П
Р И С
Ъ Д А
№.4 / 13. 01.
2009 год. гр. Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският окръжен съд наказателен състав
На тринадесети януари през две
хиляди и девета година
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател: Д.Л.
Съдебни заседатели: 1. Т.Ж.
2. Й.Ж.
Секретар: А. Б.
Прокурор: Д. Долапчиев
Като разгледа докладваното от
съдия Д.Л.
НОХД № 192 по описа за 2008
година
П Р И С Ъ Д И:
Признава подсъдимата П.К.П. ЕГН **********,
родена на 20. 04. 1960 г. в гр. Айтос, живущ ***, български гражданин, с висше
образование, учител, омъжена, неосъждана,
За виновна в това, че на 15. 02. 2005 г. в гр. Шумен като подбудител в съучастие с Т.Д.И. подбудила
И. да принуди другиго - К.Д. *** да се разпореди с вещ – да и върне сумата от
264 лв. или да и даде 10 кубика дърва за огрев, като го заплаши с насилие,
поради което и на осн. чл. 213а ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 3 и чл. 55 ал. 1 т.
1 от НК я осъжда на 6 месеца лишаване от свобода.
На осн.
чл. 66 от НК отлага изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от 3 години и 6 месеца.
Признава
подсъдимия Т.Д.И., ЕГН **********, роден на 03. 04. 1974 г. в гр. Шумен, живущ ***,
български гражданин, неженен, със средно образование, безработен, неосъждан,
За
виновен в това на 15. 02. 2005 г. в гр. Шумен
като съизвършител в съучастие с П.К.П. – подбудител, с цел да принуди
другиго - К.Д. *** да се разпореди с вещ
– да върне сумата от 264 лв. или да даде 10 кубика дърва за огрев, извършил
противозаконно действие с тежки последици за негови ближни – нанесъл побой на
съпругата му Н.С.З., като деянието е придружено с причиняване на лека телесна
повреда на Н.С.З. и деянието е извършено по поръчение на П.К.П., поради което и
на осн. чл. 213а ал. 3 т. 3 във вр. с ал. 2 т. 2 и ал. 1 и във вр. с чл. 20 ал.
2 и чл. 54 от НК го осъжда на 5 години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000
лв.
На осн.
чл. 46 б. “ б “ от ЗИН определя първоначален общ режим на изтърпяване на
наказанието.
Осъжда
подс. Т.Д.И. да заплати на Н.С.З., ЕГН ********** ***. Драгомиров
№ 38 бл. 9, вх. 5 ет. 3 ап.
108 сумата от 2 000 лв. за причинени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното и изплащане. Отхвърля
гражданския иск до пълния му размер като недоказан.
На основание чл. 189 от НПК осъжда
подсъдимия Т.Д.И. да заплати д. т. върху
уважения граждански иск в размер на 80 лв.
На осн.
чл. 189 от НПК осъжда подсъдимите Т.Д.И. и П.К.П. да заплатят в полза на
държавата и по сметка на ШОС разноски по делото по 85 лв., както и по 5 лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Присъдата може да се обжалва и
протестира в петнадесет дневен срок пред Апелативен съд гр. Варна.
Председател: Съд.
заседатели: 1.
2
МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА ПО НОХД № 192 / 2008 г.
Подсъдимата П.К.П. е предадена
на съд с обвинение в това, че на 15. 02. 2005 г. в гр. Шумен като подбудител в съучастие с Т.Д.И. подбудила
И. да принуди другиго - К.Д. *** да се разпореди с вещ – да и върне сумата от
264 лв. или да и даде 10 кубика дърва за огрев, като го заплаши с насилие –
престъпление по чл. 213а ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 3 от НК.
Подсъдимия
Т.Д.И. е предаден на съд с обвинение в това на 15. 02. 2005 г. в гр. Шумен като съизвършител в съучастие с П.К.П. –
подбудител, с цел да принуди другиго - К.Д.
*** да се разпореди с вещ – да върне сумата от 264 лв. или да даде 10 кубика
дърва за огрев, извършил противозаконно действие с тежки последици за негови
ближни – нанесъл побой на съпругата му Н.С.З., като деянието е придружено с
причиняване на лека телесна повреда на Н.С.З. и деянието е извършено по
поръчение на П.К.П. – престъпление по чл. 213а ал. 3 т. 3 във вр. с ал. 2 т. 2
и ал. 1 и във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.
По
делото е предявен и приет за съвместно разглеждане предявен граждански иск от Н.С.З.
срещу подс. Т.Д.И. размер на 5 000 лв. за причинени неимуществени вреди.
Разпитани
на досъдебното и в съдебното производство, двамата подсъдими не се признават за
виновни.
От събраните по делото писмени,
гласни и веществени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
През учебната 2003 – 2004 г. подс. П.К.П. работела като
учител в СОУ “ Трайко Симеонов “ в гр. Шумен. През тази година, а и през
следващата, ученици в това училище били и св. Стилиян Кръстев З. – в 11в клас,
Александър Радославов И. – в същия клас, Никола Мирославов Минчев – в 12а клас и Таня Симеонова Василева –
в 11а клас. Всички свидетели познавали подс. П., тъй като им преподавала по
физика.
Подс. Т.Д.И. ***, в близост до СОУ “ Трайко Симеонов “. Той
се познавал със св. Минчев от свои приятели. Познавал се и със св. Таня
Василева, чрез нейния баща.
През 2004 г. св. К.З. – баща на св. Стилиян З., бил пенсионер
и бивш служител на Горско стопанство Шумен. Преди това, а и по това време той
снабдявал с дърва за огрев различни лица, включително и от хората работещи в
СОУ “ Трайко Симеонов “. В началото на м. май 2004 г. подс. П. поискала от св.
Кр. З. да и достави 8 кубически метра дърва за огрев. Последния се съгласил,
като казал и цената на тези дърва. Подсъдимата се съгласила и предала на З.
сумата от 264 лв., като двамата се уговорили до седмица – две дървата да и
бъдат закарани от З.. Тъй като след това започнали валежи, не било възможно за
св. З. да изпълни обещанието за доставка на дърва на П..*** 2004 г. св. З. не
могъл да изпълни поръчката, тъй като според него в гората било влажно и
невъзможно да се влезе с товарен автомобил. Това обстоятелство съобщил и на
подс. П.. Притеснена за парите си, подс. П. започнала да се обажда по телефон и
в домът на З. и да разговаря и със съпругата на З. – пострадалата Н.З.. При тези разговори подсъдимата
започнала да отправя и заплахи към З. и семейството му. Това мотивирало З. да
се консултира със свой близък. Според
съвета на този близък / по твърденията на З. / той трябвало да върне парите на П.,
но чрез съд, защото му било казано, че действията на П. представлявали рекет.
Проблема с неизпълнение на поетото задължение на св. Кр. З. към подс. П. и невръщането на парите, станало достояние на част от
учениците и учителите в СОУ “ Трайко Симеонов “.
През първия срок на учебната 2004 – 2005 г. подс. П.
започнала да казва на св. Стилиян З., че баща му – св. Кр. З. трябвало да и
върне парите / тези които му била дала за дървата /. При това отправяла и
заплахи срещу бащата и семейството на св. Ст. З.. Тези думи П. казвала и пред
св. И.. Продължила и с обажданията по телефон на Кр. З., като същесвременно искала вече не 8 кубика, а 10 кубика дърва. Тъй
като нямало резултат от исканията на П., същата, за да успее да си върне
парите, П. решила да иска съдействие от подс. И., когото познавала. Последния
бил чест посетител на кафе “ Сиера “ находящо се в близост до СОУ “ Трайко
Симеонов “. Поради това подс. П. започнала да изпраща св. Н. Минчев, който бил
в 12 клас през тази учебна година, да и уговаря среща с подс. И.. Това кафе - барче ежедневно било посещавано
от ученици от посоченото училище. В него работела през почивните дни като
сервитьорка и св. Таня Василева, която била приятелка на св. Н. Минчев. Подс. П.
започнала да изпраща и св. Василева да търси подс. И. с искане за среща. И на
двамата свидетели П. не казвала причината поради която търсила И.. Случвало се е даже през учебни часове подс.
П. да изпраща св. Минчев в кафе “ Сиера “, за да и уговаря срещи с И.. Няколко
дни преди 15. 02. 05 г. св. Минчев отново посетил кафето “ Сиера “. На маса в
барчето той видял подс. И. с други непознати за него лица. Дочул разговор между
тях когато единия от седящите на масата казал “ ...по добре да се да закара
дървата... “. Това не били думи на подс. И..
От този разговор св. Минчев приел, че ставало въпрос за отношенията
между св. Кр. З. и подс. П..
На 15. 02. 05 г. св. Минчев и Василева били втора смяна на
училище. Учебните занятия тогава започвали в 13. 20 ч. Тъй като св. Василева
имала свободни часове, тя заедно със свои съученички отишли в кафе “ Сиера “.
Там бил и подс. И.. Като се видели двамата, подсъдимия изпратил св. Василева да
извика подс. П., да я заведе в кафето. Св. Василева се върнала в училището и
срещнала подс. П.. Предала и молбата на подс. И.. Двете тръгнали към кафето. По
пътя срещнали директорката на училището – св. Маргарита Л. Т.. П. говорила с
нея. След това и Т. тръгнала към кафето с П.
Василева. Като влезли в кафето, подс. П. и св. Т. отишли на масата на
която седял подс. И. и седнали при него. Св. Василева при влизането си в
кафето, се отделила от П. и Т. и започнала да говори със свои съученици. В
кафето вече бил пристигнал и св. Минчев. Той видял, че подс. П., подс. И. и св.
Т. са на една маса и разговарят. Василева като срещнала Минчев, му споделила,
че подс. И. я е накарал да заведе в кафето П.. Малко по късно св. Василева
напуснала кафето с други ученици, а св. Минчев останал. Разговора между подс. И.,
П. и св. Т. продължил 5 – 10 минути, след което П. и Т. напуснали заведението.
Подс. И. отишъл на бара в заведението където бил и св. Минчев. Двамата
започнали да говорят за новозакупения автомобил на И.. След това те напуснали
заведението и тръгнали към дома на И., тъй като Минчев искал И. да го повози с
новия си автомобил. По пътя срещнали св. Ж.Ж. – приятел на подс. И.. Дамата –
подс. И. и св. Ж. започнали да говорят за дървена дограма, защото и на двамата
била необходима. Разбрали се да отидат при познат на И. ***. През това време се
видели и със св. Галин Манасиев. Подс. И. помолил св. Манасиев да ги закара с
неговия си автомобил до с. Вехтово, защото той бил пил бира. Манасиев се
съгласил. В автомобила му – Фолксваген Голф – двойка, с две врати, се качили –
подс. И. и св. Минчев и Ж.. Минчев тръгнал с тях за да се разходи, като не
разбрал, че ще ходят до с. Вехтово. Потеглили след 15. 30 ч. Като пристигнали в
селото, намерили дома на дърводелеца, но него го нямало. Тогава подс. И. казал
на останалите, че трябвало да намери някакъв човек / ставало въпрос за св. Кр. З.
/. Тъй като св. Минчев се познава отпреди със З., той казвал на св. Манасиев
къде да кара. Намерили дома на св. Кр. З. и св. Манасиев спрял автомобила си на
улицата, близо до този дом. До него бил паркиран тов.
автомобил собственост на Кр. З.. Било след 16. 30 ч. От автомобила слезли
четиримата. В дома на св. Кр. З. били съпругата му – св. З. и нейните родители
– св. Я. Ж. Т. и С. ***Т.. Св. Кр. З. в този момент отсъствувал от дома си.
Подс. И. със сила разбил пътната врата на дома на З.. В това време св. З. била
излязла на двора за да храни животните. Тя видяла влизащите в двора – подс. И.,
св. Ж. и още едно лице. И. като видял З. я напсувал и казал “ курво, къде е оня “. След това отишъл при нея и нанесъл на З. два удара с шамар по лицето и
я ритнал по левия крак. Отново я попитал “ къде е К.... къде е казвай “.
Уплашена, З. тръгнала назад към къщата
и попитала И. кого търси. Тогава той отговорил, че К. му дължал 10 кубика
дърва. През това време от къщата излезли св. Т. и С.Т.. Те приближили до И. и
започнали да го молят да ги остави на мира. Подс. И. ги избутал настрани и
влязъл в къщата. От там извикал на З., че искал пари 264 лв. и дърва. Казал също, че искал ключовете на
камиона. З. отговорила, че нямала нито пари, нито ключове за камиона. Тогава
подс. Излязъл от къщата и отново ударил два шамара на З.. След това подс. И.
бръкнал в джоба си и извадил нож. Виждайки това, З. решила, че подсъдимия или ще и нанесе удар с
ножа или ще го хвърли срещу нея. За да се защити тя взела намираща се наблизо
дървена сопа. Искала да избие ножа от ръцете на И.. Замахнала със сопата и
ударила ножа, острието на който се счупило. И. взел острието и тръгнал към З..
През това време С.Т. разговарял със св. Ж. за да разбере какво искат от тях.
Подс. И. както вървял към З., изведнъж се обърнал и тръгнал към пътната врата.
Тримата напуснали двора на Зотеви. Тогава св. З. се прибрала в къщата заедно с
родителите си, като всички били силно уплашени. Заключили входната врата на
къщата. Малко след това подс. И. се върнал обратно в двора. Взел оставена в
двора брадва. С нея започнал да нанася удари. Ударил единия от прозорците на
къщата и го счупил. След това започнал да нанася удари по входната врата на
къщата. След като нанесъл няколко удара по вратата, подс. И. се обърнал и си
тръгнал, като напуснал двора, като нанесъл удари и по пътната врата.
Излизайки от двора, подс. И. се качил в автомобила на св.
Манасиев, в който вече били св. Манасиев, Ж. ***. Вече след като напуснали с.
Вехтово, по пътя били настигнати от полицейски автомобил, който ги спрял.
Вследствие на уплахата от действията на подс. И., св. З. в
продължение на много дни била уплашена. Започнала терапия при психиатър.
При извършения през същия ден оглед на къщата на Зотеви,
във връзка с разследване действията на подс. И. било установено, че входната
врата на къщата се състои от голяма портална врата, дървена и в ляво от нея по
малка – входна врата. Металното резе с което се затваря по малката /пътната /
врата е огънато навътре към двора. Намерени са и два прореза по дясната / порталната
/ врата. Установено е и счупено стъкло на трикрилен прозорец на къщата, както и
следи от удари по входната врата на къщата.
От заключението на съдебно медицинската експертиза по
делото се установява, че при освидетелстването на З. са констатирани две дребни
кръвонасядания в областта на долната устна и едно кръвонасядане в областта на
лявото бедро.
От заключението на съдебно психиатричната експертиза се
установява, че в момента на деянието З. е била в състояние на стрес при
кризисна ситуация с водещ витален страх са себе си и близките си. Към момента
на освидетелстването вещото лице е установила наличието на клинични прояви на Протрахирана адаптационна реакция
със страхово депресивна симптоматика, потвърждаваща
преживяния стрес.
От свидетелството за съдимост на подсъдимия И. се
установява, че същия е осъждан 5 пъти за умишлени престъпления от общ характер.
Само първото деяние за което е осъден е било извършено като непълнолетен. Две
от деянията са по чл. 325 ал. 2 от НК. От свидетелството за съдимост на подс. П.
се установява, че същата не е осъждана.
Горната фактическа обстановка съда приема за установена от:
1. Показанията на св. Н.З.. Съда
кредитира изцяло нейните показания, както относно развитието на отношенията
между Кр. З. и подс. П.; относно действията на П. за търсене на семейството им
и отправяне на заплахи; относно осъществяване на самото деяние от подс. И., на
последно място – последиците за нея от физически и психически характер.
Показанията на този свидетел са без вътрешни противоречия. Подкрепят се изцяло
от показанията на св. Кр. З., Ст. З., Я.Т.. Подкрепят се и от приложените
протоколи за оглед на местопроизшествие, протоколи за разпознаване и двете
заключения на приетите експертизи. Частично се подкрепят и от показанията на
св. Минчев и И. / за отправените от П. заплахи, а на
Зотеви и за действията на подс. И. в домът им при осъществяване на деянията /. Частично се подкрепят и от показанията на
св. Ж. / че именно подс. И. е започнал да говори с нея, за повишения му тон и
навлизането му навътре в двора, както и че И. е търсел дърва /, както и от
обясненията на подс. П. / за развитието на отношенията между П. и Кр. З. /: 2. Показанията на св. Кр. З., Ст. З. и Я.Т..
Съдът кредитира и тези показания тъй като същите са безпротиворечиви
и се подкрепят както едни с други, така и от показанията на св. З., а
показанията на св. Т. се подкрепят както от огледните
протоколи, протоколите за разпознаване, така и от показанията на св. Н. З., а
частично и от показанията на св. Ж. и обясненията на подс. И. / относно това
кой е започнал да говори със св. Н. З. /: 3.
Показанията на св. Минчев. Съдът кредитира тези показания изцяло с изключение
на тази им част с която той твърди, че при спиране пред дома на Зотеви, той не
бил слизал от автомобила на Манасиев. В тази им част те противоречат на
показанията на св. Манасиев и Ж., както и на обясненията на подс. И.. Но
конкретно по това обстоятелство показанията и на тримата свидетели и
обясненията на подс. И. си противоречат взаимно, от една страна. От друга –
това противоречие не е съществено за изводите на съда относно авторството на
деянието от подс. И. и не дава основание на съда да не кредитира показанията на
Минчев в останалата им част, тъй като съда приема, че е безспорно установено
както от показанията на З., така и от разпознаването, че извършител на деянието
е именно подс. И.. Още повече, че тези действия на св. Минчев, Ж. и Манасиев не са квалифицирани като деяние по НК от страна на
прокуратурата и не са предмет на разглеждане в настоящия процес. В подкрепа на
тези показания, са показанията на сем. Зотеви, св.
Василева / относно търсенето на И. от П. и на П. от И. /, И. / относно
заплахите /, частично и от показанията на св. Ж. и Манасиев
/ от тръгването от Шумен до спирането пред дома на Зотеви в с. Вехтово,
тръгването им към Шумен и действията на полицията при и след задържането им /.
На последно място – както преди извършване на деянията от подсъдимите, така и
след това, св. Минчев е ученик в 12 клас в СОУ “ Трайко Симеонов “. Не е в
негов интерес през този период от време да дава показания, които биха
предизвикали отрицателно отношение към него от страна на подс. П., директора на
училището – св. Т. и други учители и биха създали за него трудности при
завършване на средно образование. Поради това той не би дал тези показания, ако
това не е истината: 4. Показанията
на св. Василева. Съда кредитира напълно и тези показания, тъй като те се
подкрепят от показанията на св. Минчев / относно това, че както П. е търсила И.,
така и И. е търсил П., относно познанството им с
подс. И., относно срещата на П. с И. на 15. 02. 05 г. /. От друга страна – този
свидетел се познава както с подс. И. и П., така и със св. Минчев. Не са налице
доказателства Василева да е във влошени отношения с който и да е от тях, за да
има интерес да свидетелства против който и да е от тях. От трета страна –
Василева в този период е ученичка в 11 клас в СОУ “ Тр.
Симеонов “. Тези показания които е дала са против интересите и са в
противоречие с показанията на св. Т. и Стойчева и обясненията на подс. П.. Тези
показания на Василева естествено биха предизвикали отрицателното отношение на
тези свидетели и П. към нея като тяхна ученичка. Ето защо съда приема, че
Василева е свидетелствала за факти и обстоятелства които действително са се
случили във времето за което тя говори, независимо от последиците които
показанията и биха имали спрямо нея. Но малко вероятно е, Василева да дава
неверни показания, при наличието на такава опасност да настрои против себе си
определени учители: Налице е още едно доказателство, макар и косвено, което е в
подкрепа на показанията както на Василева, така и на Минчев. Това е приетото
като доказателство писмо № 2008 / 23. 12. 08 г. на Директора на СОУ “ Тр. Симеонов “, от което се установява, че на 15. 02. 05 г.
подс. П. е имала първи и трети час във втора смяна. Т. е. тя е имала свободен
втори час и е имала достатъчно време да отиде със св. Василева и Т. до кафе “
Сиера “ и да говори с подс. И. и се върне за трети час. Пак от същата справка
се установява, че св. Т. не е имала втори час през този ден. 5. Показанията на св. И. дадени на
досъдебното производство при разпита му пред съдия / относно отношенията между
Кр. З. и П., относно отправените от П. заплахи към Кр. З. пред св. Ст. З. /.
Съда не кредитира показанията на този свидетел дадени в съд. заседание, тъй
като са налице вътрешни противоречия в самите тези показания / един път твърди
пред съда, че не бил заплашван от Ст. З., когато давал показанията пред съдия
на досъдебното производство, след това твърди, че бил заплашван непосредствено
преди разпита, след това твърди, че не бил заплашван, а само Стилиян му
припомнял нещата които той бил забравил - за заплахите на П., за да
свидетелства за тях. Трети път твърди, че бил заплашван преди разпита пред
следователя от 24. 11. 05 г. Налице са и противоречия с показанията му дадени
на досъдебното производство пред съдия. Ето защо съда кредитира показанията на
този свидетел дадени на досъдебното производство пред съдия. Тези показания от
друга страна се подкрепят и от показанията на св. Ст. З. и Минчев. 6. Показанията на св. Ж. дадени на
досъдебното производство пред съдия в частите им относно: а/ че подс. И. след като не намерили дърводелеца, предложил да
отидат да търсят З.; б/ че св.
Минчев е показвал пътя, тъй като се познавал със З. от преди; в/ че в двора влезли всичките и , че
подс. И. започнал да говори със З.; г/
че И. навлязъл навътре в двора говорейки със З.; д/ че са излезли възрастни хора и че И. е говорил и с тях; е/ че подс. И. е търсил св. З. и че е
ставало въпрос за дърва и пари, които З. е дължал на някого; ж/ както и относно повода за отиване до
с. Вехтово, лицата които са отишли с него, с какво са пътували и кого са
търсили в това село. 7. Частично и
от показанията на св. Манасиев – относно повода за отиване в с. Вехтово и
хората които са били в автомобила му, както и търсенето на дърводелец и след
това спирането пред дома на З.. 8.
Частично от обясненията на подс. И. – а/
относно познанството му със св. Минчев, Василева, Ж. и Манасиев; б/ посещенията в кафе “ Сиера “; в/ повода за отиване в с. Вехтово на
15. 02. 05 г. и хората с които е пътувал; г/
спирането пред дома на Зотеви; д/
влизането в двора на Зотеви. 9.
Частично и от обясненията на подс. П. – относно началото и развитието на
отношенията и със св. Кр. З. и за разговорите и със св. Ст. З. за задълженията
на баща му към нея. Съда приема показанията на св. Ж. и Манасиев
и обясненията на двамата подсъдими в посочените части, тъй като тези
показанията се подкрепят както от останалите свидетелски показания, така и от
другите писмени доказателства. 10.
От протоколите за оглед извършени в дома на Зотеви на 15. 02. 05 г.,
протоколите за разпознаване на лица по снимки от 16. 02. 05 г. в които св. З. е
разпознала подс. И. и св. Ж., от заключенията на съдебно психиатричната и съдебно
медицинската експертизи, свидетелството за съдимост на подс. И. и П., както и
от приетите в съдебното производство писмени доказателства.
По отношение деянието на подс. П. К. П..
Съда намира, че от субективна и
обективна страна подс. П. е осъществила деяние по чл. 213а ал. 1 във вр. с чл.
20 ал. 3 от НК.
От обективна страна – подс. П. след отказа на св. Кр. З. да
и върне парите или да и достави дърва, отправила заплахи срещу него пред
неговия син – св. Ст. З.. След като и това не помогнало, тя потърсила друг
начин, за да си върне парите. За целта се свързала с подс. И.. Двамата са се познавали
тъй като ако не са се познавали П. не би потърсила именно И. за разрешаване на
този проблем. В тази връзка тя не би изпращала нито св. Минчев, нито св.
Василева да го търсят и да му казват, че тя иска да се срещне с него. При
срещата им на 15. 02. 05 г. в кафе “ Сиера “ П. мотивирала И. да и потърси
парите или дървата които и дължал св. Кр. З., като за целта го заплаши с
насилие. Т. е. тя е подбудила И. да принуди З. да се разпореди с вещи – да и
върне 264 лв. или да и даде 10 кубически метра дърва за огрев. По късно същия
ден подс. И. в изпълнение на уговорката им с Илиева отишъл в дома на З. ***, за
да го принуди чрез заплаха с насилие да се разпореди с вещи - да върне на П.
264 лв. или да и даде 10 кубически метра дърва за огрев. Срещайки се със св. З.,
подс. И. не само отправил заплахи за насилие спрямо З., но и извършил и друго
противозаконно действие – причинил лека телесна повреда на св. Н. З., за да
принуди св. Кр. З. да върне парите или достави дървата.
От субективна страна – деянието е извършено при пряк
умисъл. Подс. П. като не успяла да си върне парите или З. да и достави дърва,
чрез проведените разговори, а и отправените заплахи, решила да потърси услуги
на други лица, които да принудят З. да върне парите или достави дърва. За целта
тя накарала подс. И. да отиде в дома на З. и да го заплаши чрез насилие да и
върне парите или да и даде дърва. Т. е. подс. П. е подбудила подс. И. да
принуди св. З. да се разпореди с вещ – да върне парите или дървата, като го
заплаши с насилие. При установената фактическа обстановка съда прие, че подс. И.
и св. Кр. З. не се познават. Поради това за И. не съществува причина / мотив /
да търси именно Кр. З. и да иска 264 лв./ колкото З. е дължал на П. / или да
иска 10 кубика дърва / колкото е обещал З. на П. /. Мотивирайки подс. И. да
отиде и да заплаши З. да и върне парите или дървата, подс. П. е съзнавала
обществено опасния характер на деянието, предвиждала е настъпването на
обществено опасните последици и е искала настъпването на тези последици.
По отношение
деянието на подс. Т. Д. И.
Съда намира, че от субективна и
обективна страна подс. И. е осъществил деяние по чл. 213а ал. 3 т. 3 във вр. с
ал. 2 т. 2, вр. с ал. 1 чл. 20 ал. 2 от НК.
От обективна страна – подс. И. след като бил подбуден от
подс. П. отишъл заедно със св. Минчев, Манасиев и Ж. пред домът на св. Кр. З. с
цел да го принуди да се разпореди с вещ – 264 лв. или 10 кубика дърва като го
заплаши с насилие. След като разбил входната врата и влязъл в двора подс. И.
видял св. Н. З., започнал да отправя обидни думи към нея и заплахи за насилие.
Търсел съпруга и – св. Кр. З., като нанесъл множество удари на З., като заедно
с това искал 264 лв. или 10 кубика дърва. Вследствие на нанесения побой той
причинил на З. лека телесна повреда.
От субективна страна – налице е пряк умисъл. Подс. И. след
като е подбуден от подс. Илиева да отиде в дома на З. и да го принуди да и
върне парите или достави дървата, като го заплаши с насилие, той отишъл в домът
на Зотеви. За да уплаши З. да върне парите или дървата, подс. И. разбил пътната
врата, като не знаел, че в този момент Кр. З. не е в домът си. Видял З. и със
същата цел започнал да и нанася удари като отправял и обидни думи към нея, като
търсел Кр. З.. Казал също че иска 264 лв. или 10 кубика дърва. След това отново
нанесъл удари на З.. Извършвайки тези действия подс. И. е съзнавал обществено опасния
характер на това което върши. Предвиждал е настъпването на обществено опасните
последици – да принуди Зотеви да върне парите или дървата, като го заплаши с
насилие, като същевременно е нанесъл побой на З.. Накрая – искал е настъпването
на тези последици.
Относно квалифициращия признак по чл. 213а ал. 3 т. 3 от НК
– деянието подс. И. е извършил по поръчение на друго лице - подс. П., която го
е подбудила за извършване на това деяние. Но на срещата им в кафе “ Сиера “
подс. П. не е подбуждала подс. И. да нанесе побой на св. Н. З., т. е. да
извърши друго противозаконно действие спрямо близките на З. с тежки последици
за тях и по конкретно – да нанесе побой на З.. Подс. П. не е знаела, че точно
този ден и в този час в домът в с. Вехтово ще бъде св. З., а не З.. При липсата
на каквито и да е доказателства по делото, да се приеме, че П. е подбудила И.
да принуди З. да се разпореди с посочените вече вещи, като осъществи друго
противозаконно действие – да нанесе побой на З. с тежки за нея последици,
означава да се направи предположение. Поради това съда приема, че у подс. И.
внезапно е възникнал умисъл да нанесе побой на З., след като З. не си е вкъщи.
Следователно не е налице подбуждане за това действие от страна на подс. Илиева.
Относно квалифициращия признак по чл. 213а ал. 2 т. 2 от НК. На 15. 02. 05 г. подс. И. осъществявайки деянието което му е поръчано от
Илиева е нанесъл побой на Н. З.. Вследствие на нанесените удари, видно и от
заключението на съдебномедицинската експертиза, И. е причинил на Н. З. лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал. 1 от НК. Следователно осъществявайки
основния състав на престъплението, подс. И. като е причинил лека телесна
повреда на Н. З. е осъществил и състава на квалифициращия признак по чл. 213а
ал. 2 т. 2 от НК.
Причината за извършване на престъплението и за двамата
подсъдими е несъобразяването им с установения законов ред за уреждане на
междуличностни отношения.
Мотив за извършване на престъплението е невръщането
на парите или отказа на З. да достави обещаните дърва и желанието на
подсъдимите, той да изпълни задълженията си.
Съда не приема и не кредитира обясненията на подс. П. в
частите им—относно това, че не е изпращала св. Минчев да търси подс. И. и да и
уговаря среща с нея; че не е молила свои колежки да пускат Минчев от час, за да
търси подс. И.; че на 15. 02. 05 г. не е повикана от св. Василева да отиде при
подс. И. в кафе “ Сиера “, както и че през този ден не е ходила в това кафе със
св. Василева и св. Т.; че не се е срещала с подс. И. и не е разговаряла в този ден
с него; че не го е подбуждала да принуди З. да и върне парите или да и достави
дървата които е платила, като го заплаши с насилие. На първо място –
обясненията на подс. П. са естествена защитна реакция срещу обвинението, като
тези обяснения осъществяват предоставеното и от закона право на защита като
подсъдим; На второ място – противоречат на показанията на св. Минчев, Василева,
И., Ст. З.; На трето място – не съществува никаква друга причина, подс. И.
който не познава Зотеви да отиде в домът им, да заплашва З., да и нанася побой
и най – вече да търси Кр. З. и да иска 264 лв. или 10 кубика дърва, освен ако
не е подбуден от подс. П..
Съда не приема и не кредитира обясненията на подс. И. в
частите им относно: 1. Това, че не е пращал св. Василева да търси подс. П., за да се
срещнат; 2. Че П. не е изпращала при
него Минчев, за да и уговаря среща с И.; 3.
Че не се е срещал на 15. 02. 05 г. в кафе “ Сиера “ с П. и Т., че тя не го е
карала да отиде в дома на Зотеви и да ги заплаши да и върнат парите или да
доставят 10 кубик дърва; 4. Че не е
разбивал пътната врата на Зотеви в с. Вехтово; Че не е заплашвал и удрял З.; 5. Че не е търсил Кр. З. и не е искал
да върнат 264 лв. или 10 кубика дърва; 6.
Че не е удрял с брадва по входната врата на къщата и прозореца. Налице е
противоречие с показанията на Василева. Тя е познавала И. чрез баща си и от
кафе “ Сиера “. Никой от двамата не казва, че са във влошени отношения.
Следователно няма причина Василева да свидетелства против И., още повече, че с
тези си показания, тя свидетелства и срещу подс. П. – нейна учителка. Обясненията
му са в противоречие и с показанията както на Минчев / когото се познават
отпреди, не са във влошени отношения, за да има интерес Минчев да свидетелства
срещу него /, косвено с показанията на И., Ст. З., Н. З., Кр. З., Я. Т., така и
с другите доказателства от които съда установява и приема за доказани
действията на И. *** / протоколи за оглед на местопроизшествие, протоколи за
разпознаване /. Частично противоречат и на показанията на св. Ж. и Манасиев – относно това кой е отишъл в дома на Зотеви, кой
е влязъл през пътната врат и кой е останал навън. Накрая – съда приема, че
обясненията на И. в тези им части са израз на осъщественото от него право на
защита като подсъдим.
Съда не приема и не кредитира показанията на св. Маргарита
Л. Т. в частта им, че не е ходила заедно със св. Василева и подс. П. в кафе “
Сиера “ на 15. 02. 05 г. след обяд и че не се е срещала с И.. От една страна
тези и показания са в противоречие с показанията на св. Василева и Минчев. От
друга – в противоречие са, макар и косвено и с всички други доказателства от
които съда приема за установени последвалите след тази среща събития касаещи
извършеното деяние. От трета –
признаването на тези факти, би дало повод да се говори в колектива на
училището, че тя като директор се занимава с лични проблеми на свои подчинени
извън преките си служебни задължения. Налице е и противоречие с данните от
изготвените лично от нея по искане на съда справка № 2008 / 23. 12. 08 г. и
приложенията към нея / доводи в тази насока съда ще изложи по долу при
обсъждане защитната реч на защитника на подс. П. /.
Съда не
приема показанията и на св. Лена Ст. Делева, че не е имало случай по време на
час да пуска св. Минчев да излезе през часа, по молба на подс. П. или друг
учител. Налице е противоречие с показанията на св. Василева и Минчев от една
страна. От друга – тя не е категорична в показанията си, а заявява, че нямала
спомен да е пускала от час Минчев, независимо дали по молба на П. или друг учител. Съда
не приема тезата на защитата на подс. П.. Относно това, че на 15. 02. 05 г.
под. П. не е ходила със св. Т. в кафе “ Сиера “, не се е срещала с подс. И. и
не са провеждали разговор, тъй като не е имала физическата възможност да стори
това, предвид обстоятелството, че тя е имала този ден втори час в следобедната
смяна. В подкрепа на това си твърдение сочи приложение № 2 / л. 213 от делото /
изискано служебно от съда и депозирано от ръководството на СОУ “ Трайко
Симеонов “ и подписано и заверено именно от св. Т. / където е отразено, че на
15. 02. 05 г. втори час – по математика като фамилия на учителя е записано
името на св. Т.. Следователно според защитата, след като има междучасие от 10
минути, не може подс. П. заедно със св. Т. да излязат от сградата на училището,
да отидат до кафе “ Сиера “, да седнат на една маса с подс. И. и да говорят, а
след това Т. да се върне по обратния път в сградата на училището и то точно за
началото на втория час. От това защитата прави извод, че подс. П. / съответно и
св. Т. / не е ходила и не е могла да отиде в кафето и да се срещне с подс. И. и
да разговарят. С това защитата прави опит да мотивира съда да приеме, че следва
да се кредитират с доверие обясненията на П. за тези факти, а също и
показанията на св. Т. за това. От там косвено и обясненията на подс. И., че
през този ден не се е срещал с П. и Т., от една страна. От друга – да се
дискредитират показанията на св. Минчев и Василева в частта им относно
изпращането на Василева от подс. И. да извика на среща П., намирането на П. от
Василева, тръгването на двете към кафето, срещата със св. Т., тръгването на
трите / Василева, П. и Т. / към кафето, влизането им в него, сядането на една
маса на П., Т. и И. и проведения между тях разговор.
В тази връзка съда приема, че действително на 15. 02. 05 г. след обяд / втора
смяна / подс. П. е имала първи и трети час и свободен – втори час. Това се
доказва от депозираните от СОУ “ Тр. Симеонов писмени
документи – приложение 2 / л. 213 от делото / и приложение 3 / л. 214 от делото
/, където в графите “ първи час “ на “11в” клас и “ трети час “ на “9в” клас е
вписано бащиното име на подс. П., а именно “ К. “. Но в същото приложение 2 /
л. 213 / за втори час – математика на “11в” клас е вписано името на св. Т. / от
където и твърдението на защитата, че Т. не е имала физическата възможност да
осъществи заедно с П., срещата с И. /. Само, че св. Т. ***. 11. 08 г. / лист
165 от делото / твърди “ ...Не мога да говоря за уменията му / на Ст. З. / като
ученик, защото не съм му преподавала и не съм влизала дори за миг да замествам
в този клас...”. А както от показанията на св. Ст. З. / от досъдебното
производство пред съдия / приети като доказателство в същото съд. заседание,
така и от приложените по делото и приети като доказателства – протокол № 13 /
29. 03. 05 г. на ПС при СОУ “ Трайко Симеонов “ / л.227 от делото / съда
установи, че през втория срок на учебната 2004 / 2005 г. св. Ст. З. е бил
ученик в 11в клас на СОУ “ Трайко Симеонов “. Следователно ако в приложение 2 /
л. 213 / за втори час – математика на 15. 02. 05 г. на клас 11в в това училище
е вписана като преподавател провел часа – св. Т., то това противоречи на
показанията на св. Т., че никога не е влизала и преподавала в класа на св. Ст. З..
При това противоречие, не следва да се дава вяра на показанията на Т.. Ако
става въпрос за друг преподавател вписан в това приложение с име “ Т. “, то
тогава е несъстоятелна тезата на защитата за физическата невъзможност на Т. да
придружи П. на срещата с И. на 15. 02. 05 г. поради влизането и във втория час.
Това е така защото има предостатъчно време от междучасието между първи и втори
час и през целия втори час, св. Т. заедно с П. да се срещне с И.. А след този
извод е несъстоятелна и тезата на защитата да не се дава вяра на показанията на
св. Василева и Минчев. На второ място – съда не приема доводите на защитата, че
не следва да се дава вяра на показанията на св. Ст. З. и И.,
тъй като били противоречиви и то най вече тези на И.. При разпита му в съд.
заседание на 19. 11. 08 г. показанията на този свидетел са изпълнени с вътрешни
противоречия относно какво е чул да казва П. на Ст. З., относно заплахи от П.
към Ст. З., заплахи един път от Ст. З. да излъже при разпита пред съдия, “
припомняне “ на това какво е станало от страна на Ст. З. преди разпита му пред
съдия. Тези му показания противоречат и на показанията на Минчев и Ст. З.. Съда
провери показанията на св. И. дадени в съд. заседание на 19. 11. 08 г. като
констатира противоречия на показания с показанията дадени на досъдебното
производство при разпита му пред съдия и прие тези показания като доказателство
по делото. Тези показания преценени в съвкупност с показанията на Ст. З. и
Минчев са последователни и си противоречат с тях, не е налице и вътрешно
противоречие. Налице са и други показания на И. / при разпита му пред
следовател на 24. 11. 05 г. / л.99 от т.1 на сл. д. №
146 / 05 г. / и при тези му показания И. твърди други обстоятелства, за които
свидетелства и в съд. заседание. Но тези показания не са четени по реда на чл.
281 от НПК, нито по искане на защитата на П., нито от страна на обвинението.
Поради това тези показания не са четени по този ред и не са включени като
доказателство. Защитата се позовава на тях единствено в защитната си реч.
Относно показанията на св. Ст. З. – защитата извежда извода, че щом като св. И.
е дал показания под давление на Ст. З., то не следва да се кредитират с доверие
показанията на Ст. З.. Съда приема точно обратното – показанията на св. Ст. З.
са в унисон както с показанията на св. И. при разпита му пред съдия, а отчасти
и тези дадени в съд. заседание, така и с показанията на Минчев. Съда не приема
довода на защитата, че не следва да се дава вяра на показанията на св. Минчев и
Василева, тъй като още от 15. 02. 05 г. те живеели на семейни начала и за това
показанията им съвпадали, а от там твърдели неверни факти.
