Решение по дело №5067/2021 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 324
Дата: 5 май 2022 г. (в сила от 27 май 2022 г.)
Съдия: Генчо Атанасов
Дело: 20215530105067
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 324
гр. Стара Загора, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20215530105067 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1, т.3 от КЗ.
Ищецът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП” АД, гр.София твърди в исковата си молба, че на 08.05.2021г.
автомобил „Мерцедес ЦЛК“, с peг. № ......, собственост на Р. В. В. и управляван от водача В.
СТ. Г., при движение по четвъртокласен път от гр. Стара Загора към с. Християново на
около 100 м преди табелата от север, попаднал в необозначена и необезопасена дупка на
пътното платно, при което настъпили вреди по автомобила - била повредена предна дясна
гума. Свидетел на описаното пътно - транспортно произшествие била пътуващата в
автомобила Р. В. В.. За увредения автомобил Мерцедес ЦЛК, с peг. № ......, собственикът му
Р. В. В. имала сключен договор за застраховка “пълно каско” със ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП”, за което била издадена полица № 4704201100002485, валидна за
периода 02.10.2020г. - 01.10.2021 г. Във връзка със сключената застраховка “пълно каско” за
увредения автомобил, от страна на водача В. СТ. Г. постъпило заявление от 10.05.2021 г. за
изплащане на застрахователно обезщетение. Тъй като, според чл.6, т.4 от Наредба № I3 -41
от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране
между МВР, КФН и Информационния център към Гаранционния фонд /Обн. ДВ бр.8 от
30.01,2009г./ не се посещават от органите на МВР и не се съставят документи за повреди на
МГ1С, които не са причинени от друго ППС, водачът В. СТ. Г. и свидетелят на ПТП Р. В. В.
подписали декларация пред застрахователя за настъпването на застрахователното събитие.
От страна на ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" бил изготвен опис на
претенция № 51-05040-00632/21 от 10.05.2021 г., според който са повредени гума предна
дясна Мадатор 225/45/17, която била за подмяна и предна дясна лята джанта, която е за
ремонт. Съгласно изготвения от застрахователя опис-заключение по претенция № 51-05040-
00632/21 от 13.05.2021 г. стойността на ремонта била 149,06 лв., а с доклад по щета №
470420212121560 от 13.05.2021 г., било определено застрахователно обезщетение в размер
на 134,42 лв. От тази сума след приспадане на дължима премия - вноска по полицата в
размер на 77,93 лв., разликата в размер на 56,49 лв. била платена на собственика на
1
увредения автомобил Р. В. В. с преводно нареждане от 17.05.2021 г. При тези обстоятелства
за ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ възникнало регресно вземане по чл.410,
ал.1, т.З от Кодекса за застраховането срещу собственика на пътя, на който е станало ПТП -
Община Стара Загора. С цел доброволно уреждане на отношенията, от страна на
застрахователя била изпратена регресна покана изх. № Л 03086/15.06.2021г., връчена с
обратна разписка на 21.06.2021 г. до собственика на пътя - Община Стара Загора. С поканата
общината била поканена да плати горепосочената сума, но до настоящия момент нямало
отговор или плащане от нейна страна. Гореизложените обстоятелства обуславят правният
интерес на ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ от предявяването на регресен
осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1. т.З от Кодекса за застраховането във връзка
с чл.50 от ЗЗД и чл.31 от ЗПътищата срещу Община Стара Загора за заплащане на сумата
134,42 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за нанесени от
ответника имуществени вреди на трето лице - Р. В. В.. Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА да му заплати сумата 134,42 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по щета № 470420212121560 за нанесени от
ответника имуществени вреди на трето лице - Р. В. В., заедно със законната лихва върху
гази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й
изплащане. Моли съда да осъди ответника да му заплати всички разноски, направени във
връзка със съдебното производство.
Ответникът ОБЩИНА – гр. Стара Загора счита, че така предявената искова
претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Механизмът на произшествието
бил възприет от застрахователя само по данни на водача на МПС В. СТ. Г. и свидетеля Р. В.
В., поради което счита, че не доказвано по категоричен начин събитието, с всичките
задължителни елементи, характеризиращи го като деликт, по точно причинно - следствената
връзка между констатираното увреждане по лекия автомобил и ремонта по пътното платно.
Всички документи за настъпване застрахователно събитие били съставени само и
единствено въз основа на обяснения на лица, които изцяло са заинтересовани от случая,
което поставяло под съмнение тяхната доказателствена стойност. От тях не можело да бъде
установено, че автомобилът е бил участник в ПТП по време, място и начин, така както е
отразено в същите, както и бил ли е процесният лек автомобил здрав преди преминаването
или то е използвано като повод водачът да си поправи причинени другаде повреди за сметка
на Община Стара Загора. Представени били единствено два броя „Декларации за настъпване
на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“, с които се декларирало мястото на
извършване на ПТП. Липсвали доказателства за състоянието на водача на МПС към
момента на възникване на ПТП. Сочи, че в тази връзка водачът е могъл да подаде сигнал на
тел. 112 за претърпяно ПТП и да бъде записан в регистъра за сигнали на ОДМВР - гр. Стара
Загора, както и да посети сектор „Пътна полиция“, за да уведоми за инцидента и да бъде
тестван за употреба на алкохол. Областна Дирекция на МВР - гр. Стара Загора, сектор
„Пътна полиция“ издавала служебна бележка на водача, която била доказателство за
претърпяното ПТП, придружена с резултат от тест за употреба на алкохол. Разпоредбата на
чл.6, т.4 от Наредба № 13 - 41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при
ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към
Гаранционния фонд /Обн. Дв бр.8 от 30.01.2009г./ не изключвало задължението на водача да
сигнализира за настъпило ПТП, дори същото да не се посещавало от органите на МВР и да
2
не се съставят документи за повреди на МПС, когато не са причинени от друго ППС. Дори в
бланката Декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско стандарт“
на застрахователя фигурирал реквизит „Регистрационен № на събитието в КАТ“. Оспорва и
свързаните с тях документи „Опис на претенция“ № 51-05040- 00632/21/10.05.2021 г. и
Доклад по щета № 470420212121560. В тази връзка не бил представен и снимков материал
за нанесените щети по автомобила от твърдяното събитие. Не смята, че вина за
възникналото пътнотранспортно произшествие, при което лек автомобил „Мерцедес ЦЛК“ с
per. № ......“ с водач В. СТ. Г., попада в необезопасена и необозначена дупка на пътното
платно и уврежда предна дясна гума има Община Стара Загора. Нещо повече, липсвали
данни и с каква скорост е било самото движение. Технически допустимата скорост се
определяла от характеристиките на съответния участък и ефективността на спирачната
система. Предвид това шофьорът следвало да съобрази скоростта си със състоянието на пътя
и на превозното средство, с характера и интензивността на движението и с всички други
обстоятелства, които имат отношение към безопасността на движението. Разпоредбите по
ЗДвП вменявала на водача на МПС задължение непрекъснато да контролира МПС и да се
движи с такава скорост, която да му даде възможност да спре при наличие на препятствие.
Счита, че неизпълнявайки това си задължение, водачът допринесъл за настъпване на ПТП и
вредоносния резултат. Налице било съпричиняване, тъй като водачът на увредения
автомобил не съобразил поведението си с пътната обстановка. От изложените в исковата
молба обстоятелства се налага изводът, че е предявен иск по чл.410, ал.1, т.3 КЗ.
Разпоредбата на чл.410, ал.1, т.3 КЗ предвижда, че с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу собственика
на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди
на застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите. Това е т.нар. регресно
застрахователно право, което възниква при наличието на деликтна отговорност на трето
лице към увредения-застрахован поради причиняване на застрахователното събитие и
плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното:
По делото е представена застрахователна полица № 4704201100002485/01.10.2020 г.
за имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт” за лек автомобил “Мерцедес
ЦЛК200ЦДИ”, с peг. № ......, собственост на Р. В. В., със срок на действие от 02.10.2020 г. до
01.10.2021 г. В декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско
Стандарт” застрахованият е декларирал ПТП, настъпило на 08.05.2021 г. при следните
обстоятелства: при влизане в с.Християново попаднал в дупка, при което била спукана
предна дясна гума. От представения по делото опис на претенция № 51-05040-00632/21 от
10.05.2021 г. е видно, че са повредени следните детайли по автомобила: гума пр. дясна
Матадор - 225/45/17 – 70 % годност – за подмяна, джанта лята пр.д. – лека деформация.
Съгласно изготвения от застрахователя доклад по щета № 470420212121560/13.05.2021 г.
3
определеното застрахователно обезщетение е в размер на 149,06 лв. Посочената сума е
изплатена на собственика на увредения автомобил с преводно нареждане от 17.05.2021 г.
след приспадане на дължимата застрахователна премия.
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.3 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу собственика
на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди
на застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите. Това е т.нар. регресно
застрахователно право, което възниква при наличието на деликтна отговорност на трето
лице към увредения-застрахован поради причиняване на застрахователното събитие и
плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение. В разглеждания
случай, тъй като ответникът Община Стара Загора е юридическо лице и не може да действа
виновно, той би могъл да отговаря за причинените на застрахования вреди единствено на
основание чл.49 и чл.50 от ЗЗД, но не и по чл.45 от ЗЗД /в този смисъл е Постановление №
7/1959 г. на Пленума на ВС/. Изхождайки от обстоятелствата, изложени в исковата молба,
съдът приема, че в случая деликтът следва да бъде квалифициран по чл.50 от ЗЗД, тъй като
се отнася до вреди причинени от вещ. По делото липсват твърдения, че вредите са
причинени от виновното поведение на лица, на които ответникът е възложил извършването
на някаква работа, поради което не може да се касае за гаранционно-обезпечителната
отговорност по чл.49 от ЗЗД, вр. с чл.45 от ЗЗД. Твърденията на ищеца са за вреди,
причинени от пътно-транспортно произшествие, настъпило поради повреда в настилката на
път, собственост на ответника, за която няма данни да е причинена от действията на
определено лице, а е резултат от вътрешните свойства на вещта – разрушаване на пътната
настилка.
В случая по делото не се спори, че за установяване на пътно-транспортното
произшествие не е съставен официален удостоверителен документ от органите на МВР -
"Пътна полиция"- протокол за ПТП. Следва обаче за се посочи, че доколкото се касае за
повреди на процесното МПС, които не са причинени от друго ППС, произшествието по
начало не се посещава от органите на МВР - "Пътна полиция" и за него не се съставят
документи - чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния
център към Гаранционния фонд. С оглед на това в случая съставянето на протокол за ПТП
не е допустимо и доказването на произшествието следва да се извърши в всички останали
допустими от процесуалния закон доказателствени средства.
За изясняване на обстоятелствата по делото са разпитани свидетелите В. СТ. Г. и Р.
В. В.. Свидетелят Г. сочи, че той е управлявал автомобила, когато на около 50 метра от
табелата на с.Християново попаднал в голяма дупка и гумата се спукала. В този пътен
участък нямало сигнализация за неравности и препятствия по пътя. Свидетелката В. заявява,
че пътувала със свидетеля Г. с нейния автомобил “Мерцедес” с peг. № СТ 5317 за
4
с.Християново. Автомобилът, управляван от Веселин, попаднал в дупка и гумата се спукала.
Двамата свидетели потвърждават, че са подписали представените по делото декларации за
настъпване на застрахователно събитие.
От заключението на назначената по делото автотехническа експертиза се установява,
че материалните щети по процесното МПС са: спукана предна дясна гума и увредена предна
дясна джанта. Според вещото лице между описания в свидетелските показания механизъм
на ПТП и вредите по МПС съществува причинно-следствена връзка. Направените от вещото
лице изчисления показват, че пазарната стойност на материалите и труда, необходими за
възстановяване на вредите по автомобила, възлиза на 313,20 лева.
При така установените обстоятелства съдът счита, че описаното в исковата молба
пътнотранспортно произшествие е настъпило поради повреда в настилката на пътя, по който
се е движел застрахованият лек автомобил. Няма данни тази повреда да е причинена от
виновно поведение на други лица, поради което съдът приема, че същата е резултат от
естественото износване на пътната настилка. Пътят представлява вещ по смисъла на чл.50
от ЗЗД, който предвижда, че за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят
солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.
По делото не се спори, че пътят, при използването на който е настъпило пътно-
транспортното произшествие, се намира в община Стара Загора, поради което съобразно
разпоредбата на пар.7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА негов собственик се явява ответникът.
Нормата на чл.11 от ЗОС задължава общината да управлява вещите-общинска собственост с
грижата на добър стопанин, което в случая общината не е направила. Освен това съобразно
разпоредбите на чл.3, ал.1 и 167 от ЗДвП общината е била длъжна да поддържа пътя в
изправно състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по него и да ги отстрани в
най-кратък срок. От доказателствата по делото се установява, че в резултат на
противоправното бездействие на ответника при обичайната употреба на повредената вещ
/път/ на застрахования собственик на автомобил са били причинени имуществени вреди.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответната страна за съпричиняване на
щетите от страна на увредения. В заключението на автотехническата експертиза
недвусмислено е посочено, че такава причинна връзка е налице между описаното в
свидетелските показания ПТП и обезщетените от застрахователя вреди. По делото не са
ангажирани доказателства за поведение на увреденото лице, което да стои в причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат.
С оглед гореизложеното съдът намира, че са налице законоустановените
предпоставки за встъпване на ищеца - застраховател в правата на застрахования срещу
ответника – причинител на вредата. С оглед на това съдът счита, че предявеният иск по
чл.410, ал.1, т.3 от КЗ за изплатено застрахователно обезщетение за причинени от ответника
вреди е основателен и следва да бъде уважен изцяло в претендирания размер 134,42 лв.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 04.11.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата.
5
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на 484 лв., представляващи държавна такса,
възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА – гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ 107, ЕИК
*********, представлявана от Живко Веселинов Тодоров, да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП” АД, гр.София, пл. Позитано 5, ЕИК *********, представлявано от Теодор Илиев
Илиев, сумата 134,42 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, причинени от пътно-транспортно произшествие на 08.05.2021 г. с лек
автомобил “Мерцедес ЦЛК200ЦДИ”, с peг. № ......, собственост на Р. В. В., настъпило
поради повреда в настилката на път, собственост на ОБЩИНА - гр.Стара Загора, ведно със
законната лихва върху тази сума от 04.11.2021 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата 484 лева, представляваща разноски по делото.
Присъдените суми могат да се заплатят по банкова сметка
BG19BPBI81701600387110.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6