№ 15175
гр. София, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110147266 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79
ЗЗД и с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. 86 ЗЗД.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че на 06.04.2023г. е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение против ответника С. К. Е. за сумата 952,31 лева, представляваща цена на
топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “Л.”, ул. “****”, бл. ***,
вх. Б, ет. 6, ап. *** аб. № 156541, за периода 01.05.2019г.- 30.04.2021г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
06.04.2023г., до окончателното плащане на сумата, сумата 230,27 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2020г.-
27.03.2023г., сумата 13,93 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение в
имот, намиращ се в гр. София, ж.к. “Л.”, ул. “****”, бл. ***, вх. Б, ет. 6, ап. *** аб. №
156541, за периода 01.05.2020г.- 28.02.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 06.04.2023г., до
окончателното плащане на сумата, сумата 3,43 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, за периода 16.07.2020г.-
27.03.2023г. Въз основа на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК е било образувано ч.гр. дело No 18632/ 2023г. по описа на Софийски районен
съд, 170 състав, като по същото била издадена исканата заповед за изпълнение. В срока по
чл. 414 ГПК ответникът е подал възражения срещу заповедта за изпълнение.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува
облигационно отношение, възникнало с ответниците, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
1
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че съгласно
тези ОУ през периода 01.05.2019г.- 28.02.2021г. е доставил на ответника топлинна енергия в
недвижим имот, представляващ жилище (апартамент), намиращ се в гр. София, ж.к. “Л.”, ул.
“****”, бл. ***, вх. Б, ет. 6, ап. *** като купувачът не бил заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действат Общите условия за
продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.София,
одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като
ответникът не изпълнил задължението си да плати цената на доставената топлинна енергия.
Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира
имотът на ответника, били сключили договор за извършване на услугата за дялово
разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.
Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба No 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да бъде признато за установено по отношение на ответника съществуването на
вземането му за сумата 952,31 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в
обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “Л.”, ул. “****”, бл. ***, вх. Б, ет. 6, ап. *** аб. №
156541, за периода 01.05.2019г.- 30.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 06.04.2023г., до
окончателното плащане на сумата, сумата 230,27 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2020г.- 27.03.2023г.,
сумата 13,93 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение в имот, намиращ
се в гр. София, ж.к. “Л.”, ул. “****”, бл. ***, вх. Б, ет. 6, ап. *** аб. № 156541, за периода
01.05.2020г.- 28.02.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 06.04.2023г., до окончателното плащане
на сумата, сумата 3,43 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена
на услугата дялово разпределение, за периода 16.07.2020г.- 27.03.2023г., за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.05.2023г. по ч.гр.д. No
18632/ 2023г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав.
В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. В
подаденото по реда на чл. 414 ГПК възражение ответникът е навел довод за погасяване на
вземането на ищеца по давност.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
На 12.02.2016г. С. К. Е. е придобил правото на собственост върху процесния недвижим
2
имот, представляващ апартамент № *** с административен адрес: гр. София, ж.к. “Л.”, ул.
“****”, бл. ***, вх. Б, ет. 6, чрез правна сделка - продажба, за което е съставен н.а. № 5/
12.02.2016г., т. I, рег. № 211, дело № 4/ 2011г.
На 22.02.2022г. С. К. Е. се разпоредил с правото на собственост върху процесния
недвижим имот, представляващ апартамент № *** с административен адрес: гр. София,
ж.к. “Л.”, ул. “****”, бл. ***, вх. Б, ет. 6, като е прехвърлил същото на М.В.Я. и М.П.П. чрез
правна сделка- продажба, за което е съставен н.а. № 9/ 22.2.2021г., т. I, рег. № 1548, дело № 9/
2021г.
Видно от представените писмени доказателствени средства, чрез договор № 390- IV oт
26.09.2002г., между етажните собственици и “М.Е.” ООД, е сключен договор за извършване
на дялово разпределение, по силата на който етажните собственици възложили на “М.Е.”
ООД да извърши дялово разпределение на топлинната енергия в сградата. Договорът е
сключен въз основа на решение на Общото събрание на етажните собственици от
27.08.2002г.
Видно от издадената от ищеца обща фактура № **********/ 31.07.2020г. за отчетен
период 01.05.2019г.- 30.04.2020г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер
на сумата 887,92 лева. От представената обща фактура № **********/ 31.07.2021г. се
установява, че за отчетен период 01.05.2020г.- 30.04.2021г. за процесният имот е начислена
топлинна енергия в размер на сумата 239,80 лева.
Относно количеството доставена топлинна енергия в имота през процесния период пред
първоинстанционния съд е изслушана съдебно- техническа експертиза (СТЕ), съгласно
заключението на която през отчетния период в сградата има две абонатни станции. Те са
автоматични, с пластинчати топлообменници. Топлинната енергия, постъпила в двете
абонатни станции, се измерва чрез един общ топломер. Общият топломер се отчита по
електронен път в 0 часа на първо число на месеца. От отчетеното количество топлинна
енергия се приспадат топлинните разходи. За имота е начислена и топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, пропорционално на пълния отопляем обем на имота. За
отчетния период 2019г./ 2020г. ответникът не е осигурил достъп до имота за отчет на ИРРО
и водомерите за топла и студена вода, и за имота е начислена служебна топлинна енергия
по максимален специфичен разход на сградата (МСРС) за два радиатора. Топлинната
енергия за БГВ е начислена на база “брой лица”, с разходна норма 140 литра за един
потребител. За отчетния период 2020г./ 2021г. е представено Споразумение за изравнителна
сметка, с вписани показания на водомер за топла вода. За посочения период за имота не е
начислявана топлинна енергия за отопление.
Вещото лице дава заключение, че за процесния период в имота е доставена топлинна
енергия на стойност 1150,23 лева, а за периода м. ноември 2019г.- м. февруари 2021г.- 845,18
лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното правна
страна:
3
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в
тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно
правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на
топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в
притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е
възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на
претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже
правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността
на претендираното вземане.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
правоизключващите/ правопогасяващите отговорността му факти.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е
форма за действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на
топлинна енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в
разпоредбите на чл. 150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по
договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия
за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а
от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г., е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16- 334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди
(чл. 153 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В т.см. са и задължителните
4
разяснения, дадени в Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г.,
ОСГК, т.1.
Конкретиката на случая сочи, че ответникът е придобил правото на собственост по
силата на правна сделка- продажба.
По въпроса “Кои правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката” е постановено Тълкувателно
решение № 2/ 2017 от 17.05.2018г. по т.д. № 2/ 2017г. на ОСГК на ВКС, т. 1. Съгласно
даденото в същото разрешение, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на които
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената . В
решението е посочено, че договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
В светлината на изложеното, съдът счита, че между ищеца и ответника е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, респ. същият се явява пасивно
материално легитимирана да отговаря по предявените искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между ищеца и ответникът е възникнало облигационни правоотношение,
възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за
периода м. 05.2019г.- м. 02.2021г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
5
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице- помагач “М.Е.” ООД.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно- техническата
експертиза, че през отчетния период 2019г./ 2020г. на ответника е била начислявана
топлинна енергия за отопление, за БГВ и от сградната инсталация. В конкретния случай
ответникът не е осигурил достъп за отчет на уредите за дялово разпределение. С оглед това,
количеството доставена топлинната енергия следва да се определи по максимален
специфичен разход и се определя по инсталираната мощност на отоплителните тела в
сградата; при липса на данни се приемат данните на подобно отоплително тяло, напр. от
аналогично помещение на друг етаж. Служебната топлинна енергия за всяко отоплително
тяло в имота, което няма уред за дялово се изчислява, като топлинната му мощност се
умножи по МСРС и енергийната стойност на 1 деление (кВтч/ дял). Топлинната енергия за
БГВ се начислява служебно на “брой лица” с разходна норма 140 л./ денонощие за един
потребител, в случая за трима потребители. Според вещото лице за процесния период в
имота е доставена топлинна енергия за отопление топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинна енергия за БГВ на стойност 1150,23 лева.
Към посочената по-горе сума следва да се добави съответна част от дължимите
годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16- 334/ 06.04.2007г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение.
При извод за основателност на иска, следва да бъде извършена преценка на
релевираното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от
претендираните вземания. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ВКС, ОСГТК, следва че
задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки
и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт- договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с
6
изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава. В конкретния случай се претендира цена на топлинна енергия за периода м. май
2019г.- м. февруари 2021г. Искът е предявен на 06.04.2023г., към която дата давността се
счита прекъсната, като в периода 13.03.2020г.- 20.05.2020г. същият е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди м.
ноември 2019г., са погасени по давност.
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите Общи условия на
ищеца, одобрени с Решение № 0У-1/ 27.06.2016г. на КЕВР, като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, задълженията за периода от м. май 2019г. до м. ноември 2019г. са
погасени по давност- за последния месец от посочения период задължението е станало
изискуемо през м. януари 2019г., като тригодишната погасителната давност за него,
започнала да тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД (с добавяне на два месеца и 7
дни в периода 13.03.2020г.- 20.05.2020г., през които давността е спряла да тече), е изтекла
преди подаване на исковата молба на 06.04.2023г.
В обобщение, претенцията за главница следва да се уважи за периода м. декември
2019г.- м. февруари 2021г.
Исковете за цена на услугата дялово разпределение не са погасени по давност.
С оглед изложеното, искът за установяване на вземането за цена на топлинна енергия е
основателен до сумата 625,79 лева, а на вземането за цена на услугата дялово
разпределение- за сумата 13,93 лева. В частта над сумата 625,79 лева до сумата 952,31 лева и
за периода 01.05.2019г.- 30.11.2019г. предявеният иск за установяване вземането за цена на
топлинна енергия следва да бъде отхвърлен.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава- уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури, както и отправена и получена от ответницата покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
За забавата на ответника приложение ще намери нормата на чл. 32, ал. 2 ОУ от 2016 г.,
одобрени с решение № 0У- 1/ 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 ОУ- 2016г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като продавачът
начислява обезщетение за забава само за задълженията, неплатени в посочения срок.
В случая лихвата за забава, определена по реда на чл. 162 ГПК, посредством интернет
7
лихвен калкулатор, е в размер 162,52 лева. В частта над сумата 162,52 лева до сумата 230,27
лева предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана– арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция и в тази част се явява
неоснователна.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Относно разноските на ищеца:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. В съответствие със задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/ 2013г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. Искането за присъждане на разноски е направено до приключване на
устните състезания, като са представени доказателства за действително извършване на
разноските.
Конкретиката на случая сочи, че в заповедното производство ищецът е направил
разноски за държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в размер на 50 лева. Съразмерно на уважената част от исковете, в тежест на
ответни следва да бъдат възложени разноски в размер на 50,14 лева.
В първоинстанционното исково производство ищецът е направил разноски за държавна
такса в размер на 25 лева, депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 400 лева и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева. Съобразно
уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъдена да плати на ищеца сумата 351
лева.
Относно разноските на ответника:
Ответникът не е представил доказателства да е направил разноски и не е направил
искане за присъждане на такива, поради което на същия не следва да бъдат присъдени
разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. К. Е., с ЕГН **********,
8
съществуването на вземането на “Т.С.” ЕАД, с ЕИК **********, за сумата 625,79 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к.
“Л.”, ул. “****”, бл. ***, вх. Б, ет. 6, ап. *** аб. № 156541, за периода 01.05.2019г.-
30.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 06.04.2023г., до окончателното плащане на сумата, на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ сумата 162,52 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна
енергия за периода 15.09.2020г.- 27.03.2023г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД,
сумата 13,93 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение в имот, намиращ
се в гр. София, ж.к. “Л.”, ул. “****”, бл. ***, вх. Б, ет. 6, ап. *** аб. № 156541, за периода
01.12.2019г.- 28.02.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 06.04.2023г., до окончателното плащане
на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, за което е издадена заповед № 13520 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.05.2023г. по ч.гр. дело № 18632/
2023г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Т.С.” ЕАД, с ЕИК **********, против С. К. Е., с ЕГН
**********, обективно съединени искове за установяване вземането на “Т.С.” ЕАД за цена
на топлинна енергия, доставена в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. “Л.”, ул. “****”, бл.
***, вх. Б, ет. 6, ап. 9, аб. № 156541, над сумата 625,79 лева до сумата 952,31 лева и за
периода 01.05.2019г.- 30.11.2019г., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149
ЗЕ; обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна
енергия над сумата 162,52 лева до сумата 230,27 лева, с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 86 ЗЗД, сумата 3,43 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, за периода 16.07.2020г.-
27.03.2023г., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, като неоснователни.
ОСЪЖДА С. К. Е., с ЕГН **********, да плати на “Т.С.” ЕАД, с ЕИК **********,
сумата 50,14 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр. дело № № 18632/
2023г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, съобразно уважената част от исковете
и сумата 351 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство,
съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е постановено при участието на “М.Е.” ООД като трето лице помагач на
страната на ищеца “Т.С.” ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9