Съда не
приема доводите на защитата на подс. И.. В едната си част тези доводи не лежат
на основата на събраните по делото доказателства и са в противоречие с
установената от съда фактическа обстановка. Става въпрос за развитата теза на
защитата, че св. Минчев за да оправи влошените си отношения с П., решил да и
помогне, като накарал И. да заплаши З., но попаднали на З., на която И. само
викал и не е нанасял удари, не е разбивал пътната врата, не е държал нож в
ръцете си. Относно довода, че не следва да се дава вяра на показанията на св. Я.Т.
– майка на пострадалата Н. З.. Съда също не приема този довод. Защитата твърди,
че не следва да и се вярва, тъй като не била казала за нанесени удари от И. на З.,
за това, че И. имал нож, за това, че З. е взела пръчка в ръцете си, за да се
предпази от И., както и че “ дори не можа да познае подсъдимия днес тук в
залата “. При един дори и бегъл прочит на показанията на св. Я.Т. дадени в съд.
заседание на 12. 01. 09 г. се установява точно обратното. Макар и в разместен
порядък св. Я.Т. дава показания именно за тези факти, за които защитата отрича
да е свидетелствала. Относно твърдението, че не следва да се дава вяра на
показанията на св. Минчев и Василева само защото още от 15. 02. 05 г. те
живеели на семейни начала. Не се излагат никакви други доводи, а и от
показанията на двамата свидетели не се установява твърдението на защитата, че
още тогава живеели заедно. Но дори и да са живеели заедно на семейни начала, то
от това обстоятелство не следва автоматично извода, че те двамата лъжат от 15.
02. 05 г. до сега.
При определяне вида и размера на наказанията, съда взе
предвид следното:
По
отношение подс. П.. Като смекчаващи вината обстоятелства съда приема: чистото
съдебно минало, добрите характеристични данни, оказаното от нея съдействие
както на досъдебното производство, така и в съдебното за разкриване на
обективната истина, макар и чрез упражняване правото си на защита, поведението
на Кр. З. след като П. му е предала парите и неизпълнението на уговореното от
негова страна. Съда приема, че П. е с ниска степен на обществена опасност. Не
са налице отегчаващи вината обстоятелства. Предвид посочените смекчаващи вината
обстоятелства и степента на обществената опасност на П., съда намира, че и най
лекото предвидено в чл. 213а ал. 1 от НК наказание, а именно 1 г. лишаване от
свобода, в конкретния случай ще се окаже несъразмерно тежко. Поради това съда
определи наказанието на П. при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК в размер на
6 м. лишаване от свобода. За да се изпълнят целите на наказанието по отношение П.,
съда прие че за превъзпитаването на П. не е необходимо това наказание да се
изтърпява ефективно. Налице са и другите предпоставки на чл. 66 ал. 1 от НК,
поради което съда отложи изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от 3
г. и 6 м. Също така за превъзпитаването на П. не е необходимо да се наложи и
алтернативно предвиденото в чл. 213а ал. 1 от НК наказание глоба, поради което
съда на осн. чл. 55 ал. 3 от НК не наложи наказание глоба на подс. П..
По отношение подс. И.. Наличието на предишни осъждания за
умишлени деяния от общ характер съда приема като отегчаващо вината
обстоятелство. Налице е и по висока степен на обществена опасност на подс. И. с
оглед осъществените от него квалифициращи състави на престъплението по чл. 213а
от НК. Наличието на частични самопризнания на подс. И., съда приема като смекчаващо
вината обстоятелство. За поправянето на подс. И. съда приема, че ще следва да
му се наложи наказание в законопредвидения минимум в
чл. 213а ал. 3 от НК, тъй като до настоящия момент И., макар и осъждан за
умишлени престъпления от общ характер не са му налагани наказания лишаване от
свобода, които да е търпял ефективно. Ето защо приема, че едно наказание в
минималния размер и то изтърпяно ефективно, ще окаже своето превъзпитателно
въздействие върху И.. Поради това съда наложи на подс. И. наказание лишаване от
свобода 5 години при първоначален общ режим на изтърпяването. Също така с оглед
по високата степен на обществената
опасност на И. и за превъзпитаването му и съда прие, че следва да се
наложи и наказание глоба в минимално предвидения размер. По тази причина съда
наложи на подс. И. наказание “ глоба “ в размер на 5 000 лв.
По отношение гражданския иск на Н.З. срещу подс. И. и
приет за съвместно разглеждане. Причинените неимуществени вреди от престъпление
съобразно практиката следва да се присъждат по справедливост. В случая след
нанесените удари от И. на пострадалата З., на същата са причинени две
дребни кръвонасядания в областта на долната устна и едно кръвонасядане в
областта на лявото бедро. След деянието същата е изпитвала страх и стрес,
налице са и клинични прояви на протрахирана адаптационна реакция със страхово
депресивна симптоматика, потвърждаваща преживяния стрес. Това е наложило тя да
търси съответна помощ от психиатър. Но както сама казва, след няколко посещения
се е отказала от тази терапия. Ето защо съда прие, че по справедливост следва
на Н.З. да се присъди сумата от 2 000 лв. за причинените и с деянието
неимуществени вреди. Поради това съда осъди подс. И. да заплати на Н.З. сумата
от 2 000 лв. за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането до окончателното и изплащане. В останалата
част, гражданския иск до пълния му размер съда приема, че е недоказан.
На основание чл. 189 от НПК съда осъди
подсъдимия Т.Д.И. да заплати д. т. върху
уважения граждански иск в размер на 80 лв.
На осн.
чл. 189 от НПК съда осъди подсъдимите Т.Д.И. и П.К.П. да заплатят в полза на
държавата и по сметка на ШОС разноски по делото по 85 лв., както и по 5 лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист.
В този смисъл съда постанови
присъдата си.
Председател: