№ 191
гр. София, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20211110210826 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на /фирма/, ЕИК ***, срещу Наказателно постановление
№ Р-10-486 от 11.06.2021 г., издадено от заместник-председател на Комисията за
финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност”, с което на основание чл.221, ал.8, т.2, пред.2 от Закона за публично
предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), на дружеството-жалбоподател е наложено
административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 6000 лева за
нарушение на чл.100е, ал.2, пред.1, вр. чл.100е, ал.1, т.2, хипотеза 2 от ЗППЦК, вр. §
45, т.1 от ПЗР от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение
(ЗМДВИП).
В жалбата се твърди, че дружеството е изпълнило вмененото му задължение, а
забавата се дължала на епидемичната обстановка в страната и пандемията от корона-
вирусна инфекция. Претендира се и маловажност на случая по смисъла на чл.28 от
ЗАНН. Пледира се за отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не изпраща
представител.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и моли за потвърждаване
на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Счита, че
нарушението не било маловажно и претендира разноски за юрисконсултско
1
възнаграждение.
Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок,
срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и
производството е редовно образувано пред РС-София. Предвид на това съдът намира
жалбата за процесуално допустима.
Софийският районен съд, след съвкупен и поотделен анализ на всички
събрани по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено
следното от фактическа страна:
Дружеството-жалбоподател /фирма/ е публично дружество вписано под № РГ-
05-1215 в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, воден
от КФН. Поради тази причина юридическото лице, в качеството си на емитент на
облигации, има задължение съгласно чл.100е, ал.1, т.2 от ЗППЦК във връзка с § 45. т. 1
от ПЗР от ЗМДВИП през 2020 г. да предоставя на довереника на облигационерите
тримесечен отчет за изпълнение на задълженията си съгласно условията на
облигационната емисия, включително за изразходване на средствата от облигационния
заем, за спазване на определените финансови показатели и за състоянието на
обезпечението на индивидуална и консолидирана база за второ тримесечие на 2020 г. в
срок до 30.09.2020 г. Съгласно разпоредбата на чл.100е, ал.2, пред.1 от ЗППЦК, във
връзка с § 45, т. 1 от ПЗР от ЗМДВИП, през 2020 г. емитентът е длъжен да представи
тримесечния отчет за второ тримесечие на 2020 г. по чл.100е, ал. 1, т. 2, хипотеза втора
от ЗППЦК и на комисията в срок до 30.09.2020 г. От проспекта за публично предлагане
на ценни книжа на /фирма/, потвърден с Решение № 826 - Е от 25.09.2014 г. на КФН,
налични в КФН по партидата на /фирма/, се установява, че емитентът спазва
финансови показатели на консолидирана база (оповестено в част Разни, т. 12.
„Спазване на финансови съотношения“ на стр. 114 от Проспекта за публично
предлагане на емисията облигации с ISIN BG2100023121), предвид което през 2020 г.
дружеството е следвало да представи на комисията отчет за изпълнение на
задълженията си съгласно условията на облигационната емисия по чл.100е, ал.2, пред.
1, във връзка с чл.100е, ал.1, т.2, хипотеза втора от ЗППЦК, във връзка с § 45, т.1 от
ПЗР от ЗМДВИП за второ тримесечие на 2020 г., на консолидирана база, в срок до
30.09.2020 г.
Отчетът за изпълнение на задълженията съгласно условията на облигационната
емисия се представял на комисията по реда на чл.100т, ал.4 от ЗППЦК, а именно чрез
единната система за представяне на информация по електронен път, изградена и
поддържана от КФН - e-Register.
Въз основа на извършена проверка на постъпилите в КФН по реда на чл.100т,
ал.4 от ЗППЦК, а именно чрез единната система за представяне на информация по
електронен път, изградена и поддържана от КФН - e-Register, отчети по чл.100е, ал.1,
2
т.2, хипотеза втора от ЗППЦК, било констатирано, че /фирма/ не е предоставило в КФН
отчета за изпълнение на задълженията си по облигационна емисия с ISIN код
BG2100023121 на консолидирана база за второ тримесечие на 2020 г., в
законоустановения срок за 2020 г., а именно - до 30.09.2020 г.
Отчетът за изпълнение на задълженията на /фирма/ съгласно условията на
облигационната емисия, включително за изразходване на средствата от облигационния
заем, за спазване на определените финансови показатели и за състоянието на
обезпечението, на консолидирана база за второ тримесечие на 2020 г., бил представен в
КФН с електронна форма, посредством единната система за предоставяне на
информация по електронен път e-Register, едва на 20.11.2020 г. с електронна форма вх.
№ 10-05-6200 от 20.11.2020 г.
Предвид на това проверяващите приели, че с непредставянето на комисията на
отчет по чл.100е, ал. 1, т. 2, хипотеза втора от ЗППЦК във връзка с § 45, т.1 от ПЗР от
ЗМДВИП за второ тримесечие на 2020 г. в законоустановения срок до 30.09.2020 г.,
/фирма/ е извършило нарушение на разпоредба на чл.100е, ал. 2, пред.1, вр. чл.100е,
ал.1, т.2, хипотеза втора от ЗППЦК, вр. § 45, т.1 от ПЗР от ЗМДВИП.
Дружеството било поканено да изпрати представител за съставяне на акт. На
16.12.2020 г. в сградата на КФН се явили двама представители и срещу дружеството-
жалбоподател бил съставен АУАН № Р-06-1010 от 16.12.2020 г. за нарушение на
чл.100е, ал. 2, пред.1, вр. чл.100е, ал.1, т.2, хипотеза втора от ЗППЦК, вр. § 45, т.1 от
ПЗР от ЗМДВИП. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели, след
което бил предявен на представляващите нарушителя, а те го подписали без
възражения.
АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа
на него издал обжалваното понастоящем Наказателно постановление № Р-10-486 от
11.06.2021 г., с което на основание чл.221, ал.8, т.2, пред.2 от Закона за публично
предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), на дружеството-жалбоподател е наложено
административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 6000 лева за
нарушение на чл.100е, ал.2, пред.1, вр. чл.100е, ал.1, т.2, хипотеза 2 от ЗППЦК, вр. §
45, т.1 от ПЗР от ЗМДВИП. В НП е акцентирано върху обстоятелството, че
нарушението е извършено повторно (в едногодишен срок от влизането в сила на НП №
Р-10-221/19.05.2020 г., влязло в сила на 29.08.2020 г.), поради което и наложеното
наказание е определено по чл.221, ал.8, т.2, пред.2 от ЗППЦК.
По делото беше разпитана свидетелката М.Ч., като показанията на същата са
логични, последователни, непротиворечиви и кореспондират изцяло с констатациите
обективирани в съставения АУАН и в обстоятелствената част на наказателното
постановление, поради което съдът ги кредитира напълно. Свидетелката Ч. подробно
разказва за извършената проверка и констатациите от нея, а именно, че /фирма/ не е
3
представило в срок до 30.09.2020 г., включително, отчет по чл.100е, ал. 1, т. 2,
хипотеза втора от ЗППЦК във връзка с § 45, т.1 от ПЗР от ЗМДВИП за второ
тримесечие на 2020 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за категорично установена въз
основа на гласните доказателствени средства – показанията на свидетелката Ч., както и
от приложените по делото писмени доказателства, които също изцяло кореспондират
на изложеното от свидетеля.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението
си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление,
независимо от основанията, посочени от страните, установи следното от правна
страна:
АУАН е съставен от компетентен орган. Нарушението е ясно, точно описано,
като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и нарушените законови
текстове. Актът е подписан от двама свидетели и е бил връчен на представител на
юридическото лице. НП е издадено от компетентен за това орган като в съдържанието
му нарушението отново е описано подробно по дата, място и начин на извършване,
отразени са нарушените законови разпоредби, както и основанието, на което се налага
санкцията. В този смисъл съдът намира, че съдържа всички съществени реквизити за
редовност, посочени в чл.57 от ЗАНН и нарушителят е бил запознат с всички
фактически и правни основания на админстративнонаказателното обвинение. Спазени
са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на наказателното
постановление. При проверката на АУАН и НП съдът достигна до извода, че в
процедурата по издаването им не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл.100е, ал.1, т.2 от ЗППЦК, емитентът на
облигациите е длъжен да предоставя на довереника на облигационерите до 30 дни от
края на всяко тримесечие, а за емитент, изготвящ консолидирани отчети, който се е
задължил да спазва финансови показатели на консолидирана база - в срок 60 дни от
края на всяко тримесечие, отчет за изпълнение на задълженията си съгласно условията
на облигационната емисия, включително за изразходване на средствата от
облигационния заем, за спазване на определените финансови показатели и за
състоянието на обезпечението. На основание § 45, т. 1 от ПЗР на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. (ДВ, бр. 28 от 2020 г.), срокът за изпълнение на това
задължение е бил удължен до 30.09.2020 г. Дружеството-жалбоподател има качеството
на емитент по смисъла на ЗППЦК, като същото е публично дружество и е вписано под
№ РГ-05-1215 в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа,
4
воден от КФН. По делото се доказа категорично от обективна страна, че то не е
изпълнило задължението си да представи пред КФН в срок до 30.09.2020 г.,
включително, отчета за изпълнение на задълженията си по облигационна емисия с ISIN
код BG2100023121 на консолидирана база за второ тримесечие на 2020 г., тъй като от
проспекта за публично предлагане на ценни книжа на /фирма/, потвърден с Решение №
826 - Е от 25.09.2014 г. на КФН, става ясно, че емитентът спазва финансови показатели
на консолидирана база (оповестено в част Разни, т. 12. „Спазване на финансови
съотношения“ на стр. 114 от Проспекта за публично предлагане на емисията облигации
с ISIN BG2100023121), поради което се явява субект на посоченото задължение.
Нарушението е било извършено на 01.10.2020 г. Законосъобразно са определени датата
и мястото на извършване на нарушението. Доколкото се касае за неизпълнение на
дължимо по закон действие в определен срок - до 30.09.2020 г., то с изтичането му
задълженото лице е осъществило състава на нарушението по чл.100е, ал.2, пред.1, вр.
чл.100е, ал.1, т.2, хипотеза 2 от ЗППЦК, вр. § 45, т.1 от ПЗР от ЗМДВИП. Правилно е
определено и мястото на извършване на нарушението, а именно град София, предвид
факта, че задължението е следвало да бъде изпълнено по седалището на КФН, което е
именно в столицата. Датата на нарушението е точно определена предвид
обстоятелството, че 30.09.2020 г. е било сряда (работен ден). Нарушението е формално,
тоест на просто извършване, поради което за съставомерността му от обективна страна
не е необходимо настъпването на някакви неблагоприятни последици.
В НП е посочено, че /фирма/ е реализирало към датата на извършване на
настоящото нарушение повече от едно нарушения на нормата на чл.100е, ал.2, пред.1,
вр. чл.100е, ал.1, т.2, хипотеза 2 от ЗППЦК. Това заключение е направено въз основа
на приложеното по делото НП № Р-10-221/19.05.2020 г., с което на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 3500 лв., на основание чл.221, ал.8, т.2 от
ЗППЦК за нарушение на чл.100е, ал.2, пред.1, вр. чл.100е, ал.1, т.2, хипотеза 2 от
ЗППЦК. Наказателното постановление е влязло в сила на 29.08.2020 г., след като е
изтекъл предвиденият по закон 7 дневен срок за обжалването му. /фирма/ обективно е
извършило нарушение на разпоредбата на чл.100е, ал.2, пред.1, вр. чл.100е, ал.1, т.2,
хипотеза 2 от ЗППЦК в срок по-малко от една година от влизането в сила на НП на
КФН за същото такова нарушение, за което са съществували основания за ангажиране
на отговорността му по чл.221, ал.8, т.2, пред. 2 от ЗППЦК. Макар това да е извършено
едва с обжалваното НП, без в АУАН да са посочени каквито и да е обстоятелства,
вменяващи в отговорност на дружеството извършването на нарушение в условията на
повторност, настоящият съдебен състав намира, че следва да се съобрази с
константната практика на АССГ, че това не е съществено процесуално нарушение.
Според съдебните състави от АССГ повторността не е елемент от състава на
правонарушението. Те приемат, че дали едно деяние е повторно или не, е релевантно
обстоятелство единствено при определяне размера на административното наказание.
5
Повторността не определя осъществен ли е съставът на нарушението, което в случая е
безспорно установено. С разпоредбата на чл.42 от ЗАНН не се поставя изискване в
АУАН да бъде посочена санкционната разпоредба, която следва да бъде приложена,
както и видът и размерът на наказанието. Задължителни реквизити са единствено
елементите от обективна страна - дата и място на нарушението, описанието му и
обстоятелствата, при които е извършено, и елементите от субективна страна - субект и
вина при деяния, извършени от физически лица. Сочат се също и законните
разпоредби, които са нарушени. Изискването на чл.42, т.4 от ЗАНН за описание на
нарушението чрез всички елементи от фактическия състав на деянието по чл.100е,
ал.2, пред.1, вр. чл.100е, ал.1, т.2, хипотеза 2 от ЗППЦК е спазено при съставяне на
АУАН. С чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН към тези елементи /чл.42, т.3 - т.5 от ЗАНН/ се
допълват видът и размерът на наказанието, за определянето на което е от значение дали
деянието е повторно или не, съответно дали същото е извършено от физическо или
юридическо лице. Касае се за дейност на административнонаказващия орган по
определяне вида и размера на наказанието в НП, за което нормата на чл.42 ЗАНН не
поставя изискване да бъде посочено още със съставяне на АУАН. В този смисъл са
постановени множество съдебни актове на различни състави на АССГ, сред които:
Решение № 4274 от 22.06.2015 г. на АдмС - София по адм. д. № 4832/2015 г.; Решение
№ 4161 от 16.06.2015 г. на АдмС - София по адм. д. № 10783/2014 г.; Решение № 4019
от 10.06.2015 г. на АдмС - София по адм. д. № 292/2015 г. Въз основа на изложените
съображения, следва да се приеме, че правилно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя за извършено при условията на повторност нарушение на чл.100е, ал.2,
пред.1, вр. чл.100е, ал.1, т.2, хипотеза 2 от ЗППЦК.
Доколкото се касае за отговорност на юридическо лице, която е обективна и
безвиновна, то съдът не следва да обсъжда въпроса за субективната страна на деянието,
към която също така спадат причините и мотивите за извършване на нарушението.
Дружеството така е следвало да организира дейността си, че в дадения му достатъчно
дълъг срок до 30.09.2020 г. да депозира отчета, но не го е сторило. Отговорност за това
неизпълнение съгласно чл.221, ал.8, т.2 от ЗППЦК носят и юридическите лица, поради
което АНО е наказал именно дружеството емитент /фирма/. Юридическото лице е било
вписано като емитент в регистъра на КФН към датата на нарушението, поради което е
следвало да изпълни задължението си по чл.100е, ал.2, пред.1, вр. чл.100е, ал.1, т.2,
хипотеза 2 от ЗППЦК, като не се предвиждат изключения.
Разпоредбата на чл.221, ал.8, т.2, пред. 2 от ЗППЦК урежда института на т.нар.
„повторно нарушение”. Съобразно легалната дефиниция на § 1, т. 24 от ДР на ЗППЦК
от такъв характер е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на
НП, с което е наложено наказание за същия вид нарушение. В такива случаи
административнонаказателната репресия от страна на държавата спрямо юридическото
лице – нарушител е засилена, като размерът на налаганата имуществена санкция за
6
повторно нарушение по чл.100е, ал.2, пред.1, вр. чл.100е, ал.1, т.2, хипотеза 2 от
ЗППЦК е от 5000 до 10 000 лева. Поради това съдът намира, че правилно на /фирма/ е
наложено наказание по чл.221, ал.8, т.2, пред. 2 от ЗППЦК, доколкото несъмнено е
доказано, че нарушението е извършено при условията на повторност.
Материалният закон по определяне размера на имуществената санкция е
приложен правилно като е съобразено цялостното поведение на нарушителя. Според
настоящия състав наложената имуществена санкция в размер на 6000 лева съответства
на характера и тежестта на извършеното нарушение и е съобразена с целите на
наказанието, визирани в ЗАНН. Съдът намира, че не са налице основания за
намаляване размера на санкцията, доколкото процесното нарушение не е първо или
единствено за жалбоподателя, а и с оглед обстоятелството, че подаването на отчета е
било забавено с почти 2 месеца след крайния срок и е било извършено едва на
20.11.2020 г. Всичко това говори, че предходно наложеното на дружеството наказание,
явно не е могло да постигне визираните в чл.12 от ЗАНН цели, а именно да предупреди
и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред, щом е извършил
ново нарушение от същия вид и то само месец след влизане в сила на предходното НП.
Поради тази причина настоящото наказание следва да е в по-висок размер от
минималния, тъй като явно наложената имуществена санкция в минимален размер не е
успяла да постигне целите си. Трябва да бъде отбелязано, че предвидената
имуществена санкция за повторно нарушение е от 5000 до 10 000 лева, поради което
наложената на дружеството в размер от 6000 лева изобщо не се явява прекомерна, а
дори е близка до минимума, предвид посочения максимум от 10 000 лева.
В съответствие с изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г.
на ОСНК на ВКС, съдът обсъди, но не намери основания за прилагането чл.28 от
ЗАНН, като отчете характера и вида обществени отношения, засягането на които е
факт чрез извършеното нарушение и че то се явява типично, обичайно. На първо място
отново трябва да се отбележи, че се касае за формално нарушение, поради което не е
необходимо настъпването на някакви вредни последици и липсата на такива не може
да се счита за смекчаващо отговорността обстоятелство. От друга страна подаването на
отчета е било забавено с почти 2 месеца след крайния срок и е било извършено едва на
20.11.2020 г. Касае се за засягане на обществени отношения със значим интерес, а
непредставянето на посочения отчет препятства надзорните функции на КФН, с оглед
целите заложени в чл. 1, ал. 2 от ЗППЦК, изразяващи се в осигуряване и поддържане на
стабилността и общественото доверие в капиталовия пазар и защита на инвеститорите
в ценни книжа. Освен това конкретното нарушение не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, която да мотивира
приложението на чл. 28 от ЗАНН. Съдът достигна до извод за немаловажност на
нарушението и поради факта, че дружеството-жалбоподател е било наказвано и преди
за такова нарушение, а настоящото е извършило само месец след влизане в сила на
7
предходното НП. Като специализирано дружество – емитент на облигации, /фирма/ е
било информирано за задължението и срока, в който е трябвало да подаде отчета и е
следвало така да организира дейността си, че да не позволява нарушаването му. Съдът
не намира, че случаят е представлявал някаква особена фактическа или правна
трудност, нито са били налице такива форсмажорни обстоятелства, които да оправдаят
забавянето на дружеството при подаването на отчета с подобен срок. Наличието на
епидемична обстановка в страната е било взето предвид и от законодателя, като в
случая срокът за подаване на отчета е бил удължен до 30.09.2020 г., а освен това той е
подаден дистанционно, поради което е неоснователно твърдението, че служители на
дружеството трябвало да се ангажират с физическото подаване на отчета в
епидемичната обстановка. С оглед на всичко изложено, съдът прие, че в случая не са
налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на нарушението
като маловажно, поради което НП следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно. Съгласно чл.63д, ал.3 от ЗАНН, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. На основание
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150
лв., поради което съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от
закона минимум, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, беше
проведено само едно открито съдебно заседание и беше разпитан един единствен
свидетел.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.3 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-486 от 11.06.2021 г.,
издадено от заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН),
ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, с което на основание
чл.221, ал.8, т.2, пред.2 от Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), на
/фирма/, ЕИК *** е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в
размер на 6000 /шест хиляди/ лева за нарушение на чл.100е, ал.2, пред.1, вр. чл.100е,
ал.1, т.2, хипотеза 2 от ЗППЦК, вр. § 45, т.1 от ПЗР от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение (ЗМДВИП).
8
ОСЪЖДА дружеството-жалбоподател /фирма/, ЕИК *** да заплати на Комисия
за финансов надзор (КФН) сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9