Решение по дело №12816/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261085
Дата: 9 ноември 2020 г. (в сила от 9 ноември 2020 г.)
Съдия: Галина Георгиева Ташева
Дело: 20191100512816
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр.София,09 .11.2020 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                   Мл.с.МИРОСЛАВ  СТОЯНОВ

при секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 12816 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

               Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 

              С решение от 26.06.2019 г. по гр.д. № 89024/17 г., СРС, ГО, 72 с-в  ОСЪЖДА „Застраховатерно дружество Е.“ АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, да заплати на „В.Е.Т.“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***. „*****, на основание чл. 435 КЗ, сумата от 7403.66 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за вреди от повреда на превозван товар, по застраховка „Отговорност на превозвача“, обективирана в полица № 00800100016791, за настъпило застрахователно събитие на 24-26.10.2017 г. - повреда на товар, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба - 21.12.2017 г. до плащането, както и на основание чл. 78, ал.1 ТПК - направените по делото разноски в размер на 1445.30 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 150 лв. обезщетение за разноски.

ОСЪЖДА „В.Е.Т.“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***. „*****, да заплати на „Застраховатерно дружество Е.“ АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, сумата от 14.82 лв. разноски по делото.

             Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника в  частта,с която е уважен иска до размера  7 403.66 лв..С жалбата се твърди, че решението е  неправилно, незаконосъобразно и необосновано.Счита,че неправилно е тълкуването,че по застраховка ГО застрахователят не може да предвижда изключения различни от регресните основания ,съгласно чл.433 КЗ;обстоятелствата свързани със състоянието на покривалото на стоката в превозното средство и с настъпването на вредите  съставляват груба небрежност и тези щети са изключен риск по застраховката ,съобразно чл.6 ал.2 т.7 ОУ;неправилно са уважени претенциите за пропуснати ползи;неправилно определено било ,че остатъчната стойност не следва да се приспада от дължимото обезщетение-налице е обезценяване на стоката и повредените кофички могат да се използват в нехранителното индустрия като имат остатъчна стойност.Моли решението  да се отмени в обжалваната част и да се отхвърли  иска.Претендират се разноски.

              По жалбата   е   депозиран отговор ,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.

                Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

               Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

                Релевантните за делото факти са установени обосновано от СРС, поради което на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към фактическите изводи на СРС и те стават неразделна част от настоящите мотиви.Правните изводи на СРС са законосъобразни и на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към тях и те стават неразделна част от настоящите мотиви.

        За пълнота :  В чл. 433, т. 3 изрично и изчерпателно са посочени случаите, в които застрахователят няма право на регресен иск.Неправилно е  твърдението в жалбата, че законодателят бил дал възможност да разграничи застраховка „Гражданска отговорност” между автомобилистите и останалите застраховки. Между страните е налице валидно сключен и действащ към момента на събитието договор за застраховка, наличие на застрахователно събитие, застрахованият да е уведомил застрахователя за това събитие, претърпял е имуществена вреда от него и да е поискал изплащане на застрахователно обезщетение. Причинените от застрахования на трети лица имуществени вреди са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

               По делото е приложена и е неоспорена от ответника застрахователна полица  със срок на застрахователното покритие до 26.06.2018 г. В застрахователната полица е посочено, че същата е валидна за товарния автомобил. Със същият автомобил е бил извършен превоза на стоките, имущественото покриване на чието погибване се претендира. Съгласно договора застрахователят се задължава в случай на застрахователно събитие да плати обезщетение в границите на застрахователната сума (лимит на отговорност) за вредите, които са пряк и непосредствен резултат от събитието, съгласно уговореното в договора. Неправилно в жалбата се твърди, че застрахователят не е обвързан да плати пропуснати ползи. В чл. 429, ал. 2, т. 1 от КЗ законодателят изрично е посочил „пропуснатите ползи” като задължение за заплащане. Настъпилите в този случай такива са в резултат на застрахователното събитие.

Неоснователно е възражението за изключен по застраховката риск. В чл. 6, ал.2, т.7 от Общите условия е визирана хипотеза на изключение от застрахователното покритие за вреди произлезли от груба небрежност или виновно действие или бездействие на застрахования или негов служител. В КЗ няма предвидени основания за изключване или намаляване отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Единствената уредена в закона възможност за отказ от плащане, респективно при задължителните застраховки за регрес към застрахования за платеното по договора за застраховка гражданска отговорност е в случаите на причиняване на вредите умишлено от застрахования, каквито твърдения не се излагат по делото, или в следствие употребата на алкохол или наркотици. Предвидените в КЗ хипотези на изключване или намаляване отговорността на застрахователя касаят имущественото застраховане, като дори и при тях е необходимо да е установена по категоричен начин причинна връзка между неизпълнението на задължение на застрахования и настъпването на вредите.

С въззивната жалба се твърди , че застрахованият е допуснал груба небрежност, тъй като не е предприел мерки за предпазване на товара. Първо, както се изложи по-горе, същата не е изключваща отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, нито е основание за намаляване на последното и  не е установена по делото. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа - тази, която дължи добрият стопанин при конкретните обстоятелства. Грубата небрежност се различава от обикновената само по степен и представлява засилена форма на неполагане на грижа - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност. В случая по делото е изяснено, че ищецът като превозвач е взел необходимите мерки за предпазване на товара, като товарният автомобил е бил двукратно прегледан и приет като годен за извършване на превоза от трети за спора лица.

С настъпване на застрахователното събитие, за ответника е възникнало задължението да заплати застрахователно обезщетение.

Същото се съизмерява със стойността на причинените на увредения щети, включващи всички вреди, които са пряка е непосредствена последица от застрахователното събитие - определени по реда на Конвенцията СМК и Общите условия /чл. 21 и чл. 22/. Не следва да се приспада от стойността на увредения товар остатъчната стойност на кофичките, тъй като това би имало значение при определяне размера на вредите при имуществените застраховки, но не и при застраховките гражданска отговорност и конкретно тази на превозвача, тъй като съгласно чл. 23 от Конвенцията, дължимото от превозвача обезщетение се съизмерява със стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз.

          Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение ,поради което то следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната част.

            Въззиваемата страна има право на разноски.Сторила е такива в размер на 850 лв.за адвокатски хонорар,които следва да бъдат присъдени.

      

       Водим от горното, съдът

 

                                        Р  Е  Ш  И:

                

              ПОТВЪРЖДАВА  решението от 26.06.2019 г. по гр.д. № 89024/17 г., СРС, ГО, 72 с-в  в обжалваната част.

   ОСЪЖДА  „Застраховатерно дружество Е.“ АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, да заплати на „В.Е.Т.“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***. „*****, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата 850 лв.разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

         РЕШЕНИЕТО не   подлежи на обжалване .

                  

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                                         

                                      

                                                          ЧЛЕНОВЕ:1.        

 

                                           

                                                                                   2.