РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. Пловдив, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Бранимир В. Василев
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20215300502668 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 265056/21.07.2021г. постановено по гр. д. №14615/20г.
-ви
по описа на Пловдивския районен съд, І гр. с., с което се отхвърля предявеният от
Д. АТ. Б., ЕГН ********** против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
***** иск по член 439 ГПК за установяване недължимост на сумата от 8000 лева по
изп. дело № 20138250400184, по описа на ЧСИ С. Г. с район на действие ОС Пловдив,
което изп. дело е образувано въз основа на издаден в полза на „Банка Пиреос
България“ АД, ЕИК ***** за сумите: 6623,14 евро, представляваща главница по
договор за потребителски кредит № 13936/ЦЛ/2008 от 08.09.2008г., в резултат от
настъпила предсрочна изискуемост на дълга, поради забава в плащането с повече от
90 дни, ведно със зак. лихва считано от 15.11.2012г. до окончателното й плащане, както
и сумата от 1162,49 евро, изискуема възнаградителна лихва за периода 10.07.2009г. –
12.11.2012г. и разноски от 304,55 лева и адв. възнаграждение от 50 лева, поради
плащане, като неоснователен и недоказан.
Жалбоподателят Д. А. Б., чрез адв. М.С. моли съда да отмени решението и
постанови друго, с което уважи предявения иск.
Въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***** моли
съда да потвърди решенето на райония съд. Претендира разноски.
-ти
Пловдивският окръжен съд, Х граждански състав, като прецени
1
доказателствата по делото, намира следното:
Ищецът, тук жалбоподател, твърди, че не дължи плащане на претендираната от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сума в размер на 8 000лв., за събирането на
които е образувано изп. д. № 184/13г. по описа на ЧСИ С. Г.. В исковата молба и в
допълнение към нея от 05.11.2020г. ищцата сочи, че вероятно е изплатила цялото си
задължение към взискателя, поради което следва да се приеме, че недължимостта на
вземанията на въззиваемата страна се претендирана осование плащане на дължимите
суми.
Д. А. Б. прави и още две възраженя: В първото заседание по делото е посочила,
че настощят взискател е приемател (нов кредитор), на който вземането му е
прехвърлено от «Банка Пиреос България» АД, но цесията е извършена нередовно и в
исковата молба заведена по реда на чл. 415 от ГПК заявителят е посочил по – малък
размер на процесното вземане, което жалбоподателката счита за признание от старна
на взискателя, че размера на дълга е по – малък.
В приложения препис от изпълнителното дело (л. 185 – 196) се представени
договор за прехвърляне на вземания от 14.01.2016г. и уведомление да Д.Б. за
извършеното прехварляне на вземанено, което има към «Банка Пиреос България» АД
на «Агетция за събиране на вземания» АД, с което е изпълнено изискването на чл. 99,
ал.4 от ЗЗД.
Относно твърдението, че в исковата молба, по която е образувано гр. д. №
5574/15г. на ПдРС, ХІХ гр. с. се претендират по – малки размери от тези по
изпълнителния лист и така кредиторът признавал намаляването на вземането си съдът
намира, че същото е неоснователно. Това е така, защото тази искова молба е подадена
през 2015г. и отразява състоянието на дълга към тази момент. Настоящата искова
молба обаче е подадена през месец ноември 2020г. и дотогава дългът по
изпълнителното дело е променен. Ето защо при преценка на неговия размер следва да
се има предвид настоящия му размер, който е отразен в първоначалното заключение на
съдебно счетоводната експериза с вещо лице Б. В., прието в съдебно заедание на
17.02.2021г., а не заключението, изготвено на 18.06.21г. и прието в съдебно заседание
на 28.06.21г., понеже това заключение е изговетно на база размерите на дълга,
посочени в исковата молба по гр. д. № 5574/15г. на ПдРС, ХІХ, производството по
което е било прекратено и следователно не е формирана сила на пресъдено нещо.
Според първоначалното заключение резултатната стойност на задължението на
длъжинвка след приспадане на всички плащания е в размер на 16 557.23лв., а след
приспадане на всички плащания и разноски в изпълнителното производство
разултатната стонйсот възлиза на 14 622.81лв.
Следователно, дължимия остътък по изпълнитето дело е по- голям от 8 000лв. и
затова искът за установяне, че Д. Б. не дължи посочената сума по изпълнителното дело
2
№ 184/13г. на ЧСИ С. Г. е неосонвателен и следва да се отхвърли.
Като е достигнал до същия краен правен извод и е отхъврлил иска, районният
съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора жалбоподателката следва заплати разноски на
възиваемото дружество в разем на 100лв. представялващи възнаграждение за
юрисконсулт на основание чл. 78, ал.8, изр. второ от ГПК във връзка с чл. 25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265056/21.07.2021г. постановено по гр. д.
-ви
№14615/20г. по описа на Пловдивския районен съд, І гр. с.
ОСЪЖДА Д. А. Б., ЕГН ********** , от гр. ***** да заплати на Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. *****
сумата 100 (сто) лева възнаграждение за юрисконсулт
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3