О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Сливен, 12.04.2017г.
Сливенският
окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на дванадесети април
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К.Ж.
ЧЛЕНОВЕ: М. Й.
Г.Н.
като
разгледа докладваното от съдия Мая
Йорданова ВЧНД № 206/2017г. по описа на Сливенския окръжен съд, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно и е по реда на чл.243 ал.6 и
сл.от НПК.
Образувано е по жалба от В.М.С., чрез
процесуалния му представител адв.Е.Н. от САК, против разпореждане от
07.03.2017г. по ЧНД № 291/2017г. по описа на РС Сливен, с което е потвърдено
постановление от 09.02.2017г. за частично прекратяване на наказателното
производство по ДП № 47/2015г. по описа на ОСО при ОП Сливен, вх.№ 1232/2015г.,
пор.№ 823/2015г. по описа на РП Сливен, образувано срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.217 ал.4, вр.ал.2, вр.чл.26 ал.1 от НК.
В жалбата се сочи, че определението на
РС гр.Сливен следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено
постановлението на РП гр.Сливен за продължаване на досъдебното производство
срещу В.М.С. за извършено престъпление по чл.217 ал.2 от НК. Твърди се, че е
налице превратно и разширително тълкуване на чл.218в т.1 от НК. Сочи се, че
изводът на съда, че в конкретния случай е засегнато имущество на Държавно
горско стопанство/ДГС/ и имуществото на същото не е частно, е неправилен.
Твърди се, че от фактическа страна няма засягане на интереси на ДГС. В случая
става въпрос за търговско дружество „Стилстрой Комерс“ ЕООД, с пълномощник В.М.С.,
като ДГС не е ощетено лице в конкретния казус и неговите интереси не са
засегнати. Посочва се, че претенции има частното търговско дружество „Стилстрой
Комерс“ ЕООД, което е юридическо лице с частно имущество и съгласно чл.218в т.1
от НК, такива престъпления се преследват по реда на частното обвинение. Посочва
се, че даже от постановлението на районна прокуратура е видно, че не е налице
засягане на имущество и поради това е прекратено обвинението по ал.4 на чл.217
от НК, още по-малко да бъде водено досъдебно производство по текст, който се
преследва по тъжба. По аргумент на противното се сочи, че само ако е засегнато
държавно имущество, престъплението по чл.217 ал.2 от НК е от общ характер. В
жалбата се твърди, че когато се касае за засягане на имущество на физически
лица, което може да е само частно, за тях е предвидено защита на интересите по
реда на частното обвинение. Посочва се, че когато юридическото лице е с частно
имущество, отново не следва да е налице престъпление от общ характер, като това
е предвидено единствено и само за юридически лица с държавно имущество. В
жалбата се сочи, че ДГС няма отношение към настоящия казус, не е нито
пълномощник, нито упълномощител, като претенции има „Стилстрой Комерс“ ЕООД,
дружество с частно имущество.
След запознаване с материалите по досъдебното производство,
СлОС намира, че жалбата, депозирана от В.М.С., чрез процесуалния му
представител адв.Е.Н. от САК, срещу определение на РС гр.Сливен, с което е
потвърдено постановлението на РП – Сливен за частично прекратяване на
наказателното производство, следва да бъде оставена без разглеждане, като
недопустима, по следните съображения:
С
постановление от 16.09.2016г., предявено на 17.10.2016г., В.М.С. е привлечен в
качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.217 ал.4, вр.ал.2, вр.чл.26
ал.1 от НК.
С
постановление на 09.02.2017г. РП гр.Сливен е прекратила частично наказателното
производство по ДП № 47/2015г. по описа на ОСО при ОП Сливен, вх.№ 1232/2015г.,
пор.№ 823/2015г. по описа на РП Сливен, водено срещу В.М.С., в частта му
относно обвинението по чл.217 ал.4, вр.ал.2, вр.чл.26 ал.1 от НК. Прокурорът е
приел, че няма възможност да се установи точният размер на невъзстановимата
щета, поради което не може да се докаже по безспорен начин наличието на
съответния елемент от фактическия състав на престъплението, за което е
привлечен като обвиняем В.С., в какъвто смисъл е постоянната съдебна практика. Този
извод на прокурора е верен и съобразен със практиката на ВКС, но въззивната
инстанция намира, че с атакуваното
постановление от 09.02.2017г. за частично прекратяване на досъдебното
производство, не се прекратява
наказателното производство за деянието, осъществено от В.М.С.. При подобно
изменение на обвинението, по аргумент на разпоредбата на чл.243 ал.8 от НПК, прокурорът
не следва изобщо да съставя постановление за частично прекратяване на
наказателното производство.
Настоящата
инстанция е длъжна да отбележи, че съдът като независим и безпристрастен
арбитър между страните няма процесуална възможност да указва на прокурора да
предяви обвинение срещу определено лице за конкретно извършено от него
престъпление или да прекрати наказателното производство за определено
престъпление. Съдебните органи чрез съдебния контрол не могат да дерогират и
заместят конституционните правомощия на прокурора да решава дали да привлече
дадено лице към наказателна отговорност,
кого и за какво престъпление.
Съдебният
контрол на досъдебното производство е въведен единствено за случаите, при които
изцяло се пристъпва към прекратяване на производство, какъвто настоящия не е.
Въпросът дали да повдигне обвинение срещу конкретно лице и за какво
престъпление е от изключителна компетентност на прокурора, съгласно разпоредбата
на чл.127 от Конституцията на Република България и чл.46 ал.1 от НПК.
В
конкретния случай не се прекратява цялото наказателно производство, а е налице
прекратяване в частта, водена срещу В.С. за престъпление по чл.217 ал.4,
вр.ал.2, вр.чл.26 ал.1 от НК. В тази фаза на процеса, след преценка на
събраните по делото доказателства, само прокуратурата е оправомощена да прецени
какво обвинение да повдигне и срещу кого. В случая не се поражда насрещно право
за страните в процеса да атакуват този
прокурорски акт, нито правомощие на съда да упражнява съдебен контрол за
неговата законосъобразност и обоснованост. Това е така, защото съдебния контрол
над досъдебното производство е инцидентен и като такъв изрично е регламентиран в процесуалния закон.
В разпоредба на чл.243 ал.3 и сл. от НПК, се визира допустимост на проверка на законосъобразността
и обосноваността само на прокурорските
постановления, с които се слага край на наказателното преследване изцяло,
спрямо определено лице или по отношение на определено престъпление, но не и по
отношение решението на прокурора да продължи наказателното производство, но с
друга правна квалификация на деянието за същото лице и същото деяние.
За
прецизност настоящата инстанция е длъжна да отбележи, че СлРС е следвало да се
произнесе с определение, имайки предвид хипотезата на чл.243 ал.5 от НПК, а не
със съдебен акт – разпореждане.
В конкретния случай настоящата инстанция намира, че не е
налице прекратяване на наказателното производство срещу В.М.С. за същото
деяние, за което е привлечен като обвиняем, тъй като делото продължава /видно
от постановлението на РП гр.Сливен/ срещу В.С. за престъпление по чл.217 ал.2
от НК. Предвид това липсва и акт, който да подлежи на съдебен контрол. Това
обстоятелство не е съобразено от първата инстанция, която се е произнесла по
неподлежащ на съдебен контрол акт, поради което определението й следва да бъде
отменено, като следва да бъде отменено и постановлението на РП гр.Сливен, а
депозираната жалба от адв.Е.Н. следва да бъде оставена без разглеждане, като
недопустима.
Предвид
изложените съображения и на основание чл.243 ал.7 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 07.03.2017г.,
постановено по ЧНД № 291/2017г. по описа на Районен съд гр.Сливен.
ОТМЕНЯ постановление на РП гр.Сливен
от 09.02.2017г., с което частично е прекратено наказателното производство по ДП
№ 47/2015г. по описа на ОСО при ОП гр.Сливен, вх.№ 1232/2015г., пор.№
823/2015г. по описа на РП гр.Сливен.
ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на
адв.Е.Н. от САК, като недопустима.
ВРЪЩА делото на РП гр.Сливен за продължаване
на воденото наказателно производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: