Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

163/1.3.2013г.

гр. Шумен

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на двадесет и пети февруари 2013 година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: К. Колешански

Секретар: А. Пушевска

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 507/2012г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени искове, с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

Искова молба от пълномощник на И.К.В., ЕГН : ********** и А.И.В., ЕГН : **********, и двамата с адрес – гр. Шумен, ул. “” № 1, ет. 2, ап. 6,  срещу “Дженерали Застраховане” АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. “” № 68, с посочено правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ, и цена от по 20000 лева.

Ищците сочат, че при ПТП починала дъщеря им. Виновният водач бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “в” във вр. с чл. 342, ал. 1 НК и осъден да им заплати, на всеки от тях, по 15000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Тъй като гражданската отговорност на виновният била застрахована в ответното дружество, искат осъждането му, да им заплати на всеки от тях по 20000 лева неимуществени вреди, в едно със законната лихва върху главниците от датата на увреждането 09.05.07г. и разноските в производството.

В срока за отговор на ИМ, ответника, редовно уведомен, подава отговор. Счита иска неоснователен, поради функционалната обусловеност на неговата и отговорността на застрахования. Позовава се на изтекла давност, по отношение претендираните лихви за забава.

В съдебно заседание, страните, редовно призовани, ищците, лично и чрез представителя си, поддържат исковете както са предявени, а ответникът с молба, заявеното в отговора, като не изпраща представител.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

Не се спори от страните, а и приложените писмени доказателства установяват, твърдените в исковата молба факти : с влязла в сила присъда по НОХД № 449/08г., по описа на СГС, трето не участващо в делото лице е признато за виновно, за това, че е причинило смъртта на дъщерята на ищците, настъпила на 09.05.2007г., според препис от акт за смърт/л.6/; с присъдата е определено обезщетение от по 15000 лева, което деецът да заплати на ищците, за което са им издадени изпълнителни листи от 29.09.2009г., като вземанията не са погасени; гражданската отговорност на дееца, към момента на ПТП, е била застрахована в ответното дружество. С молба от 16.05.2011г., ищците поискали от ответника да им заплати присъдените суми. Разпитаните свидетели установиха в показанията си, преценявани съобразно чл. 172 от ГПК, че загубата на детето им, се е отразила изключително тежко на ищците, като дълбоката мъка, не отшумяла и до момента, е довела и до влошаване на здравословното им състояние. Ищецът получил инфаркт и постоянно плачел, при споменаване на инцидента, като за последното съдът придоби и непосредствени впечатления и за двамата ищци. Те отглеждали и малолетните деца на починалата, които живеели при тях.

Така приетата за установена фактическа обстановка доведе до следните изводи :

По иска с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ – За ангажиране отговорността на застрахователя, е необходимо да са на лице следните предпоставки – застрахователен договор, настъпило застрахователно събитие, причинени вреди от застрахованият деликвент, причинно-следствена връзка между деликта и вредите, в случая вредите са пряка и непосредствена последица от причинена смърт, размер на вредите.

Приетото за установено от фактическа страна и разпоредбата на чл. 300 ГПК, сочи наличието на всички предпоставки, правейки иска установен, по основание, за претендираните неимуществени вреди.

Прилагайки принципа на справедливост, залегнал в основата на определянето размера, на обезщетението, за тях, съдът намира, искания размер от по 20000 лева, поне трикратно, по-малък от съответният, както на вътрешните преживявания на всеки от ищците, така и на продължителният период, през които са се проявявали –  почти 6 години. Обезщетението в тази му част определя на сумата от 20000 лева за всеки ищец, както е поискано, въпреки, че то е по-малко от съответното на негативни преживявания, които могат да бъдат предизвикани от причинената смърт на дете. В тази му част, искът, следва да се уважи в пълният предявен размер. Възражението на ответника по отношение невъзможността да дължи повече от дължимото, от прекият причинител на непозволеното увреждане, е неоснователно, с оглед отговорът на въпроса даден в Решение № 129/25.09.2012г. на ВКС по ТД № 346/2011г., IIт.о, ТК.

Не така стоят нещата с другото ответно възражение – за погасяване на вземанията за лихви с изтичане на предвидената давност. То е частично основателно и исковете за присъждането и от датата на увреждането  до 16.02.2009г., следва да се отхвърлят. Вземането по прекият иск срещу застрахователя на деликвента и законната лихва върху него, са парични вземания – от непозволено увреждане, първото, и обезщетение за забавеното му плащане, второто, като давността по тях тече от датата на увреждането, но нито се прекъсва, с предявяване на иск срещу прекият причинител на вредите, нито спира докато трае процеса по него. В случая начало теченето на погасителната давност е 09.05.2007г.. До 16.02.2012г., когато ищците, са предявили иска си, е изтекъл срок по дълъг от посоченият в чл. 111, б. “в” ЗЗД /Р № 126/02.10.09г. на ВКС по ТД № 290/09г., II т.о., ТК и посочената в него практика/. Лихви обаче се дължат от 16.02.2009г./три години преди предявяване на иска/, до окончателното плащане /Р № 175 от 28.10.2010г. на ВКС по ТД № 54/2010г., II т.о, ТК/. С молба от 16.05.2011г. ищците са поискали ответникът да заплати суми за обезщетение на вреди причинени от лице с което има сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, но тя няма действие по отношение давността, нито може да е съобщаване по смисъла на чл. 223, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 224, ал. 1 от КЗ, а и претенцията не е за посочените в разпоредбата лихви, а за забавено плащане на обезщетение по чл. 226, ал. 1 КЗ /Р № 6 от 28.01.2010г. на ВКС по ТД № 705/09г., II т.о., ТК/.

Поради това и исковете следва да се отхвърлят, поради погасяване вземанията с изтичане предвидената давност /за периода 09.05.2007г. – 16.02.2009г. – 5319,21 лева, размер определен съобразно чл. 162 ГПК/.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати, по сметка на ШРС, сумата от 1600 лева, представляваща държавна такса в производството на настоящата инстанция.

На основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК, страните следва да си заплатят разноски, както следва : ответникът на всеки от ищците 493,70 лева и всеки от ищците на ответника 178,57 лева.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА “Дженерали Застраховане” АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. “” № 68, да заплати на И.К.В., ЕГН : **********,***, обезщетение на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекс на застраховането, в размер на 20000 лева(двадесет хиляди лева), сума представляваща неимуществени вреди, в едно със законната лихва върху нея от 16.02.2009г., до окончателното плащане.

 

ОСЪЖДА “Дженерали Застраховане” АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. “” № 68, да заплати на А.И.В., ЕГН : **********,***, обезщетение на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекс на застраховането, в размер на 20000 лева(двадесет хиляди лева), сума представляваща неимуществени вреди, в едно със законната лихва върху нея от 16.02.2009г., до окончателното плащане.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от И.К.В., ЕГН : ********** и А.И.В., ЕГН : **********, и двамата с адрес – гр. Шумен, ул. “” № 1, ет. 2, ап. 6,  срещу “Дженерали Застраховане” АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. “” № 68, искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на законна лихва върху определеното обезщетение за неимуществени вреди от по 20000 лева на всеки ищец, считано от датата на увреждането 09.05.2007г., до 16.02.2009г., поради погасяване вземането с изтичане на предвидената давност.

 

ОСЪЖДА “Дженерали Застраховане” АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. “” № 68, да заплати на И.К.В., ЕГН : **********,***, сумата от 493,70 лева разноски в производството.

 

ОСЪЖДА “Дженерали Застраховане” АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. “” № 68, да заплати на А.И.В., ЕГН : **********,***, сумата от 493,70 лева разноски в производството.

 

ОСЪЖДА И.К.В., ЕГН : **********,***, да заплати на “Дженерали Застраховане” АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. “” № 68, сумата от 178,57 лева, разноски в производството на настоящата инстанция.

 

ОСЪЖДА А.И.В., ЕГН : **********,***, да заплати на “Дженерали Застраховане” АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. “” № 68, сумата от 178,57 лева, разноски в производството на настоящата инстанция.

 

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок, от връчването му, на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: