РЕШЕНИЕ
№ 261691/20.05.2021 г.
гр. В.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 14934 по
описа на съда за 2020
г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от З.Р.
К., ЕГН **********, с адрес: ***, ЕИК *, с адрес: гр. В., бул. „О. П. П. № *, иск
с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 4000,00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания
претърпени вследствие на пропадане на 09.08.2020 г. в необезопасено и
необозначено препятствие на пътното платно на кръстовището на бул. „С." с ул. „Ц. А.
I" и бул. „С.", ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на деликта - 09.08.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба чрез адв. С.В.
ищцата сочи, че на 09.08.2020 г. около 13:30 ч. при пресичане на кръстовището
на бул. „С." с ул. „Ц.А.I" и бул. „С." в гр. В., левият ѝ
крак е пропаднал в необезопасено и необозначено от служителите извършващи
ремонт препятствие на пътното платно. Разкопаният участък бил по широчина на
цялата улица, като същият бил насипан с пясък и чакъл, заравнен на нивото на
асфалта, но не бил добре трамбован, поради което стъпалото на ищцата пропаднало между насипания чакъл. Ищцата
излага, че при падането изпитала силна болка и не е могла да се изправи сама,
за което ѝ помогнали нейните близки, които я придружавали. Забелязала, че
между глезена и пръстите на левия ѝ крак се появил оток, а движенията били
ограничени и болезнени. Сочи, че по време на инцидента била придружавана от две
годишното си дете, съпруга и сестра си, като имало и други свидетели на
случката. Ищцата незабавно била транспортирана в спешния център при МБАЛ „Св.А.-В."
АД, където ѝ били направени клинични прегледи и образни изследвания,
които установили фрактура на 5-та метатарзална кост в ляво. Лявото ѝ
стъпало било имобилизирано в олекотена полиеританова превръзка с предписание да
посети ортопед след една седмица. На 17.08.2020 г. след контролен преглед ДКЦI
„С. Кл. - В." ЕООД и рентгенова снимка лявото стъпало било имобилизирано отново
с полимерен гипс за още тридесет дни. На 04.09.2020 г. лекар-ортопед назначил
физиотерапии с високоинтензивен магнит, интерферентен ток и кинезитерапия. На
05.09.2020 г. била свалена гипсовата имобилизация, като ходилото и глезена на
ищцата още били оточни и болезнени, а движенията ограничени, което налагало да
ходи с помощни средства за неопределен период от време. Излага, че в периода
05.09.2020 г. - 19.09.2020 г. били осъществени физиотерапевтични процедури, след които движението на левия крайник до голяма степен се нормализирало.
Сочи, че възстановителният период е продължил около два месеца. Твърди, че
вследствие на инцидента е изпаднала в депресия, съчетана с апатия, тъй като не
била в състояние да помага в домакинството и да изпълнява елементарни свои
задължения. Чувствала и изолация, емоционален срив, страх да се движи сама и
натрапчиви мисли за невъзможност да се справя сама с ангажиментите в
ежедневието си, напрежение в семейството, била психически изнервена от
състоянието, в което се е намирала, не можела да спи, както и да се грижи за
своето дете, което било в ниска възраст и изисквало постоянни грижи.
Придвижването ѝ било затруднено, както и поддържането на лична хигиена. Наложило се ищцата и
семейството ѝ да се преместят в гр. Стара Загора в дома на родителите на
съпруга ѝ, тъй като в гр. В. нямало кой да ѝ помага в грижите за
детето както и на нея самата. По изложените съображения се моли за уважаване на
иска. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община В., чрез
юрк. Г.П.,
с който искът се оспорва по основание и размер. Оспорва да
е бездействал и да е стопанисвал лошо процесния участък. Сочи, че липсват
доказателства на процесната дата кръстовището на бул. „Сл." с ул. „Цар
Асен I" и бул. „С." да е имало разкопан участък, не добре трамбован, а
дори и да е имало такъв ищцата е можело да го възприеме отдалече, като така
предотврати инцидента. Оспорва причинно-следствената връзка между поведението
на ответника и претърпения инцидент. Сочи, че пресичането, което предприело
ищцата не е съобразено с условията, при които се е движела. Излага, че
твърдяната травма е недоказана, наред с което гипсовата имобилизация е свалена
по-малко от 30 дни от датата на инцидента, а и не се е наложила оперативна
намеса. Сочи, че липсват доказателства за влошено психическото здраве на
ищцата. Счита претендираното обезщетение за завишено. Излага, че е налице
съпричиняване, като ищцата е улеснила механизма на увреждането. Оспорва и
дължимостта на законната лихва от датата на деликта до завеждане на исковата
молба. По изложените съображения
моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание страните поддържат
изразените позиции по спора чрез процесуалните си представители.
Ответникът доразвива доводите си и в писмена защита, към която са приложени
писмени доказателства, които като посочени и представени извън преклузивните
срокове уредени в ГПК, са пришити към кориците на делото и не са приети към
доказателствената съвкупност.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна:
От лист за преглед на пациент в консултативно-диагностичния блок от
09.08.2020 г. е видно, че около 14:35 ч. ищцата е постъпила в МБАЛ „Св. Анна - В.“
ЕАД с травма на крака, която съобразно отразения в листа код по МКБ S 92.3 отговаря на „счупване на стъпалото без счупване на глезен“ – „счупване
на метатарзална кост“. Отразено е, че на ищцата са направени два броя
рентгенови изследвания, както и гипсова имобилизация за срок от 30 дена.
Насрочен е контролен преглед след седем дни.
От представеното медицинско удостоверение № * г., се установява, че при преглед на 26.08.2020 г. лекар в отделение
Съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна - В.“ ЕАД е установил, че лявото стъпало на
ищцата е имобилизирано. Съдебният медик е заключил, включително от представена
рентгенография, че се касае за счупване на пета предстъпална кост, с вертикално
направление на фрактурната ивица, без разместване на фрагментите. Отразено е,
че травмата е резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет и би могла да
бъде получена по начина указан от ищцата, а
именно на 09.08.2020 г., около 13:30 ч. при пресичане на бул. „Сл.“ и
пресечка с бул. „С.“, носейки дете, стъпва в участък на ремонтиран асфалт,
където е налице денивелация в порядък от няколко сантиметра, при което се
изкривява лявото стъпало и получава болка в страничната му повърхност. В СМУ е
посочено, че констатираното счупване е затруднило трайно движението на левия
долен крайник за около месец и половина.
Видно от амбулаторен лист № * г., на 17.08.2020 г. ищцата е прегледана от лекар със специалност ортопедия
и травматолофия, видно от отразения код на специалността, който е поставил
дианоза по МКБ S92.3 – счупване на пета метатарзална кост
в ляво, с имобилизация. Съгласно отразената анамнеза трамвите са поличени от
инцидент на * г., налице са болки в лявото стъпало, оток, ограничени и болезнени активни
и пасивни движения.
Видно от амбулаторен лист № * г., на 04.09.2020 г.
ищцата е прегледана в гр. Стара Загора от лекар със специалност физикална и
рехабилитационна медицина съобразно отразения код на специалиста, видно от
отразения код на специалността. Лекарят е установил, че ищцата е с гипсова
имобилизация, която трябва да се махне същия ден. Отразил е, че ищцата ходи с
патерица, както и че функционалният капацитет и дейностите от ежедневието са
ограничени. Предписана е трапия с високоинтензивен магнит - десет процедури
през ден, интерферентен ток - десет процедури всеки ден и кинезитерапия - десет
процедури.
В медицинско направление от МЦ „Цвятко Бояджиев“ за преглед на ищцата без
дата е посочено, че гипсовата имобилизация е премахната на 05.09.2020 г., като
ходилото и глезена са още оточни и болезнени. Посочено е, че движенията на
глезена са ограничени, което налага ходене с помощни средства. Заключено е, че
е налице необходимост от рехабилитазия и физиолечение.
От лист за проведено физикално и рехабилитационно лечение от 19.09.2020 г.
и физиопроцедурна карта № 3284 се
установява, че на ищцата е провеждано физикално и рехабилитационно лечение на
дати 05.09, 06.09, 07.09, 08.09, 14.09, 15.09, 16.09, 17.09, 18.09 и 19.09 в
„АСМПФТР-МЦ Цв. Б.“ ЕООД в гр. Стара Загора.
Видно от амбулаторен лист № *г. издаден от от лекар
със специалност физикална и рехабилитационна медицина при „АСМПФТР-МЦ Цв. Б.“ ЕООД в гр. Стара Загора при прегледа ищцата е била със самостоятелна
походка, със скъсена опорна фаза на ляв крак и подобрение във фунционалния
капацитет и дейностите от ежедневието.
Видно от приложеното удостоверение за раждане ищцата е майка на детето Д. Д.К., родено на *** г., с баща Д. К.К..
По делото ищцата е приложила две графични изображения – снимки, разпечатани
на хартиен носител, за които се твърди, че са направено на мястото на инцидента.
Двете снимки изобразяват кръстовище и пешеходна пътека, в непосредствена
близост и по протежението на която е разположен участък от пътя с изрязана
асфалтова настилка, запълнен с чакъл. Пътят видимо се намира над нивото на
запълнения с чакъл участък.
Като доказателство по делото ответникът е представил писмо рег. № * г., с което директор на дирекция Инженерна инраструтура и
благоустойство при Община В. уведомява Дирекция ПНО при Община В., че към дата
05.08.2020 г. на неустановено място текат строително-ремонтни дейности по
Разрешение на строеж № * г., включващи:
координирано управление и видеонаблюдение на светлинно регулирани кръстовища по
трасето на МГОТ, интелигентни пешеходни пътеки за безопасност на пешеходците,
табла за информация на пътниците в реално време по спирките за МГОТ,
доразвиване на системата за достъпност на кръстовищата. Сочи се, че на
кръстовище визирано в кореспонденцията с Дирекция ПНО при Община В. по проект
има монтиране на информационни табла и монтаж на сензори към интелигентна
пешеходна пътека. Сочи се, че асфалтовата настилка не е компрометирана, тъй
като участъкът е въведен в експлоатация през 2019 г. по проект на Обшина В. и е
гаранцонен.
По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпитите на
свидетелите Сл. Р.Б. - сестра на ищцата и Д. К. К. – съпруг на ищцата.
Първият свидетел сочи, че на 09.08.2020 г. заедно с ищцата, семейството
ѝ, тяхната кума и сина на свидетелката излезли на разходка. Сочи, че към
този момент племенница ѝ Диляна била на две години и седем месеца. Детето
се измаряло и възрастните се редували да го
носят, включително свидетелката. Когато стигнали зад общината тя била
уморена от носенето на детето, поради което го подала на ищцата. Поддържа, че впоследствие
била близо до сестра си когато решили да пресекат, но изведнъж ищцата паднала на
пътя заедно с детето. Свидетелката успяла да го хване, помогнала и на ищцата
колкото може да се изправи, а тя започнала да пищи, че я боли крака. С
накуцване стигнали до пейка, където я сложили да легне, а тя пребледняла,
причерняло ѝ и свидетелката решила
да купи шоколад на ищццата. Тя продължавала да пищи, че я боли и имало видимо
подуто на крака. В спешния център се оказало, че кракът на ищцата
е счупен. Поддържа, че на мястото на падането асфалтът
бил изрязан от тротоар до тротоар, а под нивото на пътя имало камънаци от недовършен
ремонт. Нямало обозначение, че мястото е опасно или че се извършват ремонтни дейности. Мястото било пресечката на ул. „С.“ и
бул. „Сл.“ в
началото на ул. „Цар Асен“, на
кръстовището зад общината. Излага, че ищцата не можела
да върви, пищяла. Свидетелката сочи, че е
правила снимки на мястото на падането.
Съпругът на ищцата сочи, че семейството живее в гр. София. Поддържа, че
съпругата му е от В., аз той от гр. Стара Загора. Сочи, че
имат дъщеря родена януари 2018 г. Излага, че на 09.08.2020 г. семейството излязло на разходка, като докато
ищцата носила детето,
при пресичане на улицата кракът ѝ
пропаднал в необезопасен участък от пътното платно. Тя
паднала на земята, но успяла
да запази детето в ръце и да го подаде на
сестра си Славена. Сочи, че неравността била на пешеходната
пътека, по продължение на тротоара, като на пътното платно бил изрязан канал с широчина около половин метър,
засипан с трамбован чакъл подготвен за полагане на асфалт. Поддържа, че чакълът бил на десет сантиметра под
нивото на асфалта, както и че се разместил при стъпването на ищцата. Излага, че
инцидентът се случил на пресечката на бул. „С.“
с бул. „Сл.“, към
община В., при пресичане от тротоара на
бул. „Сл.“ към ул. „Цар
Асен“. Излага, че нямало обозначение за ремонтни дейности или
неравенства на пътя. Поддържа, че до края на януари месец тази година ищцата имала физически проблеми във връзка с травмата свързани със студеното време. Излага, че гипсът на съпругата му бил махнат в началото на
септември, като поне до края на този месец ищцата ходила на рехабилитация за да
започне да върви нормално. Сочи, че до края на годината ищцата не могла да изпълнява задълженията си на майка, разходките с детето били по-кратки и ограничени. Излага, че емоционално съпругата му не е преодоляла инцидента.
Сочи, че тя избягва да вдига детето. Поддържа, че непосредствено след инцидента основната
отговорност за обгрижването на детето паднала върху
бабата, дядото и сестрата на ищцата, като свидетелят също помагал в началото,
но се наложило да се върне на работа. До края на август се
наложило да
се преместят в Стара Загора, където родителите
му можели да помагат, като рехабилитациите на съпругата му били провеждани там.
Излага, че и
понастоящем когато е влажно и студено ищцата продължава да изпитва
болка в крака, а често сутрините кракът ѝ
е подут.
Предвид така установеното от фактическа страна
се налагат следните правни изводи:
За да бъде ангажирана гаранционно-обезпечителната отговорност на
възложителя по реда на чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че на
посочената дата 09.08.2020 г. е настъпил твърденият инцидент в необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно на кръстовището на бул. „Сл." с ул. „Цар
Асен I" и бул. „С.", в
резултат на който са настъпили твърдените травматични увреждания на неговото здраве,
причинили му съответните болки и страдания в претендирания размер; наличието на
причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат; че вредите
са причинени в резултат от бездействието на служители на ответника –
неизпълнение на задълженията за поддръжка на пътния участък; размера на
обезщетението за забава върху главницата.
Съотнасяйки така разпределената тежест на доказване към
събраната по делото доказателствена съвкупност съдът намира, че същата по
еднопосочен начин установява, че на твърдяната от ищцата дата 09.08.2020 г. тя е
претърпяла инцидент на пешеходна пътека на кръстовището между бул. „Сл.“ и бул.
„С.“ и продължението му ул. „Цар Асен I“, в посока община В.. В тази връзка от събраните
показания на свидетелите съдът намира, че ищцата действително при пресичане на
тази пешеходна пътека е пропаднала в неасфалтиран, покрит с чакъл участък от
пътното платно, разположен по-ниско от околната пътна настилка, между двата тротоара на кръстовището, както и че
вследствие на пропадането е получила фрактура на левия крак. Вярно е, че показанията на съпругът и сестрата на ищцата следва да се
кредитират по реда на чл. 172 от ГПК предвид близката им родствена връзка, но същевременно
точно
поради наличието ѝ, сведенията изнесени
от тези свидетели-очевидци са плод
на неспоредствени и последователни
наблюдения върху обстоятелствата непосредствено преди, по време и след процесния
инцидент. Следователно заявеното от свидетелите относно наличието на неравност
на пътното платно на посочените от ищцата място и дата, пропадането ѝ в
нея и получената в следствие на това травма на долния ляв крайник, съдът
намира, че предава действителния механизъм на реализиране на падането на ищцата
на 09.08.2020 г., както и действително настъпилите като пряка причнно-следствена
връзка от него вреди под формата на увреждането на здравето.
Гласните доказателства кореспондират напълно и на представената медицинска
документация в това число СМУ, лист за преглед в спешен център и амбулаторни
листи за извършени прегледи на ищцата от специалист по ортопедия и травматология,
които съставляват официални свидетелстващи документи. Същите се ползват с
обвързваща доказателствена сила в частта за отразените от медицинските лица вследствие
на прегледите и назначената образна диагностика обективни находки по тялото на
ищцата, сочещи че същата е получила фрактура на пета метатарзална кост на левия крак, която е възможно да е настъпила
именно в резултат на падане на посочената от ищцата дата и място. Последното сочи, че официалните
писмени документи по делото подкрепят и допълват гласните доказателства не само
относно характера на претърпените от ищцата вреди, но и относно механизма на
тяхното настъпване, а именно чрез падане в необозначена неравност на пътното
платно на пешеходната пътека на кръстовището между бул. „Сл.“ и „С.“, в посока
сградата на Община В..
До извод че на пътното платно не е имало неравност под
формата на запълнен с чакъл участък от платното, разположен по-ниско от самия
път, не води и ангажираното от ответника писмено доказателство – писмо от
директор Дирекция ИИБ при Община В.. Писмото изходящо от самия ответник, сочи
единствено, че към дата 05.08.2020 г. на неконкретизирано място в гр. В.
текат строително-ремонтни дейности по проект „Интегриран градски транспорт на В.
– втора фаза“, което по-скоро потвърждава тезата на ищцата, че към твърдяния от
нея момент на процесната пешеходна пътека са течали ремонтни дейности,
отколкото да обслужва тезата на ответника, че пътната настилка в този участък
не е била компрометирана.
В обобщение съдът намира, че по делото се доказа по
безспорен начин както че на 09.08.2021 г. ищцата е попаднала в необезопасено и необозначено препятствие на път находящ се на територията на гр. В.,
така и че в резултат на падането са
настъпили твърдените в исковата молба п
вид и размер травматични
увреждания.
На следващо място по делото
няма спор, че процесният пътен участък върху който е било ситуирано
препятствието предизвикало инцидента е собственост на ответната община, която
собственост произтича от § 7, ал. 1, т. 4 и т. 7 от ПЗР и на ЗМСМА, сочеща че собственост
на общините са общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените
паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване.
В разпоредбата на чл. 31 от
Закона за пътищата изрично е посочено, че ремонтът и поддържането на общинските
пътища се осъществява от общините, а нормата на чл. 167 от ЗДвП задължава
лицата, стопанисващи пътя, да го поддържат в изправно състояние и да
сигнализират незабавно препятствията по него.
В тази връзка от свидетелските
показания е установено, че не е имало обезопасяване и сигнализация за неравност
на платното в зоната на изрязания и запълнен с чакъл участък от пешеходната
пътека, което налага извод за противоправно поведение – бездействие на
ответника като собственик на пътя и за неположена от негова страна грижа за
поддържането му в изправно състояние, поради което възражението на Община В. за
липсата на причинна връзка между настъпилия вредоносен резултат и поведението
на ответника е неоснователно.
С оглед на горното, следва да
се приеме, че общината носи отговорност
за причинените на ищцата вреди при установеното в случая противоправно
бездействие за неположена дължима грижа за поддържане на пътя в изправно
състояние и за обезопасяване и обозначаване на препятствията по него, като тази
обективна отговорност произтича от правилото да не се вреди другиму.
Следователно са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност
на ответната община по чл. 49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, поради което искът е доказан по основание.
По отношение размера на
претенцията, същият следва да се определи от съда по справедливост, съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
В тази връзка представените по
делото писмени доказателства, преценени в съвкупност с гласните сочат, че
движенията на левия крак на ищцата са били трайно затруднени за период от месец
и половина, била е имобилизиана за около месец като е ползвала и помощни
средства за придвижване, както и че към момента движението на крайника е
възстановено, но при влажно и студено продължава да изпитва болка, налице е и подуване на
крака сутрин. На следващо място от гласните доказателства както и от обичайната
житейска логика следва, че вследствие на получената фрактура на крака ищцата е търпяла
силна физическа болка при падането и в дните след това, която постепенно е
отшумяла. От свидетелските показания се установява и че битието на ищцата като
майка на малко дете също се е повлияло доколкото е била принудена да разчита
при полагането на грижи за детето на помощта на родителите на съпруга си,
включително се е наложило семейството ѝ да промени временно
местоживеенето си от гр. София в тяхното домакинство в гр. Стара Загора, видно
от медицинския документ сочещ, че в периода 05.09.2020 -
19.09.2020 г. ищцата е преминала физикално и рехабилитационно лечение именно в
гр. Стара Загора. Т.е. за
приблизително два месеца ищцата е търпяла страдания както от физическите болки,
така и от невъзможността да води и организира живота си като съпруга и майка по
обичайния за нея начин, което положение след изтичането на този период
постепенно е започнало да се подобрява.
В обобщение, при съобразяване на броя и вида на
уврежданията, периода, през който същите са предизвиквали и ще предизвикват негативни психически и физически
преживявания у пострадалата и тяхното естество, влезли в сила решения по дела за
обезщетяване на съпоставяеми вреди произтекли от счупване на метатарзална кост (Решение № 1028/23.06.2016 г.
по гр.д. № 7062/2015 г. на Районен съд – Бургас, Решение № 600/16.02.2018 г. по
гр.д. № 13867/2017 г. по описа на Районен съд – В., Решение № 1107/14.12.2018
г. по гр.д. № 2578/2018 г. Районен съд – Шумен), както и общоизвестната
икономическа конюнктура в страната за процесния период (в този смисъл Решение № 25 от
17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г. на ВКС), съгласно която според данни на
Националния статистически институт средната брутна месечна работна заплата в страната към датата на деликта -
август 2020 г., е възлизала 1373,00 лв., съдът счита,
че за репариране на претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие на инцидента от 09.08.2020 г. е необходима сумата от 4500,00 лв.
В случая частично основателно се явява възражението на ответника за
съпричиняване от ищцата на настъпилия вредоносен резултат доколкото съдът
намира, че същата не е проявила обичайно необходимото внимание при придвижване
пеш предвид факта, че препятствието на пътното платно не се твърди или
установява да е било скрито от погледа ѝ, съответно можело е да бъде възприето
отдалеча. Наред това ноторно известно е обстоятелството, че подобни
неизправности на настилката по пътищата и пешеходните участъци стопанисвани от
Община В. се явяват по-скоро норма, а не изключение и изискват по-висока доза
осторожност от жителите и гостите на града при извършване на иначе прозаичната ежедневна дейност по
придвижване, било то пеш или с автомобил.
Приносът на пострадалата следва да се определи като се съпостави относителната
тежест на поведението ѝ като фактор за настъпването на вредоносния
резултат. Предвид, че множество законови и подзаконови нормативни актове
регламентират отговорността на ответника за поддържане на стопанисваните пътища
в изправност, т.е в състояние годно за обикновена употреба от участниците в движението,
съдът намира, че отговорността на ответника е значително по-голяма от
отговорността на пострадалата ищца и следва да се приеме, че допуснатото от нея
нарушение обосновава съпричиняване на вредоносния резултат в размер от 10 %.
Съответно на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД обезщетението от 4500,00 лв.
следва да се редуцира с 450,00 лв., като отчитайки диспозитивното начало в гражданския
процес, с решението си съдът следва да уважи иска в пълния предявен размер от
4000,00 лв.
Доколкото
при задължение за непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без
покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на
увреждането - чл. 86 и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, исковата сума следва да бъде
присъдена, заедно със законната лихва от датата на увреждането – 09.08.2020 г.
до окончателното ѝ изплащане.
Предвид изхода на спора,
на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и доказани разноски в размер на 160,00
лв. за заплатената държавна такса и 510,00 лв. за заплатено в брой адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, възлизащо на минимума определен по реда на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №
1/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община В., ЕИК *, с адрес: гр. В., бул.
„О. П. П. № * ДА ЗАПЛАТИ на З.Р. К., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу сумата от 4000,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки
и страдания претърпени вследствие на пропадане на 09.08.2020 г. в необезопасено
и необозначено препятствие на пътното платно на кръстовището на бул. „Сл." с ул. „Цар Асен
I" и бул. „С.", ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на деликта - 09.08.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
Община В., ЕИК *, с адрес: гр. В., бул. „О.
П. П. № * ДА ЗАПЛАТИ на З.Р. К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 670,00 лв.,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: