Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.
Троян, 10.01.2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд първи състав
на седми декември две хиляди двадесет и втора година
в публично заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
Секретар: Ценка Банчева,
като разгледа
докладваното от съдията Симеонова
гражданско дело № 1104
по описа на съда за 2020 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание
чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД, предявен от Р.Д.
***, чрез пълномощника й адвокат Ц.А. ***, срещу Д.К.Г. (с променено име от
05.08.2021г. на Д.В.Б.) -малолетна, действаща чрез своята майка и законен
представител Д.Д.Д.. Първоначално с молбата е
предявен при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 440, ал.1 от ГПК - специален отрицателен установителен иск, но с определение № 260232 от
18.12.2020г. съдът е прекратил производството в частта на този иск поради
оттеглянето му от ищцата на основание чл.232 ГПК.
В молбата се
излага, че с нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № *****
год. ищцата прехвърлила на сина си К. H масивна двуетажна жилищна сграда,
застроена върху 121 кв.м. върху държавен парцел от 836 кв.м, съставляващ парцел
***** по плана на гр. Априлци, като запазила за себе си и съпруга си Г. правото
на ползване върху целия имот. Твърди се, че в този нотариален акт не били
описани кои два етажа от общо четирите етажа на къщата са предмет на
сделката. В ИМ се излага, че към
настоящия момент по действащата кадастрална карта тези два етажа са обособени
като самостоятелни обекти с идентификатори 52218.531.310.4.1 и
52218.531.310.4.2. Ищцата твърди, че останала собственик на последния жилищен
етаж, който по сега действащата кадастрална карта представлява самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 52218.531.310.4.3.
Ищцата твърди,
че имотът никога не е представлявал сграда на два етажа. И не е
обособявана такава двуетажна сграда. В ИМ се излага, че е невъзможно да се
прехвърли обект, който никога не е съществувал в този си вид. Предвид което
сочи, че сделка с предмет, който никога не е съществувал, е нищожна.
Ищцата
посочва, че синът й К. H e починал на
02.09.2017 год. внезапно при автомобилна катастрофа, като единствен негов
наследник останала дъщеря му Д.К.Г., към момента малолетна.
Ищцата сочи,
че по изпълнително дело ******на ЧСИ ******
с взискател „*****" ЕАД и длъжник Д.К.Г., като наследник на К. H, бил извършен опис на процесния недвижим
имот, ипотекиран приживе от сина на
ищцата К.. Ищцата твърди, че се легитимирала като собственик на последния
жилищен етаж и прилежащия му сутерен, като съдебният изпълнител я уверил, че по
никакъв начин няма да насочи изпълнението върху имота й, тъй като той не е
предмет на ипотеката. Предмет на ипотеката била двуетажна сграда, а нейният етаж бил трети жилищен /четвърти реално/.
В
последствие ищцата получила оценка по изпълнителното дело, от която установила,
че и нейният самостоятелен обект бил включен от оценителя по изпълнителното
дело. Възразила писмено срещу тази оценка и поискала от съдебния изпълнител
незабавно да преустанови изпълнението по отношение на нейния имот, тъй като той
не е бил и не е собственост на длъжника по делото, но с Постановление изх. № ****/12.10.2020
год. ЧСИ ***** постановил изпълнителните действия да продължат, като спорът по
отношение на собствеността на третия жилищен етаж да бъде решен в самостоятелен
исков процес.
Ищцата
твърди, че срещу нейния имот се извършват изпълнителни действия по изпълнително
дело 762/2018 год. на ЧСИ *****, като същият ще бъде изнесен на публична
продан, въпреки че не е бил никога на длъжник по делото. Твърди, че ответницата
Д.К.Г. не е собственик на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 52218.531.310.4.3, разположен на трети жилищен
етаж.
По
предявения иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД ищцата е направила
искане съдът да прогласи нищожността на нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № ****** год., с който тя
прехвърлила собствеността върху несъществуваща двуетажна жилищна сграда
на сина си К. H, като сделка с невъзможен предмет.
Ищцата е
уточнила, че предмет на сделката е двуетажната жилищна сграда, като е изложила
твърдения, че към момента на сделката не е било възможно тази двуетажна жилищна
сграда да бъде обособена като самостоятелен обект. Твърди се, че правната и
фактическата невъзможност на сделката възникват от обстоятелството, че не е
посочено кои два от всички четири етажа са предмет на сделката. Правната
невъзможност е обоснована с твърдения, че неуточняването на предмета на
сделката-за коя двуетажна сграда става въпрос, представлява непреодолима правна
пречка, която няма как да бъде заобиколена с последващи действия.
Ответницата Д.В.Б. -малолетна, действаща чрез
своята майка и законен представител Д.Д.Д., се представлява в процеса от назначения й
особен представител адв.К.Д. от ЛАК, който е представил писмен отговор в срока по чл.131 ГПК. В него адв.Д. е взел становище за основателност
на иска, който не оспорва. Процесуалният представител на ответника е посочил, че е осъществил контакт със законния
представител на малолетната ответница, която е заявила, че признава иска, като
малолетното дете, чрез нея, като законен представител, не претендира за частта
от имота, който е индивидуална собственост на Р.Р..
Адв.Д. е направил искане съдът да не
възлага в тежест на ответницата разноски, тъй като признава иска и не е била
повод за водене на делото.
В съдебно заседание ищцата се явява
лично и се представлява от своя пълномощник
адв. Ц.А. ***, който поддържа предявения иск и моли исковата претенция да бъде
уважена. По делото е постъпила писмена защита от адв.А.,
в която последният е посочил своите правни доводи и аргументи в подкрепа на
искането за уважаване на иска.
В съдебно заседание ответницата се представлява от
назначения й особен представител адв.К.Д. от ЛАК, който заявява, че не оспорва предявения иск, като заявява, че ответницата
го признава.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за
установено следното:
По делото не се спори, че малолетната ответница Д.В.Б. е внучка на
ищцата, като бащата на детето К. H е единствен син и наследник по закон на
ищцата Р.Р.. Ответницата не оспорва собствеността
върху третия етаж от процесния недвижим имот- къща.
Установява се от писмените доказателства, че с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка № ****** год. ищцата е прехвърлила на
сина си К. H собствеността върху масивна двуетажна жилищна сграда, застроена
върху 121 кв.м. върху държавен парцел от ***** по плана на гр. Априлци, като
запазила за себе си и съпруга си правото на ползване върху целия имот.
По
делото е представен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № *****.,
от който се установява, че за обечпечаване на банков кредит, получен от „*******“
ЕАД от К. H, е
учредена договорна ипотека върху поземлен имот с площ 836 кв.м., съставляващ парцел
II в кв. 39 по плана на гр. Априлци, ведно с построената в имота двуетажна
жилищна сграда, застроена на площ от 121
кв.м., и всички подобрения в имота. Видно е, че при изповядване на сделката е
бил представен нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за гледане и издръжка № ****** год., както и декларация за отказ от право на
ползване рег. № ******. на нотариус рег. № 337 на НК.
По делото е изискано
изпълнително дело № ***** по описа на ЧСИ Р.М., рег.№ **** на КЧСИ, образувано
на 29.06.2018 г. въз основа на изпълнителен лист № 291, издаден на 20.06.2018
г. от Районен съд - Троян по гражданско дело № 65/2017 г. Взискател по
изпълнителното дело е „******" ЕАД, а длъжник е ЕТ „*****- К. H",
представлявано от К. ***** H. Видно е от материалите на посоченото изп.дело, че
изпълнението е насочено към ипотекиран в полза на взискателя недвижим имот,
собственост на К. H, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 52218.531.310 по КК и КР на град Априлци, област
Ловеч, одобрени със Заповед РД 18-49/31.08.2007 г. на ИД на АГКК, с адрес на
поземления имот: град ****** с площ 942 кв.м., ведно с построените в имота
сгради.
На 23.10.2019 г. по изпълнителното дело е
извършен опис на процесния недвижим имот, след който ищцата Р.Р. предявила претенции за собственост върху част от
ипотекирания имот, като представила констативен нотариален акт от 06.11.2019 г.
и поискала изпълнението по отношение на
тази част от имота да бъде спряно ( заявление вх.№ 11430/05.10.2020г.) .
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
В приложното поле на чл. 26, ал. 2 ЗЗД попада
основанието за нищожност на сделката поради невъзможен предмет. Разпоредбата
въвежда правилото, според което при невъзможност на предмета, сделката е
нищожна. Предметът на сделката се свързва с обекта на правоотношението, към
което е насочено поведението на страните по сделката. Предмет на сделката са
вещи, действия, бездействия, нематериални правни и имуществени блага. Предмет трябва
да има всяка сделка. За да е налице сделка, страните
трябва да са постигнали съгласие по нейния предмет. Ако към момента на постигне
на съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна
поради невъзможен предмет.
Фактическата невъзможност на предмета
означава, че той не съществува в реалната действителност при сключване на
сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на
развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и
ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на
съгласието. Налице е начална невъзможност на предмета.
Правната невъзможност на предмета
означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува
непреодолима правна пречка. Правната пречка може да се изразява в нормативно
уредени забрани за извършване на сделката или ограничения за обособяването на
обекта.
Настоящият състав счита, че от
събраните доказателства не се установяват
твърденията, изложени в ИМ, че предметът на сделката по нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № *****
год., е несъществуваща двуетажна жилищна сграда, както и че имотът,
предмет на сделката, никога не е представлявал сграда на два етажа и не е обособявана такава двуетажна сграда.
Установява се от
представените писмени доказателства, че ищцата е била носител на правото на
строеж върху имот частна държавна собственост. Съгласно Договор за отстъпване
право на строеж върху държавна земя, на същата през 1987 г. е отстъпено
„правото на строеж" върху държавна земя. Видно от удостоверение
1425/05.06.2000 г. на Община Априлци, ищцата (тогава с фамилия С*****) е
построила жилищната сграда по одобрения й проект.
Неотносимо към настоящия
правен спор съдът счита представеното
удостоверение № 199/11.02.2019г. на Община Априлци, което удостоверява,
че процесната сграда е триетажна, тъй като се отнася до имот с идентификатор №
52218.531.23.1, а в ИМ процесната сграда е посочена с идентификатор
52218.531.310.
На 06.11.2019 г. /след
вписване на възбрана върху имота/, въз основа на документите, послужили за
издаване на Нотариален акт ***** г. на PC Троян, ищцата отново е била призната
за собственик на част от вече ипотекираната и възбранена сграда. Ищцата е
осъществила учреденото й право на строеж върху държавна земя и се е разпоредила
с него. Не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че ищцата е
запазила част от учреденото й право, нито
че К. H, като собственик на поземлен имот с идентификатор 52218.531.310,
е учредявал право на надстрояване върху вече изградена сграда.
По делото
съдът допусна съдебно-техническа експертиза, която не бе извършена поради липса
на представени документи от страна на ищцата. Видно е обаче от молбата на
назначената като вещо лице по СТЕ арх.К. ( л.159), че са
различни данните за поземления имот и процесната сграда в Община –Априлци,
СГКК-Ловеч и констатираното при оглед на място.
Ищцата
представи два броя снимки в последното с.з. с твърдения, че същите са от
времето на строителството на процесната къща, които съдът не приема, тъй като е
неясен произходът на същите, както и с оглед обстоятелството, че те по никакъв
начин не доказват за коя сграда се отнасят и на коя дата са направени.
Ирелевантно за настоящия
правен спор е признанието на ответницата, че не оспорва собствеността на ищцата
върху трети етаж от процесния имот. Спорът за материално право на собственост,
в който могат да се правят такива изявления, ищцата е посочила, че ще предяви в
отделно производство – в молбата си при оттегляне на предявения в условията на
евентуалност иск, по отношение на който производството е прекратено.
Съдът счита, че
предявеният иск следва да бъде отхвърлен с оглед недоказване на твърденията, изложени в ИМ, че към 30.09.1997 год. – датата на сделката по нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № *****
че предметът на същата е бил невъзможен.
Не са ангажирани относими към тази дата доказателства, установяващи, че
сградата към 30.09.1997г.
не е съществувала в реалната действителност във вида, в
който е била прехвърлена при сключване на сделката. Не бе доказано и наличие на правна
невъзможност за разпореждане с имота.
По разноските:
Ищецата е освободена от заплащане на такси и разноски, предвид което не следва да й се възлагат в тежест разноските за дължима ДТ.
Мотивиран от горното и на основание
чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД, предявен
от Р.Д. ***, чрез пълномощника й адвокат Ц.А. ***, срещу Д.К.Г.
(с променено име от 05.08.2021г. на Д.В.Б.) - малолетна, действаща чрез своята
майка и законен представител Д.Д.Д., с настоящ адрес
в*****, като неоснователен и недоказан.
Решението може да
се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: