Р Е Ш Е Н И Е
№ 3279
гр. Варна, 23.06.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично
заседание проведено на двадесет и трети май през две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ТОДОРОВ
при секретаря А.Д., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 8667 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявен от
„И.к.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление * срещу „Х.” ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление с. * иск с правно основание чл. 415 от ГПК за признаване за установено
спрямо ответника, че същият дължи сумата от 9228,11 лв. /девет хиляди двеста двадесет и осем лева и единадесет
стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от
50400 лв. за периода от 15.02.2010г. до 12.07.2012г., като се претендират и
сторените по делото разноски
Ищецът
основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в
обстоятелствената част на исковата молба: твърди, че е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за процесната сума и е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. В законоустановения
срок длъжникът е възразил, поради което за ищецът се е породил правният интерес
да предяви настоящия иск. Твърди се, че страните са в договорни отношения въз
основа на неформален договор за покупко продажба на стоки - обекти на
химическата промишленост, а именно Palm
oil 36-39
Част от плащанията са направените след на изрична покана за доброволно изпълнение от страна на „И.К." ЕАД, чрез Адвокатско дружество "К., Н., Д. и съдружници", изпратена на ответника по поща както и посредством e-mail адрес и факс, за което представям необходимите доказателства към настоящата искова молба.Предвид изпадането на длъжника в забава „И.К." ЕАД има основание да начисли и претендира законна лихва за забава, която при съобразяване на всички частични плащания и изтеклата погасителна давност към 12.07.2013 г. възлиза на 9 228,11 лв.Предвид желанието на „И.К." ЕАД за доброволно уреждане на отношенията, на ответника е изпратена нова покана за доброволно изпълнение на задължението, получена от представител на „Хранионвест" ЕООД на адреса на урпавление на дружеството на дата 30.07.2012 г. Въпреки това обаче плащане не е последвало. Тъй като не е погасило задължението си в срок, на падежа, на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД „Х." ЕООД дължи на „И.К." ЕАД обезщетение в размер на законната лихва за забава,начислена за периода от датата, следваща падежа на съответното вземане, до окончателното погасяване на главницата.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва предявения иск. Излага, че процесната фактура не е подписана за получател. Твърди, че в нея ищеца е фактурирал цена, която надвишава договорената между страни. Излага, че общо дължимата сума по фактура е в размер на 42000 лв., а не както е посочено 50 400 лв. Прави възражение за изтекла в негова полза погасителна три годишна давност на вземането за обезщетение за забавено плащане преди дата 11.03.2010г. Прави възражение за прихващане със сума в размер на 8 400 лв. от исковата претенция, представляващо разликата между договорената и фактурирана главница. Моли иска да бъде отхвърлен , като се присъдят направените по делото разноски.
В проведеното открито съдебно заседание
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна: „И.К." ЕАД и „Х." ЕООД са бил в облигационни отношения по силата на неформален договор за покупко-продажба на палмово масло 36-39 – 20 000кг. По силата на договора ищцовото дружество се е задължило да прехвърли правото на собственост върху посочените стоки, а ответното да ги приеме и заплати. „И.К." ЕАД е изпълнило задължението, за което е издало надлежна фактура № ********** от 01.04.2008 г. с падеж 30.04.2008 г. Ответното дружество е приело стоките по издадената фактура и е осчетоводило същата. Договорът за търговска продажба на движими вещи, съгласно чл. 318, ал. 1 ТЗ е консенсуален. Сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните - продавач и купувач, относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а такива са вещта /стоката/, обект на продажба и цената. С постигането на съгласие, за продавача възниква задължението да заплати уговорената цена. Поради консенсуалния характер на сделката предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението на произтичащите от договора задължения, като при липса на други договорености - чл. 327, ал. 1 ТЗ поставя плащането в зависимост от предаването. По отношение на доказването на сключеният между търговци договор на база на осчетоводяването на издадената фактура има постановена задължителна за съда съдебна практика на ВКС - решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., ІІ т. о.; решение № 71/22.06.2009 г.по т. д. № 11/2009 г.; решение № 62/25.06.2009 г. по т. д. №. № 546/2008 г.; решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ІІ т. о.; решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г., І т. о.; решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., ІІ т. о.; решение № 109/07.09.2011 г. по т. д № 465/2010 г., ІІ т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. В този смисъл неоснователни се явяват твърденията на ответника, че е нямало договорни отношения между страните и че уговорената между страните сума била различна от посочената във фактурата.
„Х." ЕООД е изпълнилно задължението си по процесната сделка точно и пълно като сума, но неточно във времево отношение. При уговореният между страните падеж – 01.04.2008г. ответното дружество е направило плащания на обща стойност 42 375 лв. в периода от 02.02.2011г. до 12.07.2012г.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна: за уважаване на предявеният иск в тежест на ищеца бе да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че с ответника са бил в договорни
отношения по повод покупко-продажба на 20 000кг. палмово масло, при
уговорена между страните цена в размер на 50 400лв. без ДДС, с падеж за
изпълнение на задължението 01.04.2008г. и че е изпълнил задълженията си по
договора,съобразно уговореното. Ответника от своя страна, носеше
доказателствена тежест да докаже, че е заплатил изцяло и своевременно дължимата
цена. От доказателствата по делото категорично се установи, че между страните е
сключен договор за покупко-продажба на 20 000кг. палмово масло, че ищецът
е изпълнил задълженията си по договора съобразно уговореното, а ответникът е
изплатил дължимата цена след настъпване на уговореният падеж, което е основание
за претендираното обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД. От извършената по
делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът цени като компетентно
изготвена и относима към предмета на спора, се установява, че дължимото от
ответника обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
датата на падежа 01.05.2008г. до датата на окончателно погасяване на задължението
е в размер на 19 511,11лв. Основателно се явява направеното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на обезщетението за
забава за периода от 01.05.2008г. до 10.03.2010г., което е в размер на
10 571,58лв., предвид което предявеният иск следва да бъде уважен до
размер на 8 939,53 лв. и отхвърлен за частта му надвишаваща 8 939,53
лв. до предявения размер от 9 228,11 лв.
Направеното възражение от ответника за прекомерност на направените от ищеца разноски следва да бъде уважено и размерът на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение платено от ищеца следва да бъдат намалени до размер на 800 лв. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски съобразно уважената част от иска, което в настоящият случай са 1 070,02лв. Ответникът на основание чл.78, ал.3 от ГПК има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска или в случая 21,89 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че „Х.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление * ДЪЛЖИ на „И.к.” ЕАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление * сумата
от 8 939,53 лв. /осем хиляди деветстотин тридесет и девет лева
и петдесет и три стотинки/ представляваща обезщетение за забавено плащане на
сумата от 50400 лв. за периода от 15.02.2010г. до 12.07.2012г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „И.к.” ЕАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление *срещу „Х.”
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление * в частта му надхвърляща 8 939,53 лв. до претендираният размер от
9228,11 лв.
ОСЪЖДА „Х.”
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление * ДА ЗАПЛАТИ на „И.к.” ЕАД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление * сумата от 1 070,02 лв.,
представляващи сторени по делото съдебно-деловодни разноски, съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА „И.к.” ЕАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление * ДА ЗАПЛАТИ на „Х.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление * сумата от 21,89 лв., представляващи сторени от ответника
съдебно-деловодни разноски съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: