деяние да се понесе от
подсъдимия административна, а не наказателна отговорност, понеже същото деяние е
съставомерно административно нарушение. Разпоредбата на чл. 212, ал. 1 от ЗЗдр.
предвижда административно наказание „Глоба“ в размер от 200 до 500 лева за лице,
което не изпълни предписание на органите на държавния здравен контрол. Ето защо
отчитайки посочените по-горе обстоятелства, касаещи ниската степен на обществена
опасност на подсъдимия и характеристиките на конкретната проява, съдът намира, че
адекватната административна санкция на дееца за извършеното от него нарушение, а
именно за това че на 06.04.2020 г. в гр. Сливо поле, област Русе, като лице,
пристигнало от Румъния – държава с регистрирани случай на COVID-19, не е изпълнил
предписание на органите на държавен здравен контрол - Предписание за поставяне под
карантина № 2405/28.03.2020 г. и № 6168/03.04.2020 г. на РЗИ-Русе, и е нарушил
мерки, издадени против разпостранението на заразна болест по хората, като не
изпълнил задължението си да не напуска адреса, на който се изпълнява карантината, а
именно в жилището си в гр. Сливо поле, област Русе, ул. „Дружба“ № 38, и излязъл от
жилището си, срещнал се с М.М. на територията на гр. Русе и посетил нотариална
кантора на нотариус С.В., находяща се в гр. Русе на ул. „Фердинанд“ № 17, следва да е
е в размер около средния, а именно – 300 лева глоба.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
8
Съобщи за изтекли лични данни