Решение по дело №8667/2013 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3279
Дата: 23 юни 2014 г. (в сила от 1 август 2014 г.)
Съдия: Светослав Неделчев Тодоров
Дело: 20133110108667
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юни 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

3279

гр. Варна, 23.06.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на двадесет и трети май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ТОДОРОВ

 

при секретаря А.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8667 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод предявен от „И.к.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление * срещу „Х.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление с. * иск с правно основание чл. 415 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи сумата от 9228,11 лв. /девет хиляди двеста двадесет и осем лева и единадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 50400 лв. за периода от 15.02.2010г. до 12.07.2012г., като се претендират и сторените по делото разноски

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за процесната сума и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. В законоустановения срок длъжникът е възразил, поради което за ищецът се е породил правният интерес да предяви настоящия иск. Твърди се, че страните са в договорни отношения въз основа на неформален договор за покупко продажба на стоки - обекти на химическата промишленост, а именно Palm oil 36-39 20 000,00 кг. на обща стойност 54 000, 00 лв. с включен ДДС. По силата на договора ищецът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху посочените стоки, а ответникът от своя страна се е задължил да заплати цената на същите. „И.К." ЕАД е изпълнило задължението, за което е издало надлежна фактура № ********** от 01.04.2008 г. с падеж 30.04.2008 г. „Х." ЕООД също е изпълнило задължението си по договора посредством многократни частични плащания, по-голямата част от които извършени след настъпването на изискуемостта на задължението.

Част от плащанията са направените след на изрична покана за доброволно изпълнение от страна на „И.К." ЕАД, чрез Адвокатско дружество "К., Н., Д. и съдружници", изпратена на ответника по поща както и посредством e-mail адрес и факс, за което представям необходимите доказателства към настоящата искова молба.Предвид изпадането на длъжника в забава „И.К." ЕАД има основание да начисли и претендира законна лихва за забава, която при съобразяване на всички частични плащания и изтеклата погасителна давност към 12.07.2013 г. възлиза на 9 228,11 лв.Предвид желанието на „И.К." ЕАД за доброволно уреждане на отношенията, на ответника е изпратена нова покана за доброволно изпълнение на задължението, получена от представител на „Хранионвест" ЕООД на адреса на урпавление на дружеството на дата 30.07.2012 г.  Въпреки това обаче плащане не е последвало. Тъй като не е погасило задължението си в срок, на падежа, на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД „Х." ЕООД дължи на „И.К."   ЕАД   обезщетение   в   размер   на   законната   лихва   за забава,начислена за периода от датата, следваща падежа на съответното вземане, до окончателното погасяване на главницата.

 

В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва предявения иск. Излага, че процесната фактура не е подписана за получател. Твърди, че в нея ищеца е  фактурирал цена, която надвишава договорената между страни. Излага, че общо дължимата сума по фактура е в размер на 42000 лв., а не както е посочено 50 400 лв. Прави възражение за изтекла в негова полза погасителна три годишна давност на вземането за обезщетение за забавено плащане преди дата 11.03.2010г. Прави възражение за прихващане със сума в размер на 8 400 лв. от исковата претенция, представляващо разликата между договорената и фактурирана главница. Моли иска да бъде отхвърлен , като се присъдят направените по делото разноски.

 

В проведеното открито съдебно заседание

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна: „И.К."   ЕАД и „Х." ЕООД са бил в облигационни отношения по силата на неформален договор за покупко-продажба на палмово масло 36-39 – 20 000кг. По силата на договора ищцовото дружество се е задължило да прехвърли правото на собственост върху посочените стоки, а ответното да ги приеме и заплати. „И.К." ЕАД е изпълнило задължението, за което е издало надлежна фактура № ********** от 01.04.2008 г. с падеж 30.04.2008 г. Ответното дружество е приело стоките по издадената фактура и е осчетоводило същата. Договорът за търговска продажба на движими вещи, съгласно чл. 318, ал. 1 ТЗ е консенсуален. Сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните - продавач и купувач, относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а такива са вещта /стоката/, обект на продажба и цената. С постигането на съгласие, за продавача възниква задължението да заплати уговорената цена. Поради консенсуалния характер на сделката предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението на произтичащите от договора задължения, като при липса на други договорености - чл. 327, ал. 1 ТЗ поставя плащането в зависимост от предаването. По отношение на доказването на сключеният между търговци договор на база на осчетоводяването на издадената фактура има постановена задължителна за съда съдебна практика на ВКС - решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., ІІ т. о.; решение № 71/22.06.2009 г.по т. д. № 11/2009 г.; решение № 62/25.06.2009 г. по т. д. №. № 546/2008 г.; решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ІІ т. о.; решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г., І т. о.; решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., ІІ т. о.; решение № 109/07.09.2011 г. по т. д № 465/2010 г., ІІ т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.  В този смисъл неоснователни се явяват твърденията на ответника, че е нямало договорни отношения между страните и че уговорената между страните сума била различна от посочената във фактурата.

„Х." ЕООД е изпълнилно задължението си по процесната сделка точно и пълно като сума, но неточно във времево отношение. При уговореният между страните падеж – 01.04.2008г. ответното дружество е направило плащания на обща стойност 42 375 лв. в периода от 02.02.2011г. до 12.07.2012г.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна: за уважаване на предявеният иск в тежест на ищеца бе да докаже при условията на пълно и главно доказване, че с ответника са бил в договорни отношения по повод покупко-продажба на 20 000кг. палмово масло, при уговорена между страните цена в размер на 50 400лв. без ДДС, с падеж за изпълнение на задължението 01.04.2008г. и че е изпълнил задълженията си по договора,съобразно уговореното. Ответника от своя страна, носеше доказателствена тежест да докаже, че е заплатил изцяло и своевременно дължимата цена. От доказателствата по делото категорично се установи, че между страните е сключен договор за покупко-продажба на 20 000кг. палмово масло, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора съобразно уговореното, а ответникът е изплатил дължимата цена след настъпване на уговореният падеж, което е основание за претендираното обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД. От извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът цени като компетентно изготвена и относима към предмета на спора, се установява, че дължимото от ответника обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от датата на падежа 01.05.2008г. до датата на окончателно погасяване на задължението е в размер на 19 511,11лв. Основателно се явява направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност по отношение на обезщетението за забава за периода от 01.05.2008г. до 10.03.2010г., което е в размер на 10 571,58лв., предвид което предявеният иск следва да бъде уважен до размер на 8 939,53 лв. и отхвърлен за частта му надвишаваща 8 939,53 лв. до предявения размер от 9 228,11 лв.

Направеното възражение от ответника за прекомерност на направените от ищеца разноски следва да бъде уважено и размерът на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение платено от ищеца следва да бъдат намалени до размер на 800 лв. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски съобразно уважената част от иска, което в настоящият случай са 1 070,02лв. Ответникът на основание чл.78, ал.3 от ГПК има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска или в случая 21,89 лв.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Х.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *  ДЪЛЖИ на „И.к.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление * сумата от 8 939,53 лв. /осем хиляди деветстотин тридесет и девет лева и петдесет и три стотинки/ представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 50400 лв. за периода от 15.02.2010г. до 12.07.2012г.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „И.к.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *срещу „Х.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *  в частта му надхвърляща  8 939,53 лв. до претендираният размер от 9228,11 лв.

ОСЪЖДА „Х.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление * ДА ЗАПЛАТИ на „И.к.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление * сумата от 1 070,02 лв., представляващи сторени по делото съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА „И.к.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление * ДА ЗАПЛАТИ на „Х.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление * сумата от 21,89 лв., представляващи сторени от ответника съдебно-деловодни разноски съобразно отхвърлената част от иска.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: