Номер 55329.09.2020 г.Град София
Софийски окръжен съдII Въззивен граждански състав
На 29.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно
гражданско дело № 20201800500581 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 274, вр. чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на З. Н. А. , представлявана от упълномощения от
нея адв. Катя Коцева от САК, срещу определение № 3491 от 10.08.2020 г., постановено
по гр. д. № 760/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Ботевград, с което, на основание
чл. 129, ал. 3, изр. 1, вр. ал. 2 от ГПК, исковата й молба е върната в частта по
предявения от нея иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД за сумата 100 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увеличен разход
на електрическа енергия, поради неотстраняване в срок на нередевностите , и
производството по делото в тази част е прекратено.
В жалбата се поддържа становище за незаконосъобразност на съдебния акт в
обжалваната му част, с молба за неговата отмяна с произтичащите от това законни
последици. Твърди се, че в законоустановения срок нередовностите на исковата молба
са отстранени, като е посочено, че претендираната от ищцата сума от 100 лева за
електрическа енергия, представляваща обезщетение за имуществени вреди, е за период
от 03.04.2020 г., който продължава и към настоящия момент, тъй като разходите за
електрическа енергия продължават, но да се счита до датата на подаване на исковата
молба 02.07.2020 г.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и доводите на страната,
намира за установено следното от фактическа страна:
З. Н. А. е предявила пред Ботевградския районен съд искове по чл. 45 ЗЗД срещу
Агенция по заетостта – гр. София, за осъждането на ответника да заплати сумата от
2000 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди
вследствие на теч от негов имот, формирана както следва: 1400 лева за каса, крило,
монтаж, демонтаж; 500 лева за таван и стени и 100 лева за принудително увеличен
разход за електрическа енергия.
С разпореждане № 2778 от 02.07.2020 г. БРС е оставил исковата молба без
движение, с указания до ищцата, в едноседмичен срок от съобщението да отстрани
1
визирани нередовности, а именно: да посочи името на законния представител на
ответника, както и периода, за който претендира обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в увеличен разход за електрическа енергия.
Съобщение за горното разпореждане ищцата е получила чрез упълномощения от
нея процесуален представител – адв. Коцева – на 13.07.2020 г. С молба от същата дата
е посочила, че периодът, за който претендира обезщетението от 100 лева е от
03.04.2020 г. до сега.
Съдът е приел, че указанията, относно този иск не са изпълнени, тъй като
ищцата е посочила единствено началния момент на периода – 03.04.2020 г., но не и
крайния такъв, при което на практика липсва конкретен период на претенцията, и с
определение № 3491 от 10.08.2020 г. е върнал исковата молба в частта по иска за
сумата от 100 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се
в увеличен разход за ел.енергия, като е прекратил производството по делото в тази
част.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от фактическа
страна следното:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна поради следните съображения:
Правото на иск следва да бъде надлежно упражнено чрез редовното му
предявяване, а за да бъде редовна исковата молба, същата следва да има предписаното
от закона съдържание – индивидуализация на спорния предмет, основанието на
претенцията, както и да сочи ясно в какво точно се състои искането на ищеца – чл. 127,
ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК. Ако е налице нередовност на исковата молба, съдът прилага
разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК, като дава точни, ясни и конкретни указания на
ищеца за отстраняването й.
В разглеждания случай ищцата своевременно е уточнила претенцията си, като е
посочила, че претендира процесната сума за период от 03.04.2020 г. до „сега“. С оглед
факта на вече депозирана искова молба и претендиране на законна лихва от датата на
нейното подаване, крайният момент на периода, за който се претендира тази главница,
макар и непрецизно посочен, би следвало да се тълкува като съвпадащ с момента на
предявяване на иска. В подкрепа на това тълкуване е и общият принцип, че предмет на
защита в исковия процес са субективни права, реално възникнали и съществуващи към
момента на подаване на исковата молба, а не бъдещи такива (освен когато, с оглед
тяхната специфика, законът допуска изрично изключение). Поради това настоящият
съдебен състав намира, че с уточняващата молба в достатъчна степен е
индивидуализирана процесната претенция, за да се приеме, че са отстранени
констатираните недостатъци на исковата молба.
Дори съдът да е преценил, че по този начин дадените указания не се изпълняват
изцяло, той е следвало, отчитайки процесуалната активност на ищцата и факта на
частичното им изпълнение, да й даде допълнителни указания и последна възможност
за отстраняване на нередовностите и за пълно уточняване на исковата претенция. В
2
този смисъл е и съдебната практика (Определение № 53 от 20.01.2011 г. на ВКС по ч. т.
д. № 872/2010 г., I т. о., ТК). Процесуалният закон (чл. 129, ал. 2 от ГПК) не ограничава
съда да дава указания за отстраняване на нередовности на искова молба само
еднократно (арг. от ал. 4). Напротив, оставяйки повторно исковата молба без движение
(разбира се – само при положени от страна на ищеца добросъвестни усилия за
изпълнение на дадените указания), съдът би съдействал за изясняване предмета на
спора. Като не е сторил това, а е приложил негативната последица, предвидена за
неизпълнение в срок на дадените указания, БРС е постановил неправилен съдебен акт.
Ето защо, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото -
върнато на Ботевградския районен съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 3491 от 10.08.2020 г., постановено по гр. д. № 760/2020 г.
по описа на Ботевградския районен съд, с което исковата молба на З. Н. А. е върната в
частта по предявения иск по чл. 45 от ЗЗД срещу Агенция по заетостта – гр. София за
сумата 100 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
увеличен разход на електрическа енергия за периода от 03.04.2020г. до 02.07.2020г., и в
посочената част производството по делото е прекратено.
ВРЪЩА делото на Ботевградския районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3