Р Е Ш Е Н И Е №
град Свиленград, 17.08.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на десети август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар: Ренета
И., като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело (АНД) № 358 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № КГ-2326
от 21.05.2020 година на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор (ДАМТН), с което на ЕТ „Фани – Димитър Димитров” с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат А.Г.,
представляван от Димитър Василев Димитров, за нарушение на чл. 8, ал. 2 от Закона
за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), вр.чл. 6,
т. 2, Приложение № 2 от Наредба за изискванията за качество на течните горива,
условията, реда и начина на техния контрол (НИКТГУРНТК) е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 20 000 лв. (т. 1) и
e постановено ЕТ-жалбоподател
да заплати разходите за вземане и изпитване на пробите в общ размер на 420 лв. (т.
2).
ЕТ-жалбоподател чрез процесуалния си представител – адвокат А.Г.,
моли за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен, тъй като били
допуснати съществени нарушения в административнонаказателното производство и
поради противоречие на процесуалния и материалния закони. Твърди се, че
направените фактически и правни изводи били необосновани и недоказани. Сочи се,
че ЕТ-жалбоподател не бил извършил инкриминираното
нарушение.
В съдебната
фаза, редовно призован, ЕТ-жалбоподател, не изпраща
представител.
За тях се явява адвокат А.Г., който пледира
за отмяна на обжалвания акт поради допуснати нарушения при вземане на пробите –
не било ясно дали бензиноколонка № 4 функционира,
само една колонка работела, било останало старо
гориво и т.н. Сочи се, че капацитетът на обекта
бил малък, горивото било с необходимите документи; както и че не била изяснена
фактическата обстановка по отношение на формата на разпространение на горивото. Алтернативно от Съда се иска да приложи разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нямало вредни последици, на нормативните изисквания
не отговаряли само два показателя, което не правило горивото негодно. Претендират се
разноски по делото. Представен е Списък на разноските.
В съдебната фаза
не се ангажират доказателства. Направени
са доказателствени искания относно гласни доказателства, които са оставени без
уважение от настоящия Съдебен състав поради ирелевантността им към конкретния
правен спор.
Административнонаказващият орган АНО (въззиваемата
страна) - Председателят на ДАМТН,
редовно призовани, не изпращат представител.
В
съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съгласно чл. 61
от ЗАНН ход на делото е даден, тъй
като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след
като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 11.12.2019 година около 12.40 часа свидетелите Е.Д.Д.
и Д.В.И. (служители на ДАМТН), посещават обект - бензиностанция № 1, находяща
се на автомагистрала (АМ) „Марица”, при км. 100-101, на територията на община
Свиленград, област Хасково – управляван (стопанисван) на ЕТ-жалбоподател. В
изпълнение на служебните си задължения в присъствието на законния представител на
ЕТ-жалбоподател – Димитър Василев Димитров, извършват
проверка на документите, придружаващи последните доставки на течни горива и вземат
представителни проби - контролна и арбитражна, от гориво за дизелови двигатели
за изпитване, с удължител (полипропиленова тръба), предварително почистен с памучен парцал, за дизелово
гориво от дозиращия накрайник на бензиноколонка № 4
към резервоар № 1 с налично количество 5 752 литра и обем на резервоара 45
284 литра. Преди вземане на пробата е източено около 5 литра гориво. Пробата е
взета директно в чисти еднолитрови метални съдове (бутилка, контейнер) за
еднократна употреба, предварително промити на обекта чрез няколкократно приплакване
и изсипване на горивото. В общото количество взета проба от 6 литра е включено
и горивото, изразходвано за промивката (около 0.200 литра). Пробата е
разпределена в 6 броя метални съдове, от които: 3 броя за контролни проби за
изпитване в акредитирана лаборатория, 2 броя – арбитражни проби и 1 брой –
контролна проба за проверявания субект. Съдовете затворени със запушалки, проверено
е че са херметизирани, етикетирани са с различни
етикети според това дали са контролни или арбитражни и пломбирани с оловна
пломба с клещи на инспектора (маркирани са с персонален № 2) и с еднократна
пломба. Тези действия са отразени в Протокол № Хс-160 от същата дата.
Установява се, че последната доставка на горивото е в количество 4 994 литра по
Експедиционна бележка № 032618/17.07.2019 година и Декларация за съответствие №
11100/15.07.2019 година на „Инса Ойл”
ЕООД (, приложени в Административнонаказателна
преписка (АНП)). Взети са и други проби от автомобилен бензин А-95Н,
които не са предмет на настоящия правен спор. Екземпляр от Протокола е получен
от законния представител на проверявания ЕТ срещу подпис.
Контролната проба, съвпадаща по номер на еднократната
пломба, вида на горивото и количеството с тази, обозначена в Протокол № Хс-160
от дата 11.12.2019 година, е предадена за изпитване по точно определени
показатели със Заявка № С-522 от 12.12.2019 година в акредитирана стационарна Изпитвателна
лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ДАМТН със
Сертификат за акредитация, ведно със Заповед № А 436 от 26.11.2018 година,
издадени от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация” и приложени
по делото. За резултатите от изпитването е съставен Протокол № С-0522-2 от 12.12.2019
година, в който са посочени вида, в който е получена и индивидуализиращите
белези на изследваната проба, които съвпадат с тези на иззетата с Протокол №
Хс-160 от дата 11.12.2019 година. В Протокола е посочено, че резултатът от
изпитването по характеристика „пламна температура” отчита 47 °С с допустима
грешка от 0.9 и по характеристика „гранична температура на филтруемост”
отчита - 6 °С с допустима грешка от 0.1. Извършена е експертиза, чийто
заключения са обективирани в Констативен протокол за
съответствие на течно гориво с изискванията за качество № КП-0748 от 12.12.2019
година, от който се установява, че процесното гориво
за дизелови двигатели по показатели „пламна температура” и „гранична
температура на филтруемост” не съответства на изискванията
за качество след прилагане на критериите за прецизност на използвания метод за
изпитване съгласно чл. 7 от НИКТГУРНТК – полученият резултат от изпитването
относно изискването за „пламна температура” е под нормата от 55 °С, а за „гранична
температура на филтруемост” е над нормата от - 15 °С (както
вече бе посочено след прилагане на критериите за прецизност на използвания
метод за изпитване съгласно чл. 7 от НИКТГУРНТК, т.е. съгласно критериите на
БДС). Посочените Протокол от изпитване и Констативен протокол за съответствие
на течно гориво с изискванията за качество са
получени от служител на ЕТ-жалбоподател на 19.12.2019
година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено
- датирано и подписано, се намира приложено в АНП, с отбелязване и на името и
длъжността на получателя му.
Предвид констатираното нарушение е
изпратена покана на ЕТ-жалбоподател негов
представител да се яви в Главна дирекция „Контрол на качеството на течните
горива” към АНО в офиса в град Хасково, бул.„България” № 152 на дата 07.02.2020
година във времето от 09.00 часа до 12.30 часа и от 13.00 часа до 17.30 часа.
Поканата е получена от законния представител на ЕТ-жалбоподател
на 13.12.2019 година.
В кръга на службата си, свидетелят Е.Д.Д.
– Главен инспектор, съставя на 04.02.2020 година (по молба на законния
представител на ЕТ) против ЕТ-жалбоподател при
условията на чл. 40, ал. 4 (нарушението е установено въз основа на официални
документи) и ал. 1 от ЗАНН (в присъствие на законния представител на
ЕТ-нарушител) Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № А-062.
Актът съставя и в присъствието на свидетеля Д.И.. В
изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото
нарушение, свързано с разпространяването на течно гориво – гориво за дизелови
двигатели, което не съответства на изискванията на чл. 6, т. 2 от Приложение № 2
от НИКТГУРНТК, както и на обстоятелствата по извършването и констатирането му.
А досежно квалификацията, нарушението правно
квалифицира с разпоредбите на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, вр.чл.
6, т. 2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК, които вписва за нарушени. АУАН е
предявен на законния представител на ЕТ-жалбоподател –
Димитър Василев Димитров, който не вписва
възражения против констатациите в Акта. АУАН е връчен срещу подпис на законния представител на ЕТ-жалбоподател. В този смисъл е налична по делото и Разписка за
връчване на АУАН.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след
получаване на образуваната с него преписка, Председателят на ДАМТН, издава процесното НП № КГ-2326 на 21.05.2020 година.
В издадения санкционен акт, АНО възпроизвежда изцяло фактическите констатации,
изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от
контролния орган чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, вр.чл. 6,
т. 2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК и налага
на ЕТ-жалбоподателя административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 20 000 лв. Обжалваното НП е
редовно връчено на ЕТ-жалбоподател на 19.06.2020
година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено
- датирано и подписано, се намира приложена в АНП, с отбелязване и на името на
получателя й – Д.Д.В., а именно че е получено от служител
на ЕТ-адресат. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се
противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя
да съставя АУАН за нарушения по чл. 34 от
ЗЧАВ, се доказва от приетата по делото Заповед № А-610/20.09.2019 година на Председателя на ДАМТН.
В кориците на делото са приложени
Справки от Търговския регистър относно
актуалното състояние на ЕТ-жалбоподател и на
доставчика на процесното гориво „Инса Ойл” ЕООД.
Представени са доказателства относно
разходите по вземане и изпитване на пробите.
Изложената
фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява
по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните
в съдебното заседание, проведено на 10.08.2020 година свидетели Е.Д.Д. и
Д.В.И.. Писмените доказателствени източници, по
тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за
достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си
изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските
показания на Е.Д.Д. и Д.В.И., които са последователни,
без вътрешни противоречия, взаимно допълващи се и логични, правдиво звучащи и
при липса на индиции за предубеденост на свидетелите.
Не се
установява посочените свидетели да имат личностно отношение към представители
на ЕТ-жалбоподател, което да ги провокира превратно или недостоверно да пресъздават
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия,
от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с
насрещни доказателства, ангажирани от страна на ЕТ-жалбоподател.
Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно
убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените
доказателства от АНП. Основания за критика по отношение на показанията на
посочените свидетели, не се намериха, а единствено поради служебното им
качество – – служители на ДАМТН, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост
от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвеждат в показанията си. В допълнение към
изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че
актосъставителят е и свидетел, извършил проверката и в последствие констатирал
нарушението, и независимо от това, че лицето е в служебно правоотношение с АНО,
това не го прави заинтересувано лице, тъй като в ЗАНН не е предвидено, че лицата,
работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН (в този
смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година на
Административен съд - Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова). Ето
защо, според Съда показанията на посочените свидетели не са и не се считат за
насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен
ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни
доказателства са пряко относими към изпълнителното
деяние на процесното нарушение и неговото авторство,
времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му
извършване от ЕТ-жалбоподател, с оглед установения
факт, че жалбоподателят разпространява горива, които не са в съответствие с
изискванията за качество, определени в нормативните актове. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за
достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в
АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84
от ЗАНН, които не се
оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в
тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,
при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Преценена
по същество, Жалбата е частично основателна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения
текст (видно от датата на депозиране на
Жалбата в Регистратурата на Районен съд - Свиленград),
от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – процесуален представител с
Пълномощно, приложено по делото, при наличие на
правен интерес от обжалване и пред местно
(по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл.
59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е
проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ
ЗАКОН
Обжалваното
НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална,
процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна
проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.
Спазена
е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на
обжалваното НП.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при
съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването
на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано точно и
ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние е идентично, като изрично е
посочено че на визираните в тези два акта дата и място, ЕТ-жалбоподател е разпространявал горива, които не са в
съответствие с изискванията за качество, определени в нормативните актове. Следователно нарушението е описано по начин, даващ
възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да
организира адекватно правото си на защита. Фактът, че при посочване на
нарушената правната норма, наказващият орган не е изписал конкретната хипотеза
на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, не води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на наказания, защото в НП
се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви
обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни факти са надлежно
квалифицирани като нарушение по чл. 8,
ал. 2 от ЗЧАВ, вр.чл. 6, т.
2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК. Т.е. налице е пълно съответствие между
описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е
нарушена.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно
чл. 37, ал. 1, б. „б” от ЗАНН, вр.чл. 43а, ал. 1 от ЗЧАВ
и чл. 47, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 43а, ал. 3 от
ЗЧАВ. Служителите на АНО – свидетелите Д. и И. притежават
правомощието да извършват проверка и да вземат проби от горива, тъй като са
оправомощени за това по реда на чл. 30а, ал. 1, т. 2
от ЗЧАВ съгласно Заповед № А-610 от 20.09.2019 година на
Председателя на ДАМТН. Видно от тази Заповед Д. и И.
притежават правомощие да съставят АУАН за нарушения по чл. 34, 34а, 34б, 34в и 34г от ЗЧАВ;
да прилагат, посредством даване на задължителни предписания и поставяне на
удостоверителни знаци по чл. 30г, ал. 2 от
ЗЧАВ изчерпателно изброени принудителни административни мерки (ПАМ);
да отменят приложените ПАМ при наличието на законоустановените предпоставки.
Фактът на оправомощаването на посочените длъжностни лица да съставят АУАН за
нарушения по чл. 34, 34а, 34б, 34в и 34г от ЗЧАВ,
имплицитно включва в себе си и правомощието да се извършват проверки, да се
вземат проби от горива за изпитване в лаборатории. Това се следва и от логиката
на самия закон, доколкото в чл. 43а, ал. 1 от
ЗЧАВ се сочи, че АУАН за въпросните нарушения, се съставят от
длъжностните лица по чл. 30б, който чл. 30б, ал. 1, препраща към лицата по чл.
30а, ал. 1, т. 2 от закона. Безспорно наличната Заповед изцяло определя като
лица по чл. 30а, ал. 1, т. 2
от ЗЧАВ настоящите проверяващи Д. и И.. Лицето, подписало НП – Петър Славчев Горновски, заема към момента на издаването му длъжността „Председател
на ДАМТН”. Персоналното заемане на тази длъжност от Горновски
е служебно известно на Съда.
При
издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 2
и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на Акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от
АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Съгласно чл. 8, ал.
2 от ЗЧАВ, който разпространява на пазара течни горива (гориво за дизелови двигатели), които не отговарят на някое от изискванията за качество,
определени в НИКТГУРНТК, носи административнонаказателна отговорност. Приложеният
чл. 6, т. 2 от НИКТГУРНТК,
на който следва да отговарят течните горива, препраща към Приложение
№ 2 от същата Наредба. Според това Приложение, граничната
стойност на показателя „пламна
температура” е над 55 °С, а на
показателя „гранична температура на филтруемост” е
максимум – 15 °С. ЕТ
е извършил описаното в АУАН и НП нарушение по чл.
8, ал. 2 от ЗЧАВ, вр.чл. 6, т. 2, Приложение
№ 2 от НИКТГУРНТК,
като на посочените в НП дата и място разпространява течно гориво - гориво за дизелови двигатели, несъответстващо на изискванията за качество. Налични са доказателства,
че ЕТ „Фани
– Димитър Димитров”, „разпространява”
несъответстващото на изискванията за качество течно гориво за дизелови двигатели. Съгласно разпоредбата на §
1, т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на
ЗЧАВ, по смисъла на закона, разпространение на течни горива е
движението на течните горива по веригата от производител, съответно от вносител,
до крайния разпространител, включително транспортиране, предоставяне на
складови услуги и съхранение на течни горива в местата по чл. 3, ал. 1, т. 5.
Местата по чл.
3, ал. 1, т. 5 от ЗЧАВ са резервоарите за съхраняване и използване
на течни горива, петролните бази, терминалите, бензиностанциите, авто- и жп- цистерните,
корабните горивни танкове, с изключение на резервоарите на моторните превозни
средства. Няма спор по делото, че проверения в настоящия случай обект е
бензиностанция, която несъмнено представлява място измежду изброените в чл.
3, ал. 1, т. 5 от ЗЧАВ, както няма спор, че същата се стопанисва
именно от ЕТ „Фани
– Димитър Димитров”. След като представляващият ЕТ – Димитър Димитров, е присъствал при проверката и е подписал
без забележки Протокол № Хс-160/11.12.2019 година, в който е посочено, че пробите са взети в момент на
разпространение на гориво, настоящата инстанция счита, че фактът на
разпространяване на горивото е безспорно доказан от АНО. Предвид фактическия
състав на извършеното нарушение, същото практически не подлежи на установяване
в момента на извършване на проверката в бензиностанцията. Данни за допуснатото
нарушение актосъставителят има най-рано от момента на получаване резултата от
експертизата на контролната проба. В
този ред на мисли са неоснователни наведените от страна на адвокат Г. в пледоарията
му пред настоящия Съдебен състав възражения, касаещи формата на разпространение
на процесното течно гориво.
Няма спор
по делото, че ЕТ-нарушител е краен разпространител по смисъла на § 1, т. 20 от
ДР на ЗЧАВ.
По отношение на Протокола за
изпитване с № С-0522-1 от 12.12.2019 година следва да се посочи, че в него е отразено, че
констатираната характеристика „пламна
температура” не съответства по
стойност на допустимите критерии – изрично е посочено, че резултатът от
изпитването е 47 °С с отклонение 0.9
при допустима стойност над
55 °С - съгласно
БДС EN ISO 4259 „Нефтопродукти. Определяне и прилагане на данни за прецизност
относно методите за изпитване”, при получен резултат от изпитването под
53 °С, продуктът не съответства на изискванията за качество по
този показател и че констатираната характеристика „гранична температура на филтруемост” не съответства по стойност на допустимите критерии –
изрично е посочено, че резултатът от изпитването е - 6 °С с отклонение 0.1 при допустима стойност максимум - 15 °С - съгласно
БДС EN 116 „Горива за дизелови
двигатели и за битово отопление. Определяне на граничната температура на
филтруемост през студен филтър. Метод на постепенно охлаждаща баня”, при получен резултат от
изпитването над - 13 °С, продуктът не съответства на изискванията за качество по
този показател. Т.е. за да се установи, че тези характеристики
не са в законовите норми не са необходими специални познания, но въпреки това
служителите на АНО са изготвили Констативен протокол, в който изрично са посочили
констатираните несъответствия. Правилно е посочена и
датата на установяване на нарушението, тъй като пробите са взети на дата 11.12.2019
година, но тъй като на место не могат да се направят необходимите изследвания,
което е сторено в един последващ момент като датата на установяване на
нарушението е датата на проверката, както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение. Не
са допуснати нарушения при вземане
на пробите от течното гориво. От показанията на свидетелите – служители на АНО, и предвид представените писмени доказателства, включително
изготвения Протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво за контрол
на качеството № Хс - 160/11.12.2019 година, подписан от законния представител на ЕТ-нарушител без възражения и без изразено несъгласие с начина
на вземане на пробите и това, което е отразено в Протокола, е видно, че
няма допуснато нарушение при вземането на пробите. Установено е по делото по
безспорен начин, че контролните проби са взети чрез пистолет (дозиращия накрайник) на съответната бензиноколонка като е използван специален
накрайник за течно гориво, служещ за предходник между пистолета на колонката и
съответния метален съд. От друга страна, установено е, че съдовете са чисти, за
еднократна употреба, промити са предварително с вида гориво и няма как да са
повлияли върху качеството на горивото, а пробите след това са били етикетирани
и пломбирани съгласно НИКТГУРНТК. С оглед горното, установено е, че пробите са
взети надлежно и че вземането на проби от дизеловото гориво
от бензиностанция на санкционирания ЕТ е
станало като са спазени изискванията на нормативната уредба относно начина за
взимане, съхранение и обработка на тези проби. От Протокола
за проверка и вземане на проба от течно гориво за контрол на качеството № Хс-160/11.12.2019
година, е видно, че при вземане на пробата от течно гориво – гориво за дизелови двигатели, са били спазени изискванията на чл. 21 от НИКТГУРНТК. Във връзка с това следва
да се посочи наличието на нормативно уреден в чл.
22, ал. 9 от НИКТГУРНТК ред за оспорване на получените резултати от
изпитването, проведено в стационарна лаборатория - възможност, от която
жалбоподателят не се е възползвал. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 9 от НИКТГУРНТК, при оспорване на
резултатите от изпитване в стационарната лаборатория заинтересуваната страна е
длъжна в 7-дневен срок от получаването на Протоколите по ал. 8 да
поиска арбитражната проба да бъде изпитана по арбитражните методи за изпитване
по съответните показатели за нейна сметка в друга акредитирана от „Българската
служба за акредитация” лаборатория и резултатите от изпитването се считат за
окончателни.
В тази
връзка и предвид факта, че след като резултатите
от изпитване в стационарната лаборатория не са
оспорени в посочения срок, те стават окончателни и не подлежат на коригиране, като следва да се посочи, че в случая нарушението е установено въз основа на официални
документи - Протокол от изпитване № С-0522-2/12.12.2019
година и Констативен протокол за съответствие на течно гориво с
изискванията за качество № КП-0748/12.12.2019 година, поради което следва, че АУАН правилно
е съставен по реда, предвиден в
чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, като това обстоятелство
изрично е отразено в същия. От горното следва, че твърденията на процесуалния представител
на ЕТ-жалбоподател, наведени в открито съдебно
заседание и касаещи цялост на пломбите и
наличието на остатъци от гориво от друга партида са неоснователни. От
друга страна те са и ирелевантни за настоящия правен спор с оглед изложеното
по-горе в настоящото изложение. Но все пак следва да се посочи, че
служителите на АНО преди да вземат пробите са проточили около 5 литра гориво,
което е в съответствие с нормативните изисквания при подобни проверки.
Отделно от това, видно
от съставения на 12.12.2019 година Протокол от изпитване на контролната проба е описана
идентичност и ненакърненост на опаковките, представени за проба. Контролът за
качеството на течните горива се осъществява от Председателя на ДАМТН
чрез Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива” (ГД „ККТГ”) (чл. 14, т. 1 от НИКТГУРНТК)
и оправомощените със Заповед на Председателя на ДАМТН длъжностни лица на ГД „ККТГ”
- за дейностите по чл. 30б, ал. 1 от ЗЧАВ
(чл. 14, т.
2 от НИКТГУРНТК), като по силата на чл. 15, т.
3 от НИКТГУРНТК длъжностните лица от ГД „ККТГ”
извършват контрол в бензиностанции от колонките за зареждане. Съгласно § 1, т.
10 от ДР на НИКТГУРНТК, „представителна
проба” е проба с физични или химични характеристики, идентични на
средните характеристики на целия обем, от който се взема проба. В разпоредбата
на чл. 18 от НИКТГУРНТК е посочено, че проби от
течни горива от бензиноколонки се вземат от дюзата (накрайника на ръкохватката
на дозиращата помпа) директно в еднолитрови метални съдове за еднократна
употреба с помощта на удължител, непозволяващ разплискване, до запълване на
около 85 на сто от съда. С оглед цитираните разпоредби и доколкото няма спор,
че пробите при извършената на 11.12.2019 година
проверка са взети от самата колонка, това е достатъчно, за да се приеме, че
същите са представителни.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи,
че правилно при констатираните две
несъответствия с нормативните изисквания относно качеството на процесното гориво, е наложено едно наказание, с оглед
разпоредбата на чл. 34, ал. 7 от ЗЧАВ.
Извършеното
конкретно деяние, преценено според обективните си признаци, не може да се
квалифицира като престъпно.
Деянието е съставомерно от обективна
страна, като с оглед обстоятелството, че е ангажирана
административнонаказателната отговорност на ЕТ, доколкото се касае за
обективна отговорност, не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна
на деянието. Т.е. отговорността за нарушението на ЕТ е обективна и
не подлежи на изследване от субективна страна - установяването на предвидените
в санкционната норма обстоятелства от обективна страна, влече съответно
административнонаказателна отговорност за този субект.
Досежно приложението на
чл. 28 от ЗАНН. Преценката за наличието на маловажност е предоставена на АНО, но тя подлежи и на съдебен контрол, в който смисъл е
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 година, постановено по т.д.№ 1/2005 година на ОСНК при ВКС. Няма спор, че в процеса на
административното наказване наказващият орган е длъжен да провери налице ли са
предпоставките за приложение хипотезата на маловажен случай и ако те липсват,
да пристъпи към издаването на НП (по аргумент от
разпоредбата на чл. 53, ал.
1 от ЗАНН). Дори и АНО да не е
обсъдил тази възможност в мотивите си обаче, няма пречка това да се извърши от Съда
в процеса по контрол на НП. В случай, че Съдът
констатира, че извършеното нарушение носи белезите на маловажен случай, няма
никаква пречка да приложи последиците на тази хипотеза. Според настоящия
състав, в случая преценката за липса на основания и предпоставки за
квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция
на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от
негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент
от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на
НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав
на административното нарушение, процесното деяние не разкрива обществена
опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса
на такава, поради което не съставлява маловажен случай, според Съда. И това е
така, както поради неговия формален характер – за съставомерността му не е
предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат. Поради това
липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ.
за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на
АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.
Казано по
друг начин съгласно дадената в чл. 93, т. 9 от ДР
на НК дефиниция „маловажен случай”
е този, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
(в случая – нарушение) от съответния вид. Видно от установената фактическа
обстановка, от събраните по делото доказателства не се установява конкретното
нарушение на чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ да се отличава с нещо от
обикновения случай на нарушение от този вид. Единственото констатирано
смекчаващо отговорността обстоятелство е, че въпросното нарушение е първо по
ред на жалбоподателя. Този факт обаче, сам по себе си, няма никакво отношение към
прилагането на института на „маловажния случай”, а следва да бъде
отчетен единствено при индивидуализацията на имуществената отговорност. Следва да се посочи, че изтъкнатите факти от страна на
адвокат Г., свързани с това, че обектът е отварян и затварян многократно, че е
даван под наем, че функционира от юли месец
2019 година и че е с
малък капацитет и т.н., са ирелевантни по делото. Фактът, че е налице
несъответствие на процесното гориво по отношение на
два показателя за качество, го прави некачествено, респ. негодно за употреба,
поради което подлежи на изваждане от търговската мрежа, респ. от гражданския
оборот. Обстоятелството, че течното гориво – предмет на делото, е получено от
лицензирана фирма с нищо не променя горните изводи на Съда, тъй като след
доставката му отговорност по отношение на качеството му носи ЕТ-жалбоподател като краен разпространител по смисъла на § 1,
т. 20 от ДР на ЗЧАВ. В подкрепа на изложеното е и факта, че съгласно чл. 34,
ал. 2 от ЗЧАВ независимо от наличието
или липсата на Декларация за съответствие, крайният разпространител носи административнонаказателна
отговорност при констатирано несъответствие с нормативните изисквания за
качество.
По отношение
на наведеното твърдение от страна на адвокат Г. относно това дали бензиноколонка № 4, от която са взети пробите, е
функционирала към момента на проверката, Съдът сочи следното: разпитаните по
делото свидетели са категорични, че точно тази бензиноколонка
е работила към момента на проверката, а както вече бе посочено няма основание
да не се дава вяра на показанията на тези свидетели. От друга страна тези
свидетелски показания са подкрепени от писмени доказателства, находящи се в
кориците на АНП, а именно: дубликат на Служебен бон, от който става ясно, че в
13.41 часа е заредено дизелово гориво именно от процесната
колонка, т.е. то е заредено по време на проверката, която е започнала около
12.40 часа и е продължила около 2 астрономически часа.
В случая е
неприложима и разпоредбата на чл. 15 от НК, която гласи, че не
е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да
предвиди настъпването на общественоопасните последици. От буквалния прочит на
цитираната норма, става ясно, че същата урежда обстоятелства, изключващи вината
на дееца. От своя страна административнонаказателната отговорност на ЕТ, какъвто безсъмнено е и настоящия жалбоподател, се
ангажира за неизпълнение на задължения към Държавата или Общината
при осъществяване на тяхната дейност – чл. 83, ал. 1 от ЗАНН. Основна характеристика на
административнонаказателната отговорност на ЕТ и
юридическите лица е, че тя е обективна, т.е. безвиновна. След като вината не е
част от състава на процесното нарушение, то в случая липсва каквато и да било
възможност, предметното на въпросното НП деяние да бъде квалифицирано като
случайно по смисъла на чл. 15 от НК.
ПО РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО
Разпоредбата на чл.
34, ал. 2 от ЗЧАВ предвижда, че който разпространява горива, включително като краен разпространител, които не
съответстват на някое от изискванията за качество, определени в НИКТГУРНТК, ако
деянието не съставлява престъпление, независимо от наличието или липсата на
Декларация за съответствие, се наказва с наказание „Имуществена санкция” в
размер от 10 000 до 100 000 лв.; а
разпоредбата на ал. 7 на посочения чл. 34 сочи, че
размерът
на наложената
Имуществена санкция нараства
пропорционално спрямо минималния й размер в зависимост от
броя на установените несъответствия с изискванията за качество.
Административното
наказание е правилно и законосъобразно определено по вида си, но не и по размера си, индивидуализиран в размер малко над минималния такъв,
предвиден в закона. При
индивидуализацията на наказанието АНО не е посочил основанията си за да
го наложи в точно този размер, предвиден
от разпоредбата на чл. 34,
ал. 2
от ЗЧАВ, вр.чл. 27,
ал. 2 от ЗАНН и т. 1 от ППВС № 10/28.09.1973 година.
АНО се ограничил да посочи само разпоредбата на чл. 34, ал. 7 от ЗЧАВ, но в
Приложение № 2 от НИКТГУРНТК е посочено, че горивата за дизелови
двигатели трябва да отговарят на 20 изисквания за качество, поради което
наложената санкция не може пропорционално да расте за всяко несъответствие с
10 000 лв., тъй като ако са констатирани например 13 несъответствия би
трябвало да се наложи санкция в размер на 130 000 лв., което няма как да
стане тъй като максималният размер на Имуществената санкцията е 100 000
лв. Поради което Съдът намира, че следва да намали размера на наложената
санкция, като разбира се се съобрази с разпоредбата
на чл. 34, ал. 7 от ЗЧАВ. За да определи един справедлив размер на
Имуществената санкция в конкретния случай, Съдът съобрази
обществена опасност на дееца,
която не е завишена, тъй
като по делото не се констатира наличие на влязъл в
сила акт за друго идентично нарушение, респ. на
каквото и да било друго нарушение, както и не се установи представители на ЕТ-жалбоподател да са правили опита да осуетят или
възпрепятстват проверката, напротив законният представител е съдействал на
контролните органи по време на проверката. Отегчаващи
отговорността обстоятелства, не се установиха. Не са налице в
преписката доказателства за финансовото положение на ЕТ-жалбоподател,
което задължение за събиране на такава информация е на АНО. Съдът
се съобрази и с факта, че оборота на проверявания обект, както и че капацитета
на бензиностанцията, са малки. Предвид изложеното и
обстоятелството, че фактическият състав на процесното административно нарушение
разкрива белезите на формално, а не на резултатно деяние, поради което липсата
или наличието на вредоносни последици е ирелевантно за правната му
квалификация, а има значение едва при определяне на административното
наказание, размерът на наказанието следва да се намали до 11 000 лв. Предвид изложеното Съдът намира, че
Жалбата е частично основателна, поради което НП следва да се измени, като се намали размерът на
наложеното наказание „Имуществена санкция” от 20 000
лв. на 11 000 лв. Така редуцирания
размер на наказанието, Съдът намира за правилен и необходим за
постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание - да се
предупреди и превъзпита нарушителят, както и по
отношение на генералната
превенция за въздействие върху обществото.
НП е законосъобразно и
правилно в частта на постановеното възлагане на ЕТ-жалбоподател
да заплати разходите за вземане и
изпитване на пробите. Подобно
разпореждане е напълно законосъобразно, приложено на съответното правно
основание – чл.
25, ал. 4 от НИКТГУРНТК.
Правната разпоредба е императивна и обвързва във всички случаи указаното
разпореждане с вземането на проби, както правилно е подходил и АНО, позовавайки
на същата норма, като друго различно разрешение не следва и предвид доказаното
извършване на конкретното нарушение, обвързано с приложението й. Т.е. правилно
в случая разходите по вземане и изпитване на пробите са възложени на ЕТ,
като законосъобразно е приложена и разпоредбата на чл.
25, ал. 2 от НИКТГУРНТК и чл. 25 от Тарифа № 11.
По разноските:
По делото се
констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя в
размер на 1 200 лв. за адвокатски хонорар съобразно
представените Договор за правна защита и съдействие и Списък
на разноските. АНО
не претендира разноски по делото.
Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по
ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс (АПК). Съгласно чл.
143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа
да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е
имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.
144 от АПК субсидиарно се прилагат
правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита и
съдействие, видно от които е заплатено
в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 1 200 лв.
С оглед изхода на делото и обстоятелството, че НП
следва да бъде потвърдено в частта му по т. 2 и изменено в частта му по т. 1
чрез намалянето му, следва в полза на ЕТ-жалбоподател да се присъдят част от направените по делото
разноски в размер на 500 лв. В тази връзка
искането за присъждане на разноски до пълния предявен размер от 1 200 лв.
следва да се остави без уважение.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, Съдът в
настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ НП № КГ-2326 от 21.05.2020 година на
Председателя на ДАМТН, в частта, с която на ЕТ „Фани – Димитър Димитров” с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, представляван от Димитър
Василев Димитров, за нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, вр.чл.
6, т. 2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 20 000 лв. (т. 1), като НАМАЛЯ размера на
административното наказание „Имуществена санкция” от 20 000 лв. на 11 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № КГ-2326
от 21.05.2020 година на Председателя на ДАМТН, в частта, с която на ЕТ „Фани –
Димитър Димитров” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представляван от Димитър Василев Димитров, e постановено ЕТ-жалбоподател
да заплати разходите за вземане и изпитване на пробите в общ размер на 420 лв.
(т. 2).
На основание чл. 63, ал.
3 от ЗАНН, ОСЪЖДА Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор с адрес: град София, бул.„Г.М.Димитров” № 52а, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „Фани
– Димитър Димитров” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представляван от Димитър Василев Димитров, сумата от 500 лв., представляваща част
от извършени от последния разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото
производството, като ОТХВЪРЛЯ искането да пълния предявен размер от 1 200
лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)