Разпореждане по дело №361/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 175 от 14.12.2009 г., постановено по гр.д.№ 134/2009 год., Момчилградският районен съд е прекратил гражданския брак между Г. С. М. и И. Д. М., и двамата от С., О., обл. Кърджали, поради дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на двамата. С решението си съдът е предоставил ползването на първия етаж, състоящ се от три стаи и салон от семейното жилище, представляващо двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в С., О., на И. Д. М., а на Г. С. М. е предоставил ползването на втория етаж от семейното жилище, представляващо двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в с. К., О..

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Г. С. М., която го обжалва в срок в частта му относно предоставянето на ползването на първия етаж от семейното жилище, представляващо двуетажна масивна жилищна сграда, на И. Д. М.. Счита, че решението на съда в обжалваната му част е необосновано и противоречи на закона. Излага съображения, че въпреки пребиваването й временно в чужбина, често идвала в България и нямало къде да остане. Предоставения на ответника първи етаж бил нейното един±твено жилище и в пределите на страната не притежавала друго жилище, което да ползва. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част, като предостави на нея ползването на първия етаж от семейното им жилище, представляващо двуетажна масивна жилищна сграда в С., О..

Въззиваемият И. Д. М. счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Установено е по делото, че страните са сключили граждански брак на 14.11.1979 г., за което е бил съставен акт за граждански брак № 27/14.11.1979 г. на кметство С., О., както и че от брака си имат три деца, които са пълнолетни.

Установено е по делото, че семейното жилище на страните представлява двуетажна масивна жилищна сграда, от която същите са обитавали само първия етаж. Установено е също така, че повече от десет години страните не живеят заедно, като понастоящем И. Д. М. живее в семейното жилище на първия етаж, а Г. С. М. живее в Холандия заедно с децата си. В тази връзка от твърденията на ищцата Г. С. М. /въззивница в това производство/, които не се оспорват от ответника И. Д. М., както и от показанията на разпитаните по делото свидетели Ф. С., С. А., С. М. Ш. Ш. и Д. М. се установява също, че първоначално Г. С. М. е живяла в Република Турция около 3 години, а след това в Холандия, където е от около 8 години.

От приетото по делото като доказателство експертно решение № 1970 от заседание № 117/29.07.2009 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” Кърджали се установява, че ответникът И. Д. М. е инвалидизиран на 28.10.2008 г. и е с 86% трайно намалена работоспособност, със срок на инвалидността 01.07.2011 г. От експертното решение на ТЕЛК се установява също, че И. Д. М. е с водеща диагноза „Хронична бъбречна недостатъчност” и със следните заболявания – инсулинозависим захарен диабет с усложнения – диабетна полиневропатия, ангиопатия и ретинопатия. Вторична хипертония. Симптоматична анемия.

При така събраните по делото доказателства настоящият състав намира, че въззивната жалба е неоснователна. Предмет на същата е решението на първоинстанционния съд единствено в частта относно предоставяне ползването на първия етаж от семейното жилище, представляващо двуетажна масивна жилищна сграда, на въззиваемия И. Д. М.. В тази връзка от гореизложеното се установи, че страните нямат ненавършили пълнолетие деца. Установи се също така, че от около 8 години въззивницата Г. С. М. живее в Холандия, а въззиваемият И. Д. М. живее в семейното жилище, находящо се в с. К., общ. Кирково, на първия етаж.

При това положение въззивният съд намира, че първия етаж от семейното жилище следва да се предостави на страната, която има по – голяма жилищна нужда, а именно – на И. Д. М.. При преценката за жилищната нужда на страните съдът съобрази както факта, че от около 8 години въззивницата Г. С. М. живее в Холандия, а ответникът И. Д. М. - в процесното семейно жилище, така и здравословното състояние на последния – същият е инвалид с диагноза „Хронична бъбречна недостатъчност” и със следните заболявания – инсулинозависим захарен диабет с усложнения – диабетна полиневропатия, ангиопатия и ретинопатия, вторична хипертония, симптоматична анемия. Следва да се посочи също, че по делото липсват доказателства, установяващи жилищна нужда на въззивницата Г. М. по – голяма от тази на ответника И. М.. Напротив, установено е, че същата дори не живее в страната, а от около 8 години живее в Холандия.

Ето защо като е предоставил ползването на първия етаж от семейното жилище, находящо се в С., О., на И. М., районният съд е постановил едно правилно решение, което като такова следва да бъде потвърдено в тази му част. В останалата му част решението е влязло в законна сила.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 175 от 14.12.2009 г., постановено по гр.д.№ 134/ 2009 г. по описа на Момчилградския районен съд, в частта, с която е предоставено ползването на първия етаж, състоящ се от три стаи и салон от семейното жилище, представляващо двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в С., общ. Кирково, на И. Д. М., с ЕГН *.

Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател: Членове: 1. 2.