Р Е Ш Е Н И Е
№ 267 /14.4.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на девети март през две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: Георги Видев
при секретаря
Антоанета Метанова, като разгледа административно дело № 1195 по описа на съда за 2019 г., докладвано от
съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на ЕТ „Сюм – С.М.– А.М.“, с ЕИК ********* против
Уведомително писмо № 01-6500/7590 от 02.10.2019 г. на изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“, в частта на същото, с която е извършена корекция в проектoбюджета по проектно предложение с
идентификационен № BG06RDNP001-4.001-4.001-0345 в ИСУН по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-4.001 по подмярка 4. 2. „Инвестиции в
преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка 4 „Инвестиции в
материални активи“ от Програма за развитие на селските райони за периода
2014-2020 г., като са приети за недопустими за финансиране разходите, описани в
раздел II, т. 1-5 от писмото.
Жалбоподателят
– ЕТ „Сюм – С.М.– А.М.“ – поддържа жалбата си чрез процесуалния си представител
в проведените открити съдебни заседания както и в представена писмени бележки. Сочи доводи за съществени нарушения
на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни
разпоредби, като моли да бъде отменено
уведомителното писмо в обжалваната му част, с която са редуцирани
допустимите разходи и да бъде върната преписката за ново разглеждане с указания
за правилното прилагане на закона.
Заявява претенция за присъждане на разноски.
Ответникът
– Изпълнителен директор на държавен фонд Земеделие – оспорва жалбата чрез
процесуалните си представители в проведените съдебни заседания и в представена
писмена защита. Излага становище за правилността и законосъобразността на уведомителното писмо в обжалваната му част.
На свой ред претендира присъждане направените по делото разноски за включително
за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
насрещната претенция за разноски.
Жалбата
е допустима,като подадена в законоустановения срок от кандидат за
предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ чрез процедура по подбор, на когото са отказани за финансиране част от
разходите по проектното му предложение.
По
делото е установена следната фактическа обстановка:
На
24-ти януари 2018 година изпълнителния директор на държавен фонд Земеделие е
издал Заповед с № 03 - РД / 135, с която
е определил референтни разходи в лева, като пределни разходи при извършване на
строително-монтажни работи, при провеждане на административен контрол на проектните
предложения от ПРСР за периода 2014-2020 г. Със Заповед № РД 09-79/09.02.2018
г. на заместник-министъра на Земеделието, храните и горите е открита процесната процедура чрез подбор,
като са утвърдени насоки за кандидатстване, включващи условията за
кандидатстване с проектни предложения, условията за изпълнение на одобрените
проекти и обявата за откриване на процедурата. Описаните документи са
публикувани в информационната система за управление и наблюдение на средствата
от ИСИН и на интернет страницата на
Министерството на земеделието храните и горите. Със заповед от 18 септември
2018 година ответникът е определил състава на оценителната комисия, за
разглеждане, извършване на оценка и класиране на проектните предложения. С
последващи заповеди е изменян състава на комисията и са определяни конкретни
срокове за изготвяне на оценителен доклад и за приключването на процедурата.
Комисията е изготвила оценителен доклад на 14 август 2019 година. Но той не е
одобрен и е върнат за преразглеждане. На 20 септември 2019 година комисията е
изготвила протокол от оценка на
административното съответствие и допустимостта и протокол от техническа и
финансова оценка, както и оценителен
доклад. В резултат на тази предхождаща административна процедура е издадено
обжалваното уведомително писмо, с което жалбоподателят е уведомен за
извършената оценка на проектното предложение от оценителната комисия и приетите
за недопустими за финансиране разходи.
Видно
от изложената по-горе фактическа обстановка, е че тя съответства на законовата
процедура по подбор на проектни предложения, предвидена в чл. 29 и следващите
от ЗУСЕСИФ, а именно: Назначената оценителна комисия е извършила проверка за
административно съответствие и допустимост, а след това е изготвила и
техническа и финансова оценка, която първоначално е върната, а след това е
изготвена нова. Следователно, са спазени административнопроизводствените
правила при издаването на обжалвания административен акт.
По
отношение на съответствието му с относимите материалноправни разпоредби, по
делото се установи следното:
По
раздел II, т. 1 от писмото ответникът е приел, че от разходите за Оборудване – част
2 в заявен за финансиране размер от 994 365 лв., недопустими за финансиране са
разходи в размер на 762 800 лева, описани в четири подточки, а именно:
-
170 000 лв. - разходи са за закупуване на Оборудване за собствена лаборатория
на изпитване на качествата на произведените масла,
-
150 000 лв. - разходи за закупуване на челен товарач,
-
42 800 лв. - разходи за закупуване на мотокар,
-
400 000 лв. - разходи за доставка и монтаж на автоматизирана производствена
система.
Всички
тези разходи са приети за недопустими,
тъй като за тях не са представени подробни технически спецификации на
активите/услугите към представените оферти, съгласно изискването на т. 11 от
раздел 14.2. „Условия за доиустимост на разходите" от Условията за
кандидатстване, с които офертите не отговарят на дефиницията на т. 61 от
Приложение № 21 „Използвани съкращения и основни дефиниции" към Условията
за кандидатстване и в тази връзка не може да бъде извършена съпоставка на
офертите съобразно изискванията на т. 8 от раздел 14.2. „Условия за допустимост
на разходите".
Раздел
14.2, т. 8 и т. 11, изр. 1 от Условията за кандидатстване, находящи се на
интернет страницата на Министерството на земеделието, храните и горите
предвиждат следното:
14.2.
Условия за допустимост на разходите:
8.
Допустими за подпомагане са само основателни разходи, включени в проектното
предложение. Разплащателната агенция извършва оценка на основателността на
предложените за финансиране разходи по т. 1-11 от Раздел 14.1 „Допустими
разходи“ чрез съпоставяне на
предложените разходи с определените от РА референтни разходи за допустими за
финансиране активи и услуги и/или сравняване на представени оферти.
11. За всеки заявен за финансиране
разход по т. 1 – 11 от Раздел 14.1 „Допустими разходи“, който към датата на
подаване на проектното предложение не е включен в списъка по т. 9, кандидатът
представя най-малко три съпоставими независими оферти, които съдържат
наименование на оферента, срока на валидност на офертата, датата на издаване на
офертата, подпис и печат на оферента, подробна техническа спецификация на
активите/услугите, цена в левове или евро с посочен ДДС.
Видно
от цитираните разпоредбие е, че действително от една страна за всеки един от
заявените за финансиране разходи кандидатът е длъжен да представи поне три
съпоставими оферти, който задължително освен останалите си реквизити следва да
съдържат и подробна техническа спецификация на активите/услугите. От друга страна, липсата на такава
спецификация представлява пречка да бъдат съпоставени предложените с офертите
разходи с определените от РА референтни разходи и от
там да се направи преценка на основателността на разходите. Липсата на технически спецификации е установена по делото и не се
оспорва от жалбоподателя. Възражението му е в насока, че от страна на
оценителната комисия не е спазено изискването, въведено с разпоредбите на
ЗУСЕСИФ (чл. 34, ал. 2), Постановление № 162 на МС от 05.07.2016 г. (чл. 18,
ал. 2), както и със самите Условията за кандидатстване (т. 21.2.7), а именно,
че при установяване липсата на документи или друга нередовност, те е длъжна да
изпрати на кандидата уведомление за установените нередовности и да определи
разумен срок за тяхното отстраняване. Видно от чл. 34, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, чл.
18, ал. 1 от Постановление № 162 на МС
от 05.07.2016 г. е, че посоченото задължение се отнася до проверката за
административно съответствие и допустимост, а не – до извършването на техническа
и финансовата оценка, на който именно етап от процедурата са приети за
недопустими заявените разходи. Видно от закона и от постановлението е, че при
извършване на оценката и изготвяне на оценителния доклад комисия няма нито
правото, нито задължението да изисква допълнителни документи от кандидатите.
Следователно,
правилно и законосъобразно ответникът е определил за недопустими разходите,
посочени в раздел II, т. 1 от обжалваното писмо.
По
сходни съображения правилно са изцяло са определени като недопустими разходите
по раздел II, т. 4 от обжалваното писмо, а именно разходите за Подобект 4.
Озеленяване в заявен за финансиране
размер от 3 700 лв., поради непредставянето с документацията на подробна
количествена сметка, заверена от правоспособно лице, каквото е изискването на
т. 19, б. „в“ от раздел 13.2. „Условия за допустимост на дейностите" от
Условията за кандидатстване. Тази точка предвижда следното:
19.
Към проектите, включващи разходи за строително-монтажни работи, се прилагат:
в)
подробни количествени сметки за предвидените строително-монтажни работи,
заверени от правоспособно лице;
Тоест,
действително липсата на количествени сметки води до недопустимост на съответния
разход. Жалбоподателят не оспорва липсата на тези сметки и съответно е
неоснователно възражението му, че комисията е следвало да ги изиска от него,
поради посочената по-горе липса на нейно нормативно право и задължение да
направи това.
По
раздел II, т. 2, първа подточка и т. 3, втора подточка от писмото ответникът е
приел, че от разходите за Подобект 1. Основен ремонт в заявен за финансиране
размер от 149 800,00 лева, недопустими за финансиране са разходи в размер на 22
056.60 лв. и от разходите за Подобект 2. Нова сграда в заявен за финансиране
размер от 239 000,00 лева, недопустими за финансиране са разходи в размер на 11
267,14 лв.
Всички
тези разходи са приети за недопустими, поради
следните съображения:
По
отношение на Подобект 1. Основен ремонт, кандидатът е посочил референтен № СМР
ЗЖ, който отговаря на „Основен ремонт на производствена сграда със система за
климатизация (самостоятелна сграда)”. По отношение на Подобект 2. Основен
ремонт, кандидатът е посочил референтен № СМР ЗД, който отговаря на
„Производствена сграда със система за климатизация /самостоятелна сграда/"
Според
ответника и в двата случая видно от количествените и количествено - стойностни
сметки не е включена технологично изискуема климатизация. Той счита също, че в
първия случай заявеният за финансиране разход за Подобект 1. „Предприятие за
преработка на плодове“ попада под референтен номер СМР 2Ж („Основен ремонт на
производствена сграда без система за климатизация“) от „Списъка с наименованията
на активите, дейностите и услугите, за които са определена референтни разходи” на
Приложение № 9 от Условията за кандидатстване. Във втория случай заявеният за
финансиране разход за Подобект 2. „Нова сграда“ попада под референтен номер СМР
2Д (Производствена сграда без система за климатизация) от списъка. В част „ОВК”
жалбоподателят не е обосновал
необходимостта от климатизация на производствените халета, предвид
факта, че сградите ще са със сезонно ползване и няма да се поддьржа
микроклимата в тях.
Затова
двата разхода са редуцирани до максимално допустимата стойност, съгласно
Заповед № 03-РД/135 от 24.01.2018 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”.
Обстоятелството,
че според представените проекти и съгласно приложимите технически норми двете
процесни сгради (предвидената за изграждане и съществуващата) не се контролират
параметрите на микроклимата, съответно липсва контролноизмервателна апаратура и
автоматика и следователно са без система за климатизация безспорно се установи
от заключението на вещото лице. Същото направи и изчисления, от които се
установява, че в обжалвания акт правилно са определени като недопустими
разходите, свързани с двете сгради на стойности съответно 22 056.60 лв. и 11
267,14 лв. Съдът изцяло кредитира заключението на вещо лице, като компетентно
изготвено. Обстоятелството, че то е ползвало мнението и на други, по-тесни
специалисти в никакъв случай не намалява доказателствената стойност на
заключението. Затова съдът, който не разполага със специални знания, не споделя
обосновката на жалбоподателя, че сградите следва да бъдат с климатизация,
дадена в отговор на поставените от комисията въпроси. Следователно, обжалваното
уведомително писмо в тези му части също е законосъобразно.
Законосъобразно
са определени като изцяло недопустими разходите по раздел II, т. 5, първа и
втора подточка от писмото, а именно от разходите за изготвяне на проектна
документация в заявен за финансиране размер от 70 000 лева, като недопустими за
финансиране са определени разходи в размер на 2 500 лв. по първа подточка и в
размер също на 2 500 лв. по втора.
По
отношение на раздел II, т. 5, първа подточка, а именно разходи за проектиране
на част Инженерна геология в заявен за финансиране размер от 2 500 лева, ответникът
е приел за недопустими за финансиране разходи в пълния размер на 2 500 лева,
поради обстоятелството, че представената документация по част Инженерна
геология не е изготвена от „Убрика“ ЕООД, с което дружество кандидата има
сключен договор за проектиране, като същевременно не е представен договор за
превъзлагане за изготвянето на съответната част на подизпълнител. Във връзка с
тези разходи ответникът не е посочил правни основания за недопустимостта им. Но
безспорно наличието и доказването на фактическите основания за издаване на
акта представлява достатъчна мотивировка
на същия.
Видно
от административната преписка е, че действително частта Инженерна геология не е
изготвена от проектанското дружество „Убрика“ ЕООД нито е изготвена от
подизпълнител. Това обстоятелство не се и оспорва от жалбоподателя. Първото му възражение
е, че в Условията за кандидатстване липсва изискване за представяне на
документи, сключени с подизпълнители или последващи отношения с трети лица.
Действително, такова формално задължение не е посочено в Условията или в закона
но в случая то следва от обстоятелството, че жалбоподателят е нарушил
изискването проектът (в частта му Инженерна геология) да бъде изработен от
дружество, което е избрано след спазване на изискването за съпоставяне на
разходи посредством сравняване на представени оферти. Тоест, този разход е
недопустим за подпомагане, като неоснователен на основание точка 8 от раздел
14.2, „Условия за допустимост на разходите“ от Условията за кандидатстване,
която (цитирана и по-горе) предвижда следното:
14.2. Условия за допустимост на
разходите:
8. Допустими за подпомагане са
само основателни разходи, включени в проектното предложение. Разплащателната
агенция извършва оценка на основателността на предложените за финансиране
разходи по т. 1-11 от Раздел 14.1 „Допустими разходи“ чрез съпоставяне на предложените разходи с
определените от РА референтни разходи за допустими за финансиране активи и услуги
и/или сравняване на представени оферти.
Следователно,
след като друго лице, а не избраното след сравняване на три оферти проектанско
дружество „Убрика“ ЕООД е изготвило проекта в частта му Инженерна геология и
липсва обосноваване на правната връзка на това лице с избраното дружество, то
разходът от 2 500 лева, заплатени на това лице
е извършен неоснователно по отношение на лице, за което не е извършено
задължителното сравняване на оферти.
Неоснователно
е второто възражение на жалбоподателя по тази точка, че комисията е следвало да
изиска от него уточнение или представяне на договор за превъзлагане на
изготвянето на съответната част от проекта на подизпълнител, поради
неколкократно посочената по-горе липса на нормативно право и задължение на
комисията да направи това. Затова, жалбата в частта ѝ против отношение на
раздел II, т. 5, първа подточка е неоснователна.
По
отношение на раздел II, т. 5, втора подточка, законосъобразно
са определени като изцяло недопустими разходите за изготвяне на част Енергийна
ефективност, вкл. доклад в заявен за финансиране размер от 2 500 лева, предвид
непредставянето на три съпоставими независими оферти, съгласно изискванията на
т. 11 от раздел 14.2, „Условия за допустимост на разходите“ във връзка с т. 34
от раздел 24.1 "Списък с общи документи" от условията за
кандидатстване. Цитираната т. 11 предвижда следното:
11.
За всеки заявен за финансиране разход по т. 1 – 11 от Раздел 14.1 „Допустими
разходи“, който към датата на подаване на проектното предложение не е включен в
списъка по т. 9, кандидатът представя най-малко три съпоставими независими
оферти, които съдържат наименование на оферента, срока на валидност на
офертата, датата на издаване на офертата, подпис и печат на оферента, подробна
техническа спецификация на активите/услугите, цена в левове или евро с посочен
ДДС. Кандидатът представя и решение за избор на доставчика/изпълнителя,
запитване за оферта по образец съгласно приложение № 10, а когато не е избрал
най-ниската оферта – писмена обосновка за мотивите, обусловили избора му. В
тези случаи РА извършва съпоставка между размера на разхода, посочен във всяка
от представените оферти, като одобрява за финансиране разхода до най-ниския му
размер, освен ако кандидатът е представил мотивирана обосновка за направения избор.
В
действителност, жалбоподателят е представил три оферти за изготвяне на
инвестиционен проект, които поначало съответстват на описаните по-горе
изисквания. Същите са приети като доказателства по делото и се намират на
листове 937-942 от него. Но видно от офертите е, че сред отделните обособени
точки за частите на проекта липсва обособена такава за част Енергийна ефективност. Единствено в
офертата на „Урбика“ ООД е налична точка, озаглавена „Доклад за енергиен одит“.
При това положение дори и да се приеме твърдението на жалбоподателя, че и в
трите оферти се съдържа част енергийна ефективност (като част от цялостния
инвестиционен проект) без да е изведена като отделна точка, то това безспорно
превръща офертите (досежно частта Енергийна ефективност) в несъпоставими, тъй
като в две от тях липсва посочена отделна цена. Затова и в тази ѝ част
жалбата е неоснователна.
С
раздел II, т. 3, от уведомителното писмо,
отнасяща се до разходи за Подобект 2. Нова сграда в заявен за финансиране
размер от 239 000,00 лева, административният орган е приел за недопустими за
финансиране разходите в размер на 27 526,50 лева общо за двете подточки.
По
отношение на раздел II, т. 3, първа подточка са приети изцяло за недопустими за
финансиране разходите за изграждането на Част „Конструктивна" - Събирателна
шахта към Подобект 2. Нова сграда в заявен за финансиране размер от 16 259,36
лева, на първо място поради обстоятелството, че не попадат в референтен номер
СМР ЗЖ от „Списък с наименованията на активите, дейностите и услугите, за които
са определени референти разходи" - Приложение № 9 от Условията за
кандидатстване и на второ – тъй като не са представени три съпоставими
независими оферти, съгласно изискването на т. 11 от раздел 14.2. от „Условия за
допустимост на разходите" във връзка с т. 34 от раздел 24.1 „Списък с общи
документи" от Условията за кандидатстване.
Видно
от административната преписка е, че действително по отношение на събирателната
шахта липсват представени оферти. Това обстоятелство не се и оспорва от
жалбоподателя и съответно е неоснователно възражението му, че комисията не му е указала, че за този разход следва да
представи три независими оферти, предвид липсата на нормативно право и
задължение на комисията да дава такива указания на етапа оценяване.
Несъстоятелно
е и твърдението на жалбоподателя, че част Конструктивна – събирателна шахта е
част, която попада под общия за СМР референтен номер, поради което неправилно е
отделена като самостоятелно СМР, за което не е определен референтен номер. Видно
от техническия проект на обект „Цех за преработка на медицински ароматни
култури“ е, че предвидената за изграждане нова сграда (Подобект 2), не включва
в себе си събирателната шахта, т.е. последната представлява самостоятелно СМР.
Правилен е и изводът на административния орган, че разходите за изграждането на
шахтата не попадат в референтен номер СМР 3Ж от посочения по-горе списък. Както
е видно от последния, този номер се отнася до основен ремонт на производствена
сграда със система за климатизация (самостоятелна сграда).
Следователно,
обжалваното писмо и в тази му част е постановено в съответствие с относимите
материалноправни разпоредби, поради което е законосъобразно.
С
раздел II, т. 2, втора подточка, е приет
за недопустим разход на стойност 2 400,00 лв., поради разлика между общата сума
за СМР Подобект 1. Основен ремонт, за която се кандидатства, и общата сума за
СМР - Подобект 1, Основен ремонт съгласно договор със „Заводски Строежи - ПС -
Пазарджик" ЕАД от 11.05.2018 г.
Жалбоподателят
възразява, че не става ясно, по какъв начин е изчислена визираната разлика и
кои стойности са взети от проектното предложение. Твърди, че всички описани от
него стойности са коректни, поради което няма основание за отказ от финансиране
на посочения разход.
Не
е налице неяснота. Напротив, обжалваното писмо в тази му част е мотивирано с
аритметичното несъответствие на общата заявена от жалбоподателя сума за СМР
Подобект 1. Основен ремонт – 149 800 лв. и сумата, посочена в доказателственото
средство, с което се удостоверява разходването на тази сума, а именно: договор
със „Заводски Строежи - ПС - Пазарджик" ЕАД от 11.05.2018 г. Видно от същия е, че посочената в
него обща сума е 147 400 лв., т.е. именно с 2 400 лв. по-малко от заявената претенция.
Следователно,
обжалваното писмо и в тази му част е законосъобразно.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, отнасящо се общо до няколко от конкретните
точки, с които са извършени корекции, като са приети стойности на референтни
номера съгласно Заповед № 03-РД–135/24.01.2018 г. на изпълнителния директор на
ДФЗ, изразяващо се в твърдението на жалбоподателя, че същото не му е съобщавано
и няма действие по отношение на него. Референтните разходи определени с това
писмо несъмнено са обвързващи за жалбоподателя, както за цялата проведена процедура,
тъй като са издадени на основание чл. 41 от Постановление № 189 от 28 юли 2016
г., който предвижда следното:
Чл.
41. (1) Базата данни, съдържаща референтни цени, приложима към разходите по чл.
55, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ, с изключение на принос в натура и разходи за
амортизация, трябва да отговаря на следните условия:
1.
обновяване на базата данни всяка календарна година до 31 март, а в година на
прием на заявления за подпомагане по съответната мярка или подмярка – в месеца,
предхождащ обновяване на приема, и в случай, че са изминали повече от 4 месеца
от последното обновяване на базата данни;
От
друга страна, чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ предвижда предоставяне на
безвъзмездната финансова помощ под формата на възстановяване на действително
направени и платени допустими разходи. Следователно, самото законодателство
предвижда определяне на референтни цени от страна на ответника и периодичното
им обновяване, като тези цени са задължителни при предоставяне на
безвъзмездната финансова помощ по реда на ЗУСЕСИФ.
Предвид
всичко гореизложено, уведомителното писмо във всичките му оспорени части е
законосъобразно и жалбата против него следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
С
оглед изхода на делото е основателно искането за разноски
на ответника. Следва да му се присъдят 200 лв. за осъщественото процесуално представителство от един, от двамата,
представлявали го юрисконсулти.
Предвид
гореизложеното съдът
РЕШИ:
Отхвърля жалбата на ЕТ
„Сюм – С.М.– А.М.“, с ЕИК ********* против Уведомително писмо № 01-6500/7590 от
02.10.2019 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта
на същото, с която е извършена корекция в проектoбюджета по проектно
предложение с идентификационен № BG06RDNP001-4.001-4.001-0345 в ИСУН по
процедура чрез подбор № BG06RDNP001-4.001 по подмярка 4. 2. „Инвестиции в
преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка 4 „Инвестиции в
материални активи“ от Програма за развитие на селските райони за периода
2014-2020 г., като са приети за недопустими за финансиране разходите, описани в
раздел II, т. 1-5 от писмото.
Осъжда ЕТ „Сюм – С.М.– А.М.“ да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ разноски по
делото в размер на 200 лв. (двеста лева).
Решението подлежи на касационно обжалване чрез настоящия съд пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/
РЕШЕНИЕ №9156/12.08.2021 Г. ПО АД №9248/2020 Г. НА ВАС.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 267 от 14.04.2020 г. по
адм.дело № 1195 по описа за 2019 г. на Административен съд - Пазарджик.
ОСЪЖДА ЕТ "Сюм-С. Младенов-А. Младенова"
да заплати на ДФ "Земеделие" сумата 200.00 лв., съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.