№ 110 дата 28 януари 2020 год. гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ- ти
състав,
в публично заседание на 20 януари 2020
год., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: Христо Колев
разгледа адм. дело № 2257 по описа за 2019 год.
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр.
с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на Г.И.А. ***, против наложена на
25.08.2019г. принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно
превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач” от старши полицай И.В. в група „Общинска полиция – Несебър“ при РУ
– Несебър на лекия автомобил на жалбоподателя, марка “Шкода”, с рег. № РА 46-71
BX, поради паркирането му в гр.Свети Влас, на
подход към плаж, след к-кс „Бадемите“ в стестен участък от пътя, в зона на
действие на знак В-27 и Т17.
В жалбата са
наведени доводи за незаконосъобразност на принудителната мярка, като
жалбоподателят възразява, че е паркирал автомобила на пътното платно, вдясно по
посока на движението, в участък, който не е стеснен и не е в зоната на действие на пътен знак
В27, без да пречи на останалите участници в движението, на улица, където не са
били разположени пътните знаци, посочени в протокол № 1078. Иска се отмяна на
наложената принудителна мярка. Обективно е съединен и иск за възстановяване на
платената от жалбоподателя сума в размер на 60лв. за освобождаване на
автомобила от наказателния паркинг, който иск съдът квалифицира като такъв по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпени имуществени вреди.
В съдебно
заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява, като е депозирал
писмено становище, с което поддържа жалбата на сочените в нея основания.
Ответникът – административният орган, наложил
принудителната административна мярка – старши полицай И.В. се явява лично, като
поддържа становището, че са били налице условията за принудителното преместване
на автомобила, поради констатирани нарушения по ЗДвП.
Ответникът по иска за обезщетение – ОД на МВР Бургас не
изпраща представител и не взема становище по исковата претенция.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура Бургас дава становище за отхвърляне на жалбата.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и
съобрази разпоредбите на закона, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като
подадена от надлежна страна, засегната от действието на наложената принудителна
административна мярка и депозирана в предвидения от закона срок.
Разгледана по същество е основателна.
Установява се по
делото, че оспорената ПАМ – принудително преместване на автомобила на
жалбоподателя Г.И.А., марка “Шкода”, с рег. № РА 46-71 BX, е наложена на дата 25.08.2019г. от старши
полицай И.П.В.в група „Общинска полиция – Несебър“ при РУ – Несебър,
оправомощен да налага ПАМ – преместване на неправилно паркирано ППС без
знанието на неговия собственик видно от Заповед № 474/20.03.2018г. на кмета на
община Несебър и приложението към нея – поименен списък на служителите в група
„Общинска полиция – Несебър“ при РУ – Несебър.
За разпореденото
принудително преместване органът е съставил протокол № 1078/25.08.2019г., като
в него е посочено, че автомобилът е паркиран в гр.Свети Влас, на подход към
плаж, след к-с „Бадемите“, в стестен участък от пътя, в зона на действие на
знак В-27 и Т17. Автомобилът е отстранен с техническо средство – репатриращ автомобил
на Община Несебър и преместен в наказателен паркинг. Изготвен е снимков
материал. По-късно същия ден автомобилът е освободен от наказателния паркинг,
за което е заплатена сума от 60,00лв., видно от издадения фискален бон.
Принудителната административна мярка е
незаконосъобразно наложена.
Преди всичко следва да се отбележи, че
в съставения протокол не е посочено на какво правно основание е разпоредено
принудителното преместване на автомобила. Независимо от това, от описанието на
фактите в съставения протокол, става ясно, че органът е приел за осъществена
първата предпоставка по чл.171, т.5, б „б“ от ЗДвП, доколкото се твърди
паркиране в стеснен участък в нарушение на една от забраните, установени в
чл.98, ал.1 от ЗДвП и в зоната на действие на знак В27.
Съгласно нормата на чл.171, т.5, б.”б”
от ЗДвП за осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
се прилагат следните принудителни административни мерки - ….5. преместване на
паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение
на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство,
както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите
участници в движението; ……..….
По делото е представена
транспортно-комуникационна схема в гр.Свети Влас, като мястото, където е бил
паркиран автомобила е обозначено от административния орган с точка и надпис
„паркиран автомобил“. Тъй като по делото са изпратени само снимки на автомобила
в близък план, но не и на участъка, в който е бил паркиран автомобила, за да се
изясни кой точно знак В-27 е имал предвид органа, съдът приема, че това е знакът,
разположен в участъка на Яхтеното пристанище, тъй като там е налична и табела
Т-17, за която също е посочено, че е нарушено нейното действие. С оглед на това
изясняване следва да се приеме, че автомобилът не е бил паркиран нито в зоната
на действие на знак В-27, нито на Т-17. Видно е, че знак В-27 е придружен и с
табела Т-4, която продължава зоната на действие на знака по протежението на
ул.“Крайбрежна“. Съгласно нормата на чл.61, ал.3 от Наредба № 18/23.07.2001 г.
за сигнализация на пътищата с пътни знаци, издадена от МРРБ, въведената забрана с пътни знаци В20, В24,
В25, В26, В27, В28 и В30 е в сила до следващото кръстовище. Между
ул.“Крайбрежна“ и ул.“Роза“ съдът не констатира да има кръстовище, доколкото
схемата показва, че ул.“Крайбрежна“ в посока ул.“Роза“ завършва в тупик, т.е.
следва да се приеме, че коментираният знак В-27 ограничава действието си до
този тупик. Дори и да се приеме, че там все пак има кръстовище, то действието
на знака се изчерпва до него и точката, която е отбелязал органа като място на
паркиране, вече е след това кръстовище (ако е фактически налично на място).
Табелата Т-17 за която също се сочи, че е било нарушено нейното действие, в
конкретния случай носи наименование „служебен“, като не става ясно как тази
табела се отнася към точката, означена като място на паркиране.
Освен с посочване на знаци В-27 и Т-17
за нарушени, органът допълнително е посочил, че автомобилът е бил паркиран в
стеснен участък от пътя. На мястото не е налице знак А-7, поради което може да
се приеме, че се касае или за действително налично стеснение, което не е
означено с някой от знаците А-7, А-8 или
А-9, или се касае за субективна преценка на органа за наличие на стеснение. За
която и хипотеза да се касае, в стеснен участък от пътя е установена забрана за
паркиране в чл.98, ал.1, т.2, предл.5 от ЗДвП. Посоченото място, обаче, не е
обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудителното
преместване на паркирано превозно средство. В този смисъл, дори и да се касае
за неправилно паркиране, то в този участък липсва знак, предупреждаващ за
принудително преместване на ППС, поради което неприложима са явява хипотезата
на налагане на принудителна административна мярка по смисъла на чл.171, т.5,
б.“б“ от ЗДвП, поради липса на една от предпоставките - обозначаване с
неподвижен пътен знак, предупреждаващ преместването. Паркирането в стестен
участък от пътя, в нарушение на чл.98 от ЗДвП самò по себе си е
административно нарушение, но то се санкционира по друг ред и в друго
производство.
Също така, не се установява от
доказателствата по делото, а и в съставения протокол не се съдържат
констатации, автомобилът да е създавал опасност или да е правил невъзможно
преминаването на другите участници в движението, каквото би било друго възможно
основание за принудителното му преместване, но органът не е изложил мотиви в
тази насока.
При
тези съображения, наложената принудителна административна мярка следва да бъде отменена като
незаконосъобразна.
Горните
мотиви по съществото на спора обосновават основателността и на исковата
претенция за заплащане на сумата от 60лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат от заплащането на парични
средства за освобождаване на лекия автомобил от т.нар. наказателен паркинг, за
което е представен фискален бон на посочената стойност. Съгласно разпоредбата
на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за
обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица. Искът в настоящия
случай е допустим в хипотезата на чл.204, ал.2 от АПК. Във фактическия състав
на отговорността на държавата за дейността на администрацията, уредена в чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, като в
случай на незаконосъобразно действие, същото би могло да бъде констатирано и в
производството по обезщетението; вреда от такъв административен акт и причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и
настъпилия вредоносен резултат.
В настоящия случай, с оглед горните
мотиви досежно незаконосъобразността на наложената принудителна мярка, поради
липса на фактически състав за налагането й, следва да се приеме, че са налице
процесуалните и материални предпоставки за уважаване на имуществената искова
претенция. Налице е настъпил вредоносен
резултат, представляващ заплащане на такса в размер на 60лв. за освобождаване на
автомобила на жалбоподателя от т.нар. наказателен паркинг. Безспорно е налице и
причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт и
настъпилата вреда, тъй като ако принудителната административна мярка не би била
наложена, жалбоподателят не би заплатил събраната такса за освобождаване на
автомобила. Обезщетението следва да се заплати от ОД на МВР Бургас, в чиято
структура е РУ Несебър и създадената в него група „Общинска полиция“ при РУ -
Несебър, където служителят, наложил мярката, заема длъжност.
На основание изложените мотиви, наложената
принудителна административна мярка следва да бъде отменена като
незаконосъобразна, както и да се присъди в полза на жалбоподателя претендираното
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 60лв. Независимо от
този изход на процеса, разноски по делото в полза на жалбоподателя не се
присъждат, тъй като не са поискани.
Така мотивиран и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наложената
на 25.08.2019г. в гр.Несебър от старши полицай в РУ – Несебър към ОД на МВР -
Бургас принудителна административна
мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач” – на лек автомобил марка
“Шкода”, с рег. № РА 46 71 BX,
собственост на Г.И.А. ***, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР
Бургас, гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ № 46, да ЗАПЛАТИ на Г.И.А. ***, с ЕГН **********,
сумата от 60 (шестдесет) лева, представляваща претърпени имуществени вреди –
заплатена на 25.08.2019г. такса за освобождаване на лек автомобил марка “Шкода”,
с рег. № РА 46-71 BX
от наказателен паркинг в гр.Несебър.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: