О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 15.02.2021 година
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,
втори въззивен състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРИСТИНА ТОДОРОВА
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
след
като разгледа по реда на чл. 341-345 НПК докладваното от съдия Игнатова ВЧНД №
60 по описа за 2021 г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 243,
ал. 7 от НПК.
Образувано е по депозиран от
прокурор при РП Б. частен протест срещу определение от 25.01.2021 г. на РС Б.,
постановено по ЧНД № 17/2021 г. по описа на същия съд, с което е отменено постановление на РП Б. г. за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 90/2020 г. по описа на РП Б., пр. пр. № 855/2018 г. по
описа на РП Б..
В протеста се сочи, че атакуваното определение е
неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че направеният от съда извод, че
присъствието на лицето, към което са отправени заканите не е необходимо, е
неправилен, тъй като за съставомерността на деянието по чл. 144, ал. 3, вр. ал.
1 от Нк присъствието на лицето, към което е отправена заканата с убийство не е
необходимо, само когато това лице е в кръга на ближните на присъстващия на
отправената закана. Сочи се, че независимо от изложеното, в постановлението на
РП Б. за прекратяване на наказателното производство са изложени и други изводи,
защо не е осъществено престъпно деяние по смисъла на чл. 144, ал. 3 от НК и
следователно е налице анализ на доказателствата – при което направеният от съда
извод за липса на такъв е неправилен.
Специално относно дадените от съда указания да бъдат
открити и разпитани очевидци на оправена от Х. Х.в спрямо Г. И. закана пред Т.
П. се изтъква, че доколкото самият П. твърди, че няма присъствали на заканата свидетели, то
обективно няма как те да бъдат установени.
Иска се отмяна на определението на РС Б. и потвърждаване
на постановлението на РП Б..
С. ОКРЪЖЕН
СЪД, като обсъди доводите в частния протест и се запозна както с атакувания
съдебен акт, така и с постановлението за прекратяване, с материалите по досъдебното
производство и с приложените към протеста документи, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Частният
протест е ДОПУСТИМ, като подаден в срока
по чл. 243, ал. 6 от НПК, от представител на институция, която разполага с
право на протест, а по съществото си е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
С
постановлението от 14.12.2020 г. прокурор при Р.п.Б. е прекратил на основание чл. 199, чл. 243,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК воденото наказателното производство.
Прието
е от прокурора, че в конкретния случай не се установяват признаците на
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК или друг престъпен състав. В
обстоятелствената част на прокурорския акт е направен анализ на събраните
гласни доказателства – показанията на всеки от разпитаните свидетели. Посочено
е от прокурора, че в конкретния случай се навеждат твърдения за извършени
множество закани, такива срещу личността и такива с убийство, поради което е
необходимо всяка една от заканите да бъде коментирана поотделно.
Това
прокурорът от РП Б. сторил, като отграничил следните закани според твърденията
на пострадалите лица:
-твърдяна
от Г. И. закана от страна на Х. Х.в, отправена по време на инцидент на
10.08.2017 г., а именно“ще ви застрелям“ по адрес на И. И. и Г. И.. Поради
наличните в показанията на И. И. и Г. И. противоречия относно съдържанието на
репликата, която се твърди да е отправена от Х. Х.в; липсата на подкрепа на
твърденията на Г. И. в останалите доказателствен материал (тъй като М. и Й.,
чието присъствие по време на отправяне на заканата се сочи от Г. И., не
потвърждават изнесеното от него) и заключенията на назначените комплексни
съдебно-психиатрични и психологични експертизи, прокурорът приел, че заканата
не се установява от доказателствата по делото.
-твърдяна
от Г. И. закана от страна на Х. Х.в през месец май 2017 г. „ще ви ликвидирам“
по адрес на И. И. и Г. И.. Сочи се от прокурора, че в показанията си И. И. не
твърди отправянето на такава закана (макар Г. И. да сочи, че това е станало и в
негово присъствие). Установена е от прокурора липсата на подкрепа и от страна
на М. и Й. (за които отново се сочи от Г. И., че са присъствали), като отново
се подчертават от прокурора и заключенията на назначените комплексни
съдебно-психиатрични и психологични експертизи,
които не установяват възбуждането на основателен страх от осъществяване
на заканата.
-твърдяните
от Д. М. закани от страна на Х. Х.в и Т. Х.в, на неустановена дата, за
намушкване с вила и изкарване на червата. Сочи се в постановлението, че
свидетелят Й. не заявява участието на Т. Х.в в подобно деяние; че закани,
отправени в отсъствието на адресата им не са съставомерни по смисъла на чл. 144
от НК; както и че заключенията на назначените комплексни съдебно-психиатрични и
психологични експертизи не установяват възбуждането на основателен страх от
осъществяване на заканата.
-твърдяна
от Д. М. закана от страна на Х. Х.в и Т.
Х.в на неустановена дата „ще убием брат ти и баща ти“, отправена към Г. И..
Сочи се в постановлението, че подобна закана не се потвърждава от Г. И. и от
свидетеля Й.. Отчита се, че нито един от останалите свидетели не съобщава за
отправени от Т. Х.в закани към когото и да било и отново се прави позоваване на
експертните заключения.
-твърдяна
от И. И. закана от страна на Х. Х.в в средата на месец юни или ли 2017 г. „какво
гледаш през оградата като пуяк, всички ще ви застрелям, цялата фамилия“, в
присъствието на И. И.. Счита се, че доказателствата по делото не установяват с
категоричност отправянето на тази закана, тъй като М. и Й. (за които се твърди
от И. И. да са присъствали на случая) не потвърждават изявлението на И., а и
заключенията на назначените комплексни съдебно-психиатрични и психологични
експертизи не установяват възбуждането на основателен страх от осъществяване на
заканата.
-твърдяна от И. И. от страна на Х. Х.в закана
на 10.08.2017 г. „ще ви ликвидирам“ по адрес на И. И., в негово и на Г. И.
присъствие. Сочи се, че дори показанията на тези двама свидетели са
противоречиви относно изречените думи; че М. и Й. (които според заявеното от И.
И. са присъствали на случая) не потвърждават отправянето на заканата; а и
заключенията на назначените комплексни съдебно-психиатрични и психологични
експертизи не установяват възбуждането на основателен страх от осъществяване на
заканата.
-твърдяна
от Н. Й. закана по отношение на Г. И., отправена от Х. Х.в на неустановена
дата, а именно че „ще го изтумби“, без Г. И. да е присъствал. Такава закана се
потвърждава от показанията на свидетеля Д. М., но според прокурора закани в
отсъствието на адресата им не са съставомерни по чл. 144 от НК, а и
заключенията на назначените комплексни съдебно-психиатрични и психологични
експертизи не установяват възбуждането на основателен страх от осъществяване на
заканата.
-твърдяна
от Н. Й. отправена от Х. Х.в на неустановена дата закана по адрес на Г. И. и
семейството му – „приготвил съм пушка и ще застрелям Г. и цялото му семейство“,
без същите да са присъствали. Сочи се от прокурора, че липсват доказателства за
такова деяние и в същото време закани в отсъствието на адресата им не са
съставомерни по чл. 144 от НК, като заключенията на назначените комплексни
съдебно-психиатрични и психологични експертизи не установяват възбуждането на
основателен страх от осъществяване на заканата.
-твърдяна
от И. Д. закана от страна на Х. Х.в, отправена на неустановена дата пред
магазина в село Т. – „ще отида да гръмна И. И., Г. И. и И. И.“ по адрес на
тримата, без същите да са присъствали. Сочи се от прокурора, че показанията на
този свидетел са изолирани и не се потвърждават от останалия доказателствен
материал по делото, като отново се извежда извод за несъставомерността на
деянието по чл. 144 от НК поради отсъствието на адресата на заканата и
заключенията на назначените комплексни съдебно-психиатрични и психологични
експертизи, които не установяват възбуждането на основателен страх от
осъществяване на заканата.
Изводи
за несъставомерност на деянието поради отправянето на заканата в отсъствието на
адресата ѝ и предвид експертните заключения се правят от представителя на
държавното обвинение и по отношения твърдяна от Т. П. отправена на 15.09.2019
г. пред магазина в село Т. закана от Х. Х.в „ще отида да застрелям И. И., Г. И.
и И. И.“; по отношение твърдяната от Н. Н. отправена в средата на месец август
в гр. Б. от страна на Х. Х.в закана „ще отида да застрелям И. И., Г. И. и И. И.“,
без тримата да са присъствали.
Постановлението
на прокурора е било обжалвано от И. И., чрез адв. С. Ц. от САК, с оплаквания за
незаконосъобразност и постановяването му при съществени нарушения на
процесуалните правила. Изтъкнато е в жалбата, че липсват в материалите по
делото входящ печат и резолюция на административния ръководител по отношение на
подадената от И. И. жалба, няма приложен по делото протокол за избор на
наблюдаващ протокол, като многократно и необосновано е удължаван срокът за
разследване по досъдебното производство. Обстоятелството, че Х. Х.в е бивш
служител на МО, а Т. Х.в – бивш служител на МВР, според жалбоподателя води до
необективност на проведеното разследване. Постановлението на прокурора за прекратяване
на наказателното производство се счита за неясно и вътрешно противоречиво;
анализът на доказателствата – за непълен, а правните изводи на прокурора – за
направени в разрез с основополагащото за този вид престъпления ТР № 53/18.09.1989
г. на ОСНК и съдебната практика относно този вид престъпления. Счита се, че има
достатъчно данни за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
С
контролираното определение състав на РС И. е отменил постановлението на РП И.,
като е изложил съображения относно правната природа на престъпленията по чл.
144 от НК и въз основа на тях е направил извода си за неправилност на приетото
от прокурора за несъставомерността на престъплението по чл. 144 от НК в случай,
че заканата не е отправена в присъствието на адресата. Според
първоинстанционния съд, макар от материалите по делото да се установява, че
доказателствените източници са носители на противоречива информация, то
стореният от прокурора анализ на доказателствата в постановлението за
прекратяване е непълен и незадълбочен, и поради това прекратяването на
наказателното производство е необосновано. Необходимо е, според районния съд,
от страна на прокурора да се извърши цялостна и задълбочена проверка и оценка
на събрания доказателствен материал, като се обоснове кои са относимите
обстоятелства, които се установяват от приетите за доказателства данни, както и
да се изложат подробни съображения кои от тях и защо следва да бъдат приети или
отхвърлени.
Съдът
е съзрял необходимост от попълване на доказателствената съвкупност с
допълнителни гласни доказателства, тъй като според свидетеля Г. И.
осъществената пред свидетеля П. закана от страна на Х. Х.в е била пред
„седем-осем човека“, което налага проверка действително ли е имало очевидци и
те възприели ли са факти, които биха могли да допринесат за установяване на
обективната истина по делото.
С тези
аргументи първоинстанционният съд отменил постановлението на прокурор при РП Б.
и върнал делото за изпълнение на дадените в мотивната част на съдебния акт
указания.
След
като извърши собствен анализ на събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, настоящата инстанция констатира следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на И. Г. И. от с. Т., подадена на 17.04.2018 г.
В жалбата се сочи, че още преди инцидента с него на 10.08.2017. (за който
инцидент впоследствие за престъпление по чл. 129 от НК е осъден Х. Х.в)
майсторите на оградата върху имота на снаха му – Д. М. и Н. Й., са чували по
време на работа отправени закани от братята Х. и Т. Х.ви срещу него и синовете
му (че ще ги причакат и ще ги намушкат с желязната вила, че ще застрелят целия
„Коновски род“, че ще ги убият).
Доказателствената
съвкупност установява безпротиворечиво, че между семействата И.и и Х.ва
съществуват силно влошени от 2017 г. и
до момента взаимоотношения, възникнали по повод изгражданата от Г. И. (син на И.
И. и брат на жалбоподателя И. И.) през 2017 г. ограда, в съседен на обитавания
от семейство Х.ви недвижим имот в село Т.. За строителството на оградата Г. И.
наел свидетелите Н. Й. и Д. М.. Във връзка с определената линия на оградата и
работата по границата на двата недвижими имота, между представителите на двете
семейства възникнали несъгласия, които постепенно ескалирали до взаимна и в
негативен контекст размяна на реплики.
В
резултат на влошените взаимоотношения и възникнал на 17.08.2017 г. скандал, се
стигнало до причиняване от страна на Х. Х.в на И. И., чрез изблъскване с ръце и
предизвикване падането му на земята, на средна телесна повреда – счупване на
дясната бедрена кост, което увреждане е причинило на пострадалия трайно
затруднение на движението на десния долен крайник за срок от около 7 – 8
месеца. След приключване на разследването, съдът одобрил постигнатото
споразумение за решаване на наказателното производство и признал Х. Х.в за
виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като
му наложил наказание пробация.
В хода
на настоящото досъдебно производство са разпитани множество свидетели, които са
отговаряли на поставени въпроси относно твърденията на членовете на семейство И.и
за осъществени спрямо тях заплахи от страна на Х. и Т. Х.ви.
Според
свидетеля Н. Й. (майстор на оградата), Х. Х.в казал преди бутането на старата
ограда пред него и другия майстор Д., че е приготвил вила „да изтумби Г.“,
както и че няколкократно се е заканвал спрямо Г. с думите „Приготвил съм пушка
и ще го застрелям Г. и цялото му семейство“. Съобщава също така, че в процеса
на изграждане на оградата – т.е. почти през цялата 2017 г. до края на месец ноември,
се карали Х. и Г. и Х. му казвал, че „ще го оправи“.
Д. М.
– също майстор при строежа на оградата, твърди, че във връзка със строежа
възникнали проблеми между съседите, за които били пуснати множество жалби.
Сочи, че Х. и Т. заплашвали Г., че ще го намушкат с вилата „ще те намушкаме с
вилата и ще ти изкараме червата“, „ще те застреляме“. Сочи, че в присъствието
на Г. съседът Х. казвал „ще убием баща ти и брат ти“. Свидетелят не си спомня
кога са отправени заканите, но сочи, че това е станало по време на строежа на
оградата.
Свидетелят
Т. П. – живущ в с. Т., твърди, че на 15.09.2019 г. около 10.00 – 10.30 часа
сутринта пред магазин за хранителни стоки в селото минал „един от братята, на
които викат Парапаните“ и отправил
заплахи първо към него („че ще го бие и ще го застреля“), след което към
братята и синове на И. И. – Г. и И., и към баща им („ще ги убия и ще ги
застрелям всичките“), изреждайки имената им.
Свидетелят
Н. Н. – живущ в с. Т., твърди, че през лятото на 2018 г. пил кафе до болницата
в гр. Б., когато край него минал Х. Х.в и тъй като знаел, че е приятел на
синовете на И. И., се спрял, разтреперил се от гняв и казал „Предай на бай И.,
че къде го видя го застрелям като куче. Синовете му където ги срещна на улицата
ще ги разстрелям на място. Имам ловна пушка успоредка и боен пистолет.“, както
и „Предай на зет си Г., само да го видя в с. Т. по улиците направо го
застрелвам.“, след което заплашил и свидетеля Н. с думите „Ако вземеш отношение,
ти си следващият“. Този свидетел споделя информация, според която неустановен и
вече покоен съсед на Х. Т. Х.ви му казал, че бившият полицай Х. си „е изписал“
незаконни оръжия и си ги е занесъл у тях, както и че братята му показвали
пистолет АП и пушка успоредка.
И. И.
– брат на Г. И. и син на И. И., твърди, че при разминаване с Х. Х.в последният
отговорил на поздрава му със заплашително клатене на глава; както и че на
17.09.2018 г. около 17.00 часа Т. П. му казал, че по обяд се срещнал с Х. Х.в до хранителен магазин в с. Т. и той му казал,
че и той е от мафията и само да изпрати майка си, ще избие всичките, като е
имал предвид И.ия род. Според този свидетел именно тогава освен П. пред
магазина е имало още две лица, които отказали да свидетелстват поради страха си
от Х.. Твърди също така, че през август 2018 г. на светофар в град Б. се
срещнал случайно с Х. Х.в и той му отправил заканителни жестове с ръка, че ще
му отреже главата.
Разпитан
като свидетел, Г. И. сочи, че двете семейства имат дългогодишни проблеми във
връзка с оградата между съседните имоти в с. Т.. За оградата свидетелят твърди,
че нает от него геодезист установил, че семейство Х.ви са навлезли с около 40
см. до един метър в неговия имот и по този начин неправомерно увеличили площта
на имота си – което според свидетеля бил поводът Х.ви да не желаят изграждането
на нова ограда, за да не се разбере за уголемяването на имота им. Съобщава, че
от майсторите Н. и Д. узнал, че преди бутането на оградата Х. е казал думите
„Ще ги изтумбя с вилата“, а след това през месец май 2017 г. в негово и на баща
му И. присъствие му заявил „Ще ви ликвидирам“. Свидетелят сочи, че всяка
седмица от строителството на оградата в негово присъствие „започнали“ заплахите
за убийство. Съобщава подробни сведения за инцидента на 17.08.2017 г., при
който била причинена средна телесна повреда на баща му И. и лека телесна
повреда на него самия, за които повреди Х. бил осъден впоследствие. Свидетелят твърди,
че когато Х. е отправил закани в присъствието на П., пред магазина е имало и
още „някъде около седем-осем човека“. Според свидетеля Т. Х.в му позвънил по
телефона и после в лична среща му казал, че Х. ще застреля него, брат му и баща
им. Свидетелят твърди, че силният стрес от заканите на братята причинили
сърдечна недостатъчност на баща му, за което са му поставили стендове на
сърцето, бъбрека и сънната артерия, а майка му имала проблеми с щитовидната
жлеза. Сочи, че през месец август на 2020 г. Х. правил в имота си жестове с
ръце като на обезглавяване, а Т. Х.в през 2019 г. съсякъл в имота си влязла
случайно кокошка.
От
своя страна И. И. в разпита си като свидетел, че майката са братята Х. и Тошко
е негова първа братовчедка. Съобщава, че при изграждането на оградата между
имотите са възникнали проблеми, като братята започнали да пречат на строежа и
да се карат с него и синовете му. Твърди, че Х. започнал да отправя заплахи
срещу него и синовете му в негово присъствие, като през месец юни или юли на
2017 г. Х. му казал „Какво гледаш през оградата като пуяк, всички ще ви
застрелям и тримата и целата ви фамилия.“разказва за инцидента на 10.08.2017г.,
както и че Х. е осъден за причинената му средна телесна повреда и причинената
на сина му Г. лека телесна повреда. Твърди, че други закани лично към него не е
имало. Сочи, че намирал подместени предмети в имота си, че две вечери някой
изключвал електричеството от таблото и че на два пъти виждал бележки на
чистачките на колата с текст „Края ти идва“ и „курветина“ – които изхвърлил. Според
свидетеля И. шуреят му казал, че е срещнал Х. до болницата в гр. Б. и той му
казал, че ще разстреля и тримата и
заплашил и него, ако посмее да ги защити. Свидетелят съобщава, че през месец
септември 2019 г. П. му казал, че е срещнал Х. до магазина в селото и му казал,
че ще разстреля и тримата. Твърди също
така, че през 2019 г. Т. съсякъл чужда кокошка по средата на двора си.
Разпитан
като свидетел, И. Д. заявява, че не си спомня „нито годината, нито месеца, нито
деня“, когато са отправени заплахите. Сочи, че бил с инвалидната си количка до
магазина в с. Т., когато срещнал Х. Х.в
и той му казал, че е прехвърлил всичките си пари на брат си Т., за да не
могат да му ги вземат и ще отиде да гръмне И. И., Г. И. и И. И.. Твърди, че
това е споделил с Г. И..
В
показанията на като свидетели Т. Х.в и Х. Х.в твърдят, че отношенията им със
семейството на И. И. са влошени от няколко години, като началото е поставено на
09.08.2017 г. с действията на Г. И. за разрушаване на старата ограда на имота
им в с. Т., по който повод свидетелят Т. Х.в е подал жалба в РУ Б.. Т. Х.в
сочи, че се притеснява за своя живот и здраве, тъй като през 2017 г. са счупени
на два пъти с камъни прозорци на къщата му – за което също подал жалба до
компетентните органи; а в присъствието на зам. кмета Ц. е бил заплашен от Г. И.
с думите „Вече си поръчан“, което възприел като закана с убийство. Т. Х.в
твърди, че въпреки че е пенсионер от МВР, няма лично бойно или ловно оръжие и
това се потвърждава и от резултатите от извършеното претърсване в дома му на
22.08.2018 г. Тошко Х.в сочи, че желанието му е само семейство И.и да престанат
да се занимават с неговото семейство, тъй като майка му е болна и възрастна и
се притеснява за нейното здраве. Братът на Т. Х.в – Х., също отрича да
притежава оръжие.
В хода
на досъдебното производство е разпитана като свидетел и В. И.а – съпруга на Г. И..
Същата твърди, че майсторите Н. и Д. са казвали на членовете на семейството, че
през 2017 г. в периода на работа по оградата са били свидетели на ежедневни
заплахи спрямо свекър ѝ И. и съпруга ѝ Г. – „ще ги убия“, „ще ги
застрелям“ и „ще ги съсипя“. Сочи, че И. Д. е съобщил за заплаха срещу Г. и И.
– „ще го наръчкам с вила“; от Т. П. – че на първия учебен ден 2019 г. пред
супермаркета в селото Х. Х.в е заплашил съпруга ѝ, брат му и свекър
ѝ с думите „ще ги застрелям“. От брат си Н. Н. свидетелката узнала, че в Б.
Х. Х.в му е казал да предаде на съпруга ѝ и свекър ѝ, че „ще ги
застреля и ще ги съсипе“, като брат ѝ е ставал свидетел и на други
заплахи, но не може да ги посочи. Свидетелката съобщава данни за преживените от
заплашените лица емоционална дестабилизация и стрес.
По
делото са извършени комплексни съдебно-медицински и психологически експертизи
по отношение на И. И., И. И. и Г. И.. Според заключението, при И. И. не се установяват качествени разстройства в
психичното функциониране, а преживяното не е породило страх от убийство (не е
възприел възбудила преживяване на реална витална застрашеност закана за
убийство). По отношение на И. И. се установява състояние на тревожност,
свързана с уплаха за физическата неприкосновеност за него и семейството му, но
заканите не са възбудили преживяване на реална витална застрашеност. За Г. И.
експертите сочат, че ако се кредитира споделеното пред тях, то не е възбудило
преживяване на непосредствена и реална витална застрашеност, но при него е било
налице преживяване на персистираща известно време тревожност от случилото се.
При
така изложеното, въззивният съд намира за необходимо на първо място да се спре накратко
на възприетите в правната теория и съдебната практика принципни положения,
досежно престъпленията по чл. 144 от НК. Първоинстанционният съд е изследвал
въпроса, показвайки добро познаване на съдебната практика (в частност ТР № 53/1989 г. по н. д. №
47/1989 г. на ОСНК на ВС),
като въззивният съд се съгласява напълно с изложените в тази връзка съображения
в контролирания съдебен акт.
Не
може да бъде споделено приетото от прокурора в постановлението за прекратяване
на наказателното производство, че от съществено значение за установяване
несъставомерността на процесните деяния са изводите в заключенията на
назначените комплексни съдебно-психиатрични и психологични експертизи, че не се
установява възбуждането на основателен страх от осъществяване на заканата у
пострадалите. За съставомерността на деянието по чл. 144 от НК е без значение
дали са извършени реални действия по изпълнението на заканата, нито дори пострадалият
действително да се е изплашил от отправената му закана - а дали тя обективно
може да възбуди основателен страх, че ще бъде изпълнена. Последното се
преценява с оглед не само на словесните
изрази, но и предвид конкретната обстановка – време, място, начин на изразяване
на заканата, присъствието на други лица и др.
Неотносими
и ненужни са назначените експертни изследвания от психиатър и психолог на всяко
от трите лица, по отношение на които се твърди да са осъществени закани с
убийство. От значение е обективното наличие на възможността за възникване на
основателен страх у пострадалия (изводима от съвкупната оценка на събраните
гласни доказателствени средства), а не дали е налице или не състояние на
възникнал страх у пострадалия, който единствено може да се преценява при
индивидуализацията на наказанието, но не и за отговорността за деянието - както
правилно е отбелязал първостепенният съд.
Не
може да бъде споделено и становището на прокурора, че заканата по смисъла на
чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК не може да бъде осъществена в отсъствие на
адресата ѝ – т. е., че деянието ще е несъставомерно, ако заканата е
отправена към лице, което не присъства и на мястото на заканата не е присъствал
негов близък роднина. Подобни изисквания относно съставомерността на
престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК законът не е поставил, при което отправянето
на закана с убийство спрямо отсъстващо лице е възможно, при това не само в
хипотезата на заканата да е присъствал близък роднина на адресата.
Що
се отнася до конкретното досъдебно производство, въззивният съд намери, че то е
приключено, без фактическата обстановка по него да бъде изяснена в
детайлността, нужда за преценка относно наличието или не на обективните и
субективни признаци на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК. В настоящия
случай се касае за твърдения за извършени от Х. Х.в и Т. Х.в няколко деяния по
смисъла на чл. 144, ал. 3 от НК, срещу И. И., И. И. и Г. И.. Изследваната
по-горе доказателствена съвкупност съдържа в себе си множество противоречия –
както правилно е съзрял и първоинстанционният съд. Тези противоречия са относно
съставомерните признаци на всяко от деянията, макар действително органите на
досъдебното производство да са положили значителни усилия за установяване
времето и мястото на отправяне на всяка от заканите, а така също и за това в чие
присъствие, от кого и спрямо кое лице са сторени те.
Необходимо
е доказателствената съвкупност по делото да бъде попълнена, преди тя отново да
бъде подложена на преценка от прокурора, относно съставомерността на
поведението на Х. и Т. Х.ви. Останали са неизяснени редица обстоятелства, които
имат съществено значение за настоящото производство.
Не
е установено присъствали ли са заедно със свидетеля П. пред магазина в село Т.
на 15.09.2017 г. лица, които могат да съобщят данни от значение за настоящото
производство, както и кое е лицето, посочено от свидетеля П. като „един от
братята „Парапани“, отправило заканите към свидетеля П. и членовете на
семейство И.и.
Не
е проверено твърдението на Т. Х.в за подадени от него сигнали срещу Г. И. – за които
преписки са съобщени данни за вх. № УРИ 246000-3298/10.08.2017 г. по описа на
РУ Б., вх. № 126600-7868/2017 г. по описа на ГДБОП и вх. Рег. № 1325/2017 г. до
главния секретар на МВР, не е установено приключени ли са преписките и какви
данни се съдържат в тях за взаимоотношенията между двете семейства
Не е
установено лицето, посочено от Т. Х.в като зам. кмета Ц., в чието присъствие се
твърди да е отправена закана от Г. И. спрямо Т. Х.в.
С
оглед на изложеното, настоящата инстанция намира, че определението от
25.01.2021 г. на РС Б., постановено по ЧНД № 17/2021 г. по описа на същия съд, с което е отменено постановление на РП Б. г. за прекратяване на наказателното производство
по ДП № 90/2020 г. по описа на РП Б., пр. пр. № 855/2018 г. по описа на РП Б., като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 243,
ал. 7 НПК, С. ОКРЪЖЕН СЪД
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение
от 25.01.2021 г. на РС Б., постановено по ЧНД № 17/2021 г. по описа на
същия съд.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ:
1:………………
2:………………