Р Е Ш Е Н И Е
№ 195 19.10.2023. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на единадесети
октомври две хиляди двадесет и трета година
в открито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
2.АСЯ
СТОИМЕНОВА
с участието на
секретаря Лидия Стоилова
и в присъствието на
прокурор Марияна Сиракова от КОП
като разгледа
докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело №178 по описа за 2023г.
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от
ДИРЕКТОРА НА ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ – ГР.КЮСТЕНДИЛ със седалище и адрес ***
срещу решение №231/16.06.2023г. по а.н.д.№1214/2022г. на РС – Дупница. Релевира
се касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона
поради неправилното му прилагане се свързва с доказаност на нарушението. Моли
се за отмяна на решението и потвърждаване на НП.
В с.з. старши юрисконсулт Х. Д. като пълномощник на касатора поддържа
жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
В с.з. адв.В. П. като пълномощник на
ответника „Д.2.“ ООД, ЕИК*********със седалище и адрес на управление *** със
законен представител управителя Т.В.Д.и адрес за призоваване: гр.Дупница,
ул.“Хемус“ № 8 оспорва жалбата като неоснователна.
Представителят на КОП дава заключение
за основателност на жалбата по изложените в нея съображения. Счита, че
въззивният съд е постановил неправилно решение.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира
жалбата за допустима като подадена от легитимиран правен субект с право на
обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна. Съображенията за това са следните:
Предмет на въззивно обжалване е НП №10-2200097/09.11.2022г. на директора на
Дирекция “Инспекция по труда” – Кюстендил, с което на „Д.2.“ ООД в качеството
на работодател за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ във вр. с чл.1, ал.2 от КТ на
основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 1500лв.
От събраните по делото доказателства
съдът е установил от фактическата страна на спора, че на 16.08.2022г. е
извършена проверка в обекта на санкционираното дружество за спазване на
трудовото законодателство, като на работещите са изискани декларации по чл.402,
ал.1, т.3 от КТ. Такава декларация е попълнила и В.Е.М., която посочила, че от
същия ден работи като шивачка без да е отбелязала дали има сключен трудов или
граждански договор. В декларацията липсва отразено уговорено трудово
възнаграждение и почивни дни. М.е посочила, че е за „проба“. На 12.09.2022г. е
извършена и проверка по документи, при която дружеството е представило
граждански договор от 02.08.2022г. с М.за ушиване на 50бр. дамски якета без
срок и уговорено възнаграждение. Резултатите от проверката са обективирани в
протокол. Съдът е дял Вна показанията на всички разпитани свидетели. От
показанията на актосъставителя и свидетелите по АУАН е установил, че при
проверката по работни места М.шиела в обекта и е попълнила посочената
декларация. От показанията на свидетелите на дружеството съдът е установил, че М.и
още няколко други лица дошли същия ден в цеха на дружеството за да бъдат
изпробвани шивашките им умения. Представеният от дружеството граждански договор
съдът е приел за съставен с оглед извършената проверка, т.к. не съдържа основни
реквизити.
От така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за
липса на допуснати нарушения по ЗАНН и недоказано деяние. Според съда,
събраните доказателства не сочат за нарушение на изискването по чл.62, ал.1 от КТ, т.к. ВМ.не е полагала труд като шивач, а е била на проба за заемане на тази
длъжност. Според съда, КТ не съдържа забрана за проверка на уменията на
кандидатите за работа, като в случая се касае за длъжност с технически умения.
Съдът е приел липса на доказано престиране на работна сила поради липса в
декларацията на уговорено възнаграждение, почивни дни и трудов договор. По
посочените правни доводи съдът е отменил НП и е осъдил директора на ДИТ –
Кюстендил да заплати на дружеството 300лв. разноски.
В касационното производство са приети справки от информационната система на
ИА „ГИТ“, удостоверяващи сключени два безсрочни трудови договори по чл.67,
ал.1, т.1 от КТ между дружеството и В.Е.М., както следва: на 17.11.2020г.,
прекратен на 10.12.2021г. и на 28.02.2023г., прекратен н 22.05.2023г. с трудова
дейност по КИД - производство на горно облекло, без работно.
В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за
съответствие с материалния закон обаче решението е неправилно. Съображенията за
това са следните:
При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК
във вр. с чл.84 от ЗАНН и чл.416, ал.6 от КТ за разкриване на обективната
истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими, допустими и
достоверни доказателства обаче е извел неправилен извод за липса на
противоправно деяние.
Правилото на чл.62, ал.1 от КТ въвежда задължение трудовия договор да се
сключва в писмена форма, а нормата на чл.1, ал.2 от КТ сочи, че отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Приложението на посочените нормативни правила изисква преценка дали
отношенията между дружеството и В.Е.М.на 16.08.2022г. са по предоставяне на
работна сила, т.к. при положителен отговор работодателят е длъжен да сключи с
работника трудов договор. Бездействието за сключване на трудовия договор е съставомерно
по обвинението в НП.
Предоставянето на работна сила означава полагане на жив труд от лицето,
като този труд следва да се осъществява на определено работно място, на
определена длъжност, с определено работно време, със средства и материали на
работодателя, под контрола на работодателя и за негова сметка и риск, срещу
периодично изплащано възнаграждение във вид на работна заплата. При полагането
на този труд работникът има задължение да спазва определен ред и трудова
дисциплина. Страните по трудовото правоотношение са свободни да решат при какви
условия да сключат трудовия договор и неговия вид, но в рамките на съдържанието
по чл.66, ал.1 от КТ. За разлика от престирането на работна сила по трудово
правоотношение, извършваната работа по граждански договор е самостоятелна и
независима, т.к. при нея се дължи конкретен трудов резултат за определен срок,
а изпълнителят е самостоятелен да определи времето и начина за изпълнение, не е
обвързан от работно време и работно място, а при некачеството изпълнение резултатът
може да не бъде приет от възложителя, т.е. налице е автономия на договарянето.
Съвкупният анализ на доказателствата налага извод за предоставяне на
работна сила от М.в деня и часа на проверката. От една страна, съдържанието на попълнената
от лицето декларация установява, че М.се е намирала в шивашкия цех на
дружеството, изпълнявала е длъжността „шивач“ с определено работно време без
сключен трудов или граждански договор. В
съдебно заседание М.не може да обясни, защо не е посочила в декларацията за
сключения с по-раншна дата граждански договор, не може да посочи точната дата
на сключване на този договор и обяснява, че не е работила. Показанията й са в
противоречие с показанията на актосъставителя и св.А., съгласно които М.е шиела
самостоятелно на машина в цеха и е обяснила, че е дошла на проба за работа с
продължителност от 8 часа. Липсата на отбелязан граждански договор в
декларацията на М.сочи за липса на изготвен и действащ такъв към датата на
проверката по работни места. Този договор е сключен по-късно по повод проверката
по документи и същият не отразява реално възникнали облигационни отношения
между страните. Показанията на свидетелите на дружеството досежно уговорка с М.за
надомна работа противоречат на установеното на място от проверяващите реално
престиране на жив труд от лицето и съдържанието на попълнената декларация.
Следователно, анализът на доказателствата установява, че на 16.08.2022г. М.е
престирала работна сила в шивашкия цех на дружеството на длъжността шивачка с
определено работно място, работно време и под контрола на работодателя. Липсата
на посочено в декларацията трудово възнаграждение не води до друг правен извод,
т.к. от една страна, декларацията има информативно значение и може да не
съдържа всички релевантни за трудовото правоотношение елементи и от друга
страна, останалите данни в декларацията ведно с констатациите от проверяващите
на място установяват основни елементи на
трудовото правоотношение, като в същото време не установяват нито един от
елементите на граждански договор за изработка.
Установените по
делото фактически обстоятелства сочат за престиране на работната сила в условията на изпитване, т.е. проверяване
годността на лицето да изпълнява работата. Това престиране обаче се предшества
от трудов договор със срок за изпитване при условията на чл.70, ал.1 от КТ,
който по общото правило на чл.62, ал.1 от КТ се документира в писмена форма. Видът
на престиране на работната сила - на основание постоянен или срочен трудов
договор, на трудов договор със срок на изпитване или на някой от другите видове
трудови договори по КТ, не е съставомерен за нарушението по чл.62, ал.1 от КТ.
Задължението по отношение писмената форма на трудовия договор е абсолютно и
еднакво за всички видове трудов договор, независимо от техния вид. Право на
работодателя е да провери уменията на кандидатстващия за работа, което право
включва извършване на практическа проверка, която предхожда окончателното
приемане на работа, но това не означава, че тази проверка следва да се извърши
без наличие на писмен трудов договор. Изводът на районния съд за обратното е
постановен при неправилно прилагане на материалния закон.
Противоправното деяние е
доказано, а наложената за него имуществена санкция е законосъобразно определена
в минимума на санкционния състав по чл.414, ал.3 от КТ.
По изложените съображенията,
решението на районния съд е неправилно и на основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК
ще се отмени, включително в осъдителната част за деловодните разноски като
недължими с оглед изхода от спора. На основание чл.222, ал.1 от АПК
касационният съд ще потвърди оспореното НП.
На основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН дружеството дължи заплащане на ДИТ
– Кюстендил на юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция в
размер на 80лв. или общо 160лв. съгласно чл.27е от Наредба за заплащането на
правната помощ във вр. с чл.37 от ЗПП.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №231/16.06.2023г. по а.н.д.№1214/2022г. на РС - Дупница и ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП №10-2200097/09.11.2022г.
на директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Кюстендил, с което на „Д.2.“ ООД в качеството на работодател за нарушение на чл.62,
ал.1 от КТ във вр. с чл.1, ал.2 от КТ на основание чл.416, ал.5 във вр. с
чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв. /хиляда и
петстотин лева/.
ОСЪЖДА „Д.2.“ ООД да заплати на ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ – КЮСТЕНДИЛ деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред двете съдебни инстанции в размер на 160лв. /сто и шестдесет
лева/.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.