Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 27 юли 2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 15 юли 2020 год. в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ……….Диана Михайлова ………и в присъствието на прокурора ……… Георги
Манолов като разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.н.а.х.д. №206…… по описа
на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за
административните нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е след постъпила жалба от Д.Д.К. чрез адв. С.,*** против
решение №306/27.03.2020 год. на Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д. №2301/2019
г. по описа на съда. С решението е изменено наказателно постановление (НП) № 6504
от 22.10.2019 г., издадено от началника на отдел „Контрол по републиканската
пътна мрежа“ при АПИ, като наложената на К., в качеството му на водач на ППС
глоба в размер на 2 500 лева за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закон
за пътищата, била намалена на 1 000 лева.
В жалбата са изложени оплаквания, свързани с твърдението за неправилност
на въззивното решение. Доводите сочат на касационните основания, разписани в чл.348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК-явна несправедливост на размера на административното
наказание.
Д. К. счита, че неправилно
е бил наказан, тъй като за движението на управляваното от него ППС била
заплатена такса, дължима по реда на ЗП и Наредба №11 на МРРБ (Наредба № 11 от
3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства
(Загл. изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г.). на следващо място се възразява и срещу носенето
на отговорност на физическото лице-водач на ППС. Според адвоката на оспорващия,
така следва да носи само превозвачът.
Иска се отмяна на оспореното
решение и съответно отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба в писмено становище от 29.04.2020г. изразява
доводи за неоснователност на жалбата. Отделно от това, с отговора си, АПИ
заявява, че счита решението на районния съд за неправилно, тъй като наложената
с измененото НП административно наказание „глоба“ била справедливо определена
от АНО. Съответно иска отмяна на въззивното решение и потвърждаване на наказателно
постановление 6504 от 22.10.2019г. Това прави писмения отговор в тази му част с
характер на жалба.
Представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на
жалбата на К. и предлага решението на РРС да бъде оставено в сила. По отношение
писмения отговор, имащ и характер на жалба, счита, че производството е недопустимо,
тъй като е депозирано след законоустановения 14-дневен срок за оспорване.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК,
Административният съд намира следното:
Касационната жалба на Д. К. е подадена в законния срок, от надлежна страна
и производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
По отношение на писмения отговор на ответника АПИ, имащ и характер на жалба,
съдебното производство също е процесуално допустимо. Към датата на постъпването му в РРС-29.04.2020г., сроковете предвид Закон
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците бяха
спрени. Те започнаха да текат съгласно §13, ал.1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г., считано от 21.05.2020г.
Следователно, 14-дни за касационно оспорване изтичат на 04.06.2020г. В нормална
ситуация, жалбата би била просрочена, както твърди и прокуратурата, но с оглед спиране
на сроковете, тя се явява в срок.
Разгледана по същество, жалбата на АПИ е неоснователна.
Какво се е случило пред въззивната инстанция:
С решението си, постановено по а.н.д. №2301/2019г. Районен съд гр. Русе е изменил размера на
наложеното на касатора в настоящия спор - Д. К. административно наказание
„глоба“ от 2 500 лева на 1 000 лева.
За да стигне до този извод от правна страна, въззивната
инстанция е установила накратко следната обстановка:
Д.Д.К., в качеството му на водач на ППС с 4
оси, на 24.09.2019 г., по път I-5, км 7, посока гр. Бяла - гр. Русе, би спрян
за проверка от служители на АПИ. При тази проверка било направено измерване и
изтегляне на ППС и се установило, че при разстояние между осите от 1.37 м,
сумата от натоварването на двойната задвижваща ос е 24.500 т., при максимално допустимо
натоварване 19т. Това водело на извод, че К. управлява ППС в нарушение на разпоредбата
на чл.26, ал.2, т.1, б. “а“ от Закон за пътищата(ЗП). Според тази норма, за
дейности от специалното ползване на пътищата е забранено движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства без надлежно разрешение. При проверката Д. К. представил бележка
за платена такса за движение на извънгабаритно/тежко ППС, която обаче не отговаряла
като стойност за движението с такова тегло.
За да е допустимо движението на ППС по републиканската пътна мрежа, в
случаи като констатирания, е необходимо издаването на специално разрешение по
реда и условията, посочени в ЗП и Наредба № 11 от 3.07.2001г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Липсата на разрешение/или
като в случая-налично такова, но не за возения товар/ представлява административно
нарушение и води до налагане на съответната санкция от компетентните за това
лица. Поради това на водача на ППС бил съставен и АУАН, бланков №0007346 от 24.09.2019г.
Въз основа на този акт, е издадено и оспореното НП.
При така установената фактическа
обстановка, след обстоен анализ
на събраните по делото писмени и гласни доказателства и на приложимите правни
норми, Русенският районен
съд е стигнал до извода, че НП е правилно и законосъобразно, но размерът на наложената
с него санкция е необосновано завишен. При
съпоставка на доказателствата по делото, въззивният съд е приел, че са налице
достатъчно смекчаващи вината обстоятелства, за да бъде определено административното
наказание в минималния съгласно санкционната разпоредба размер – 1 000 лева. С
такива съображения изменил размера на глобата от 2 500 лева на 1 000 лева.
Пред касационната инстанция се спори от касатора, че на първо място е била
налице заплатена такса за движение на извънгабаритно/тежко ППС, и на
следващо-че не водачът на ППС е административно-наказателно отговорното лице.
АС Русе, на основание нормата на чл.221, ал.2, изр. 2-ро от АПК се позовава
на изложените във въззивното решение мотиви на Русенски районен съд относно
доказаността на административното нарушение, извършителя и неговата вина, както
и досежно липсата на нарушения в проведеното административно-наказателно
производство, които да водят до незаконосъобразност на санкционния акт.
По възраженията в касационната жалба, повтарящи тези от въззивното
производство се е произнесъл районният съд и настоящият съдебен състав не намира за необходимо да ги повтаря, тъй като
споделя мотивите на въззивната инстанция.
С оглед на горното, жалбата на Д. К. се явява неоснователна и не следва да
се уважи.
Основното възражение, което се прави пред АС Русе
от страна на АПИ е за неправилното изменение на размера на наказанието от
районния съд.
Касационна инстанция изцяло споделя мотивите,
изложени в проверяваното решение и по отношение размера на наказанието и
причината за неговото намаляване.
Съгласно нормата на чл.27, ал.2 от ЗАНН „При определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя“.
Безспорно в случая няма отегчаващи вината обстоятелства. Надвишаване на
пределно допустимите норми за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС-та може
да се приеме за такова, ако ППС е много над пределните, посочени в Наредбата
параметри и в този случай да се наложи санкция в размер над минималния. Тук
обаче не е така. А и за да наложи такава санкция АНО следва да я мотивира. Разбира
се, че всяко едно констатирано нарушение на нормите в тази Наредба, определящи допустимите
стойности, до които едно ППС- извънгабаритно или тежко може да се движи по
пътищата от републиканската мрежа без разрешение от АПИ, се явява
административно нарушение/ако не е престъпление, както казва чл.53, ал.1 от ЗП/.
Би могло да се обвърже тежестта на наказанието с това, колко над допустимите
параметри е ППС, като при минимално надвишение и близко до допустимото дори
може да се мисли и за приложение на чл.28 от ЗАНН. Аналогично, много по-високо
надвишение може да се санкционира с по-висока санкция. Но не бива да се
забравя, че за определяне размера на наказанието е необходимо да се изследват и
много други елементи, разписани в чл.27, ал.2 от ЗАНН.
Тези обстоятелства са преценени от РРС и
затова правилно е изменил размера на наложеното административно наказание,
отчитайки че нарушението е за първи път, била е налице заплатена такса за
движени на извънгабаритно/тежко ППС, но не в коректния размер и др.
При наличието на смекчаващи вината
обстоятелства, правилният размер на наказанието по чл.53, ал.1 от ЗП е неговият минимум. Като е
преценил същото и е намалил размера на санкцията от 2 500 лева на 1 000 лева, РРС
е постановил правилно решение, което с оглед изложените по-горе мотиви следва
да се остави в сила.
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №306/27.03.2020 год. на Районен съд
гр. Русе, постановено по а.н.д. №2301/2019 г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: