Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 14.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд Шумен, в публичното заседание на петнадесети
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при секретаря Св.Атанасова
и с участие на прокурор П.Вълчев от Окръжна прокуратура –
гр.Шумен,
като разгледа докладваното от административен съдия Сн.Чолакова
КАНД № 94 по описа за 2020г. на Административен съд – гр.Шумен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.63
ал.1 предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по
касационна жалба от „А.“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *********,
представлявано от управителя Т.И.С., депозирана чрез адв.М.М. от ШАК, срещу
Решение №13 от 20.02.2020 г., постановено по АНХД №360/2019 г. по описа на
Районен съд - град Нови Пазар, с което е потвърдено Наказателно постановление №
27-0000862 от 11.10.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“,
гр.Шумен.
В жалбата се твърди, че
решаващият съд е потвърдил процесното НП в противоречие с материалния закон.
Излагат се доводи, че съдът не е взел предвид събраните по делото
доказателства. Твърди се, че в момента на проверката лицето Д.М.М.не е полагал
труд в полза на дружеството, а е бил там само да пита за работа, както и, че не
са налице елементите на трудово правоотношение. Лицето е непълнолетно и
декларираното от него, без съгласие на родител, е осъществено в нарушение на
Закона за лицата и семейството /ЗЛС/. С оглед изложените съображения се иска
настоящата инстанция да отмени атакуваното Решение на РС - град Нови пазар и да
постанови друго по съществото на спора, с което да отмени НП №27-0000862 от 11.10.2019
г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - град Шумен. В съдебно заседание
касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от адв.М.М.от ШАК,
който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Ответната страна - Дирекция
„Инспекция по труда“ - град Шумен, редовно призована, не изпраща представител. В
депозирано писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна,
като навежда доводи, че Решението на РС - град Нови пазар, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура счита жалбата за процесуално допустима, но разгледана по
същество е неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и
законосъобразно, поради което предлага то да бъде потвърдено.
Настоящата
касационна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК
и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата
се явява неоснователна, поради
следните съображения:
С атакуваното решение Районен съд - град Нови пазар
е потвърдил НП №27-0000862/11.10.2019 г. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” - град Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във
вр. с чл.414, ал.3 от КТ на касатора, в качеството му на работодател, е
наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лв., за извършено нарушение на
чл.62, ал.1, във вр.с чл.1, ал.2 от КТ. Наказателното постановление е издадено
въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение
№27-0000862/13.09.2019 г. от длъжностно лице при Дирекция „Инспекция по труда“,
град Шумен.
За да достигне до този правен извод, решаващият съд
е приел за безспорно установено, с оглед събраните пред него писмени и гласни
доказателства, че лицето Д.М.М.към момента на извършване на
проверката на 20.08.2019 г. в обект – консервна фабрика в град Каспичан,
стопанисвана от касатора, е полагал труд без трудов договор с писмена форма.
Въз основа на това и доколкото към момента на извършване на проверката между
дружеството и работника не е бил подписан трудов договор в писмена форма,
съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, въззивният съд е приел, че
касаторът като работодател е нарушил посочената разпоредба и правилно му е
ангажирана отговорността за неизпълнение на административно задължение по реда
на чл.414, ал.3 от КТ, като наложената имуществена санкция е в минималния
размер, предвиден от закона.
Настоящият касационен състав намира, че при правилно
установена фактическа обстановка, с оглед събраните пред нея писмени и гласни
доказателства, предходната съдебна инстанция е достигнала до законосъобразни
правни изводи, които изцяло кореспондират с материалния закон.
Касационната съдебна инстанция изцяло споделя
изводите на решаващия съд, че установените факти по делото безспорно установяват
наличие на трудово правоотношение между лицето Д.М.М.и касатора като
работодател. Аргументите на съда са обстойни, изцяло са изградени въз основа на
събраните доказателства по делото и кореспондират с тези факти.
Настоящият съдебен състав счита, че не следва да
преповтаря мотивите, изложени в решението на въззивния съд, които споделя
напълно, а следва само за изчерпателност да бъде допълнено следното: Безспорно
е установено по делото, че лицето Д.М.М.в момента на извършване на проверка от
контролните органи е престирал труд в полза на дружеството – касатор, като е
нареждал буркани. Той е полагал този труд от 20.09.2019г. (т.е. от деня на
проверката), при уговорено възнаграждение от 25 лева и работно време от 07.00
ч. до 17.30 ч., без да има сключен трудов договор. В тази връзка касаторът само
навежда твърдения, че не е допуснал лицето на обекта, но липсват каквито и да
са доказателства, и то категорични, в тази насока. Следователно
в настоящата хипотеза работникът е престирал своя труд по смисъла на чл.1, ал.2
от КТ.
По отношение на възражението за
липса на валидно извършени действия по декларирането на данни относно полаган
труд пред органи на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Шумен в отсъствието на
родител, съдът намира същото за неоснователно. Въззивният съд е изложил
подробни мотиви в тази част, които се споделят от настоящия състав. Попълването
на Декларация от непълнолетен по чл.402, ал.1, т.3 от КТ не представлява правно
действие, извършено от негово име, свързано с имуществото или личността му и не
изисква съгласие на родител по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЛС. Освен това по
силата на чл.402, ал.2 от КТ, лицето е било длъжно да окаже съдействие на
служителите на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Шумен относно установяване на
фактите и участието на непълнолетните лица в административнонаказателното
производство е било обезпечено с присъствието на служител от Детска педагогическа
стая.
С оглед на гореизложеното касационната съдебна
инстанция приема, че изводите на решаващият съд за наличие на трудово
правоотношение в настоящата хипотеза са правилни и не противоречат на
материалния закон, както и определеният размер на наложената имуществена санкция
е определен в рамките, предвидени в закона и при съобразяване правилата за
нейната индивидуализация.
От така установеното фактическо и правно положение
съдът приема, че Решение №13/20.02.2020 г. на Районен съд - град Нови пазар по
АНХД №360/2019 г. е законосъобразно и правилно, а касационната жалба е
неоснователна. Решението на Районен съд - град Нови пазар е
постановено при правилно установена фактическа обстановка и при правилно
направени правни изводи по отношение приложението на процесуалния и материалния
закон, поради което следва да се остави в сила.
Водим
от горното, Шуменският административен съд
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №13 от 20.02.2020 г., постановено по АНХД
№360/2019 г. на Районен съд - град Нови пазар.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 14.07.2020г.