О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260453 04.12.2020г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на четвърти декември две хиляди и двадесета година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валентина
Кърпичева-Цинцарска
като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска
търговско дело № 475 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по исковата молба на „КАД” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Созопол, ул. „Морски скали” № 15, представлявано от управителя
Кристофър Дорел, гражданин на Обединено Кралство
Великобритания и Северна Ирландия, роден на *** г., адрес: ***, чрез адвокат Ивайло Любомиров Найденов, вписан в Адвокатска
колегия — Бургас, с личен номер **********, с адрес на кантората: гр. Бургас,
ул. „Морска” № 4, ет. 1, ел. поща: ***********@*****.***, тел.: 0988 977444 срещу В.Д.П., с ЕГН **********, с адрес: ***.
Видно от изложеното, с изпълнителен лист № 2059/19.06.2020 г., издаден по ч. гр. д. № 3043/2020 г. на Районен съд — Бургас, „КАД” ЕООД, с ЕИК: ********* е осъдено да заплати на В.Д.П., с ЕГН: ********** сумата от 150 000 лв. (сто и петдесет хиляди лева) главница, представляваща парично задължение по издаден на 17.01.2007 г. запис на заповед, платим на предявяване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението-18.06.2020г.до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 5200 лв. (пет хиляди и двеста лева) -разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Налични са доказателства за започнало изпълнително дело по издадения изпълнителен лист в полза на ответника, а именно образувано е изпълнително дело № 20202120400340 по описа на ДСИС –Бургас.
Ищецът счита, че не дължи посочените суми, поради което и предявява настоящата претенция, с която се иска да се оспори започналото въз основа на издадения изпълнителен лист изпълнително дело № 20202120400340 по описа на ДСИС –Бургас.
Предявения иск е с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, която разпоредба предвижда, че длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. За да бъде допустим такъв иск обаче, следва претенцията на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което е издадено изпълнителното основание, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК.
Ищецът излага фактология, че е проведено заповедно производство, в което въз основа на запис на заповед в полза на ответника, като единствен наследник на баща си, е издаден изпълнителен лист срещу ищеца за посочената в исковата молба сума за главница и разноски. Ищецът излага следните възражения, че не дължи изпълнение: 1. Записа на заповед, въз основа на която е издадена заповедта за незабавно изпълнение и съответно изпълнителният лист, е неавтентичен, тъй като не е подписан от представляващия ищцовото дружество; 2. Липсват каузални правоотношеняи между страните, които да обуславят издаването на записа на заповед и 3. Изтекла е давността по чл. 531, ал. 1 във вр. чл. 537 от Търговския закон за търсене на плащане по записа на заповед. Съдът намира, че изложените от ищеца факти, обосноваващи недължимостта на сумите за които е започнало принудително изпълнение, са факти, които е можело и е следвало да бъдат изложени в проведеното заповедно производство, следователно същите нямат характер на нови факти по смисъла на чл. 439, ал. 2 от ГПК. Неоснователно е твърдението, че издадената в заповедното производство заповед не води до разрешаване на спора между страните, както го разрешава съдебното решение със своята сила на присъдено нещо. След като влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва с изпълнителна сила, то безспорно същата е разрешила спора между страните, дали се дължи сумата по записа на заповед. Ищецът е следвало да направи изложените по-горе възражения, възразявайки срещу заповедта за изпълнение и в евентуалното установително производство за установяване на сумите по заповедта, което очевидно той не е сторил. Пропускайки тези си процесуални възможности, същият недопустимо предявява иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК, тъй като издадената срещу него заповед е стабилен съдебен акт, подлежащ на изпълнение, като не сочат нови обстоятелства, които имат характер на такива по чл. 439, ал. 2 от ГПК, които биха оборили изпълняемостта на установените материални права.
Мотивиран от горното и на основание чл. 130 във вр. чл. 439, ал. 2 от ГПК от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА исковата молба и ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 475 по описа на Бургаския окръжен съд за 2020г.
Определението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в
едноседмичен срок от съобщението му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: