Решение по дело №6080/2018 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№699

гр.Перник, 18.04.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно заседание на  осми април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                               СЪДИЯ: ГЕРГАНА КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА

 

при секретаря Роза Ризова, разгледа гражданско дело № 6080 по описа за 2018 г. и взе предвид следното:

Предмет на делото са предявени по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК от „Топлофикация Перник” АД обективно съединени искове за установяване, че Р.Д.Ц. дължи на ищеца сумата 1113,84 лв. за доставена в периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. топлинна енергия в имот, находящ се в ***, както и сумата 141,63 лв. - лихва за забава върху главното вземане, изтекла в периода от 10.07.2016г. до 08.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. №4433/2018г. на РС-Перник.

Ответникът не депозира писмен отговор в законоустановения едномесечен срок. Във възражението по чл.414 ГПК е оспорил съществуването на претендираното вземане.

В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител, който поддържа предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът не се явява и не изпраща представител.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

             Видно от приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от  2008 г. се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.   По делото е приета публикация  на общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от  2008 г. във в-к „Новинар” от 29.04.2008г. и във вестник „Съперник” бр.82/ 2008г.

От представената от ищцовото дружество справка е видно какъв е размерът на начислените от последното суми за доставена топлинна енергия за процесния имот.

По делото като писмено доказателство е приет заверено копие от Декларация по чл.14 ЗМДТ видно от която на 23.06.1998г. трето за спора лице – Магдалена Томова Митева е декларирало право на собственост върху имота, като в декларацията ответникът е посочен като съсосбственик притежаващ ¼ ид. ч. от правото на собственост върху имота.

Видно от Договор от 01.11.1969г. на Градски народен съвет *** Д. Ц. М. и М. Т. М. са придобили право на собственост върху апартамент находящ се в ***

Приложено е удостоверение за наследници на Д. М. видно от което след смъртта си на 08.09.1988г. същият е оставил за свои наследници М. Ми. – съпруга, Р.Д.Ц. – син и В. Д. Н. – дъщеря.

Установява се от приложеното и прието като писмено доказателство удостоверение за наследници на Магдалина Томова Митова, че след смъртта си на 29.07.2001г. е оставила за свои наследници Р.Д.Ц. – син и В. Д. Н. – дъщеря.

По делото като писмени доказателства са приети и два броя удостоверения видно от които Владислава Димитрова Ненова се е отказала от оставеното й от двамата й родители  Д. М. и М. М. наследство.

По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза с от заключението по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна енергия, вкл. и след отчитане на данните от изравнителните сметки, като сочи, че за абонат №********* Р.Д.Ц. в периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. стойността на доставената топлинна енергия за имот находящ се в *** е в размер на 1113,84лв., обезщетение за забава на месечните плащания в размер на 141,63лв., изтекла в периода от 10.07.2016г. до 08.06.2018г. Вещото лице е посочило, че не е констатирало извършени плащания на претендираните от ищеца вземания.

Вещото лице изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че ищцовото дружежство е подавало ежемесечно за разпределение на ФДР нетна топлоенергия с приспаднати технологични разходи в абонатната станция, която по отчетни периоди е идентична с отразената в изравнителните сметки. Липсва информация за депозирани възражения срещу изготвените изравнителни сметки. Вещото лице  сочи, че топломерът е преминал през задължителните метеорологични проверки и съответства на одобрения тип и показанията му са достоверни.  Вещото лице посочва, че за процесния период в сградата СЕС разпределението на топлинната енергия е осъществявано от „Техем сървисис“ ЕООД. Размерът на задължението за процесния период за топлинна енергия по компоненти: помесечно прогнозно, след отчетните периоди, изравняването по отчетни периоди за целия процесен период съгласно изравнителните сметки на ФДР и справки от ищцовото дружество, както и вноските за дялово разпределение са в претендираните размери. Стойността на доставената през исковия период топлоенергия вещото лице е определило в размер  1113,84 лв.

Съдът кредитира заключенията и по двете допуснати експертизи, като компетентно и задълбочено изготвени и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: 

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Налице е правен интерес от воденото на настоящия процес, предвид предхождащото проведено заповедно производство по ч.гр.д. 4433/2018г. Налице е издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК относно вземането, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, като искът е предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

Разгледан по същество искът е  основателен по следните съображения:

За уважаването на предявения иск в тежест на ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие, качеството на купувач на ответника, доставянето на топлинна енергия и размера на задължението на ответника.

 Не е спорно между страните, че ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва производство, пренос, разпределение на топлинна енергия, с оглед на което той е топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129 от Закона за енергетиката.

Преценката относно наличието на качеството "клиент"/"купувач на топлинна енергия" по отношение на ответника се преценява, с оглед разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди действащи в ищцовото дружество. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от Закона за енергетиката.

По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Перник“ ЕАД и решение № ДУ - 011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, неоспорени от ответника. Затова съдът приема, че са изпълнени условията на чл. 150 от ЗЕ и те имат обвързваща сила по отношение на страните по взаимоотношенията, свързани с производството и доставката на топлинна енергия, осъществявани от ищеца по делото. Съгласно чл. 1 от Общите условия страни по тези взаимоотношения са "продавача на топлинна енергия" - „Топлофикация Перник“ ЕАД и "купувача на топлинна енергия" - потребител за битови нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Идентичен е смисълът на разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Установява се от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, че ответникът е единствен собственик на процесния имот, поради което съдът приема, че същият е потребител на топлинна енергия на по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и дължи на ищеца заплащане на стойността на доставената такава за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиентите на топлинна енергия имат задължение да я заплащат на цена, при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесет-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплаща също в такъв тридесет-дневен срок. Съгласно чл. 34 от Общите условия падежът на всяко задължение на ответника настъпва с изтичане на тридесет дни от изтичането на периода, за който се дължи. Следователно на основание чл. 86 от ЗЗД върху посочената главницата от  се дължи обезщетение за забава за периода 10.07.2016г. до 08.06.2018г., което е в размер на 141,63лв.

Предвид гореизложеното съдът приема, че предявените искове следва да бъдат уважени в пълен размер.

По разносите:

На основание чл. 78, ал. 1  от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените в исковото и заповедното производство разноски изцяло.

Мотивиран от горното, Съдът

Р Е Ш И:

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 410 от ГПК по отношение на Р.Д.Ц., с ЕГН ********** и адрес: *** че дължи на „Топлофикация – Перник“ АД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ "Република", представлявано от Любомир Вангелов Спасов сумата от сумата 1113,84 лв. за доставена в периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. топлинна енергия в имот, находящ се в ***, както и сумата 141,63 лв. - лихва за забава върху главното вземане, изтекла в периода от 10.07.2016г. до 08.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. №4433/2018г. на РС-Перник.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Р.Д.Ц., с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ "Република", представлявано от Любомир Вангелов Спасов сумата от 439,89 лв. направени в исковото производство разноски за исковото производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Р.Д.Ц., с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ "Република", представлявано от Любомир Вангелов Спасов сумата от 75,11 лв. направени в заповедното производство разноски.

              След влизане на решението в сила, частно гражданско дело № 4433/2018  г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: