№ 725
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110102225 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу Е. П. Б., с която
са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на част
от вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
60847/2021г. по описа на СРС, 40 състав, а именно: 3971,96лв., представляваща
непогасени вноски за главница за периода 17.11.2016г.-17.06.2019г., 75,49лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода 17.11.2018г.-17.06.2019г. и
980,66лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 3971,96лв. за периода
17.06.2019г.-12.10.2021г.
Ищецът твърди, че на 17.06.2009г. между ответника и /фирма/ е сключен
договор за потребителски кредит, по силата на който банката е предоставила на
ответника кредит в размер на 9060лв. Съгласно чл. 6 и чл. 7 от договора, срокът на
действието му бил 120 месеца – от 17.07.2009г. до 17.06.2019г., като
кредитополучателят се задължил да го погаси на 12 месечни вноски в размер от
129,98лв., 107 месечни вноски в размер от 155,26лв. и изравнителна вноска от
154,43лв. съгласно погасителния план. Било уговорено, че кредитополучателят дължи
през първата година от договора фиксиран годишен лихвен процент от 12%, а за
останалия период годишен лихвен процент, представляващ сбор от БЛП плюс надбавка
от 4,250 пункта, като към момента на сключване на договора същият бил 12,750
пункта. При забава, ответникът дължал законната лихва.
На 27.03.2020г. бил сключен договор за цесия между кредитодателя и /фирма/, а
на 11.12.2020г. договор за цесия между /фирма/ и ищеца, като в крайна сметка
вземанията били прехвърлени на ищцовото дружество. Твърди, че на 17.06.2019г.
настъпил крайният срок на договора и всички вземания станали изискуеми.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат
уважени предявените искове.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
1
който оспорва предявените искове. Твърди, че претендирания от ищеца размер на
главницата не съответства на погасителните вноски за сочения период съобразно
погасителния план. Прави възражение за неравноправност и нищожност на клаузите на
чл. 3, ал. 5, чл. 5, ал. 2 и чл. 12 от договора, които не били индивидуално уговорени.
Оспорва и иска за лихва за забава.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени
доказателства, че на 17.06.2009г. между /фирма/, в качеството на кредитодател, и
ответникът, в качеството на кредитополучател, е сключен договор за кредит под №
*************. Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора, банката предоставя на
кредитополучателя потребителски кредит в размер на 9060лв. за текущи нужди.
Между страните не се спори, че сумата е усвоена, а това е видно и от събраните
доказателства /писмени и експертно заключение/.
В чл. 3 от договора е предвидено, че за усвоения кредит през първата година
кредитополучателят дължи фиксирана годишна лихва в размер на 12,00%, а за всяка
следваща година до крайния срок на кредита същият дължи годишна лихва в размер на
сбора на базовия лихвен процент на банката /БЛП/ за потребителски кредити за
съответния период плюс надбавка от 4,250 пункта, като към момента на сключване на
договора БЛП на банката е в размер на 12,750 пункта. В чл. 7 е уговорено, че
кредитополучателят погасява кредита на равни /анюитетни/ месечни вноски, посочени
като брой и размер в погасителния план към договора. Крайният срок за погасяване на
кредита е до 17.06.2019г.
От изслушаната и приета по делото ССчЕ се установява, че ответникът е
извършил погасявания по договора за кредит в периода 17.06.2009г.-18.05.2016г. в общ
размер на 12 788,92лв., с които са погасени главница в размер от 4579,85лв. с падежи
17.07.2009г.-17.05.2016г., възнаградителна лихва в размер от 7995,12лв. с падежи
17.07.2009г.-17.04.2016г., лихва за просрочие в размер от 99,98лв. и такси за поддръжка
на разплащателна сметка в размер от 113,97лв. Според вещото лице размерът на
непогасените суми по договора възлиза на 4480,15лв. – главница, 1478,47лв. –
договорна лихва с падежи 17.04.2016г.-17.06.2019г., 90лв. – такси за поддръжка на
разплащателна сметка и 154,56лв. – наказателна лихва за периода 17.04.2016г.-
24.08.2017г.
Ответникът своевременно е направил възражение за нищожност на клаузите на
чл. 3, ал. 5, чл. 5, ал. 2 и чл. 12 от договора поради тяхната неравноправност, което
следва да бъде разгледано.
Несъмнено ответникът по делото има качеството на потребител и се ползва от
потребителската защита, предвидена в ЗЗП. Съгласно чл. 3, ал. 5 от договора, БЛП се
определя от съвета на директорите на банката или от комитет към съвета на
директорите и подлежи на ежемесечно преразглеждане. Промяна в БЛП се приема при
съществени промени в пазарните условия (свързани с колебанията/измененията на
борсовия курс/индекс и/или размера на лихвения процент на финансовия пазар и др.).
Промяната в БЛП и датата на одобрение на промяната от компетентния орган на
банката се публикуват на интернет страницата на банката и обявление за промяната се
поставя на видно място в банковите сало с указание за датата на промяната на БЛП.
2
В чл. 7, ал. 2 от договора е предвидено, че ако по време на действието на
договора банката промени БЛП, размерът на погасителните вноски, определени в
погасителния план при сключването на договора, се променя едностранно от банката,
промените се отразяват при изчислението на дължимата лихва по кредита, счита от
падежа на първата вноска след датата на промяна на БЛП, за което
кредитополучателят, с подписването на настоящия договор дава своето неотменяемо и
безусловно съгласие.
От изложеното се налага извода, че след първата година кредитополучателят дължи
плаваща /променлива/ възнаградителна лихва, чийто размер е равен на БЛП, определен
от банката, плюс фиксирана надбавка от 4,250 пункта. Съдът намира, че клаузата на чл.
3, ал. 5 от договора, която въвежда правото на кредитора едностранно да променя
размера на БЛП на банката, а оттам и размера на възнаградителната лихва,
представляваща цената на кредита, което я прави съществен елемент от договора, има
неравноправен характер. В договора не са посочени алгоритъм и правила, по които
БЛП ще бъде променян, съответно няма и правило за обвързаност на изменението на
лихвения процент по кредита с изменението на стойностите на факторите, които
принципно биха били основание за промяната – в този смисъл Решение № 205
от 07.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 154/2016 г., I т. о., ТК. Ответникът не доказва, че на
ищеца са били оповестени и предоставени „правила“, по които ще се определи или е
определен конкретният размер на изменението. Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП обявява,
че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като законодателят установява различни хипотези, без изброяването да е
изчерпателно. Според т. 10 /в редакцията към релевантния момент/ от цитираната
норма неравноправна е тази клауза в потребителски договор, която позволява на
търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа
на непредвидено в него основание, а според т. 12 – неравноправна е тази клауза,
която предвижда цената да се определя при получаването на стоката или
предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава
цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена
при сключването на договора.
С оглед въведеното в чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ изискване, конкретната формула за
определяне на възнаградителната лихва – методиката за изчисляване на лихвата,
съответно базовия лихвен процент, е съществен елемент от съдържанието на банковата
сделка и като такъв изключва възможността да бъде едностранно променян от
кредитора след сключването на договора, независимо дали лихвеният процент е
фиксиран или променлив. Когато на потребителя не е предоставена предварително
достатъчна конкретна информация как банката може едностранно да променя цената
на доставената финансова услуга, както и когато методологията на банката, включена
във вътрешните правила, не е част от кредитния договор, кредиторът не може да се
счита за добросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза по
чл. 143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП – Решение № 95 от
13.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 240/2015 г., ІІ т. о., ТК. Когато кредиторът се позовава
на обективни фактори, които са извън волята и контрола му /колебания на борсов курс,
индекс, размер на лихвения процент на финансовия пазар/, тяхното влияние по
отношение необходимостта от промяна на цената /лихвата/ не може да е постановено
под негов контрол, защото отнема характеристиката им на независещи от волята му.
