Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
15.03.2021 г. гр.Кюстендил
Кюстендилски районен съд десети наказателен състав на деветнадесети февруари в две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Педседател: Пламен Деянов
Секретар – Гергана Милушева
като разгледа докладваното от съдията АНД -874 /20 г. по описа на ПРС
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К № 2380624 от 29.10.2018 г. издаден от ОДМВР-Кюстендил, с което на Е.А.А., ЕГН- **********, с адрес *** ** за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182 , ал.1 , т.3 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100 лева.
В жалбата, а и в съдебно заседание се прави искане за отмяна на наказателното постановление, тъй като процесното МПС, къмто момента на заснемане с автоматизирано техническо средство не е управлявано от жалбоподателя. Въззиваемата страна – Сектор Пътна полиция – ОД МВР гр. Кюстендил, не изпраща представител, като не взема и становище по съществото на спора.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице с правно основание и в предвидения в закона срок,както и е частично основателна.
На 29.10.2018 г., около 15.14 часа в обл. Кюстендил на ВП –II-62, км.4+730 село Багренци при ограничение на скоростта на движение за населено място/50 км.ч/ лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № *** собственост на Банка Пиреос България АД бил управляван с превишена скорост от 27 км.ч. или със скорост от 77 км.ч. АНО твърди ,ч„е извършител на нарушението е лицето Е.А.А. въпреки подадените от него две декларации в срока по чл. 189, ал.5 от ЗДвП видно от които той не е бил водач на този автомобил. По делото от лист № 15 до лист № 25 е приложено заверено копие от протокол от съдържанието на които е видно, че банка Пиреос България АД се е вляла в „Юробанк България“ ведно със своите активи и пасиви. По делото е водена кореспонденция относно установяване водача на автомобила и във връзка с това на лист № 27 е приложено копие от писмо изх. № 113900-3433/09.07.20 год. на старши инспектор Д. Д. при ПП – КАТ – ОД-МВР гр. Кюстендил. От съдържанието на същото е видно ,че на дата25.102017 година/Т.Е. четири дни преди заснемането на автомобилът/ договора за лизинг е бил прекратен. На лист 29 по делото е приложена справка относно промяната на регистрацията на този автомобил от което е видно, че освен Банка Пиреос България“ АД отношение към автомобила има и лицето Ю. К. М. гр. С., ж.к.“***“ , бл.***, вх. ** , ет.** , ап.***. на лист № *** по делото жалбоподателя е представил декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП очевидно подадена с цел да подпомогне усилията на ОД -МВР да открие виновното лице а не да пречи на установяване на обективната истина по делото. Видно от съдържанието на тази декларация е ,че в нея категорично като водач на автомобила е посочено лицето Н. С. С. с ЕГН – **********, която към датата на нарушението е работела в банката собственик на автомобила. Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин, като жалбоподателя оспорва само вменяването му във вина на него управление на автомобила на посочената дата в издадения ел. фиш.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП и значителни на брои писмени доказателства посочващи собственика на автомобила и лицето което го е управлявало намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН. Но са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. Атакуваното НП привидно съдържа реквизитите по чл.42 и чл. 57 от ЗАНН като в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Нарушението описано в НП, за което е санкциониран жалбоподателя не е доказано по несъмнен начин, затова в същото време се оспорва по същество от жалбоподателя.
По аргументите на жалбоподателя в жалбата:
Досежно искането за отмяна на НП по отношение извършеното нарушение по чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП са изложени доводи, че жалбоподателя А. не е извършил описаното в НП нарушение тъй като процесното моторно превозно средство описано в издадения ел.фиш. очевидно не е управлявано от него. В този смисъл по делото са представени достатъчно безспорни писмени доказателства , които АНО ако е изпълнил добросъвестно задълженията си по чл.42 и чл.57 от ЗАНН не би следвало да издаде в този му вид процесния ел.фиш. В същото време АНО очевидно по неизвестни причини, защото не прилага доказателства за забавянето си във времето твърди ,че е издал оспорвания ел.фиш на дата 29.10.2018 година без да прилага доказателства защо тогава същият е връчен чак на дата 23.06.2020 година. Т.Е. близо три години след извършване на нарушението. На приложения по делото оригинал от ел. фиш липсва дата на връчването му на виновното лице а по отношение на това ,кога къде и как е станало връчването АНО очевидно не желае да изпълни разпореждането на съдът да представи всичките налични при него писмени доказателства. От висотата на мястото което заема АНО следва да знае, че освен права за него възникват и поредица от задължения след като желае да санкционира определено лице. В този смисъл доводите на жалбоподателя за отмяна на атакуваното от него НП бяха възприети от съда като основателни.
Същите се подържат и чрез изложените от страна на жалбоподателя доводи в ОСЗ.
Съдът счита, че произволно, необосновано е прибягнато къмто санкциониране на водача на процесното МПС. Би следвало на АНО като основен изпълнител на разпоредбите по ЗДвП да знае чия собственост е процесното МПС къмто датата на посоченото нарушение. Същото важи за лицето което го е управлявало, след като са подадени декларации по чл. 189, ал.5 от ЗДвП. Но както се отбеляза по-горе именно това не е сторено. Избрано е определено лице по неясни критерии, очевидно само и само да има виновно такова и на същото е издаден ел.фиш а водач на автомобила е било лицето Н. С. С., ЕГН – **********. Превратната преценка на доказателствата по делото сочи само и единствено наличието на грубо процесуално нарушение целящо ограничаване правата на жалбоподателя.
Но така допуснатото процесуално нарушение налага на съдът да вземе решение за отмяната на издадения ел.фиш.
Предвид гореизложеното, съдът прецени, че следва да отмени като неясен по съдържание, незаконосъобразен и необоснован издадения ел. фиш серия К , № 2380624 с дата 29.10.2018 год.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО като незаконосъобразен издадения електронен фиш серия К № 2380624 от 29.10.2018 г. издаден от ОДМВР-Кюстендил, с което на Е.А.А., ЕГН- **********, с адрес *** 115 Е за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182 , ал.1 , т.3 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА Пътна полиция при ОДМВР-Кюстендил, да заплати сторените по делото разноски от страна на жалбоподателя за изплатено възнаграждение на адвоката по договор за правна защита и съдействие в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, пред Административен съд – гр.Кюстендил, по реда на глава дванадесета от Административно – процесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: