РЕШЕНИЕ
гр.София,09 .11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл.с.МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при
секретаря Цветелина
Добрева, като
разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 12816 по описа за 2019
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение от 26.06.2019 г. по гр.д. № 89024/17 г., СРС, ГО, 72 с-в ОСЪЖДА
„Застраховатерно дружество Е.“ АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***,
да заплати на „В.Е.Т.“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***. „*****,
на основание чл. 435 КЗ, сумата от 7403.66
лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за вреди от повреда
на превозван товар, по застраховка „Отговорност на превозвача“, обективирана в
полица № 00800100016791, за настъпило застрахователно събитие на 24-26.10.2017
г. - повреда на товар, ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба - 21.12.2017 г. до плащането, както и на основание чл. 78, ал.1
ТПК - направените по делото разноски в размер на 1445.30 лв., като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 150 лв. обезщетение за
разноски.
ОСЪЖДА „В.Е.Т.“
ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***. „*****, да заплати на
„Застраховатерно дружество Е.“ АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***,
сумата от 14.82 лв. разноски по делото.
Решението е обжалвано с
въззивна жалба от ответника в частта,с
която е уважен иска до размера
7 403.66 лв..С жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.Счита,че
неправилно е тълкуването,че по застраховка ГО застрахователят не може да
предвижда изключения различни от регресните основания ,съгласно чл.433 КЗ;обстоятелствата
свързани със състоянието на покривалото на стоката в превозното средство и с настъпването
на вредите съставляват груба небрежност
и тези щети са изключен риск по застраховката ,съобразно чл.6 ал.2 т.7
ОУ;неправилно са уважени претенциите за пропуснати ползи;неправилно определено
било ,че остатъчната стойност не следва да се приспада от дължимото
обезщетение-налице е обезценяване на стоката и повредените кофички могат да се
използват в нехранителното индустрия като имат остатъчна стойност.Моли решението
да се отмени в обжалваната част и да се
отхвърли иска.Претендират се разноски.
По жалбата е депозиран отговор ,с който същата се оспорва.Претендират
се разноски.
Съдът, след като обсъди по
реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Релевантните за
делото факти са установени обосновано от СРС, поради което на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към фактическите изводи на СРС и те стават неразделна част от
настоящите мотиви.Правните изводи на СРС са законосъобразни и на основание чл.
272 ГПК, съдът препраща към тях и те стават неразделна част от настоящите мотиви.
За
пълнота : В чл.
433, т. 3 изрично и изчерпателно са посочени случаите, в които застрахователят
няма право на регресен иск.Неправилно е твърдението в жалбата, че законодателят бил
дал възможност да разграничи застраховка „Гражданска отговорност” между
автомобилистите и останалите застраховки. Между страните е налице валидно
сключен и действащ към момента на събитието договор за застраховка, наличие на
застрахователно събитие, застрахованият да е уведомил застрахователя за това
събитие, претърпял е имуществена вреда от него и да е поискал изплащане на
застрахователно обезщетение. Причинените от застрахования на трети лица
имуществени вреди са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие.
По делото е приложена и е неоспорена
от ответника застрахователна полица със
срок на застрахователното покритие до 26.06.2018 г. В застрахователната полица
е посочено, че същата е валидна за товарния автомобил. Със същият автомобил е
бил извършен превоза на стоките, имущественото покриване на чието погибване се
претендира. Съгласно договора застрахователят се задължава в случай на
застрахователно събитие да плати обезщетение в границите на застрахователната
сума (лимит на отговорност) за вредите, които са пряк и непосредствен резултат
от събитието, съгласно уговореното в договора. Неправилно в жалбата се твърди,
че застрахователят не е обвързан да плати пропуснати ползи. В чл. 429, ал. 2,
т. 1 от КЗ законодателят изрично е посочил „пропуснатите ползи” като задължение
за заплащане. Настъпилите в този случай такива са в резултат на
застрахователното събитие.
Неоснователно е възражението за изключен по застраховката
риск. В чл. 6, ал.2, т.7 от Общите условия е визирана хипотеза на изключение от застрахователното покритие за вреди произлезли от
груба небрежност или виновно действие или бездействие на застрахования или
негов служител. В КЗ няма предвидени основания за изключване или намаляване
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Единствената уредена в закона възможност за отказ от плащане, респективно при
задължителните застраховки за регрес към застрахования за платеното по договора
за застраховка гражданска отговорност е в случаите на причиняване на вредите
умишлено от застрахования, каквито твърдения не се излагат по делото, или в
следствие употребата на алкохол или наркотици. Предвидените в КЗ хипотези на
изключване или намаляване отговорността на застрахователя касаят имущественото
застраховане, като дори и при тях е необходимо да е установена по категоричен
начин причинна връзка между неизпълнението на задължение на застрахования и
настъпването на вредите.
С въззивната жалба се твърди , че застрахованият е
допуснал груба небрежност, тъй като не е предприел мерки за предпазване на
товара. Първо, както се изложи по-горе, същата не е изключваща отговорността на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, нито е основание за
намаляване на последното и не е
установена по делото. Небрежността в гражданското право е неполагане на
дължимата грижа - тази, която дължи добрият стопанин при конкретните
обстоятелства. Грубата небрежност се различава от обикновената само по степен и
представлява засилена форма на неполагане на грижа - грижата, която би положил
и най-небрежният човек, зает със съответната дейност. В случая по делото е
изяснено, че ищецът като превозвач е взел необходимите мерки за предпазване на
товара, като товарният автомобил е бил двукратно прегледан и приет като годен
за извършване на превоза от трети за спора лица.
С настъпване на застрахователното събитие, за ответника е
възникнало задължението да заплати застрахователно обезщетение.
Същото се съизмерява със стойността на причинените на
увредения щети, включващи всички вреди, които са пряка е непосредствена
последица от застрахователното събитие - определени по реда на Конвенцията СМК
и Общите условия /чл. 21 и чл. 22/. Не следва да се приспада от стойността на
увредения товар остатъчната стойност на кофичките, тъй като това би имало
значение при определяне размера на вредите при имуществените застраховки, но не
и при застраховките гражданска отговорност и конкретно тази на превозвача, тъй
като съгласно чл. 23 от Конвенцията, дължимото от превозвача обезщетение се
съизмерява със стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била
приета за превоз.
Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното
решение ,поради което то следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно в обжалваната част.
Въззиваемата страна има право на разноски.Сторила е такива в размер на 850 лв.за адвокатски
хонорар,които следва да бъдат присъдени.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 26.06.2019
г. по гр.д. № 89024/17 г., СРС, ГО, 72 с-в в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Застраховатерно дружество Е.“ АД,
ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, да заплати на „В.Е.Т.“ ЕООД, ЕИК
*****, седалище и адрес на управление ***. „*****, на основание чл.78
ал.3 ГПК сумата 850 лв.разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.