Именно външните причини, които могат да обусловят изменението на цената /лихвата/,
а не субективната власт на търговеца или доставчика на финансови услуги, са
3
основанието законодателят да допусне запазването на сделката и на обвързаността на
страните от нея, независимо че ощетената при увеличение на цената страна винаги е
по-слабата - потребителят, чиито права са предмет на закрила. Изключението по чл.
144, ал. 3, т. 1 ЗЗП е въведено следователно при презюмирана от закона
добросъвестност на търговеца, т.е. недобросъвестното му поведение прави
неприложимо специалното отклонение от генералната дефиниция за
неравнопоставеност. Наличието на добросъвестност е предпоставка за приложното
поле на изключващата неравнопоставеността норма на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП, който
извод следва както от целта на закона, така и от систематичното тълкуване на
разпоредбата във връзка с чл. 144, ал. 4 ЗЗП – при клауза в потребителски договор за
индексиране на цени, почтеността на добрия търговец предпоставя „методът на
промяна в цената да е описан подробно и ясно в договора“. Посочването като част от
съдържанието на договора на ясни и разбираеми критерии, при които цената на заетите
парични средства може да бъде променяна е законово задължение на банката,
произтичащо от текста на чл. 147, ал. 1 ЗЗП. То е гаранция за възможността
кредитополучателят да предвиди както точните промени, които търговецът би могъл да
внесе в първоначално уговорения размер на лихвата, така и да има предварителна
осведоменост каква би била дължимата от него месечна вноска. Правото на
информация за цената на услугата е основно право на потребителя /чл. 1 от ЗЗП/, респ.
задължение на добросъвестния търговец е да даде на потребителя информацията,
позволяваща му да направи своя избор. Ако предпоставката – добросъвестност на
търговеца /предлагащ на потребител договор с клауза за изменение на цената, респ.
лихвата/, обективирана в ясно, недвусмислено и подробно описан в договора метод за
промяна на цената, не е налице /както е в частност/, същият не може да се ползва от
изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП - Решение № 205 от 7.11.2016 г. на ВКС по т.
д. № 154/2016 г., I т. о., ТК.
Обезпечаването на възможността банката едностранно да измени размера на
БЛП, а оттам и възнаградителната лихва – цената на кредита, която е съществен
елемент от договора за кредит, при неустановени в договора за кредит конкретни
обективни показатели, при положение, че потребителят на тази банкова услуга няма
възможност да се откаже безусловно от договора, поставя ищеца в неравноправно
положение по смисъла на чл. 143, т. 10 и 12 ЗЗП, поради което следва да се приеме, че
посочената клауза от процесния договор е неравноправна и като такива и нищожна –
чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Нищожността на тази клауза обаче не отрича обстоятелството, че
договорът за кредит е уговорен като възмезден и кредитополучателят дължи
възнаградителна лихва. Нищожността на тази клауза не освобождава
кредитополучателя от задължението за заплащане на лихва по кредита в първоначално
уговорения при сключване на договора размер, който е напълно ясен и разбираем и с
който кредитополучателят се е съгласил /в този смисъл Решение № 92/09.09.2019г. по
т. д. № 2481/2017г., II ТО на ВКС и др./. Ето защо, ответникът дължи възнаградителна
лихва по договора за кредит, която за първата година е в размер на 12,00%, а за всяка
следваща до крайния срок в размер на БЛП от 12,750 пункта плюс фиксирана надбавка
от 4,250 пункта. Или иначе казано, същият дължи заплащане на сумите според
първоначално изготвения погасителен план при сключването на договора /л. 7-8/.
Съобразно този план, дължимата главница за периода 17.11.2016г.-17.06.2019г. възлиза
на 3971,96лв., колкото е и претендираната от ищеца в настоящото производство.
Възнаградителната лихва за периода 17.11.2018г.-17.06.2019г. възлиза на 75,49лв.,
колкото е и претенцията на ищеца. От това следва, че претенциите на ищеца са
съобразени с първоначалния погасителен план по договора, а не с последващи
изменения.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не твърди и доказва да е погасил
4
чрез плащане или по друг начин горепосочените суми за главница и възнаградителна
лихва. Ето защо, същият отговаря за тях, а от момента на настъпване на падежа за
плащане на главницата дължи и мораторна лихва в размер на законната лихва по чл.
86, ал. 1 ЗЗД. Нейният размер за периода 17.06.2019г.-12.10.2021г. /при съобразяване
падежа на всяка вноска и без включване на периода 13.03.2020г.-13.05.2020г./ върху
главницата в общ размер от 3971,96лв. възлиза на 868,23лв.
Възраженията на ответника, свързани с нищожността на чл. 5, ал. 2 и чл. 12 от
договора, нямат значение за изхода по настоящия спор, поради което не следва да
бъдат обсъждани. Причината е, че чл. 5, ал. 2 урежда възможността за едностранно
изменение на таксите и комисионите на банката, каквито вземания обаче няма
предявени в настоящото производство. Освен това, както се посочи по-горе, дори тази
клауза да бъде призната за неравнорна и нищожна, това не освобождава
кредитополучателя от задължението да заплаща такси и комисиони в първоначално
уговорения размер с договора. Видно от чл. 5, ал. 1, т. 3 от договора, същият дължи
ежемесечна такса за поддържа на разплащателна сметка в размер от 2,50лв. От
съдържанието на експертното заключение се установява, че няма нито един месец, в
който на длъжника да му е начислена и същият да е платил такса в по-висок размер.
Клаузата на чл. 12 пък е обща и няма самостоятелно значение.
По делото не е спорно и е отделено за безспорно с доклада по чл. 146 ГПК, че
между кредитодателя и /фирма/ и между последното дружество и ищеца са сключени
договори за цесия, с които процесните вземания са прехвърлени на ищцовото
дружество и ответникът е уведомен за това. Ето защо, към настоящия момент ищецът
се явява носител на вземанията.
По изложените съображения, съдът намира, че предявените искове за главница и
възнаградителна лихва се явяват изцяло основателни, а искът за мораторна лихва
следва да бъде уважен до размер на сумата от 868,23лв. и отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер от 980,66лв.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е доказал разноски в общ размер от
332,52лв., от които съразмерно на предявената част от исковете и техния уважен
размер следва да му се присъдят 214,34лв.
В заповедното производство ответникът не е доказал направата на разноски.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в общ размер от 789,44лв.,
от които съразмерно на уважената част от исковете следва да му се присъдят 771,79лв.
В исковото производство ответникът е доказал разноски в размер на 580лв. за
платено адв. възнаграждение, като възражението на ищеца за прекомерност е
неоснователно, тъй като този размер дори е под минимума по Наредба № 1/2004г.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете, следва да му се присъдят 12,97лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД от
/фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление /населено място/,
5
срещу Е. П. Б., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, че ответникът дължи на
ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 60847/2021г. по описа на СРС, I ГО, 40-ти състав, а именно: 3971,96лв.,
представляваща непогасени вноски за главница за периода 17.11.2016г.-17.06.2019г. по
договор за потребителски кредит № *************/17.06.2009г., сключен с /фирма/,
ведно със законната лихва от 25.10.2021г. до окончателното плащане, 75,49лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода 17.11.2018г.-17.06.2019г. и
868,23лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 3971,96лв. за периода
17.06.2019г.-12.10.2021г., които вземания са прехвърлени на ищеца с договор за цесия,
като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за разликата над уважения размер от
868,23лв. до пълния предявен размер от 980,66лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 Е. П. Б., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес
на управление /населено място/, сумата от 214,34лв. – разноски в заповедното
производство и сумата от 771,79лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 /фирма/, ЕИК: *************, със
седалище и адрес на управление /населено място/, да заплати на Е. П. Б., ЕГН:
**********, с адрес: /населено място/, сумата от 12,97лв. – разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6