Р Е Ш Е
Н И Е
Номер Година
12.06.2018 Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На десети май две хиляди и осемнадесета
година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Димитрина
минчева
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 150 по
описа за 2018 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по иск с правно
основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД, предявен от „***” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление:***, **** със законни представители А.В.А. – изпълнителен директор и М.Т.П.–
прокурист, чрез пълномощника Х.Б.Г. против П.А.Ш., ЕГН ********** и Н.И.Ш., ЕГН
**********, двамата с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че съгласно
Договор за банков кредит № 56011707 от 07.11.2007 г., изменен и допълнен с
Анекс №1 от 29.12.2008 г., Анекс №2 от 08.07.2009 г., Анекс №3 от 14.09.2009
г., Анекс №4 от 14.10.2009 г., Анекс №5 от 18.01.2010 г., Анекс №6 от 12.02.2010
г. и Анекс №7 от 08.11.2010г. към него, сключени между кредитора „Р./.“ ЕАД,
кредитополучателя ЕТ „***.”, ЕИК *** и с поръчителство от П.А.Ш. (съгласно
Договор за поръчителство от 08.07.2009 г.), банката предоставила на едноличния
търговец кредит в размер до 272 000 евро (двеста седемдесет и две хиляди евро)
с краен срок на погасяване до 15.10.2027 г..
Твърди се, че съгласно чл.1 и чл.
2 от Договора за поръчителство от 08.07.2009 г. П.А.Ш. се задължил да отговаря
за изпълнението и последиците от неизпълнението на всички задължения по
договора за кредит.
Така, по силата на гореописания
кредитен договор, първият ответник - поръчителят П.А.Ш., който бил и кредитополучател
по кредита в качеството му на ЕТ „***.“ с ЕИК ***, се задължил лично за
погасяване на гореопнсаните кредитните задължения към банката.
Ответникът не погасил
задълженията си по горепосочения договор за кредит в уговорените срокове.
Поради това банката се снабдила със Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 04.06.2013 г. и Изпълнителен лист от
04.06.2013 г., издадени от Районен съд - гр. К. по ч. гр. д. № 724/2013 г.,
издадени въз основа на несъдебно изпълнително основание – извлечение от
счетоводните книги и потвърдени с влязло в сила Решение № 352/09.06.2015 г. по
т. д. 923/2013 г. по описа на ОС П.. За събиране на присъдените с изпълнителния
лист суми било образувано изп. дело № 00556/16.07.2013 г. по описа на ЧСИ М.С.Ц.,
срещу ЕТ „***.” с ЕИК *** и ответника П.А.Ш.
Поради горните факти „***” ЕАД се
явявала кредитор с безспорно налично вземане срещу първия ответник, възникнало
на договорно основание. Вземането било възникнало към дата 07.11.2007 г. –
датата на сключване на договора за кредит и видно от приложеното към настоящата
молба удостоверение по изп. дело № 00556/16.07.2013 г. по описа на ЧСИ М.С.Ц.,
до датата на подаване на настоящата искова молба вземането било само частично
удовлетворено.
Твърди се, че на 21.01.2013 г.
първият ответник по делото отчуждил следния свой собствен недвижим имот,
подробно описан в приложения Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 30,
том I, peг. № 549, дело № 30 от 2013г. на нотариус Т.Р.с peг. № 517 на НК,
актът вписан в СВ К. с вх. peг. № 167 от 21.01.2013 г., акт № 113, том I, дело
№ 109/2013 г., а именно: Самостоятелен обект в сграда с идент.
№68080.502.1530.1.12 с адм. адрес гр. ****, обектът намиращ се в сграда 1 в
поземлен имот с идент. № 68080.502.1530, със з.п. 60.41 кв.м., заедно с Избено
помещение № * с площ 4.55 кв.м. и 2.551 % ид.части от общите части на сградата
и от правото на строеж.
Разпоредителното действие било
безвъзмездно и представлявало дарение в полза на майката на първия ответник – Н.И.Ш.,
извършено след възникването на задължението на П.А.Ш. към банката по Договор за
банков кредит № 56011707 от 07.11.2007 г. и анексите към него. Видно от
съдържанието на нотариалния акт, приобретателят по сделката Н.И.Ш. била
свързано лице с длъжника П.А.Ш. – негова майка. Свързаността била видна и от
наличната по изп. дело № 00556/16.07.2013 г. по описа на ЧСИ М.С.Ц. справка в
НБД Население, извършена по партидата на длъжника П.А.Ш..
С цитирания разпоредителен акт
първият ответник П.А.Ш. умишлено увеличил платежната си неспособност и по този
начин пряко и непосредствено увредил банката - кредитор по Договор за банков
кредит № 56011707 от 07.11.2007 г. и анексите към него, намалявайки имуществото
си и създавайки затруднения за удовлетворяване на вземането ѝ.
Разпоредителното действие било извършено от длъжника по едно съществуващо
вземане, т. е. при наличие на вече поето облигационно задължение. Видно от
приложената към исковата молба справка от електронен регистър ИКАР по партидата
на лицето, длъжникът П.А.Ш. не разполагал с допълнително имущество, към което
банката да насочи изпълнение и чрез продажбата му да погаси целия остатък от
дълга по договора за кредит, като съгласно утвърдената съдебната практика
налице било увреждане не само, когато длъжникът се лишава от имуществото си, но
дори и когато го намалява или създава
трудност за удовлетворяване от страна на кредитора (Решение № 2771 от
26.10.1978 г. по гр. д. № 1769 на ВС на РБ).
Твърди се, че Договор за банков
кредит № 56011707 от 07.11.2007 г. и анексите към него били обезпечени с
учредена в полза на банката договорна ипотека върху недвижим имот,
представляващ: Дворно място със застроена площ 396 кв. м., находящо се в гр. С.,
ул. ***, ведно с построената в имота сграда, представляваща Супермаркет,
кафе-аперитив с топла кухня и бар-клуб с р.з.п 799.06 кв. м., съгласно
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 75, том VII, peг. № 13486,
дело № 1208 от 2017 г. на нотариус С.Р.с peг. № 099 на НК. Видно от справката
от електронен регистър ИКАР по партидата на лицето цитираният недвижим имот бил
продаден по реда на принудителното изпълнение по ГПК, като на 25.11.2016 г.
било вписано влязлото в сила постановление за възлагане на цитирания имот,
продаден по изп. дело № 00556/16.07.2013 г. по описа на ЧСИ М.С.Ц., образувано
по молба на банката-взискател.
Твърди се, че с извършване на
цитираното разпоредително действие първият ответник умишлено намалил
имуществото си, което съгласно българското право служи за общо обезпечение на
кредиторите (чл.133 от ЗЗД).
Сделката с процесния недвижим
имот, сключена между първия и втория ответник била безвъзмездна, видно от
представения нотариален акт за дарение, поради което в случая разпоредбата на
чл.135, ал,1 от ЗЗД дори не предвиждала от кредитора/ищеца доказване на знание
за увреждащия ефект на атакуваната сделка от страна на лицето, с което
длъжникът е договарял сделката. Доколкото надарената страна по безвъзмездната
сделка е възходящ на длъжника – негова майка, то съгласно чл.135 ал.2 от ЗЗД
било налице законова презумпция за знание от нейна страна за увреждащия ефект
на атакуваната сделка по отношение на банка-кредитор.
С оглед изложеното за ищцовото
дружество съществувал правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който
моли съда да обяви за недействителна спрямо кредитора „***“ ЕАД сделката,
извършена с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 30, том I, peг. № 549,
дело № 30 от 2013г. на нотариус Т.Р.с peг. № 517 на НК, актът вписан в СВ К. с
вх. peг. № 167 от 21.01.2013 г., акт № 113, том I, дело № 109/2013 г., с която
длъжникът П.А.Ш., ЕГН **********,*** е дарил на своята майка Н.И.Ш., ЕГН **********,***
следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идент.
№68080.502.1530.1.12 с адм. адрес гр. С., общ. С., п.к. ***, ж.к. ***, обектът
намиращ се в сграда 1 в поземлен имот с идент. № 68080.502.1530, със з.п. 60.41
кв.м., заедно с Избено помещение № * с площ 4.55 кв.м. и 2.551 % ид.части от общите
части на сградата и от правото на строеж. Претендират се и направените по
делото разноски
Ответниците, чрез пълномощника си
адв. А.С., оспорват иска. Признават, че обективно налице била първата
предпоставка от фактическия състав на предявения иск с правно основание чл.135
от ЗЗД, а именно – ищецът имал качеството на кредитор по отношение на първия
ответник. По отношение обаче на субективния характер на предпоставката, а
именно – знание за настъпилото увреждане не само по отношение на длъжника, а и
на лицето с което той договаря, не били налице представени доказателства от
страна на кредитора. Възникването на право по чл.135 от ЗЗД се предпоставяло от
наличието на действително вземане, като то не се обуславяло от установяването
на вземането с влязло в сила решене, снабдяването на кредитора с изпълнителен
лист или с действия по принудителното му удовлетворяване. В случая вземането на
ищеца, както самия той посочвал в исковата молба, възниквало от момента на
сключване на Договора за банков кредит от 07.11.2007 г. Това само по себе си
означавало, че състоянието на длъжниковото имущество – в случая на първия
ответник, следва да се преценява и изследва към момента, в който кредиторът е
придобил вземането, а не към момента на предявяване на П.ия иск.
От представения по делото като
писмено доказателство от страна на ищеца Договор за учредяване на ипотека от
07.11.2007 г. било видно, че от страна на ЕТ „*.“ е била учредена ипотека върху
собствени за първия ответник недвижими имоти представляващи Дворно място с площ
от 396 кв. м и построена в него сграда „Супермаркет - кафе аперитив с топла
кухня и бар-клуб“ находящи се на ул. „*** в гр.С.. Към момента на възникване на
вземането на банката – 07.11.2007 г., в нейна полза била учредена договорна
ипотека, като към момента на учредяване на ипотеката имотът бил оценен на
значително по-висока стойност от стойността на отпуснатия банков кредит.
От представеното Решение № 352 от
09.06.2015 г. по т. д № 923/2015 г. на ОС-П. било видно, че първият ответник
като длъжник по Договора за кредит от 07.11.2007 г. плащал задължението си, но
изпаднал в забава, като считано от 01.03.2013 г. кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем. Тоест, от изложеното дотук не можело да се направи
категоричен извод, че първия ответник имал намерение да увреди кредитора си.
Това било достатьчно, за да изключи съглашение за увреда между първия ответник,
като длъжник и майка му. Към момента на прехвърляне на имота – 21.01.2013 г.,
не могло да се прецени и обстоятелството, че ипотекирания имот щял да се
продаде на публична продан при значително по-ниска цена от първоначално
определената от лицензирания оценител на банката. Имотът служещ за обезпечение
на банката бил продаден по ИД № 00556/16.07.2013г на ЧСИ М.С.Ц. по силата на
Постановление за възлагане вписано в имотния регистър на 25.11.2016 г..
Не на последно място следвало да
се вземе предвид и обстоятелството, че на 06.11.2009 г., тоест преди да дари
недвижимия имот предмет на настоящия правен спор, първият ответник учредил
ипотека върху него в полза на друг кредитор – „Х.“ АД. Така учредената от него
ипотека била отразена в нотариален акт за учредяване на договор на ипотека №73,
том 4, рег.№ 10331, нот. дело № 673/2009 г. на нотариус Т.Р.рег. №517 на НК,
вписана в службата по вписванията К. с вх. № 3086 от 06.11.2009 г., Акт № 105,
том I, дело № 1529/09 г.. Оттук следвало, че вторият ответник бил получил в дар
един вече обременен с ипотека имот, което само по себе си изключвало наличие на
знание за увреда не само по отношение на него, но и по отношение на първия
ответник. Действително, кредиторът можел да разчита на общото обезпечение,
което имуществото на длъжника представлявало при възникване на неговото право.
Следвало обаче да се прецени дали това имущество на длъжника е секвестируемо
или не. Защото кредиторът можел да се удовлетвори само и единствено от
секвестируемото имущество на длъжника.
От представените писмени
доказателства от ищеца, към момента на увреждащата сделка първия ответник нямал
налично друго имущество, освен процесния имот и така дарения от него апартамент
представлявал за него единствено жилище и като такова по силата на чл.444, т.7
от ГПК, то било несеквестируемо. От това следвало, че ако първият ответник не
бил дарил същото на своята майка и то било останало в неговия патримониум, за
кредитора - ищец в настоящото производство нямало да е налице възможност да се
удовлетвори от него.
Ето защо ответникът моли съда да
отхвърли иска и да му присъди разноските по делото.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че между „Р./.“ ЕАД в качеството на кредитор и П.А.Ш. (в качеството си на ЕТ „**.“) – кредитополучател и същевременно поръчител, е сключен Договор за банков кредит № 56011707 от 07.11.2007 г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 29.12.2008 г., Анекс №2 от 08.07.2009 г., Анекс №3 от 14.09.2009 г., Анекс №4 от 14.10.2009 г., Анекс №5 от 18.01.2010 г., Анекс №6 от 12.02.2010 г. и Анекс №7 от 08.11.2010 г. към него, по силата на който„Р./.“ ЕАД е предоставила на ЕТ „**.“ кредит в размер до 272 000 евро, с краен срок на погасяване до 15.10.2027 г.. За обезпечаване на вземанията на банката е договорено, че кредитополучателят ще учреди договорна ипотека върху описаното дворно място в гр. С., ведно със застроената в същия и въведена в експлоатация сграда, представляваща „Супермаркет, кафе-аператив с топла кухня и бар клуб”. Не се спори, че това задължение на кредитополучателя е изпълнено и договорна ипотека е учредена, за което може да се съди и от обстоятелството, че учредяването на ипотеката е предпоставка за усвояването на кредита, а последният несъмнено е усвоен изцяло. Първият ответник като длъжник по Договора за кредит от 07.11.2007 г. плащал задължението си, но изпаднал в забава, като считано от 01.03.2013 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
Не е спорно също, че ответницата Н.И.Ш. е майка на ответника П.А.Ш. и че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 30, том I, peг. № 549, дело № 30 от 2013г. на нотариус Т.Р.с peг. № 517 на НК, актът вписан в СВ К. с вх. peг. № 167 от 21.01.2013 г., акт № 113, том I, дело № 109/2013 г., първият ответник е дарил на втория следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идент. №68080.502.1530.1.12 с адм. адрес гр. С., общ. С., п.к. ***, ж.к. ***, обектът намиращ се в сграда 1 в поземлен имот с идент. № 68080.502.1530, със з.п. 60.41 кв.м., заедно с Избено помещение № ** площ 4.55 кв.м. и 2.551 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж.
На 06.11.2009 г., т. е. преди дарственото разпореждане с процесния недвижим имот, първият ответник е учредил ипотека върху него в полза на друг кредитор – „Х.“ АД, което се установява от приложения като доказателство препис от нотариален акт за учредяване на договор на ипотека №73, том 4, рег.№ 10331, нот. дело № 673/2009 г. на нотариус Т.Р.рег. №517 на НК, вписана в службата по вписванията К. с вх. № 3086 от 06.11.2009 г., Акт № 105, том I, дело № 1529/09 г..
От приложената заповед за изпълнение на парично задължение от 04.06.2013 г., издадена по ч. гр. д. № 724 по описа за 2013 г. на Районен съд гр. К. е видно, че със същата е разпоредено на солидарните длъжници ЕТ „***.“ и П.А.Ш. да заплатят на кредитора „Р./.“ ЕАД следните суми:
сумата от 262 445.23 (двеста шестдесет и две хиляди четиристотин четиридесет и пет евро и двадесет и три евроцента) евро, представляваща просрочена главница, дължима по Договор за кредит от 07.11.2005г.,
сумата от 54 028.69 (петдесет и четири хиляди и двадесет и осем евро и шестдесет и девет евроцента) евро, съставляваща просрочена редовна лихва дължима за периода от 17.01.2011г. до 28.02.2013г.-включително
сумата от 21 620.97 (двадесет и един хиляди шестстотин и двадесет евро и деветдесет и седем евроцента) евро, съставляваща изискуема наказателна лихва дължима за периода от 17.01.2011г. до 16.05.2013г.-включително,
сумата от 2 494.45 (два хиляди четиристотин деветдесет и четири евро и четиридесет и пет евроцента) евро, съставляваща просрочена комисиона управление, дължима и неплатена на 17.10.2011г.,
сумата от 2 338.45 (две хиляди триста тридесет и осем евро и четиридесет и пет евроцента) евро, съставляваща просрочена комисиона управление, дължима и неплатена на 15.10.2012г.,
сумата от 326.80 (триста двадесет и шест евро и осемдесет евроцента) евро, съставляваща остатък от дължима разсрочена комисиона управление, дължима и неплатена на 15.02.2011г., съгласно Анекс № 7 към договора за кредит,
сумата от 45.67 (четиридесет и пет евро и шестдесет и седем евроцента) евро, съставляваща остатък от дължима вноска по застрахователна полица, дължима и неплатена на 06.10.2011г., съгласно Анекс № 3 към договора за кредит,
ведно със законната лихва върху главницата от 17.05.2013г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумите от 13 427.87 лева, представляваща разноски по делото за платена държавна такса и 7 164.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на Заповедта, за тези суми е издаден изпълнителен лист от същата дата – 04.06.2013 г..
По делото е приложено в заверен препис Решение № 352/09.06.2015 г. по т. д. 923/2013 г. по описа на ОС П., с което съдът признава за установено в отношенията между страните по делото, че ответникът П.А.Ш., действащ лично и като Едноличен търговец „***.”, ЕИК ***, дължи на ищеца „Р./.” ЕАД, ЕИК ***, по силата на договор за банков кредит № 56011707 от 07.11.2007 год. и сключените към него в периода от 29.12.2008 год. до 08.11.2010 год. седем анекса, следните суми:
сумата 262 445,23 евро, съставляваща просрочена главница, ведно със законната лихва от 18.05.2013 год. до окончателното плащане;
сумата 53 039,69 евро - просрочена редовна лихва, начислена за периода от 17.01.2011 г. до 28.02.2013 г.,
като за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 54 028,69 евро ОТХВЪРЛЯ иска;
сумата 21 620,97 евро - изискуема наказателна лихва, начислена за периода 17.01.2011 г. – 16.05.2013 г.;
сумата 2 494,45 евро - просрочена комисионна управление, дължима и неплатена на 17.10.2011 г., съгл. чл. 3.4 от договора за кредит;
сумата 2 338,45 евро - просрочена комисионна управление, дължима и неплатена на 15.10.2012 г., съгл. чл. 3.4 от договора за кредит;
сумата 326,80 евро - остатък от дължима разсрочена комисионна управление, дължима и неплатена на 15.02.2011 г., съгласно чл. 1 от анекс №7 към договора;
сумата 45,67 евро - остатък от дължима вноска по застрахователна полица, дължима и неплатена на 06.10.2011 г., съгл. чл. 11, т. 10 от анекс № 3 към договора за кредит,
за които признати вземания в полза на „Р./.” ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 724 по описа на Районен съд - К. за 2013 год., като е постановено незабавното й изпълнение и е издаден изпълнителен лист,
КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете, за признаване дължимостта на установените по-горе парични вземания, като произтичащи и от договор за поръчителство, сключен с П.А.Ш. на 08.07.2009 год. и за признаване на солидарна отговорност на кредитополучателя ЕТ „***.“ с поръчителя П.А.Ш. предвид нищожността на договора за поръчителство, както и искането за установяване на вземане за законна лихва върху главницата за датата 17.05.2013 год.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Предявен е отменителен иск, с който е поискано от съда да бъде обявено за недействително спрямо ищеца действието, с което длъжника го уврежда.
За успешното провеждане на този иск, ищецът следва да докаже: качеството си на кредитор на длъжника; извършеното увреждащо действие на длъжника; знанието за увреждане на кредитора, т.е. така наречения субективен елемент.
Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС /определение №189/18.02.2016 по дело №3825/2015 на ВКС, ГК, IV г.о.; определение № 342/2015 г. по т.д. № 549/2015 г., I т.о, ТК; определение № 466/2013 г. по ч.гр.д. № 5559/2013 г, I г.о; решение № 552/15.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 171/2009 г., IV г.о; решение № 131/2014 г. по гр.д. № 4996/2013 г; решение № 4996/2013 г., III г.о и др./, в производството по чл.135 ЗЗД съдът не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор. Кредиторът по едно вземане може да предяви само П. иск без да предяви вземането си или да предяви вземането си в друго производство, достатъчно е вземането да е действително, което означава да не е прекратено или погасено по давност. В този случай правоотношенията, от които произтича вземането не стават предмет на делото по иска по чл. 13 ЗЗД и съдът не може да преценява дали съществуват правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила съдебно решение.
Както вече се посочи, не се спори между страните, че между банката и кредитополучателя П.Ш., действащ като ЕТ „***.”, е възникнало валидно правоотношение по договор за банков кредит, а впоследствие е сключен договор за поръчителство между банката и П.Ш.. Именно на нищожността на договора за поръчителство основава едно от възраженията си ответника. В случая, независимо от твърденията на ищеца, че такава нищожност не е прогласявана, от представеното по делото Решение № 352/09.06.2015 г. по т. д. 923/2013 г. по описа на ОС П. се установи, че договорът за поръчителство е обявен за нищожен. Не така обаче стои въпросът с договор за банков кредит № 56011707 от 07.11.2007 год. и сключените към него в периода от 29.12.2008 год. до 08.11.2010 год. седем анекса, с което вземанетето на банката е признато за установено по отношение на ответника П.А.Ш., действащ лично и като Едноличен търговец „***.”,.
Освен това, безпротиворечиво в практиката е решен въпросът за това, че всеки един едноличен търговец, като носител едновременно и на търговски, и на граждански права и задължения, винаги отговаря с едно и също свое имущество по задълженията, придобити в резултат от упражняване на търговската си дейност, както и по всякакви други имуществени отношения, в които той влиза в частния си живот – Решение №80/26.07.2012г. на ВКС, ТК, първо т.о. по т.д. № 287/2011 г.. А в Решение №437/17.01.2012г. на ВКС, трето г.о. по гр. д. № 70/2011г., касационната инстанция уточнява, че съгласно ТЗ и ТР № 2/27.12.2001 г. по гр.д. № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС, ЕТ като физическо лице, извършващо търговска дейност, носи отговорност за задълженията си с цялото си имущество, независимо дали е част от предприятието на ЕТ, дали е лично имущество, или е имущество СИО.
Ето защо настоящият съдебен състав приема за установена първата от горепосочените предпоставки, а именно – че ищецът е кредитор на първия ответник.
Втората предпоставка – извършеното увреждащо действие на длъжника – ответник, също е налице.
Няма спор по делото, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 30, том I, peг. № 549, дело № 30 от 2013г. на нотариус Т.Р.с peг. № 517 на НК, актът вписан в СВ К. с вх. peг. № 167 от 21.01.2013 г., акт № 113, том I, дело № 109/2013 г., първият ответник е дарил на втория процесния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идент. №68080.502.1530.1.12 с адм. адрес гр. С., общ. С., п.к. ***, ж.к. ***, обектът намиращ се в сграда 1 в поземлен имот с идент. № 68080.502.1530, със з.п. 60.41 кв.м., заедно с Избено помещение № ** с площ 4.55 кв.м. и 2.551 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж. Ответниците се защитават относно предявената искова претенция като заявяват, че действието от страна на ответника по никакъв начин не било довело до увреждане, тъй като не съществувало вземане от ищцовото дружество към него и че надареният не е знаел за увреждането.
По първото възражение, съдът вече изложи съображения относно необходимостта да се установява в настоящото производство дали съществува вземане от ищцовото дружество към ответника.
Относно това дали е настъпило увреждане – според правната теория увреждащи са всички действия, с които длъжникът е създал или е увеличил платежната си неспособност, а именно: намалено е имуществото на длъжника, т. е. намален е активът или е увеличен пасивът. В конкретния случай като длъжникът е извършил дарение намален е активът, тъй като не е получена насрещна престация. Съобразно Решение № 639/06.10.2010 г. по гр.д. № 754/09 г. IV г.о. – увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника – Решение № 45/01.06.2011 г. по гр.д. № 450/10 г. на III гр.о. и др.. Сключването на процесния договор за дарение, който по естеството си е безвъзмездна сделка, тъй като при отчуждаването на материалното право на собственост, прехвърлителят не получава насрещна престация, съставлява увреждащо действие на длъжника П.Ш. спрямо кредиторите. Прехвърлянето на собствеността върху процесния имот чрез договор за дарение от страна на първия ответник в полза на възходящ от първа степен, представлява правно действие, с което обективно се намалява имущество на длъжника, което съгласно чл.133 ЗЗД служи като общо обезпечение на неговите кредитори, от което те да могат да се удовлетворят.
В случай на безвъзмездно прехвърляне на правото в полза на въззходящ, законът е презумирал оборимо знанието на длъжника за увреждането, като последният носи тежестта да проведе обратно доказване, каквото не е осъществено. Безвъзмездността на сделката обуславя ирелевантност на представите на дарения относно увреждането, тъй като законът отдава приоритет на защитата на правата на кредиторите, пред тези на лицето, което е получило материално благо без насрещна, еквивалентна престация.
От друга страна в производството ответниците не твърдят и не ангажират доказателства за притежавани други имуществени права, които да обезпечават в достатъчна степен изпълнението на паричното задължение, което би обусловило извод за неувреждащ характер на сделката за дарение. Напротив, твърдят, че процесният имот бил единствено му жилище и то било несеквестируемо по силата на чл.444, т.7 от ГПК.
В практиката на ВКС (напр. Решение №565/31.07.2006г. по г.д. №71/2005г. II г.о. на ВКС) се приема, че при разпоредително действие несеквестируемостта отпада, тъй като длъжникът признава (щом прехвърля вещта), че не се нуждае от процесната вещ и от разпореждането се облагодетелства друг, вместо кредиторът да бъде удовлетворен. В посоченото решение е обсъден аргумент, че доколкото предмет на разпоредителна сделка е несеквестируемо имущество, тя не може да бъде атакувана чрез отменителен иск. Но ВКС приема, че институтът на несеквестируемостта (уреден в ГПК, чл. 444) се отнася до имущество, останало в патримониума на длъжника, но при разпоредителното действие (атакувано с отменителния иск по чл. 135 ЗЗД), длъжникът сам се отказал от вещта. В този смисъл е и константната съдебна практика, а именно, че ако длъжникът сам се разпореди с единственото жилище в полза на трето лице, не може да се ползва от несеквестируемостта.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че за ищеца е възникнало потестативното право да прогласи сделката за дарение за недействителна спрямо него и предявеният иск се явява основателен.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, съдът следва да осъди ответниците да заплатят на ищеца направенените разноски в общ размер на 327.08 лева, от които 150 лева за юрисконсултско възнаграждение и 177.08 лева за платена държавна такса.
Мотивиран от така изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА
за относително недействителна по отношение на „***” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление:***, ***, със законни представители А.В.А. – изпълнителен директор и М.Т.П.–
прокурист сделката, обективирана в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
30, том I, peг. № 549, дело № 30 от 2013г. на нотариус Т.Р.с peг. № 517 на НК,
актът вписан в СВ К. с вх. peг. № 167 от 21.01.2013 г., акт № 113, том I, дело
№ 109/2013 г., с която длъжникът П.А.Ш., ЕГН **********,*** е дарил на своята
майка Н.И.Ш., ЕГН **********,*** следния недвижим имот: Самостоятелен обект в
сграда с идент. №68080.502.1530.1.12 с адм. адрес гр. С., общ. С., п.к. ***,
ж.к. ***, обектът намиращ се в сграда 1 в поземлен имот с идент. №
68080.502.1530, със з.п. 60.41 кв.м., заедно с Избено помещение № **с площ 4.55
кв.м. и 2.551 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж.
ОСЪЖДА
П.А.Ш., ЕГН **********
и Н.И.Ш., ЕГН **********, двамата с адрес: *** да
заплатят на
„***” ЕАД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление:***, *** със законни представители А.В.А. – изпълнителен директор и М.Т.П.–
прокурист, направените
по делото разноски в размер на общо 327.08 лв. (триста двадесет и седем лева и осем стотинки).
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Д.М.