Решение по дело №1592/2021 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 149
Дата: 11 април 2022 г. (в сила от 16 май 2022 г.)
Съдия: Йовка Бойчева Пудова
Дело: 20215510101592
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. К., 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Й.Б.П.
при участието на секретаря Х.К.К.
като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20215510101592 по
описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79,
ал.1 и чл.86 вр. с чл.99 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 17.06.2015г. между „П.Ф.Б.“ ООД, с ЕИК:******** и
ЕМ. Д. ХР., с ЕГН-********** е сключен Договор за потребителски кредит с
номер ********, въз основа на който между страните възниквала
облигационно-правна връзка. По силата на Договора за кредит
кредитодателят предоставил сумата *** лева, а кредитополучателят се
задължил да я върне на 60 броя седмични вноски, ведно с уговорените лихви
и такси. Ответникът изрично удостоверявала, с полагане на подписа си,
получаването на сумата, предмет на договора за кредит видно от чл. 27 от
същия., с което кредитодателят „П.Ф.Б.“ ООД изпълнил изцяло задълженията
си по договора. Ответникът не изпълнила всички свои задължения по
договора за кредит и преустановила плащанията, като падежът на първата
неплатена вноска настъпила на 09.10.2015 г. Крайният срок за изпълнение на
договора настъпил на 10.08.2016 г., за което ставал изискуем целият
неизплатен остатък от главното задължение - главницата, дължима ведно със
законната лихва за забава по чл.86 от ЗЗД, от подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението. На 28.07.2016г.
между кредитодателя „П.Ф.Б.“ ООД, с ЕИК:******** и „Ф.и.“ ЕАД, с
ЕИК:******** бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания,
с който се прехвърляло вземането срещу ЕМ. Д. ХР.. По силата на договора и
на основание чл.99, ал. 2 ЗЗД, титуляр на вземанията по договора за кредит
бил „Ф.и.“ ЕАД. С оглед задължението си по чл.99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът
„П.Ф.Б.“ ООД, с ЕИК:******** упълномощил цесионера „Ф.и.“ ЕАД да
уведоми длъжника ЕМ. Д. ХР., за прехвърлянето на вземанията. „Ф.и.“ ЕАД,
1
в качеството на пълномощник, изпратил чрез препоръчана пратка на
„Български пощи“ ЕАД уведомление за цесия до ЕМ. Д. ХР.. Пратката била
връчена лично на ЕМ. Д. ХР. на 13.07.2017 г., поради което счита, че
длъжникът е надлежно уведомена за извършената цесия. Поради
неизпълнение от кредитополучателя на договорните задължения „Ф.и.“ ЕАД,
в качеството на цесионер по договора за потребителски кредит, подал
заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образуваното ч.гр.д.№
912/2021 г. по описа на РС-К. и издадена заповед за изпълнение, по която
длъжникът подала възражение по чл.414 ГПК.Тези обстоятелства обусловили
правния му интерес от предявяване на иска за установяване на вземането по
издадената заповед за изпълнение. Сочи, че ответникът се задължила да
заплати по договор за кредит №******** сума с общ размер на *** лева, от
които: ***.00 лева главница; *** лева договорна възнаградителна лихва, ***
лева такса за оценка на досие и *** лева такса за услугата „К.у д.“. ЕМ. Д. ХР.
направила 14 вноски с цел погасяване на част от гореописаните задължения, а
именно: на 25.06.2015г.- *** лв., 01.07.2015г.-***лв., 07.07.2015г.-***лв.,
16.07.2015г.-***лв., 23.07.2015г.-***лв., 02.08.2015г.-***лв., 06.08.2015г.-
***лв., 13.08.2015г.-***лв., 22.08.2015г.-***лв., 28.08.2015г.-***лв.,
11.09.2015г.-***лв., 17.09.2015г.-***лв., 27.09.2015г.-***лв., 02.10.2015г.-
***лв.. С платените от ответника суми били платени изцяло петнадесет
вноски, които формирали общ размер от *** лева, а останалите *** лева били
послужили за частично погасяване на 16 шестнадесетата вноска, която била
разпределена по таксата за услуга „К.у д.“. Падежът на първата неплатена
вноска настъпил на 09.10.2015 г., с оглед на което ответникът изпадала в
забава и дължала обезщетение, съгласно чл.86 ЗЗД. Платената от нея сума в
размер на 6*** лв. била разпределена за погасяване на вземането както
следва: *** лева - за погасяване на главница в размер на ***.00 лева; *** лева
- за погасяване на възнаградителната лихва в размер на *** лева; *** лева - за
погасяване на такса за оценка на досие в размер на *** лева; *** лева - за
погасяване на такса за услугата „К.у д.“ в размер на *** лева. Предвид това
претендираната главница в размер на *** лева била формирана като разлика
между предоставената в кредит главница в размер на *** лева и платената от
ответника сума, разпределена за погасяване на главницата в размер на ***
лева. Лихвата за забава била изчислена върху непогасената главница в размер
на *** лева за периода от 15.03.2018г. до 12.03.2021г., като за периода от
14.03.2021г. до 14.07.2021г. лихва за забава не е начислявана. С исковата
молба не претендира вземанията си за договорна възнаградителна лихва,
такса за оценка на досие и таксата за услуга "К.у д.", което решение било
вследствие от взето в качеството му на кредитор. Заявява, че ответникът не е
погасила вземанията, които не се претендират. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че съществува вземане на „Ф.и.“
ЕАД, с ЕИК:******** спрямо ЕМ. Д. ХР., с ЕГН-**********, по заповед за
изпълнение, издадена по ч.гр.д.№912/2021 г. по описа на РС-К., за сумите: ***
лева главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението; *** лева лихва за
забава, от които: 190.31 лв. начислени за периода от 15.03.2018 до 13.03.2020
г. и *** лв. от 14.07.2020 г. до 12.03.2021 г. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК,
2
ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и моли да бъдат
отхвърлени. Заявява, че процесният договор за кредит е нищожен, защото
противоречал и не отговарял на изискванията на ЗПК. Между „Провидент
Файнелшъл България“ ООД и нея възникнало облигационно правоотношение
по договор за потребителски кредит №******** от 17.06.2015г., по силата на
който й е била предоставена сумата от *** лева, при годишен /фиксиран/
лихвен процент по заема- 31.82 %, годишен процент на разходите- 48 % и
срок за погасяване на заема 60-шестдесет седмични вноски. В договора за
кредит не ставало ясно в ГПР, какво е включено и как е формиран той. В
договора за кредит единствено било посочено, че ГПР възлизали на 48 %.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК уреждали формата и съдържанието на
договора за потребителски кредит. Твърди, че сключения договор за кредит е
нищожен, тъй като били нарушени разпоредбите на чл.11, ал.1, т. 9 и т.10 от
ЗПК. Съгласно чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, договор за потребителски
кредит бил недействителен, ако не са посочени - приложимият лихвен
процент и условията за прилагането му. В случая, в договора било посочено,
че лихвеният процент е - 31.82 %. Липсвало обаче разпоредба за условията за
прилагането му. Липсвало уточнение за базата, върху която се начислява
лихвеният процент - дали върху целия размер на кредита или върху
остатъчната главница и така не ставало ясно как е разпределян лихвеният
процент във времето - за какъв период, върху цялата дължима главница или
съобразно поетапното й намаляване. Без значение дали лихвеният процент е
фиксиран или променлив, следвало в договора за кредит да са посочени
условията за прилагането му, тъй като било необходимо, както потребителят,
така и съдът - при възникнал спор между страните по договора при
изпълнението му, да извършат самостоятелна преценка за правилността на
този указан размер. Това изискване не било изпълнено. В договора бил
посочен единствено размерът на лихвения процент. В този смисъл счита, че
нарушението на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК води до недействителност на процесния
договор, на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД - поради
противоречие на закона. Освен това, счита, че е налице недействителност на
договора поради нарушаване и на чл.11, т.10 от ЗПК, изискващ в договора
изрично да бъде посочен годишният процент на разходите. В чл.19, ал.1 ЗПК
предвижда, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният
процент на разходите по кредита се изчислявали по формула съгласно
приложение №1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и
допълнителни допускания - ал.2. В договора бил посочен ГПР - 48 %, както и
че при изчисляване на ГПР е взето под внимание следното: договорът ще е
валиден за целия договорен период, всяка от страните ще изпълнява точно в
срок своите задължения, съответно няма да бъдат начислени разходи за
събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на което и да е от
задълженията по договора за кредит. Поставянето на кредитополучателя в
положение, за да разбере действителния размер на годишния процент на
разходите, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали
тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, противоречало на
3
изискването за яснота, въведено с чл.11, т.10 от ЗПК, поради което
процесният договор следвало да се счете за недействителен на това основание
съгласно чл.22 ЗПК. По изложените съображения счита договора за
потребителски кредит от 17.06.2015г. за недействителен на основание чл.22
ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, поради което моли съда да
отхвърли предявеният иск като неоснователен. Претендира съдебни разноски.

От събраните по доказателства съдът приема за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№912/2021 г. по описа на РС-К. се установява, че по
подадено от ищеца заявление е издадена заповед №260710/19.03.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника ЕМ. Д.
ХР., с ЕГН- **********, с настоящ адрес гр.К., ул.“В.“ №9, за сумите: ***
лева главница, *** лева договорна възнаградителна лихва от 09.10.2015 г. до
10.08.2016 г., *** лева лихва (обезщетение) за забава, представляваща сбор от
*** лева от 11.08.2016 г. до 13.03.2020г. и *** лева от 14.07.2020г. до
12.03.2021г., и законна лихва от 17.03.2021 г. до окончателно изплащане на
вземането, както и *** лева разноски по делото, от които: 28.31 лева
държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е
връчена на длъжника на 23.03.2021 г. и в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е
подадено възражение. На 20.04.2021 г. кредиторът е уведомен за подаденото
възражение и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е сезирал съда с иска за
установяване на вземането му по издадената заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК.
По делото са приети заверени копия на Договор за потребителски креди
№******** от 17.06.2015 г., договорни разпоредби от 17.06.2015 г.,
Приложение №1 и Приложение №2 и формуляр за кандидатстване за кредит
от 16.06.2015 г. на стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредит, на декларация за лични данни,
неоспорени, от които е видно, че на 17.06.2015 г. “П.Ф.Б.“ ООД като кредитор
и ЕМ. Д. ХР. като клиент са сключили договор за потребителски кредит, по
силата на който кредиторът предоставил на ответницата кредит при следните
условия: общ размер на кредита /главница/- *** лв., такса за оценка на досие-
** лв., общ размер на фиксирана лихва – *** лв., представляваща 31.82%
годишно, като сборът на таксата и фиксираната лихва – *** лв. се равняват на
48% ГПР; допълнителна услуга по избор на клиента, представляваща
домашна доставка на заетата сума в брой по неговото местоживеене и
седмично домашно събиране на вноските по кредита като за услугата „К.у д.“
е уговорена такса-*** лв. Съгласно договора за кредит общият размер на
дължимата от кредитополучателя сума е *** лв., срока на договора в седмици
– 60 (броя седмични плащания), размер на седмичното плащане /с изключение
на последното/ *** лв. и последно плащане - 40.26 лв., с падеж на първото
плащане- 24.06.2015 г., а денят от седмицата, в който се дължат плащанията-
четвъртък.
По делото са приети и заверени копия на: договор за прехвърляне на вземания
/цесия/ от 28.07.2016 г., сключен между „П.Ф.Б.“ ООД и „Ф.и.“ ЕАД;
пълномощно от 19.06.2019 г. /л.26/, съгласно което “П.Ф.Б.“ ООД е
упълномощил “Ф.и.“ ЕАД в качеството на цесионер по договора за
прехвърляне на вземания от 28.07.2016 г. да уведоми от негово име
4
длъжниците за извършената цесия; уведомление за извършеното прехвърляне
на вземанията връчено лично на Е.Х. на 13.07.2017 г. съгласно приложеното
известие за доставка; и удостоверение от „Файненшъл България“ ЕООД ( с
предходно фирмено наименование „П.Ф.Б.“ ООД ), съгласно което с договора
за цесия от 28.07.2016 г. и приложение №1, неразделна част от договора е
прехвърлено вземане в общ размер *** лв., произтичащо от договор за
потребителски кредит с №******** от 17.06.2016 г., сключен между „П.Ф.Б.“
ООД и ЕМ. Д. ХР., с ЕГН-**********.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, с депозирано
заключение, неоспорено от страните, което съдът възприема. Съгласно
заключението размерът на усвоения паричен кредит по Договор за
потребителски кредит №******** е ***.00 лева. Извършени от ЕМ. Д. ХР. са
14 бр. плащания от 25.06.2015 г. до 02.10.2015 г. за погасяване на
задълженията по Договор за потребителски кредит №********, които са в
общ размер 6*** лв. Ответникът е преустановила плащанията по Договор за
потребителски кредит №********, като падежът на първата неплатена вноска
е настъпил на 09.10.2015 г. Размерът на остатъчното задължение на
кредитополучателя по Договор за потребителски кредит №********, е както
следва: главница *** лева; договорна лихва *** лева; лихва /обезщетение/ за
забава *** лева или общо: ***лева. Договорът е с краен срок на изпълнение
10.08.2016 г. Договорната лихва в размер на *** лева е изчислена за периода
09.10.2015 г. до 10.08.2016 г. Лихвата за забава за периода от 11.08.2016 г. до
13.03.2020 г. и респ. от 15.07.2020 г. до 17.03.2021 г. е определена съгласно
изискванията на ПМС №426 от 18.12.2014 год. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения и съобразена с Решение
на Народното събрание от 13.03.2020 г., обнародвано в ДВ бр.8 от 24.03.2020
г. изм. и доп. ДВ, бр.34 от 09.04.2020 г. доп. ДВ, бр.38 от 24.04.2020г.,
относими за периода 13.03.2020 г. - 15.07.2020 г. /периода на извънредно
положение в Република България/.
От така установеното съдът прави следните правни изводи:
Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422
вр. с чл.415 от ГПК е предявен в законоустановения месечен срок и е
допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване
съществуването на вземането му, тъй като в срока по чл.414, ал.2 от ГПК
ответникът- длъжник е възразила срещу издадената по ч.гр.д.№ 912/2021 г. по
описа на РС-К. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК.
Активната си материално-правна легитимация ищецът основава на договор за
прехвърляне на вземания от 28.07.2016 г., сключен между “П.Ф.Б.“ ООД като
цедент и ищеца “Ф.и.“ ЕАД като цесионер.
Съгласно чл.99, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане,
освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. В
случая в процесия договор е предвидена такава възможност за кредитора.
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД задължение на цедента е да
съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне за вземането, което
уведомяване има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение
на неговото задължение. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от
5
правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, законодателят
е въвел изискването именно старият кредитор да съобщи за прехвърляне на
вземането. Съдебната практика е последователна в разбирането, че е
допустимо предишният кредитор да упълномощи новия кредитор за
уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, както и
че уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с
връчване на същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно
чл.99, ал.3, предл.1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Това обстоятелство
следва да бъде съобразено на основание чл.235, ал.3 от ГПК като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска / в т.см.
Решение №78/09.07.2014 г. по т.д.№ 2352/2013 г. на ВКС II т. о., Решение
№3/16.04.2014 г. по т.д.№1711/2013 г. на ВКС, I т.о. и др./. В случая, цедентът
е упълномощил новия кредитор /цесионер/ да уведомява от негово име на
основание чл.99, ал.3 от ЗЗД всички длъжници за сключената цесия, като
писменото уведомление е връчено лично на ответника ЕМ. Д. ХР. на
13.07.2017 г. Следователно ищецът се явява кредитор на ответника по силата
на договор за цесия, сключен между него като цесионер и “П.Ф.Б.“ ООД -
цедент на претендираното вземане /арг. от т.10б на Тълкувателно решение
№4/18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК /.
Процесният договор е за потребителски кредит тъй като е сключен между
небанкова финансова институция и ответника ЕМ. Д. ХР. в качеството на
потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7- 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
В случая съдът намира, че процесния договор за потребителски кредит е
сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК, тъй като няма
изискуемото по закон съдържание – липсва погасителен план, отразяващ
информация относно това с всяка отделна вноска каква част от задължението
за главница, лихви и допълнителни разходи се погасява. В разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е посочено, че договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа „годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин“. В процесния договор за кредит е посочен ГПР, но не
е посочено как е формиран размерът му. Съгласно чл.19 от ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Тези основания не са изложени в
договор №********/17.06.2015 г. - не е конкретизирано кои компоненти
точно са включени в него и как се формира ГПР от 48.00 %. От поредността
на договорните клаузи е видно, че в ГПР не е включена таксата за заплащане
на услугата “К.у д.“ в размер на *** лв., поради което договорът е
недействителен на основание чл.22 вр.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Отделно от това,
6
уговорката “К.у д.“ противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК, тъй като не се явява
допълнителна услуга по чл.10а, ал.1 от ЗПК. По своята същност посочените
действия -домашна доставка на заетата сума и домашно събиране на вноските
по кредита, са предназначени да улеснят взаимоотношенията между
кредитора и потребителя и да помогнат кредитора да управлява по-добре
договора /изплащането и събирането на сумите по него/. На чл.10а, ал.2 от
ЗПК противоречи и таксата “оценка на досие“, тъй като е свързана с
усвояване на кредита. Задължение на кредитодателя е да осъществи преценка
за платежоспособността на лицето, в чиято полза се предоставя за временно и
възмездно ползване определен финансов ресурс, като в противоречие с
добросъвестността е да се възлага в тежест на потребителя такса за оценка на
кредитното му досие. Осъществяването му е в полза на кредитодателя, който
въз основа на оценката взима информирано решение за кредитиране на
длъжника на основание платежоспособността му към момента на постигане
на съгласие на страните. По отношение на уговорката за заплащане на
договорна лихва в размер на 31,82 % като фиксиран годишен процент по
заема съдът счита, че тя противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава
трикратния размер на законната лихва, въведена като критерий за допустим
размер на договорната лихва. Това е основание за нищожност на тази клауза
по чл.26, ал.1, прдл.второ от ЗЗД / в т.см. Решение №378/18.05.2006 г. по гр.д.
№315/2005 г. на ВКС, II г.о., Решение №906/30.12.2004 г. на по гр.д.
№1106/2003 г. на ВКС, II г.о./. Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Поради така изложените съображения за недействителността на
клаузите ответникът дължи на ищеца връщане на главницата /*** лв./, която е
получил по договора. От размера на чистата стойност на кредита -*** лв.,
следва да бъдат приспаднати извършените от ответника плащания в общ
размер *** лв. Следователно в полза на ищеца следва да бъде признато
вземането за главница в размер на *** лв. със законната лихва от 17.03.2021 г.
до окончателното й изплащане, а в частта до претендиратия размер от *** лв.
претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Поради неплащането в срок на главницата по кредита, на основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД ответникът дължи лихва за забава, за периода от крайния срок на
договора- 10.08.2016 г. до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Ищецът
претендира лихва за забава за периода от 15.03.2018 г. до 13.03.2020 г. и от
14.07.2020 г. до 12.03.2021 г. в размер на *** лв. /190.31 в. +*** лв./. Под
„лихви“ в чл.23 от ЗПК се има предвид вземания, основани на съдържаща се
в недействителния договор за кредит клауза с неустоечен характер /неустойка
за забава, надбавка за забава, санкционираща лихва и др. / или за договорна
/възнаградителна/ лихва, а не обезщетение за забава в размер на законната
лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД, което се дължи по силата на закона. Предвид
това, дължимата се лихва за забава върху главницата от *** лв. за
претендирания период, изчислена от съда на основание чл.162 от ГПК с
помощта на публично достъпен калкулатор, възлиза на *** лв., за който
размер искът следва да бъде уважен, а в частта до претендираните *** лв.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно разноските:
7
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. на ВКС,
ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора следва да разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В настоящото производство ищецът е направил разноски за
държавна такса в размер на 25 лв., *** лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП
и 2** лв. разноски за експертиза, а в заповедното производство разноските са
в размер на *** лв. Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца, съразмерно с уважената част от иска
направените по дело разноски в размер на *** лв. и *** лв. разноски по ч.гр.д.
№912/2021 г. по описа на РС- К..
Ответникът претендира разноски в размер на 377 лв. с ДДС адвокатски
възнаграждение. Съдът намира възражението по чл.78, ал.5 от ГПК за
основателно. Предвид цената на иска, приложимите чл.7, ал.2, т.2 и §2а от ДР
на Наредба №1/09.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и обстоятелството, че делото не се отличава с правна и
фактическа сложност, договореното адвокатско възнаграждение следва да
бъде редуцирано до предвидения в наредбата минимален размер с вкл.ДДС-
*** лв. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на
ответника направените по делото разноски в размер на *** лв. съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ЕМ. Д. ХР., с ЕГН- ********** с
настоящ адрес гр.К., ул.“В.“ №9, че съществува вземане на „Ф.и.” ЕАД, с
ЕИК:********, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Х.И.” №**,
ет.6, на основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, за сумите: *** лв. главница и
*** лв. лихва за забава от 15.03.2018 г. до 12.03.2021 г., по договор за
потребителски кредит №********/17.06.2015 г., сключен между “П.Ф.Б.“
ООД и ЕМ. Д. ХР., вземанията по който са цедирани на “Ф.и.” ЕАД и
законната лихва върху главницата от 17.03.2021 г. до изплащане на вземането
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница в частта за над *** лв. до
претендираните *** лв. и за лихва за забава в частта над *** лв. до
претендираните *** лв. като неоснователен; за които вземания е издадена
заповед №260710/19.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№912/2021 г. по описа на РС-К..
ОСЪЖДА ЕМ. Д. ХР. , с ЕГН**********, с настоящ адрес гр.К., ул.“В.“ №9
да заплати на “Ф.и.” ЕАД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на
управление гр.С., ул.”Х.И.” №**, ет.6, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
направените по делото разноски в размер на *** лв. и *** лв. разноски по
ч.гр.д.№912/2021 г. по описа на РС-К...
ОСЪЖДА “Ф.и.” ЕАД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление
гр.С., ул.”Х.И.” №**, ет.6 да заплати на ЕМ. Д. ХР. , с ЕГН**********, с
8
настоящ адрес гр.К., ул.“В.“ №9, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на *** лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- С. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.
№912/2021 г. по описа на РС-К..

Съдия при Районен съд – К.: _______________________
9