№ 10692
гр. София, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20231110114873 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на Г. В. Г. срещу ЗК „Л...“ АД, с която е предявен иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди за понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 07.10.2022 г.,
причинено от застрахован при ответника по „Гражданска отговорност “ лек автомобил
марка „Мицубиши“, модел „Аутлендър“, рег. № ..., ведно със законната лихва, считано от
16.12.2022 г. /датата на сезиране на застрахователя на основание чл.493, ал.1, т.5 КЗ/до
окончателното плащане.
Ищецът Г. В. Г. твърди, че на 07.10.2022 г. в гр.София, около 11:30 ч. паркираният в
междублоковото пространство на ж.к. Манастирски ливади, пред бл.33, вх.А, лек автомобил
марка Мицубиши, модел Аутлендър, рег. № ..., бил приведен в движение от В. В. К., който
извършил маневра на заден ход, в резултат на което настъпил удар с намиращата се зад
автомобила пешеходка. Ищецът твърди, че причина за настъпване на ПТП е виновното и
противоправно поведение на водача на автомобила, застрахован по гражданска отговорност
при ответника. След произшествието ищцата била прегледана в УМБАЛСМ „Пирогов“
ЕАД, с оплаквания от болки в левия крак – коляно и подбедрица, както и болки в гръдния
кош, с дадени препоръки за домашно лечение. В същия ден била прегледана и от специалист
Съдебна медицина, който при прегледа установил наличие на глезена на десния крак на
червеникаво охлузване, с оток. Получените от ПТП наранявания причинил болки и
страдания на ищцата, които през първите няколко седмици били със значителен интензитет.
Силните болки в долния десен крайник водели до бърза уморяемост и непълноценност, до
ограничаване на възможността да упражнява труд и да се грижи за малолетното си дете.
1
Последиците от ПТП променили начина на живот на Г. В. Г., тъй като била ограничена
социалната, семейната и трудовата му ангажираност. Предявил претенцията си за заплащане
на обезщетение за по доброволен ред пред ответника с писмо вх. № 12744/16.12.2022 г., но
не получили отговор. Поради изложеното, ищецът предявява пряк иск срещу ответното
застрахователно дружество за сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди за понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 07.10.2022 г.,
причинено от застрахован при ответника по „Гражданска отговорност “ лек автомобил
марка Мицубиши, модел Аутлендър, рег. № ..., ведно със законната лихва, считано от
16.12.2022 г. /датата на сезиране на застрахователя на основание чл.493, ал.1, т.5 КЗ/до
окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът ЗК „Л...“ АД оспорва иска. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по полица „ГО“ между деликвента и ответното дружество.
Оспорва механизма на настъпване на ПТП и причинната връзка между ТПТ и настъпилите
вреди, като твърди, че ПТП не е настъпило само по вина на ищеца Г.. Прави възражение за
съпричиняване. Оспорва основателността на претенцията за присъждане на законна лихва
върху главницата. Моли за отхвърляне на иска и присъждането на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2
вр. чл.12 от ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД. Основателността
му се обуславя от наличието на две групи предпоставки: 1/ виновно противоправно деяние
/действие или бездействие/ на лице, от което са причинени вреди /имуществени или
неимуществени/ в определен размер на друго лице; и 2/ наличие на валиден договор за
застраховка гражданска отговорност на виновното лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. При сключена
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Застрахователят
отговаря по риска “Гражданска отговорност” за всички вреди, пряка и непосредствена
последица от увреждането и това е така, защото при тази застраховка дължимите от
застрахователя суми имат обезщетителен характер и са предназначени да поправят вредите,
настъпили в резултат на застрахователното събитие.
Допустимостта на настоящото исково производство се обуславя освен от наличието
на общите процесуални предпоставки, и от специалната такава, предвидена изрично в
императивната норма на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно – проведено рекламационно
производство, в което по извънсъдебен ред увреденият предявява претенцията си за
доброволно уреждане на отношенията със застрахователя и изтичане на тримесечен срок от
искането, в който ответникът не е извършил плащане или е предложил такова в по-нисък
размер, с който ищецът не е съгласен. За наличието на тази процесуална предпоставка съдът
следи служебно.
2
Доказването на специалната процесуална предпоставка се установява от приетата по
делото претенция за изплащане на обезщетение вх.№ 12744/16.12.2022 г. и допълнителна
молба към нея с вх. № 1466/10.02.2023 г. Налице е мълчалив отказ за изплащане на
обезщетение по предявените неимуществени вреди от ищеца, като е изтекъл предвиденият
от законодателя в чл. 498, ал. 3 КЗ, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ тримесечен срок, към момента на
депозиране на исковата молба, по която е образувано делото. Плащане от ответника на
претендираната сума не се твърди и доказва. Горните изводи обуславят допустимостта на
исковото производство, което налага разглеждането на исковата претенция по същество.
В тежест на ищеца е да установи при пълно и главно доказване механизма на
деянието, вредите и наличието на причинна връзка между тях, както и наличието на валиден
договор за застраховка гражданска отговорност на виновното лице. Вината се предполага,
докато наличието на противоправност е правен извод, който се извлича от установените по
делото факти.
По делото е безспорно между страните, че към датата на процесното ПТП е
съществувало валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „гражданска отговорност” между ответника и собственика на лек автомобил
марка „Мицубиши“, модел „Аутлендър“, рег. № ..., което е посочено и в приетия по делото
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-522 от 07.10.2022 г., който в тази част
представлява официален удостоверителен документ и притежава материална
доказателствена сила, както и досежно датата и мястото на настъпване на ПТП. С
определение от 13.11.2023 г. това обстоятелство е признато за безспорно между страните.
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-522 от 07.10.2022 г. и
приетата по делото САТЕ се установява, че на 07.10.2022 г., около 11:30 часа, водачът на лек
автомобил „Мицубиши Аутлендър”, с рег.№ ..., предприел маневра за движение на заден
ход по ул. „Безименна“ в ж. к. „Манастирски ливади“, представляваща изход от бл. 33, с
посока от ул. Тодор Джебаров“ към вх. Б на бл. 33, при която реализирал ПТП с намиращата
се зад него пешеходна Г. В. Г.. Вещото лице посочва, че от техническа гледна точка и от
приложените по делото доказателства, може да се направи извод, че причината за
настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Мицубиши
Аутлендър”, с рег.№ ..., който е предприел маневра за движение на заден ход, без да се
увери, че зоната зад него е свободна и няма да създаде опасност за останалите участници в
движението. Излага, че на мястото на настъпване на процесното ПТП се виждат множество
входове/изходи от подземни паркинги, наземни гаражи и др., като не може да се определи
къде точно се е намирал лек автомобил „Мицубиши“, преди водачът да предприеме маневра
за движение на заден ход. От анализа на данните не може да се определи с точност мястото,
където е възникнало първоначалното съприкосновение между лекия автомобил и
пешеходката: по дължина на платното за движение – на ул., „Безименна“, в посока от ул.
„Тодор Джебаров“ към вх. Б на бл. 33 в ж. к „Манастирски ливади“; по широчина на
платното за движение - от приложените по делото доказателства не може да се определи
къде по ширината на платното за движение е настъпил инициалният удар. Вещото лице
3
посочва още, че в пространството между ул. „Тодор Джебаров“ и вх. Б на бл. 33, след вх. А,
се наблюдава частично пред блока обособена пешеходна зона с дължина от около 6 - 7
метра, като след нея, до вх. Б, не се наблюдава обособена пешеходна зона. По делото няма
приложени доказателства, от които да се определи какво е било разстоянието между
автомобила и мястото на съприкосновение с пешеходката, за точното място на настъпване
на процесното ПТП и съответно дали обичайно там има спрели автомобили или дали има
други препятствия, както и къде точно се е намирала пешеходката и къде точно е бил
паркиран лек автомобил „Мицубиши“ преди водачът да предприеме маневра за движение на
заден ход. Посочено е, чез за да се определи дали водачът е имал възможност да излезе от
паркинга на преден ход е необходимо да се посочи къде точно е бил спрял лек автомобил
„Мицубиши“ - на предблоковото пространство, в подземен паркинг, в гараж и др., каквито
данни няма по делото. Установява се, че процесният лек автомобил „Мицубиши“ разполага
с ляво и дясно странични електрически огледала за обратно виждане и огледало за обратно
виждане в салона на автомобила, закрепено на челното стъкло. Установява се още, че в
момента на удара процесният автомобил се е движил на задна предавка, като
приблизителната скорост на автомобила преди настъпване на произшествието е била не
повече от 7-10 км./ч. Доколкото по делото липсват приложени доказателства за точното
разположение на пешеходката и автомобила преди настъпване на процесното ПТП, то не
може да се определи и дали водачът е имал възможност да предотврати настъпването на
процесното ПТП в момента, в който е възприел пешеходката в огледалото за обратно
виждане, а така също и зоната на видимост на пешеходката към процесния автомобил. В
заключението на вещото лице се посочва, че опасната зона на спиране на лек автомобил
„Мицубиши“, при движение със скорост от 10 км/ч., е 3,36 метра. Посочено е още, че
съгласно приложените по делото доказателства, пешеходката е ударена, докато се е
намирала с гръб към процесния автомобил, като възприемането на шума, издаван при
движение на автомобила, зависело, от една страна, от техническото състояние на
автомобила и изправността на шумозаглушителната му уредба и от друга страна, от
индивидуалните слухови възможности на пешеходката. Установява се, че скоростта на
движение на пешеходката в момента на настъпване на процесното ПТП е била около 5,2
км/ч., както и че най - вероятно инициалният удар е настъпил между задната броня на
процесния автомобил и задната дясна част на пешеходката. Съгласно приложените по
делото доказателства, вследствие на удара по автомобила няма увреждания, а пешеходката
не е падала и няма последващи удари. По делото няма данни пешеходката да е паднала
вследствие на удара, от което може да се направи извод, че нараняванията са вследствие на
съприкосновението с детайли на процесния автомобил.
От представените по делото лист за преглед на пациент № 198647/07.10.2022 г. и
амбулаторен лист № 198647/07.10.2022 г., издадени от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, се
установява, че ищцата е била приета за преглед в спешен кабинет по хирургия при
УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, където й е снета следната анамнеза: блъсната в гръб като
пешеходец от кола, не е падала, не е губила съзнание, возила е количка с дете, която се е
4
обърнала настрани, но детето не е паднало, съобщава за болки в ляв крак – коляно и
подбедрица. Посочена е следната основна диагноза: травма на гръдния кош, неуточнена,
констатирани са оток и охлузна рана на лява подбедрица, назначени са й ортопедични и
травматологични изследвания, ултразвуково изследване на паренхимни коремни органи и
ретроперитонеум, рентгенография на гръден кош и бял дроб, назначена й е терапия, като са
й дадени и следните препоръки: перорално обезболяване, локално – лед, при поява на нови
оплаквания, да се яви на контролен преглед на 08.10.2022 г. Поставено е следното
заключение: без клинични и инструментални данни за травматична увреда на вътрегръдни и
коремни органи. Представени са и образни диагностики № 127954/07.10.2022 г. и №
127932/07.10.2022 г. от назначените ултразвуково изследване на паренхимни коремни
органи и ретроперитонеум и рентгенография на гръден кош и бял дроб.
От представения амбулаторен лист № 198661/07.10.2022 г. се установява, че на
ищцата е поставена основна диагноза: контузия на други и неуточнени части на
подбедрицата, при обективно състояние: болка в областта на дясно коляно и подбедрица,
назначени са рентгенография на подбедрица и колянна става, както и криотерапия и покой.
По делото е представено съдебномедицинско удостоверение № 345.10.2022 г., от
което се установява, че на ищцата са установени следните травматологични увреждания: по
задната повърхност на дясната подбедрица има напречно разположено червеникаво
охлузване с размери 12/4 см., като около същото има оток с диаметър от 10 см., центърът на
охлузването е разположен на около 20 см. от петата, в областта на външния глезен на
десния крак има червеникаво охлузване с диаметър от 1,5 см. Поставено е следното
заключение: оток и охлузвания на десен крак, причинили на ищцата болка и страдание.
Посочено е, че уврежданията са в резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести
предмети и могат да се получат при ПТП, по време и начин, както се съобщава в
предварителните сведения, снети от пострадалата.
От приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза, което съдът
кредитира на основание чл. 202 ГПК, като компетентно, пълно и обективно изготвено, се
установява, че ищцата е получила травма в областта на дясната подбедрица, довела до:
охлузване с размери 12/4 см по задната повърхност на подбедрицата, на около 20 см от
петата (горна трета), оток с размер 10 см. в диаметър около горното охлузване и охлузване с
диаметър 1,5 см. в областта на външния глезен. Вещото лице пояснява, че написаната
първоначална диагноза в спешния хирургичен кабинет „Травма на гръдния кош,
неуточнена“, впоследствие на направените прегледи от хирург и травматолог, както и от
рентгеновата снимка на гръдния кош, не се е потвърдила. Също така в спешния хирургичен
кабинет, първоначално бил сгрешен крайника на ищцата, като вместо дясна подбедрица, е
написана лява, което било честа техническа грешка в приемните кабинети от бързане и
недоглеждане. Навсякъде в останалите медицински документи - амбулаторен лист от
хирург, амбулаторен лист от травматолог, СМУ от съдебен лекар и в самия Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица е вписана правилната дясна подбедрица. Като характер
5
тези травматични увреждания се характеризират като леки и повърхностни травми,
реализиращи медико-биологична характеристика, причиняваща БОЛКА И СТРАДАНИЕ,
доколкото не е установена открита рана по травмираната дясна подбедрица. Вещото лице
посочва, че охлузванията представляват увреда на горния епидермален кожен слой и се
получават по механизма на директния удар с или в твърди повърхности (обикновено с
грапав слой) и коса (тангенциална) посока на въздействие на посоката на силата. Излага, че
от представените документи и анамнестичните данни от ищцата в спешния кабинет се
установява, че същата е блъсната от автомобил (джип), движещ се на заден ход в гръб като
пешеходец, не е падала и губила съзнание, като се е оплаквала от болки в десния крак -
коляно и подбедрица, като заключава, че посоченото описание кореспондира с механизма на
охлузванията, следователно е напълно реално и възможно описаните травматични
увреждания да бъдат получени по механизма на процесното ПТП. От страна на
преглеждащия хирург са били дадени препоръки за перорално обезболяване, локално - лед, и
при поява на нови оплаквания да се яви на контролен преглед на следващия ден 08.10.2022
г., а от страна на травматолога е предписана само криотерапия и покой. Установява се, че
медицинските критерии за пълното възстановяване от описаните травматични увреждания е
до 20 дни. За този период ищцата е търпяла болки и страдания, интензивни през първите 3
дни и затихващи към края на оздравителния период. Сочи, че по делото не са налични
медицински документи, обективизиращи медицинския статус на ищцата след издаването на
СМУ на 07.10.2022 г., включително и от дадената дата за контролен преглед на 08.10.2022 г.,
като по медицински критерии и с оглед на поставените диагнози, както и данните от
медицинските документи, ищцата би трябвало да се е възстановила напълно в срок до 20
дни след настъпилото ПТП, не са налични и документи, обективизиращи каквито и да било
усложнения от поставените диагнози, както и невъзстановени увреди. Охлузванията по
кожата и пресните отоци около тях са напълно възвратими състояния с обратно развитие в
хода на оздравителния процес, неоставящи дори кожни белези и имащи благоприятна
прогноза за в бъдеще, като не се очакват медицински усложнения от тях, като по
медицински показания след 20-ия ден от процесното ПТП, ищцата не би трябвало да търпи
никакви болки и страдания, а няма и представени документи за такива. В приетата по делото
САТЕ (въпроси 14,15 и 16) са отразени от автотехническа гледна точка детайлите от
механизма на процесното ПТП, а от медицинска, доколкото по анамнестични данни ищцата
не е падала, то остава директното съприкосновение с детайлите на автомобила, заключава
вещото лице.
От разпита на свидетеля В. В. К., се установява, че си спомня за инцидента от м.
октомври 2022 г. Свидетелят излизал на заден ход от паркинга на блока, спрял да си съблече
якето, като през това време пострадалата излязла от входа и застанала на един метър зад
работещата кола на свидетеля. Свидетелят тръгнал да излизал и видял ръката на
пострадалата встрани, като съвсем леко я бил докоснал. Сочи, че преди да потегли се е
огледал и в трите огледала, погледнал и назад, но ищцата е била наведена и е нямало как да
я види. Улицата била тупик и нямало откъде да излезе, блокът бил Г-образен и се излизало
само на заден ход. Посочва още, че разстоянието от от входната врата до мястото, където
6
ищцата се е била навела, е 7 метра, улицата била 3 метра, ищцата е минала 4 метра и се е
навела точно зад колата. Пешеходката е била с количка, с гръб към автомобила на
свидетеля, като последният не е видял нито ищцата, нито количката. Сочи, че е трябвало да
слезе от колата, да огледа зад нея и да се качи отново, за да избегне инцидента, колата е била
запалена, а ищцата е била със слушалки. Сочи още, че за пешеходците е имало равен тротоар
вляво от страната на входа, имало река, път и около 4 метра до входа на блока, ищцата не
тръгнала по тротоара, а излязла на улицата, като след улицата имало река. Заявява още, че
ищцата можело да мине между кооперацията и трафопоста и да стигне до главния път.
От разпита на свидетеля М..., живеещ на семейни начала с ищцата, се установява, че
през м. октомври 2021 г. Г. била блъсната в гръб от ППС пред блока, в който живеели в кв.
Манастирски ливади, бл. 33, пред вх. А. Сочи, че след инцидента ищцата звъннала на
свидетеля и той я е закарал в „Пирогов“, трудно ходела, казала, че я боли главата, гърба и
краката, предимно десния крак. Заявява, че последното оплакване отшумяло три месеца след
инцидента, можела е сама да се обслужва, но имала нужда и от помощ. Свидетелства, че е
имала главоболие и болки в областта на врата, гърба и в десния прасец, дълго време палеца
и показалеца на десния крак стояли неестествено, не можела да ги раздели. Ищцата се е
страхувала да се движи по тротоара и да пресича, детето било вързано с колан в количката,
като ищцата е паднала върху количката, обърнала я е, в близост до един бент, тъй като
имало река до блока, ищцата се ударила и в количката, и в земята. Свидетелства, че Г. се е
грижила за трите им деца, след инцидента не е можела да носи едното дете, което било на
година и нещо, като, когато свидетелят не си е бил вкъщи, е нямало кой да й помага.
Изпитвала е страх да не я удари пак нещо отзад. Заявява, че на улицата пред блока можело
да обърне автомобил, но се карало на заден ход, не си спомня ищцата да е била със
слушалки по време на инцидента, тя тъкмо излизала от входа, като автомобилът я е ударил в
гръб.
Предвид изложеното и при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за доказано, че на посочените в исковата молба дата и място,
описаният в исковата молба автомобил е реализирал пътнотранспортно произшествие при
описания по-горе механизъм, както и че последното е настъпило поради виновното
противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, който е
нарушил разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, като е предприел маневра за движение на заден
ход, без да се увери, че зоната зад него е свободна и няма да създаде опасност за останалите
участници в движението.
По размера на предявения иск за неимуществени вреди:
Тъй като обезщетението за неимуществени вреди е заместващо, законодателят е
предвидил в чл. 52 ЗЗД правната възможност на съда по справедливост да определи
паричната престация, която делинквентът, респективно застрахователят на неговата
гражданска отговорност, дължи на увредения като обезщетение за изживените болки и
страдания, които са закономерна последица от уврежданията, настъпили при
произшествието. При обсъждане размера на паричното обезщетение съдът следва да
7
прецени естеството и интензивността на отрицателните изживявания на пострадалия, както
и възрастта на увреденото лице, ръководейки се от обществения критерий за справедливост
към момента на възникването на правото на обезщетение. Съгласно ППВС № 4/1968 г.
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случаите на
увреждане пострадалият понася страдания, които пораждат за него правото да търси
обезщетение за неимуществени вреди. Обезщетението следва да репарира претърпените
болки, страдания, накърнените лични права и интереси, към момента на възникването на
правото, но и съобразявайки новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени
обществено-икономическата конюнктура към увреждането, за да съответства това
обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението да е
еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира.
Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за конкретно
претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и всякакви други
негативи, които са пряка и непосредствена последица от увреждането (В този смисъл
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС; Решение № 28/09.04.2014 г. по т. д. №
1948/2013 г., ІІ-ро Т. О.; Решение 0917/1999 г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение 0213/18.04.2000 г.
по гр. д. № 1265/99 г. на ВКС; Решение № 764/10.12.1999 г. по н. д. № 695/1999 г. ІІ НО).
При определяне на справедливото обезщетение настоящият състав съобрази на първо
място, че установените по делото медико-биологични признаци на увреждания на Г. В. Г. -
травма в областта на дясната подбедрица, довела до: охлузване с размери 12/4 см по задната
повърхност на подбедрицата, на около 20 см от петата (горна трета), оток с размер 10 см. в
диаметър около горното охлузване и охлузване с диаметър 1,5 см. в областта на външния
глезен, по своята медико-биологичната характеристика представляват болка и страдание, с
възстановителен период от 20 дни.
Следователно, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да се съобразят установените от съдебномедицинската експертиза и свидетелските
показания претърпени от ищеца болки и страдания, техният интензитет и продължителност,
както и възстановителният период, възможността за пълно възстановяване, възрастта и
здравословното състояние на пострадалия, като не на последно място следва да се имат
предвид и преживеният от катастрофата стрес, както и психическата травма за ищеца.
Относно претърпените неимуществени вреди, съдът кредитира показанията на свидетеля
М..., макар и да е в близка връзка с ищцата – живеещ на семейни начала с нея. От
показанията на свидетеля се установява, че ищцата е можела сама да се обслужва, имала
главоболие и болки в областта на врата, гърба и в десния прасец. Дълго време палеца и
показалеца на десния крак стояли неестествено, не можела да ги раздели, страхувала се е да
се движи по тротоара и да пресича. Г. се грижила сама за трите им деца, като след
8
инцидента не е можела да носи едното дете, което било на година и нещо. Когато свидетелят
не си е бил вкъщи, нямало кой да й помага. В трайната си практика ВКС приема, че самият
факт на родствена, семейна или друга връзка със страната не е предпоставка, достатъчна за
да дискредитира свидетелските показания и да послужи за основание същите да не бъдат
ползвани от съда при изграждане на изводите за фактите поради евентуалната
заинтересованост на свидетеля от изхода на делото. Така напр. с решение № 118 от
11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г. о., ГК, се приема, че всяко лице, извън
посочените в чл. 166 ГПК, дори и да е заинтересовано от изхода на делото, може да бъде
свидетел. В такава хипотеза съдът не може да игнорира допустимите и относими към факти
от спорното право показания на свидетеля само поради неговата заинтересованост, а е
задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства
по делото. Следователно, с доказателствена стойност се ползват и показанията на лицата по
чл. 172 ГПК и само близката родствена връзка със страната, посочила ги като свидетел, не е
основание за отричане достоверността на изнесеното от тези лица. Освен това с оглед
характера на увреждането и претърпените от него последици, житейски логично е
непосредствени впечатления да имат само лица от най-тесния семеен кръг на пострадалите.
В случая, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът
приема, че за справедливото възмездяване на неблагоприятното засягане на здравето,
резултат от настъпилото ПТП, следва да бъдат съобразени следните конкретни
обстоятелства: за период от около 20 дни констатираното травматично увреждане е довело
до леки и повърхностни травми, реализиращи медико-биологична характеристика,
причиняваща болка и страдание, интензивни през първите 3 дни и затихващи към края на
оздравителния период. Установява се, че към датата на инцидента Г. В. Г. е била на 34
години, т.е. жена с активен начин на живот, която се е грижила за трите си деца. Инцидентът
е довел до създаване на чувство за страх и несигурност, че случилото се може да се повтори.
Няма данни за настъпване на последващи усложнения в процеса на възстановяване, което е
протекло в рамките на нормалното.
Ето защо, отчитайки изложените по-горе специфики на конкретния случай –
степента и продължителността на болките и страданията, вида и характера на уврежданията,
периодът на възстановяване от травмите – около20 дни, възрастта на ищеца, както и
обществено - икономическите условия за живот в страната, съдът намира, че справедливият
размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД,
предполага искът да бъде уважен за сумата от 2000 лв. и отхвърлен до пълния предявен
размер от 4 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
С оглед конкретните социално-икономически условия към датата на процесния
инцидент /07.10.2022 г./, чийто ориентир се явят нормативно определените лимити на
отговорността на застрахователя на риск "Гражданска отговорност на автомобилистите",
съдът съобрази като критерий наред със всички останали за определяне размера на
обезщетението по чл. 52 ЗЗД/решение № 73 от 27.05.2014 г. по т. д. № 3343/2013 г., ІІ Т. О.
ВКС/.
9
Доколкото отговорността на застрахователя е обусловена от тази на прекия
причинител на ПТП, законната лихва се дължи от дата, различна от тази, от която се дължи
от делинквента. Безспорно е също, че по общите правила за деликта, делинквента се счита в
забава от деня на непозволеното увреждане. Съгласно изричната уредба, дадена в чл. 429 от
новия КЗ относно съдържанието на договорните задължения по договора за "Гражданска
отговорност" следва да се приеме, че по силата на законово установеното ограничение,
дължимата от застрахователя в полза на увреденото лице законна лихва, се начислява от
момента, посочен в чл.409 КЗ. По делото се установява, че ищецът е предявил по реда на чл.
380 КЗ пред застрахователя извънсъдебно претенцията си на 16.12.2022 г., като не е налице
произнасяне в законоустановения тримесечен срок по чл. 496 КЗ, поради което съдът
приема, че е налице мълчалив отказ от страна на застрахователя, но доколкото не е предявен
самостоятелен иск за присъждане на лихва за периода от 16.12.2022 г. до датата на исковата
молба – 21.03.2023 г. с посочване на точен размер на същия, съдът намира, че следва да се
присъди законна лихва, считано от дата на сезиране на съда 21.03.2023 г., като законна
последица от уважаване на иска.
По възражението за съпричиняване:
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика - т.7 от ППВС № 17/1963 г. В константната си практика по приложението
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД ВКС последователно е застъпвал становище, че намаляването на
обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на
причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква.
Или, от съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното
поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните
последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което
увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди,
изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности
или с предположения. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива
на предположения. Дори безспорните нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия, имат
значение при преценката на приноса му, само ако се намират в причинна връзка и са
допринесли за настъпване на вредоносните последици, тъй като вината на увреденото лице
не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен
иск срещу делинквента или срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от
ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на
10
отговорността си към увреденото лице. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице
винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Съдът взема предвид поведението на ищцата, с оглед възражението на ответника за
съпричиняване на вредите, като от заключението на в.л. по приетата САТЕ се установява, че
ищцата при пресичане се е намирала на пътното платно, с гръб към „Мицубиши
Аутлендър”, с рег.№ .... От приетата по делото САТЕ се установява, че в пространството
между ул. „Тодор Джебаров“ и вх. Б на бл. 33, след вх. А, се наблюдава частично пред блока
обособена пешеходна зона с дължина от около 6 - 7 метра, като след нея, до вх. Б, не се
наблюдава обособена пешеходна зона, като не може да се определи точното място на
настъпване на процесното ПТП и къде точно се е намирала пешеходката и къде точно е бил
лек автомобил „Мицубиши“ преди водачът да предприеме маневра за движение на заден
ход. С оглед на изложеното не може да се посочи дали ищцата се е движила по пътното
платно, въпреки наличието на обособена пешеходна зона или е била на пътното платно,
поради липсата на тротоар или банкет за преминаване. Въпреки това, доколкото от
показанията на свидетеля В. В. К. се установява, че ищцата е била наведена и е нямало как
да я види, то съдът намира, че ищцата не е положила дължимата грижа при движението си
на пътното платно, поради което съдът намира, че с поведението си е допринесла за
увреждането.
Така въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема, че приносът на
пострадалият за настъпване на вредоносния резултат следва да бъде определен на 25 %.
С оглед разясненията в ТР 1 от 01.08.2022 г. по Тълкувателно дело №1/2021 г. на
ОСГТК на ВКС, размерът на дължимото обезщетение от делинквента следва да се намали
съобразно размера, за коитоискът би бил основателен, ако не би се наложило намаляването
му поради принос на пострадалия. Съдът е намерил претенцията на ищцата за частично
основателна в размер на 2000 лв. от първоначално претендираните 4 000 лв. Поради
доказаното възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищцата в размер на 25%,
пропорционално дължимото парично обезщетение за неимуществени вреди се явява в
размер на 1500 лв.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на
228,75 лв., съобразно уважената част от иска. На основание чл. 78, ал. 3 ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на 537,50 лв., съобразно отхвърлената
част от иска.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. В.
В. О. сумата в размер на 315 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ищцата.
11
Поради гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л...“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на Г. В. Г. , ЕГН **********1, с адрес: гр. София,
ж.к. „Манастирски ливади“, ..., сумата в размер на 1500 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди за понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 07.10.2022 г.,
причинено от застрахован при ответника по „Гражданска отговорност “ лек автомобил
марка „Мицубиши“, модел „Аутлендър“, рег. № ..., ведно със законната лихва, считано от
21.03.2023 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 4000 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л...“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на Г. В. Г. , ЕГН **********1, с адрес: гр. София,
ж.к. „Манастирски ливади“, ..., сумата в размер 228,75 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗК „Л...“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на адв. В. В. О. сумата в размер на 315 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата.
ОСЪЖДА Г. В. Г., ЕГН **********1, с адрес: гр. София, ж.к. „Манастирски
ливади“, ..., да заплати на ЗК „Л...“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, сумата в размер на 537,50 лв. – разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12