Решение по дело №190/2023 на Районен съд - Бяла Слатина

Номер на акта: 67
Дата: 8 август 2023 г.
Съдия: Катя Николова Гердова
Дело: 20231410200190
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Бяла Слатина, 08.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Административно
наказателно дело № 20231410200190 по описа за 2023 година
М. Й. Т. с ЕГН ********** от с. Г., общ. К., обл. Враца, ул. „Л.“ № 59, чрез
пълномощника си адвокат М. Г. – АК Враца, с адрес за призовки и съобщения гр. Враца, ул.
„Т.“ №1, офис 305 е обжалвала НП № 22-0248-000585 от 07.10.2022год. на Д.С.Н. –
Началник на РУ- Бяла Слатина упълномощен с МЗ 8121з-1632/02.12.2021г., с което на
основание чл.53 от ЗАНН й е наложено административно наказание - глоба в общ размер на
1600,00 лв., от които: 200,00 лв. за нарушение на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП и 1400,00 лв. за
нарушение на чл. 182, ал. 4 във вр. ал. 1 т. 6 от ЗДвП.
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.59 и сл. от ЗАНН.
В жалбата М. Й., чрез пълномощника си адвокат М. Г. навежда доводи за
незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, като се прави искане за неговата
отмяна изцяло, поради допуснати съществени процесуални нарушения ограничаващи
правото на защита и опорочаващи НП, липса на мотивираност на същото, нарушения на
материалния закон и неистинност на фактическата обстановка около издаването му.
Административно наказващия орган – Началника на РУ- Бяла Слатина, редовно
призован не изпраща представител в с.з. и не ангажира становище.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява в с.з.
Процесуалният представител адв. М. Г. от АК – Враца, редовно призован не се явява в
с.з., не възразява да се даде ход на делото и да се гледа в тяхно отсъствие.
Свидетелите Д. И. Д., Ц. Д. М. и Х. Р. Ц. – редовно призовани се явяват лично в с.з.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
1
Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид
релевираните в жалбата претенции и след цялостна служебна проверка на
атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл.
59-60 от ЗАНН за форма, съдържание, надлежна страна, подадена е в срок, чрез компетентен
орган издал НП пред Районен съд- Бяла Слатина, в района на който е извършено
нарушението.
Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 19.06.2021г. в 12:11ч.
в с. А. по ул. „Г.С.Р.“ при „Газ станцията“ управлявайки собствения си лек автомобил -
„БМВ“ Х 5 М 50 Д с рег. № ВР 1155 СС, М. Й. Т. от с. Г., общ. К., обл. Враца, ул. „Л.“ №59,
ЕГН ********** е преминала със скорост 106км/ч измерена от мобилна система за
видеоконтрол TFR1-М 549/2010 /видеоклип №4633/, при общо ограничение за скоростта в
населено място от 50 км/ч, с отчетен толеранс -3 процента, при което наказуемата скорост е
103 км/ч с наказуемо превишение от 53 км/ч. За извършеното нарушение следвало да й бъде
съставен АУАН, за което жалбоподателката била редовно призована да се яви в РУ- Бяла
Слатина, за което свидетелства саморъчно попълнените от нея в поканата имена и
поставения подпис. Тъй като в законоустановения двуседмичен срок от връчване на
поканата, същата не се явила и няма данни да е попълнила и предоставила декларация по чл.
188 ЗДвП /че друго лице е управлявало собственото й МПС/ акта се съставил на
собственика на МПС в нейно отсъствие /чл. 40 ал. 2 от ЗАНН/ от младши полицейски
инспектор Д. Д. и свидетелите Ц. М. и Х. Ц.. След съставянето на АУАН № 642/22, същия
се изпратил чрез РУ- К. /като обслужващ района по местоживеене на извършителя/ за
връчване на жалбоподателката. На 21.07.2022г. същата е посетена в с. Г. от ст. полицай С. Д.
и ИДПС М. Кривачков – и двамата служители на РУ- К., като отказала да подпише
съставения й АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
писмени доказателства – АУАН № 642/2022 год. /л. 6 от делото/, НП № 22-0248-000585 от
07.10.2022год. /л.4/, Заповед № 8121з-1371/11.11.2015г. на Министъра на вътрешните работи
/л.24-25/, Искане за предявяване на АУАН от Началника на РУ- К. /л.7/, Докладна записка
относно отказ но нарушителя да подпише АУАН /стр. 8 от д./, Покана за съставяне на
АУАН /стр. 12 от д./, Приложение снимки от мобилна система за видеоконтрол TFR1-М
549/2010 /видеоклип №4633, л. 13-14/, Извлечение - данни за придобиване лек автомобил /л.
15/, Докладна записка от Атанас Кирилов Д. /л.16/, Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване /л.18/, Уведомление от ГДНП /л.19/, Протокол за проверка на мобилна с-ма за
видеоконтрол /л.20/, Разпечатка от мобилно техническо средство /л.21/, Справка за
нарушител/водач /л.22-23/, Справка от Началника на РУ – Бяла Слатина, че жалбоподателя
не притежава СУМПС /л. 37/, както и от гласните доказателства – показания на разпитаните
в с.з. свидетели Д. И. Д. – актосъставител, Ц. Д. М. и Х. Р. Ц. – свидетели при съставяне на
АУАН, поради неявяване на жалбоподателката, тримата служители на РУ – Бяла Слатина.
2
В Докладната записка от РУ- К. е записано, че при направена справка на 21.07.2022г.
се установило, че жалбоподателката не е собственик на МПС- лек автомобил - „БМВ“ с рег.
№ ВР 1155 СС/л. 8/, но от данните за регистрация на МПС приложени от РУ- Бяла Слатина
към ОД на МВР Враца /л.15/ се установява, че към момента на извършване на нарушението
същата е била негов собственик.
От заснетия Клип с № 4633 от Радар № 549 и Справката от РУ-Б. Слатина /л.22/ е
видно, че жалбоподателката М. Т. виновно е нарушила разпоредбите на ЗДвП- чл. 182, ал. 4
във вр. ал. 1 т. 6 като повторно е превишила разрешената максимална скорост в населено
място с над 50 км/ч. и чл. 177, ал.1, т.2 , като управлявала моторно превозно средство, без да
е правоспособен водач.
В с. з. свидетелите дадоха ясни и непротиворечиви показания, които съдът кредитира
като относими към предмета на делото и удостоверяващи действителната фактическата
обстановка около издаването на АУАН, на база на който е съставено атакуваното НП.
Свидетеля Д. Д. потвърди, че на 10.06.2023г. е бил редовна смяна от 8:30ч. до 17:30ч.,
през което време колегата му Ц. М. го повикал, за да състави АУАН на жалбоподателката.
Отбелязва, че не е присъствал на самото нарушение, същото било заснето от негови колеги
чрез мобилна камера за скорост. Свидетелят потвърдил също, че нямат данни да е попълнена
декларация по чл. 188 от ЗДвП от жалбоподателката, поради което са съставили АУАН на
нея като собственик на автомобила, с който е извършено нарушението.
Свидетеля Ц. М. – полицейски инспектор, звено „Пътен контрол“ в РУ- Бяла Слатина
заявил в с.з., че РУ- К. върнал отговор, според който на жалбоподателката й е връчена
покана за съставяне на АУАН на 25.05.2022г., декларацията по чл. 188 от ЗДвП не била
попълнена от собственичката, с което те приемат, че тя е управлявала автомобила, с който е
извършено нарушението. Изчакали законоустановеният срок от 14 дни в поканата и след
неявяване на жалбоподателката, на 10.06.2023г. в кабинета на КАТ в РУ- Бяла Слатина е
съставен АУАН в нейно отсъствие от младши полицейски инспектор Д. Д. на което Ц. М. се
подписал заедно с Х. Ц. като свидетели. Така изготвения АУАН изпратили на РУ- К. за
връчване на жалбоподателката и след изтичане на законоустановения срок от връчването на
същата се съставило НП, което й се връчва.
Свидетеля Х. Ц. – сътрудник охрана в РУ- Бяла Слатина заявил в с.з., че е бил извикан
от началника на КАТ при РУ- Бяла Слатина в качеството му на свидетел, тъй като
собственика на автомобил превишил ограничението на скоростта за движение по пътищата,
не се е явил за да му бъде съставен и връчен АУАН, като му е била показана снимка на
автомобила превишил скоростта. Твърди, че акта е подписан от Ц. М. –свидетел на
съставянето и Д. Д. – актосъставител.
На база съставения АУАН след надлежното му връчване и отказа на жалбоподателката
да го подпише, в законоустановените по ЗАНН срокове Началника на РУ- Бяла Слатина
Деян Николовски съставил НП, като препис от него е получено от жалбоподателката, което
е удостоверено от нея чрез подпис /л. 5 от делото/ чрез разписка получена на 09.03.2023г.
3
Предвид гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Чл.53 от ЗАНН задължава административно-наказващия орган да издаде НП, когато
установи, че нарушител е извършил виновно деяние. В чл. 57 от ЗАНН изчерпателно са
изброени необходимите реквизити на наказателното постановление, за да бъде то
законосъобразно. В конкретния случай наказващият орган е съобразил изцяло формата на
наказателното постановление с изискуемата такава от цитираната нормативна разпоредба. В
обжалваното наказателно постановление №22-0248-000585 от 07.10.2022год., издадено от
началника на РУ Бяла Слатина към ОД на МВР-Враца, точно са записани името и
длъжността на лицето, което го е изготвило, датата на издаването и номера на
постановлението, датата на акта, въз основа на който се издава то, имената, длъжността и
местослуженето на актосъставителя, имената, точния адрес и ЕГН-то на нарушителя,
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено то, обстоятелствата, при
които е извършено нарушението и на доказателства, които го потвърждават, законната
разпоредба, която е била нарушена виновно, както и вида и размера на наказанието.
В наказателното постановление наказващият орган е възпроизвел фактическата
обстановка, описана в акта. Приел е, че са нарушени чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП и чл. 182, ал. 4
във вр. ал. 1 т. 6 от ЗДвП, с което на основание чл. 53, ал 1 от ЗАНН издава обжалваното
постановление. Същото е издадено и връчено на нарушителя при спазване на законово
установените срокове, срещу подпис в съответствие с императивната норма на чл.58,ал.1 от
ЗАНН.
Съдът счита, че в административно-наказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да води до отмяна на издаденото
НП.
Съдът намира НП за мотивирано и изпълнено със съдържание отговарящо на
материалния закон. Като на база свидетелските показания дадени в с.з. и приложените
писмени доказателства не открива противоречия сочещи неистинност на фактическата
обстановка около издаването му.
В издадено НП № НП № 22-0248-000585 от 07.10.2022год. на Д.С.Н. – Началник на
РУ- Бяла Слатина е описано точно извършеното от жалбоподателя административно
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със
скорост 106 км/час, при разрешена скорост от 50 км/ч, т.е. превишена с 56 км/ч(при
толеранс -3 процента) представена е като доказателство разпечатка от използваното
техническо средство, от която се установява, че максимално разрешената скорост за
процесния участък е 50 км/ч./л.13 от делото/. Посочено е и мястото на извършване на
нарушението – в с.А., обл.Враца на ул.“Г.С.Раковски“, което е пътният участък,
автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокола за използване на АТСС.
Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство
и приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено средство.
Регистрационния номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката
4
за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено. Съдът намира, че в случая АНО е дал правилна правна квалификация на
нарушението. В случая правилно нарушението е квалифицирано по чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй
като при избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство от
категория В, е забранено да превишава 50 км.ч. в населеното място.
От обективна страна жалбоподателката като водач на МПС по смисъла на § 6, т.11 от
ДР на ЗДвП е управлявала моторно превозно средство, със скорост от 106 км/ч., в пътен
участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е била 50 км/ч.,
видно от снимковия материал. Безспорно установено е по делото, че управляваният от
жалбоподателката автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за
контрол на скоростта на МПС TFR1-M-549, което е било годно за употреба, видно от
приложено копие от удостоверение за тип средство за измерване № 10.02.4835, която
фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час,
посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство
по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, писмо рег.№
3286р-12416/12.03.2020г. и протокол № 1-13-21/20.04.2021г. за извършена последваща
проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1М с идент.№ 549/10, от които се
установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо
средство TFR1-M-549. В НП е посочен вида, наименованието и номера на техническото
средство (видеоклип № 4633) както е посочено и мястото на извършване на нарушението.
Като водач на МПС М.Т. е следвало да съобрази поведението си с разпоредбата
на чл.21, ал.1 ЗДвП предписваща задължение на водачите на МПС да управляват МПС в
населеното място с не повече от 50 км./ч., но не го е направила и така е допуснала
вмененото й нарушение. Доколкото като ползвател на автомобила жалбоподателката Т. не е
подала декларация по чл.189, ал.6 от ЗДвП, в която да посочи друго лице, на което да е
предоставила за ползване и управление автомобила, съдът намира, че именно тя е била
негов водач.
Категорично от доказателствата по делото се установява, че измерената от системата
скорост е от автомобила ползван от жалбоподателката. В конкретния случай системата за
видеоконтрол обективно и недвусмислено е посочила, че автомобилът, движещ се с
превишена скорост за съответния пътен участък е този, управляван от жалбоподателката,
като средството за измерване може да фиксира скорост като посочи кое е най-бързото МПС,
дори ако автомобилите са повече от един и не се влияе от наличието на други ППС. Така, че
ако автомобила не се е движел с превишена за контролирания участък от пътя скорост, то
той е нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателката не ангажирала доказателства,
които убедително да оборват тези, които са представени от административно наказващия
орган.
В съдържанието на обжалваното НП № 22-0248-000585 от 07.10.2022год. на Д.С.Н. –
Началник на РУ- Бяла Слатина е посочено, че нарушението е извършено в условията на
повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ Серия № К 3980925/15.09.2020г.,
5
връчен на 01.10.2020г. и влязъл в сила на 16.10.2020г./л.39 от делото/. От него е видно, че
жалбоподателката Т. е била санкционирана за извършено от нея нарушение на 15.09.2020г. в
15:50 часа в Община Мездра, обл.Враца на ПП I-1, (Е 179) КМ 157+000 извън населено
място, с посока на движение гр.Враца, при разрешена скорост 90 км/час, като установената
стойност на скоростта е била 135 км/ч, т.е. с 45 км/час превишена скорост, за което на
основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП й е била наложена глоба в размер
на 400.00 лева.
Съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. С този принцип законът придава на
АУАН, респ. на НП значението на доказателствено средство, което може да бъде
опровергано от събраните в хода на съдебното или административното дирене доказателства
или да бъде изключено от доказателствения материал, ако бъде проведено успешно
оспорване на посочените в него обстоятелства. В обстоятелствената му част НП е
доказателствено средство, което съдът е длъжен да цени като приеме за осъществени
посочените в него съставомерни факти, освен ако същите бъдат опровергани от събраните
по делото доказателства, включително представените от АНО. В случая описаните в
обстоятелствената част на НП факти не бяха опровергани. Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП
повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в
двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. Съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП
влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Както
е посочено и по – горе визираният в обстоятелствената част на НП, обосноваващ
повторността /електронен фиш Серия № К 3980925/15.09.2020, влязъл в сила на
16.10.2020г./ е приет като писмено доказателство по делото. От съдържанието му се
установява, че с него на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП
жалбоподателката Т. е наказана за същото по вид нарушение - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Следователно процесното нарушение, извършено на 19.06.2021 г., попада в рамките на
едногодишния срок по § 6, т. 33 от ЗДвП и е повторно извършено.
По отношение вида и размера на административното наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената максимална скорост в
населено място, извършено повторно, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл.182, ал.4,
вр. ал.1 от ЗДвП, а именно двоен размер на предвидената за съответното нарушение глоба,
индивидуализирана в зависимост от стойността на превишението на скоростта. В случая
скоростта е превишена с 53 км/час (стойност, получена след приспадане на 3 процента
толеранс), поради което за нарушението е приложима санкцията по т.6 от визираната
разпоредба.
Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост
над 50 kм/час наказание в абсолютен размер от 700,00 лв., изключващо възможността за
преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН. За повторно нарушение по 21,ал.1 от
6
ЗДвП вр.чл.182, ал.1 от ЗДвП, каквото е процесното, наказанието е в двоен размер, т.е.,
1400,00 лева, каквото е наложено на жалбоподателя на основание чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.6 от
същия закон.
В НП № 22-0248-000585 от 07.10.2022год. на Д.С.Н. – Началник на РУ- Бяла Слатина е
отразено, че М.Т. управлява ППС без да притежава СУМПС/неправоспособен водач/. В
разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП е предвидено, че за да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Видно е от
разпоредбата на ал.2 на чл.150а от ЗДвП, че в същата се уточняват категориите, на които се
делят МПС, с оглед определяне на конкретната правоспособност на водачите.
От приложената справка за нарушител/водач се установява, че М. Й. Т. не притежава
СУМПС/л.22 от дело/. В този връзка са и показанията на разпитаните свидетели в
настоящето производство.
Следователно наложената глоба от 200,00 лв. е законосъобразна за този вид наказание,
тъй като при извършеното нарушение обективирано в електронен фиш Серия № К
3980925/15.09.2020г., влязъл в сила на 16.10.2020г./ М.Т. също е управлявала МПС без да
притежава СУМПС.
По изложените по - горе съображения съдът намира за неоснователни направените в
тази насока възражения от страна на жалбоподателката. По тези съображения обжалваното
НП № 22-0248-000585 от 07.10.2022год. на Д.С.Н. – Началник на РУ- Бяла Слатина следва
да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, тъй като е издадено от компетентен
орган в кръга на неговите правомощия и в предписаната от закона форма.
Предвид изхода на делото, няма основание за присъждане на
направените от страна на жалбоподателя разноски за възнаграждение на адвокат. В
приложеният договор за правна защита и съдействие не е отразен размера на договореното
адвокатско възнаграждение, респ. заплатено такова от клиента на адвоката./л.26 от делото/, а
на репатриране подлежат само действително направени и заплатени разноски.
Другата страна не претендира възнаграждение и такова не се присъжда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-0248-000585 от 07.10.2022год. на Началника на РУ - Бяла
Слатина при ОД на МВР – Враца, с което на М. Й. Т. с ЕГН ********** от с. Г., общ. К.,
обл. Враца, ул. „Л.“ № 59, й е наложено административно наказание „ГЛОБА” в общ
размер на 1600,00 лв., на основание чл.53 от ЗАНН, за нарушение на чл.177, ал.1, т.2 от
ЗДвП- глоба в размер на 200,00 лв. и за нарушение на чл. 182, ал. 4 във вр. ал. 1 т. 6 от
7
ЗДвП- глоба в размер на 1400,00 лв. в условията на повторност, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ПРАВИЛНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
Враца по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бяла Слатина: _______________________
8