Р Е Ш Е Н И Е
№
260045 13.04.2021
г. гр. Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На 16.03.2021 г.
В публично
заседание в състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар:
Милена Ташева
сложи за разглеждане докладваното от съдия Атанас
Динков гр. дело № 786 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал.
1, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В исковата молба (ИМ), подадена от ищцата Д.К.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК
*********, с адрес: гр. София, п.к. 1336, р-н Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ №
21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2 се твърди, че на 03.09.2020 г. ищцата
получила призовка за доброволно изпълнение и изпълнителен лист по изп. дело №
20207650402505 на частен съдебен изпълнител (ЧСИ), с рег. № 765, като със
съобщението ЧСИ Гергана Илчева я уведомила, че налага запор върху банковите и
сметки в няколко банки, върху трудовите и възнаграждения, и на 29.09.2020 г.
насрочва опис на движимото и имущество. Твърди, че изпълнителното дело било
образувано през 2020 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 07.02.2014
г. от СГС на основание чл. 404, ал. 1 от ГПК, по Решение № 1923/28.08.2013 г.
по вътрешно арбитражно дело № 1923/2013 г. по описа на Арбитражен съд „Арбитер
Юстициарум“ СНЦ за сума в общ размер от 6870.78 лева, включваща главница от
6241.13 лева, ведно със законна лихва от 28.08.2013 г., 499.65 лева
юрисконсултско възнаграждение, 80 лева разноски и 50 лева държавна такса.
Заявява също така, че първоначално изпълнителното дело било образувано във гр.
Варна при ЧСИ Ивета-Луис Контрерас Ернандес, с рег. № 894, а впоследствие било
изпратено по компетентност на ЧСИ Гергана Илчева, с рег. № 765 в гр. Стара
Загора. Ищцата навежда възражения, че вземанията и са погасени по давност, тъй
като решението по арб. дело № 1923/2013 г. е влязло в сила най-късно на
07.02.2014 г. и от тогава до датата на извършването на първия изпълнителен
способ по образуваното изпълнително дело през 2020 г. била изтекла предвидената
в закона 5 годишна погасителна давност. Навежда, че ако погасителната давност
била З г., предвид договора с ответното дружество и погасителния план, съгласно
който била определена точната дата, на която трябвало да изплати точен размер
на главница и лихва, то датата на която трябвало да изплати последната вноска
била 15.01.2014 г. и давността за нея била изтекла на 15.01.2017 г. Другите
задължения били погасени по-рано, всяко съобразно датата, на която е трябвало
да го плати. Заявява, че изпълнителният лист бил издаден с фамилия - Д., която била
бащината и фамилия, а през 2016 г. се омъжила и приела фамилията на мъжа си -Г.,
с която била и досега. Моли съда, да признае за установено по отношение на
ответника, че не му дължи главно задължение в общ размер на 6870.78 лв.,
включително 241.13 лв. главница, 499.65 лв. юрисконсулско възнаграждение, 80
лв. разноски и 50 лв. държавна такса, както и произтичащите от главното
задължение допълнителни вземания, включително лихвите, предвид чл. 119 от ЗЗД.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлин – 6“,
ет. 2, чрез пълномощника Зорница Николова Димитрова - прокурист, упълномощена
от Ярослав Йежи Орликовски и Бастиан Рингхард - в качеството им на
представляващи дружеството, чрез пълномощника си юрисконсулт Н.Г.В.,
преупълномощена от Зорница Николова Димитрова, съдебен адрес ***, Бизнес център
„Люлин – 6“, ет. 2, в който се изразява становище, че предявения иск е
допустим, но неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен,
като навеждат подробни доводи в тази насока.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
По делото не се спори, че имената Д.К. Д. и Д.К.Г.
са имена на едно и също лице.
Не се спори също така, че на 13.12.2010 г. ищцата Д.К.
Д. е сключила Договор № ********** за револвиращ заем с „Профи Кредит България“
ЕООД, за сумата в размер на 1500 лв.
Първият въпрос, който следва да бъде обсъден по
делото, е въпросът за пасивната материална легитимация на дружеството -
ответник, а именно - възможността дружеството да отговаря по предявения иск.
Това е така, тъй като в случаите на материално правоприемство на вземането,
поради прехвърлянето му чрез договор за цесия, при предявен иск по чл. 439 от ГПК, въпросът - дали ответникът по иска е кредитор или не на длъжника е въпрос
по съществото на спора и следва задължително да се разгледа от съда (В този
смисъл Определение № 504/18.10.2016 г. по ч. т. д. № 1819/2016 г. на II т. о.
на ВКС). Ако се установи, че договорът за цесия не е породил правно действие по
отношение на длъжника, това е достатъчно основание предявения иск да се
отхвърли като неоснователен, поради липсата на пасивна материална легитимация
на ответника по иска. В писмената защита процесуалния представител на ищцата
въвежда възражение за това, че ищцата не е била уведомена за прехвърляне на
вземането по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, поради което на основание чл. 99,
ал. 4 от ЗЗД цесията не е породила действие по отношение на длъжника. Ето защо,
съдът счита, че преди да разгледа възражението на длъжника за погасяване на
вземането по давност, следва да разгледа това възражение.
По делото е представено Уведомление по чл. 99, ал. 3
от ЗЗД от стария кредитор до длъжника за прехвърляне на вземането.
Уведомлението е направено от цесионера по пълномощие на цедента. Уведомлението
е изпратено чрез пощенска пратка по куриер на адреса на кредитополучателя,
който е посочен в договора за заем. От представеното копие на Известие за
доставяне се установява, че Уведомлението е върнато на подателя с отбелязване –
„непотърсено“. В т. 11. 3 на Общите условия към договора за кредит е посочено,
че всяко известие, инструкция, документ или въпрос въз основа или във връзка с
договора за револвиращ заем, се считат за получени, ако са изпратени на адреса
за кореспонденция, който е посочен в договора. Общите условия са приети от
кредитополучателя без възражение с подписването на договора за кредит, поради
което са станали задължителни за него. От съдържанието на т. 11. 3 от договора
следва извода, че с тази клауза страните са уговорили, т. н. фингирано връчване
на изявлението - изявлението ще се счита за връчено, ако е изпратено на адреса,
който е посочен в договора, въпреки че не е получено от адресата. Или, при
наличието на клауза в Общите условия за фингирано връчване следва да се приеме,
че Уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за прехвърляне на вземането е било съобщено
надлежно от стария кредитор на длъжника. Следва да се отбележи още, че в
настоящия процес ищцата не оспори истинността на посоченото известие за
доставяне, а и съобщението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД може да бъде извършено от
цесионера и в хода на съдебното производство по висящо правоотношение между
страните и същото следва да бъде взето предвид от съда на основание чл. 235,
ал. 3 от ГПК, в каквато насока е и актуалната практика на ВКС. Ищцата не
оспорва факта, че с отговора на исковата молба е получила от цесионера и
приложените към отговора договор за цесия и уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. При така установеното по делото, съдът приема, че цесията е породила
правно действие по отношение на длъжника, поради което цесионерът е пасивно
легитимиран да отговаря по предявения иск.
Следващият спорен по делото въпрос е относно
погасяване на вземането по давност.
Не се спори, че на 07.02.2014 г. по т. д. № 437/2014
г. по описа на СГС, съдът на
основание Решение № 1923/28.08.2013 г. по вътрешно арбитражно дело № 1923/2013
г. на арбитражен съд „Арбитер
Юстициарум“ СНЦ, е издал изпълнителен лист, с който Д.К. Д. е била осъдена да заплати „Профи Кредит България“ ЕООД, сумата в размер от
6241.13 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.08.2013 г. - датата на
постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на
задължението, 80 лева – разноски по арбитражното дело, 50 лева – разноски за
издаване на изпълнителния лист, както и 499.65 лева – разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на молба, вх. № 17759/03.04.2014 г. на
дружеството, в полза на което е бил издаден
цитирания изпълнителен лист е било образувано изп. дело № 735/2014 г. по описа
на ЧСИ Биляна Богданова, рег. № 856, с район на действие района на Софийски градски
съд. С цитираната молба взискателят
е поискал извършване на справки и неконкретизирани изпълнителни действия, и на
осн. чл. 18 от ЗЧСИ е възложил правомощия за принудителното изпълнение на
съдебния изпълнител, като е поискано и налагането на запор върху банковите
сметки на длъжника, разкрити в „Банка ДСК“ ЕАД. На 08.04.2014 г. по делото са били изпратени запорни съобщения до 12 бр.
банки, вкл. до „Банка ДСК“ АД. На 09.04.2014 г. ТД на НАП Варна е била присъединена
като взискател по делото, относно налични публични задължения на длъжника. На
30.04.2014 г. е било изпратено искане за вписване на възбрана до Служба по
вписванията - Нови пазар, върху недвижим имот, собственост на длъжника. С
Постановление от 15.01.2020 г. на ЧСИ, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от е
прекратено изпълнителното производство, като е посочено, че последното
извършено действие е на 19.02.2015 г.
Няма спор, че с писмо от № Т-24109/10.12.2019 г. цесионерът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е изискал изпълнителния лист от ЧСИ Биляна Богданова и въз основа на него на 07.02.2020 г. е било образувано ново изпълнително дело под № 269/2020 г. по описа на ЧСИ Ивета – Луис Контрарес Ернандес, рег. № 894 на КЧСИ, като с молбата за образуване взискателят е поискал извършване на справки и неконкретизирани изпълнителни действия, и на осн. чл. 18 от ЗЧСИ е възложил правомощия за принудителното изпълнение на съдебния изпълнител.
Въз основа на искане вх. № 081118/19.03.2020 г. на 25.08.2020 г. изп. дело № 269/2020 г. по описа на ЧСИ Ивета – Луис Контрарес Ернандес е било прехвърлено по местоживеене на длъжника при ЧСИ Гергана Илчева, рег. № 765 на КЧСИ и е получило нов номер - 2505/2020 г. По изпълнителното дело са били извършени изпълнителни действия за събиране на вземането.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1, във вр.
с чл. 124, ал. 1 от ГПК, който е процесуално допустим, доколкото се основава на
факт, настъпил след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание, а именно изтекла погасителна давност
на процесните вземания.
В случая, доводите на ищцата, че непредприемането на
действия от страна на взискателя в продължение на две години води до погасяване
на вземането са неоснователни, тъй като този факт не представлява такъв
погасяващ изпълняемото право. Безспорно в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е установен процесуален преклузивен срок, считано от извършване на
последното изпълнително действие, като неговото изтичане води до прекратяване
на изпълнителното производство. С настъпването на някое от основанията по чл.
433 от ГПК изпълнителното правоотношение се прекратява по силата на закона и
прекратяването настъпва по право, като актът на съдебния изпълнител –
постановление за прекратяване на производството, има констативен, а не
конститутивен ефект. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи
това. Постановлението на ЧСИ за прекратяване само констатира настъпилото
прекратяване и невъзможността след тази дата да се извършват други изп.
действия. Но прекратяването на изпълнителното производство не означава, че
вземането на взискателя се е погасило, тъй като същият може въз основа на
издадените изпълнителни листи да образува ново изпълнително дело.
Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя), а именно -
насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В разглеждания случай, видно от приложеното изп.
дело № 735/2014 г. на ЧСИ Биляна Богданова, взискателят е инициирал
извършването на изпълнителни действия до 19.02.2015 г., когато са били изпратени запорни съобщения до 13 бр. банки, поради което следва
да се приеме, че това е последното предприето от него изпълнително действие в
двугодишен срок до 19.02.2017 г. по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Извършените впоследствие действия по търсене на справки от НАП от 2016 г. не
представляват основание за прекъсване на давността. По изложените съображения
изпълнителното производство следва да се приеме за прекратено по силата на закона
(ex lege) на 19.02.2017 г. с изтичане на предвидения в процесуалния закон
двугодишен срок. Извършените след тази дата действия се явяват несвоевременни,
тъй като са направени след настъпилото по право прекратяване на изпълнителното
производство.
Независимо от обстоятелството, че прекратяването на
изпълнителното производство е настъпило ex lege на на 19.02.2017 г., по силата на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се приеме, че новата петгодишна давност
е започнала да тече на 19.02.2015 г., когато е било извършено последното
релевантно изпълнително действие по изп. дело № 735/2014 г. по описа на ЧСИ Биляна Богданова.
Налага се изводът, че към датата на образуване на настоящото
исково производство - 15.09.2020 г., срокът на общата петгодишна погасителна давност е бил изтекъл,
поради което настоящият съдебен състав приема, че вземането на ответника в
размер на исковата сума е погасено по давност.
Поради изложеното, предявеният иск се явява изцяло
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да
заплати на ищцата направените по делото разноски за адвокат и платена държавна
такса. Ищцата е реализирала разноски в размер на 675 лева за адвокатско
възнаграждение, като от представения договор за правна защита и съдействие от
09.03.2021 г. се доказва заплащането на посочената сума в брой. Съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела възнаграждението при интерес от
5000 до 10 000 лв. е 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв. Настоящото дело е
с интерес 6870.78 лева, а минималния размер на дължимото адвокатско
възнаграждение в случая е 768.53 лева, поради което заплатеното от ищцата
възнаграждение за адвокат в размер на 675 лева се явява под минимума, предвиден
в наредбата. Следователно, направеното от процесуалния представител на
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцата на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, е неоснователно, поради което в тежест на
ответника следва да се присъди сумата от 675 лева, заплатено от ищцата
възнаграждение за един адвокат. На ищцата следва да се присъдят и направените
разноски за платена държавна такса в размер на 150 лева, или ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищцата направените по настоящото дело разноски в общ
размер на 825 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439, ал. 1
от ГПК, по отношение на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, с
адрес: гр. София, п.к. 1336, р-н Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес
център „Люлин 6“, ет. 2 , че Д.К.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, не му дължи главно задължение в общ размер на 6870.78 лв., включително 241.13 лв.
главница, 499.65 лв. юрисконсулско възнаграждение, 80 лв. разноски и 50 лв.
държавна такса, както и произтичащите от главното задължение допълнителни
вземания, включително лихвите.
ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК
*********, с адрес: гр. София, п.к. 1336, р-н Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ № 21,
Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, да заплати на Д.К.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, направените по делото разноски в общ размер на 825 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд – Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: