ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1000
гр.
Пловдив, 30.06.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, IX въззивен състав в закрито
съдебно заседание на тридесети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
като разгледа докладваното
от мл.
съдия Узунов в. ч. гр. дело № 1168/2020г. по описа на ПдОС, IХ-ти гр. състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 413, ал. 2 от ГПК
Образувано
е по частна жалба, подадена от "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"България" № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез процесуален представител
юрисконсулт Р.И., срещу Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 1877 за парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 13.03.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 3525/2020
г. по описа на Районен съд- Пловдив, IV- ти гр. с-в. С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника А. В. Л.,
ЕГН ********** в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение за сумата
от 1239,42 лв., представляваща допълнително възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги и сумата от 40 лв., представляваща неплатени такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, дължими за периода от 10.02.2019г.
до 31.07.2019г.
В
жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на обжалвания съдебен
акт, като е формулирано искане за отмяната му в атакуваната част и връщане на
делото на РС – Пловдив с указания за издаване на заповед за изпълнение за
претендираните вземания.
Настоящият
съдебен състав на Пловдивски окръжен съд, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното:
Жалбата
е подадена в срок, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:
РС
– Пловдив е бил сезиран от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД със заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжникът А. В. Л., ЕГН **********
за неплатени суми, произтичащи от договор за потребителски кредит № **********
от 05.07.2018г., както следва: 2121,57 лв. – главница; сумата от 489,79
лв. - договорно възнаграждение за
периода от 26.02.2019г. до 31.07.2019г.; неплатено възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги в размер на 1239,42 лева; неплатени такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 40 лева, дължими за
периода от 10.02.2019г. до 31.07.2019г. и
сумата от 43,74 лв.- лихва за забава за периода от 27.09.2018г. до 31.07.2019
г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 02.03.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане, както и
разноски по делото за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
За
да откаже издаване на заповед за изпълнение по отношение на възнаграждението за
допълнителен пакет услуги в размер на 1239,42 лева, заповедният съд е приел, че
в тази му част искането се основава на неравноправни клаузи по смисъла на чл.
143 от ЗЗП. Изложил е подробно и аргументирано становище за противоречие на
договорните клаузи, установяващи дължимост на процесното вземане, с добрите
нрави, както и с императивните разпоредби на чл. 19 от ЗПК и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. По отношение на таксите по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземания е
посочил, че същите са неравноправни на основание чл. 143, т. 5 от ЗЗП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, заповедният съд е задължен да се
произнесе по въпроса за противоречието на искането със закона или с добрите
нрави. Към момента е в сила и новата редакция на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Нормата задължава заповедния съд да следи служебно и да отхвърля заявления,
когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това. Разпоредбата на чл. 410,
ал. 3 ГПК предвижда, че когато вземането произтича от договор, сключен с
потребител (какъвто е настоящият случай),
към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички
негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има
такива.
Настоящият
състав намира, че с оглед характера на посочените в договора "допълнителни
услуги", за които е предвидено възнаграждение - приоритетно разглеждане и
изплащане на кредита, възможност за отлагане, намаляване и смяна на дата на
падеж на погасителни вноски и улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства, се налага изводът, че същите се отнасят за действия по
усвояване и управление на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора. При това положение
следва да се приеме, че целта на посочената договорна клауза е да послужи като
допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т. нар.
скрита възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие с добрите нрави
/принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения/ и с
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Ето защо, по отношение на посоченото
вземане заявлението за издаване на заповед за изпълнение правилно е било
отхвърлено.
Относно разходите
и таксите за извънсъдебно събиране,
настоящият въззивен състав изцяло споделя доводите на първостепенния съд за
неравноправност на същите на основание чл. 143, т. 5 от ЗЗП, като тези клаузи
на тарифата са в противоречие и с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Както
вече беше посочено, според цитираната норма, кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по
управление на кредита. Този вид дейност на кредитора се компенсира и отчита при
определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е.
Следователно уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по
силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност
несъмнено придава на клаузата неустоечен характер и предполага неоснователно
обогатяване на кредитора и заобикаляне на забраната на чл.
33 ЗПК.
Като
законна последица от отхвърлянето на заявлението в тази част, законосъобразен
се явява и актът на първоинстанционния съд по отношение на разноските за
частта, за която е било отхвърлено искането.
Гореизложеното
обуславя правилност на атакувания съдебен акт, поради което същият следва да
бъде потвърден.
Съгласно
т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г., ВКС, ОСГТК определението на
въззивния съд в заповедното производство не подлежи на обжалване.
По
изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане,
инкорпорирано в Заповед № 1877 за парично задължение по чл. 410 от ГПК от 13.03.2020
г., постановено по ч. гр. д. № 3525/2020 г. по описа на Районен съд- Пловдив, IV- ти гр. с-в., с което е отхвърлено
заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу длъжника А. В. Л., ЕГН ********** в частта, с която се иска
издаване на заповед за изпълнение за сумата от 1239,42 лв., представляваща допълнително възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги към договор за потребителски кредит №
**********/05.07.2018г. и сумата от 40
лв., представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането, дължими за периода от 10.02.2019г. до 31.07.2019г., както и за
разноските за разликата над уважения до пълния претендиран размер.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.