Р Е Ш Е Н И Е
№ 134
гр. Сливен, 22.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Сливен, в публично заседание
на седми октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
при секретаря Радостина
Желева и с участието на прокурора Милена Радева като разгледа доклдваното от съдия Бозукова
КАНД № 117/2020 г. по описа на Административен съд Сливен, за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от АПК
, във
връзка с чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Адел 78“ ЕООД гр. Сливен против Решение № 128/03.04.2020 г., постановено
по АНД № 101/2020 г. по описа на РС
Сливен, с което е потвърдено Наказателно постановление
№ 468515-F493840/08.10.2019
г., издадено от Началник отдел „Оперативни
дейности“ към ЦУ на НАП, с което на дружеството е наложено административно наказание
по чл. 185, ал.2, изр. 2 вр. ал. 1
от ЗДДС
- имуществена санкция в размер на 500 лева за
нарушение на чл.
26, ал.1, т.5
от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка
с чл.
118, ал.4 от ЗДДС.
В касационната жалба се твърди,
че решението
на РС Сливен е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли съда
да го отмени,
както и да отмени процесното наказателно постановление. Счита, че по делото не е
установено по безспорен начин извършването на административното нарушение, доколкото
вина за липсващия реквизит на касовия бон имало дружеството, което извършвало
сервизно обслужване на касовия апарат. Счита, че се касае за маловажен случай
на административно нарушение. Моли съда да постанови решение, с което отмени
решението на РС Сливен.
В съдебно заседание
касационният жалбоподател редовно призован не се явява,
не се представлява.
Ответникът
по касационната жалба – ТД на НАП Бурас, чрез представител
по пълномощие – гл. юриск. Ж. Д. оспорва касационната
жалба и моли съда да остави в сила решението на РС Сливен.
Представителят на ОП Сливен
изразява становище за неоснователност на жалбата. Предлага първоинстанционното решение да бъде
оставено в сила.
Административен съд
Сливен, като
прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид становищата и доводите на страните прие
за установено следното от фактическа
и правна страна:
Касационната жалба, по която
е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано
лице, в законния срок, поради което е допустима.
Разгледана
по същество, подадената касационна жалба, е
неоснователна.
Производството пред РС Сливен е
образувано по жалба на „Адел 78“ ЕООД
гр. Сливен против Наказателно постановление № 468515-F493840/08.10.2019 г., издадено от Началник отдел „Оперативни
дейности“ към ЦУ на НАП, с което на
дружеството е наложено административно наказание по чл. 185, ал.2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 500 лева за
нарушение на чл. 26, ал.1, т.5 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал.4 от ЗДДС, за това, че при извършена проверка в търговски
обект - *****, стопанисван от дружеството било установено, че издаваните от
фискалното устройство марка DAISY EXPERT 01- KL с инд. № DY 383068 и фискална
памет № 36558427 фискални бонове не съответстват на изискванията на чл. 26 ал.
1 т. 5 от Наредба
Н-18/2006 година на МФ, поради липса на посочен
идентификационен номер по ЗДДС. С оглед на горното бил съставил АУАН
с бланков № F 493840
от 20.06.2019 г., който представляващия дружеството подписал без
възражения. Въз основа същия акт било издадено
обжалваното наказателно постановление.
За да потвърди НП РС Сливен приел, че жалбоподателят е извършил административното нарушение, поради което
правилно АНО е ангажирал административно- наказателната му отговорност, като изложил подробни мотиви за неприложимостта на чл.28 от ЗАНН.
Решението на съда е валидно, допустимо и правилно при
следните съображения:
По делото няма спор,
че жалбоподателят е регистрирано по ЗДДС лице. Същият е и задължено лице по чл.
3 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, съгласно
който всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване
на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД. Установено е, че дружеството-жалбоподател
стопанисва търговски обект – ***** и към деня на проверката
издаваните от
наличното ФУ фискални бонове не съдържат реквизит – идентификационен номер по ЗДДС. При тези данни от
правна страна РС Сливен правилно приема,
че нарушението е несъмнено установено въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие
доказателства. Следва да
се приеме, че извършеното деяние изпълва признаците на нарушението
по чл. 26, ал.1, т.5 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал.4, т.4 от ЗДДС.
Съгласно цитираната разпоредбата фискалната касова бележка следва да съдържа задължително
идентификаионен номер по ЗДДС. Нормата на чл. 185, ал. 2, във вр. с ал.1 от ЗДДС предвижда наказание за всяко нарушение
на отчетността. Такова нарушение е и неспазване на изискването, предвидено в чл. 26, ал.1, т.5 от Наредбата. Липсата на изискуеми реквизит
по смисъла на чл. 26,
ал. 1, т. 5 от Наредбата води до нарушение на
разпоредбата. При извършената
проверка е констатирано именно такова нарушение,
поради което и правилно административнонаказващият
орган е ангажирал отговорността на търговеца по посочената
разпоредба. Законодателят не допуска изключения
от изискването за посочване на
нидентификационен номер по ЗДДС на
регистрираните по ЗДДС лица в ФБ, а тази информация липсва в процесния ФБ. Нормата на чл.26 от Наредбата
има императивен характер и предписанието й са задължителни, като тяхното неизпълнение
не може да
се вмени във вина на дружествата, които осъществяват сервизното обслужване на апаратите или на дуги
лица извън кръга на
задължените, каквито се явяват именно данъчните субекти, задължени да регистрират продажбите на търговските
обекти чрез ЕКАФП.
Неоснователни
са доводите на касационния жалбаподател за приложение
на чл.28 от ЗАНН. Преценката за маловажност на случая не
се обуславя само от липсата
на ощетяване на фиска. Обстоятелството, че нарушението не е довело до
неотразяване на приходи, е отчетено от административнонаказващия орган при определянето
на санкционната норма, поради което
не може да
бъде взето повторно при индивидуализацията
на наказанието. Вярно е, с оглед констатираното и в АУАН и
НП, че нарушението е първо по ред,
но конкретното
деяние не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните случаи от същия вид. Нарушението практически лишава приходната администрация от възможността на установи определени
обстоятелства, както и дали жалбоподателят коректно се разчита
с държавния бюджет и фиска. Гореизложеното е основание да
се заключи, че нарушението не се явява
с оглед обстоятелствата значително по-леко от други подобни
такива. Съвсем правилно в случая
наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление.
Следователно в конкретния случай
не се касае
за маловажен случай съгласно чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 185, ал. 2, изр. второ от
ЗДДС, когато нарушението
не води до
неотразяване на приходи, се налагат
санкциите, предвидени в чл. 185, ал.
1 от ЗДДС, а именно за юридическите лица и едноличните търговци, се предвижда имуществена
санкция в размер от 500 лв. до 2000 лв.
Конкретният случай е именно
такъв. Отговорността на жалбоподателя
е ангажирана на основание разпоредбата на чл. 185, ал.2 от ЗДДС, а именно, когато нарушението не води до неотразяване
на приходи. Съвкупният анализ на чл. 185, ал.1 и ал.2
от ЗДДС налага извода, че правилно
от административнонаказващия
орган е приложена санкционната норма на чл. 185,
ал. 2, препращаща
към чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Ето защо обстоятелството, че нарушението не е довело до неотразяване
на приходи, е било отчетено от
административнонаказващия орган
веднъж при приложението на санкционната норма, поради което не
може да бъде
взето повторно и при индивидуализацията на наказанието. Неощетяването на фиска в конкретния
случай не обосновава маловажност, предвид специалната хипотеза в закона, при която е предвидена
по-висока санкция, когато нарушението води до неотразяване
на приходи.
При
извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена,
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК,
съдът намира, че решението не страда от други пороци, които да са основания за
отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му.
По
изложените съображения, оспореното решение следва да бъде оставено в сила, тъй
като не се установиха касационни основания за неговата отмяна.
Воден
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 128/03.04.2020 г., постановено по АНД № 101/2020 г. по описа
на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: