РЕШЕНИЕ
гр. Павликени 29.12.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Павликенският
районен съд, наказателна колегия в публично заседание на тридесети ноември две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Радка Цариградска
при секретаря Боряна
Николова, като разгледа докладваното от съдията АНД №213 по описа за 2020г. на
Павликенския районен съд, за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Жалбоподателят Г.Х.Д., ЕГН ********** ***,
моли съда да отмени Наказателно постановление № 07- 008/***2020г. на Началника на отдел „Рибарство и контрол -
Централен Дунав“ към Главна инспекция „Рибарство и контрол при ИАРА, с което му
е наложено наказание „глоба” в размер на 1000 лева на основание чл. 73, ал. 1
от ЗРА за нарушение на чл.39а, ал.1, както и на основание чл. 90, ал. 1 от
същия закон са отнети в полза на държавата следните вещи – 1бр. хрилна мрежа с
дължина 40м. и Ф на окото – 6.5 мм. Излага подробни доводи за
незаконосъобразност на атакувания акт, а именно в обстоятелствената част на НП
не е ясно нарушението и неговата правна квалафикация, тъй като посочената като
нарушена правна норама – чл.39а, ал.1 от ЗРА предвижда забрана за риболов с
мрежни риболовни уреди, като се касае за стопански риболов, а последният според
жалбоподателя е налице само при наличен улов, какъвто в случая не е налице. В
с.з. чрез защитника си – адв. Н. ГАК поддържа и доразвива жалбата.
Въззиваемата страна, чрез
процесуалният си представител, излага в писмено становище, че НП е издадено при
спазване изискванията на ЗАНН,
нарушението е безспорно установено, а наложената санкция отговаря на тежестта
му. Моли НП да бъде потвърдено.
Съдът като взе предвид становището на
страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.
Безспорно се установява от събраните
по делото гласни доказателства, че на 31.03.2020г. около 07:30 часа, свидетелите
К.К., Г.В. и И.П. – служители на ответник жалба – извършвали проверка за
спазване нормите на ЗРА на яз. „Ал. С.”, в района на местността „М.”. Били разположени
на около 200м. от водата и встрани от залив, в който има рибарски вили и е
обичайно място за спускане с лодки в язовира. В началото на наблюдението за
деня установили, че има лодки на брега, а малко по-късно – около 7:30 часа
видели една от лодките, управлявана от жалбоподателя, да влиза в язовира и да се
насочва към вътрешността му. Лодката била надуваема, за разлика от спрените н
абрега дървени лодки. И тримата свидетели са категорични, че в нея е имало само
един човек и това е бил жалбоподателят. Св.В. и св.К. имали видимост към
лодката през цялото време на престоя й във водата – около 40 минути и видели,
как жалбоподателят първо достига и спиран на място, на което постявил риболовни
мрежи и това му отнело около 10 минути – поставил мрежата, разпъвайки я и
пускайки я във водата с тежести, докато се движел с лодката. Продължил
движението си навътре в язовира и извадил други две мрежи с помощта на
котвичка. Насочил се към брега - залива, накъдето се придвижили и свидетелите.
Когато последните достигнали до мястото видели, че лодката е акостирала, Д. е
излазал на брега, а в близост е автомобилът му. Двете страни се познавали от
предходни проверки.
След като забелязъл служителите на ИАРА
жалбоподателят се насочил към лодката и с включен двигател навлязъл към
вътрешността на язовира и извън обсега на видимост на проверяващите.
Свидетилите успели да видят, че в лодката има чували с рибарски мрежи. След
около час Д. се върнал с лодката на същия бряг, тъй като там бил и автомобила
му, но проверяващите също го изчаквали. Извършили проверка на лодката, но
мрежите вече липсвали. Влезли заедно с Д. в язовира до мястото, където го
видели да поставя мрежа, извадили тази мрежа, но той отрекъл да я е поставял.
Заявилу че при пускане на въдица я закачил и установил, че на това място има
мрежа, но не била негова.
Горните обстоятелства дали основание на
свидетелите да приемат, че жалбоподателят В. е осъществил стопански риболов
чрез 6 бр. хрилни мрежи с обща дължина около 300 м., поставени в работно
положение, във водоем различен от Черно море и река Дунав, без разрешително за
стопански риболов. Въз основа на усктановените факти бил съставен констативен
протокол № ***/***2020г., според който наблюдението и проведено в периода
04:00ч.-07:30ч. и са описани установените и по делото обстоятелства.
За констатираното нарушение, на място
бил съставен акт за установяване на административно нарушение № В 0016133 от 31.03.016
година - за това, че на 31.03.2020 г. в 07:30 часа, на язовир „Ал.С.” в
местността „М.” - общ. С., извършва риболов по смисъла на „Параграф 1”; т. 28
от Д.Р. на Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), като с гумена лодка във
водата борави с хрилни мрежи поставени в работно положение и под негов контрол
ги изважда от водата.”
Актосъставителят
е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.39а, ал.1 от
Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/.
Актът е бил предявен на нарушителя, подписан
е от него и са отразени собственоръчните му възражения, а именно: мрежата не е
негова, закачил я е с въдица, а после съдействал за ваденето й. Получил и
препис от акта.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са
постъпвали възражения.
Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
атакуваното наказателно постановление на Началника на отдел “Рибарство и
контрол – Централен Дунав”, със седалище гр. Р. към Главна дирекция “Рибарство
и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр.С., с което
на основание чл. 73, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ на Г.Д.
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лева за
нарушение на чл. 39а,, ал. 1 от ЗРА, като на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са
отнети в полза на държавата следните вещи - хрилна мрежа: един брой – Ф 65, L- 40
м.
Така установената фактическа
обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителят и свидетелите,
които са такива при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както
и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени
доказателства.
Показанията на свидетелите следва да
се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават
от останалите събрани доказателства. Липсват по делото данни свидетелите да са
в каквито и да било взаимоотношения с Д. и поради това да дават показания, с
които да го уличат в извършване на процесното нарушение.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема, от правна страна следното:
Процесното наказателно постановление е
издадено от компетентния за целта орган – упълномощен от министъра на
Министерство на земеделието и храните, съгласно чл. 91, ал. 1 и ал. 4 от Закона
за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ - Началника на отдел “Рибарство и контрол
– Централен Дунав” със седалище в гр. Р. към Главна дирекция „Рибарство и
контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, видно от
приложеното по делото заверено копие от Заповед № РД 09-25/21.01.2014г. на
министъра на Министерство на земеделието и храните. Въпросната Заповед,
тълкувана ведно с Устройствения правилник на ИАРА, обосновава извода за
компетентност на актосъставителя и проверяващите свидетели.
При съставяне на акта за установяване
на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са
описани достатъчно пълно и ясно както в акта за установяване на административно
нарушение, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че
правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.
Съдът счита за безспорно установено,
че жалбоподателят е извършил визираното в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление нарушение.
Възражението, че не е поставил той мрежата, а я е закачил с въдица се
опровергава от показанията на свидетелите, които са го наблюдавали
продължително как поставя в продължение на поне 10-15 мин. тази мрежа, както и
от последващото му поведение – събиране на други мрежи, избягване то
контробните органи, изхвърляне на мрежите, поради уличиващия им характер.
Разпоредбата на чл. 17 от ЗРА урежда
режима на стопанския риболов. Риболов по смисъла на легалното определение за
тази дейност, дадено с разпоредбата на § 1, т. 26 от Допълнителните разпоредби
на Закона за рибарството и аквакултурите, е поставянето на разрешени уреди и
средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова
от водата, неговото пренасяне и превозване. Легално определение за стопански
риболов се съдържа в §1, т.28 от Допълнителните разпоредби на Закона за
рибарството и аквакултурите, според която това е „дейност, при която се
извършва улов на риба и други водни организми в определените за това обекти с
разрешени уреди и средства с цел стопанска дейност и реализиране на доход,
независимо от това, дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно.
За стопански риболов по смисъла на този закон се смята и риболов, извършван с
уреди, различни от тези по чл. 24, ал. 1, и/или при който уловената риба или
други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл. 24, ал. 3
количествао. Конкретно забраните са дефинирани в чл. 39а ЗРА. Съгласно ал.1 се
забранява риболовът с мрежени риболовни уреди в обектите по чл. 3, ал. 1, с
изключение на риболова, извършван във водите на Черно море и река Дунав, при
условията на чл. 17; от лица,
регистрирани по реда на чл. 25 – във водните обекти, за които е извършена
регистрацията;
От анализа на легалните дефиниции
следва, че количеството уловена риба не е кумулативен признак от обективна
страна на деянието, като за съставомерността е достатъчно извършване на риболова
с уреди, различни от тези по чл. 24, ал. 1 от ЗРА, както е в случая. В
процесния случай е констатирано и се потвърждава от гласните доказателства, че
жалбоподателят на посочената дата и място е извършвал риболов посредством
хрилни мрежи. Риболовният уред е бил в работно положение /спуснат във водата/,
а с оглед техническите си характеристики той служи за улов на риба и други
водни организми в големи количества. Предвид уреда, с който в случая е
извършван риболовът, следва да се приеме, че извършвания риболов е „стопански“
по смисъла на §1, т. 28 от
Допълнителните разпоредби на Закона за рибарството и аквакултурите.
Настоящият съдебен състав намира, че
административното обвинение се потвърждава от събраните доказателства, които са
категорични, обективни и убедителни. Нарушението е констатирано непосредствено
от контролните органи на ИАРА въз основа на личните им наблюдения и актът за
установяване на административно нарушение е съставен веднага при
констатирането. Установените с акта за установяване на административно
нарушение обстоятелства са потвърдени от актосъставителя и свидетели очевидци,
разпитани като свидетели по делото. Показанията на посочените свидетели
безпротиворечиво установяват, че на процесната дата и място на язовир „Ал.С.“,
жалбоподателят е наблюдаван и впоследствие заловен да извършва стопански
риболов, посредством хрилни мрежи, потопени във водата, в работно положение, с
обща дължина около 60 м в обект, различен от р. Дунав и Черно море. Свидетелите
еднозначно сочат, че хрилните мрежи са пуснати от жалбоподателя.
Установените и доказани по делото
факти обосновават съставомерно от обективна и субективна страна деяние, което
правилно е квалифицирано от административно-наказващия орган като
административно нарушение по чл.39а, ал.1 от ЗРА във вр. с чл.17 и чл.25 от ЗРА.
За пороченото нарушение санкционна норма на чл. 73, ал. 1 от Закона
за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, предвижда „Който лови риба и други водни
организми със забранени риболовни уреди, средства, принадлежности и
приспособления в нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 4, 5 и 7, чл. 36, 37 и чл. 39а,
ал. 1, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв“. Административно-наказващият
орган правилно е наложил административно наказание, определено в законово
установения минимален размер, а именно „глоба“ в размер на 1 000 лева, както и на основание чл. 90, ал. 1 от
цитирания закон административно-наказващия орган е постановил отнемане в полза
на държавата на вещите, послужили за извършване на нарушението.
При извършване на преценка дали са
налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като отграничи „маловажните“ случаи на административни
нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Когато деянието
представлява „маловажен“ случай на административно нарушение, той следва да
приложи чл. 28 от ЗАНН. Легалното определение на „маловажен случай“ по чл. 93,
т. 9 от НК предвижда, че маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Настоящият състав намира, че „маловажен случай“ ще е налице
само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по - ниска
степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. В
конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема че административното нарушение, за което е санкциониран
жалбоподателя, не следва да се квалифицира като „маловажен случай“ и правилно
административно-наказващият орган не я е приложил, като е изложил и подробнин
мотшвш в тази насока, а именно противоречие на поведението на жалбоподателя с
основния принцип на ЗРА за отговорен риболов.
По изложените съображения и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 07- 008/***2020г. на
Началника на отдел „Рибарство и контрол - Централен Дунав“ към Главна инспекция
„Рибарство и контрол при ИАРА, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВТАдмС в 14-дневен срок от
съобщаването
му на страните.
Районен
съдия:
Вярно
с оригинала!
БН