№ 38521
гр. София, 25.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110145096 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор.
Към исковата молба са представени документи, които като относими и допустими
следва да бъдат приети и приложени като писмени доказателства по делото.
Искането на ищеца да бъде изискано за прилагане производството по АНД №
20236100200051 по описа за 2023 г. на Софийски военен съд, следва да бъде отхвърлено.
Това е така, тъй като съгласно разпоредбите на ГПК събирането на гласни доказателства и
доказателствени средства се прави непосредствено от съда, който разглежда делото.
Събраните гласни доказателства и изготвените експертизи по друго производство не могат
да бъдат ползвани като доказателства в настоящото производство. В конкретния случай и
съгласно чл.300 ГПК, задължителна за настоящия съд е единствено влязлата в сила
присъда/решение. Доколкото към исковата молба вече е приложен препис от влязлото в сила
решение, повторното му прилагане не е необходимо.
Искането на ищеца съдът да изисква служебно заверени преписи от цялата
медицинска документация от МБАЛ „***“ – гр.***, не следва да бъде уважено. Това е така,
тъй като след като ищецът твърди, че му е бил извършен преглед в посоченото лечебно
заведение, то той би следвало да разполага с документи за извършения преглед и
изследвания. В случай, че поддържа това доказателствено искане, на ищеца може да бъде
издадено съдебно удостоверение, по силата, на което да се снабди с документи за
извършения преглед и назначени изследвания, но след представяне на проект и
доказателства за платена такса.
Доказателственото искане на ищеца за събиране на гласни доказателства относно
претърпените от него неимуществени вреди, е относимо и допустимо, поради което следва
да бъде уважено.
Относимо и допустимо е и доказателственото искане на ищеца за допускане на
съдебно-медицинска експертиза, която да даде отговор на поставените от ищеца въпроси.
1
Поставения от ответника в писмения отговор не следва да бъде допуснат, тъй като вида и
характера на телесното увреждане са част от състава на престъплението, за което ответникът
е признат за виновен. Недопустимо е искането вещото лице да преразглежда заключение на
СМЕ изготвена в друго производство, както и относно преразглеждане на медико-
биологичните признаци, обуславящи определянето на критериите за лека, средна и тежка
телесна повреда.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото представените към исковата молба документи по
опис, обективиран в същата, като писмени доказателства.
ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане за ищеца за прилагане към настоящото дело
на производството по АНД № 20236100200051 по описа за 2023 г. на Софийски военен съд,
както и за служебно изискване на медицинска документация относно преглед на ищеца.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел, при
режим на довеждане от ищеца в първото по делото открито съдебно заседание, за
установяване на претърпените неимуществени вреди.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че в случай, че свидетелят не бъде доведен за разпит,
без да се сочат уважителни причини за това, делото ще се гледа без да се събира това
доказателство.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-медицинска експертиза, която след като се
запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки /при необходимост и
личен преглед на ищеца/, да даде отговор на поставените в исковата молба въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р ***, ортопед-травматолог.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 350,00 лв., платим
първоначално от бюджета на съда /арг. от чл.83, ал.1, т.4 ГПК/.
ДА СЕ ПРЕДАДЕ делото на вещото лице за работа, като му се УКАЖЕ, че трябва
да депозира заключението си в едноседмичен срок преди датата на откритото съдебно
заседание, а при невъзможност да стори това в определения срок, да уведоми съда и посочи
срок, който му е необходим.
НЕ ДОПУСКА обективирания в писмения отговор въпрос към съдебно-
медицинската експертиза.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 12.11.2024 г. от 10:15 часа, за която дата и
час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение, а
на ищеца и препис от писмения отговор на ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството по делото е образувано по искова молба от *** против ***, с която е
предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 500,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от
2
непозволено увреждане – нанесена телесна повреда от страна на ответника, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 04.08.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът твърди, че на 04.08.2019 г. в гр.***, на ул.“***“, в жилищен
комплекс „***“ ответникът без причина му нанесъл удар в областта на ребрата и корема, в
резултат на което му причинил травматични увреждания – счупване на 10-то ребро в дясно.
Поддържа, че във връзка с инцидента срещу ответника било образувано и водено
наказателно производство АНД № 51/2023 г. по описа на СВС, което приключило с влязло в
сила решение, с което подсъдимият – настоящ ответник е признат за виновен за това, че по
хулигански подбуди причинил на пострадалия – настоящ ищец лека телесна повреда,
изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето. Ищецът поддържа, че след
нанасяне на удара изпитал силна болка и загуба на въздух. Незабавно посетил спешния
кабинет към УМБАЛСМ „***“, където не са констатирани увреждания на черния дроб и
вътрешните органи. На следващия ден, в резултат на силна болка в ребрата, ищецът твърди,
че посетил МБАЛ „***“ – гр.***, където след направена ренгенография, била установена
фрактура на 10-то ребро. Ищецът поддържа, че болката в областта на ребрата продължила да
пречи на нормалното му ежедневие в продължение на 3 месеца, през което време бил в
болничен поради временна неработоспособност. Твърди, че през първите седмици след
инцидента изпитвал трудност при придвижване и при ставане от седнало положение, поради
което се наложила до приема обезболяващи медикаменти. Поддържа, че стресът от
случилото се му оказал силно влияние – често ставал нощем, стряскал се, не контактувал със
семейството си, както и да изпитва страх, докато е на работното си място. Твърди още, че и
към датата на подаване на исковата молба в съда, при натоварване и промяна на климата,
изпитва болки в областта на травмата. По изложените в исковата молба обстоятелства и
доводи ищецът обуславя правния си интерес от предявения иск и моли за неговото
уважаване. Претендира и сторените в хода на производството разноски, включително за
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява становище за
допустимост на предявения иск и частична основателност на същия, доколкото са налице
предпоставките на чл.300 ГПК. Оспорват се твърдените от ищеца телесни увреждания с
доводи, че същите не са настъпили във връзка с инцидента, а претендираното обезщетение е
прекомерно. Сочи се, че в мотивите на поставеното в наказателното производство решение,
решаващият съдебен състав е приел, че се касае за мекотъканна травма, без увреждания на
костни структури, което представлява лека телесна повреда, изразяваща се в болка и
страдания, без разстройство на здравето. Ето защо, твърденията на ищеца за фрактура на
ребро и контузия на гръден кош били неверни, а приложените болнични листа отразявали
неверни обстоятелства и са послужили за неправомерно получаване на суми от НОИ.
Претендират се разноски.
Предявен е иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното
3
увреждане, а именно: че ответникът е осъществил противоправното действие, настъпилите
неимуществени вреди и техния размер, както и причинната връзка между поведението на
ответника и вредите.
Вината на ответника се предполага – чл.45, ал.2 ЗЗД, като опровергаването на тази
презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да установи наличието на факти и
обстоятелства изключващи претендираните от ищцата права.
ОБЯВЯВЯ за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че с влязло в сила
решение по АНД № 20236100200051 по описа за 2023 г. на Софийски военен съд,
ответникът е признат за виновен за това, че на 04.08.2019 г. по хулигански подбуди е
причинил лека телесна повреда на ищеца в настоящото производство, изразяваща се в болка
и страдание, без разстройство на здравето – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1,
вр.чл.130, ал.2 НК.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, която ще има последиците на влязло в сила
решение и ще спестят време и разходи.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът МЕДИАЦИЯ.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4