№ 600
гр. В. 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В. 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20223110205193 по описа за 2022 година
Обжалвано е наказателно постановление № ДЗК-62/18.11.2022г. на
Директор на Регионална здравна инспекция -гр. В. с което на „М.Л. 95“ ЕООД
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
2000 лева за нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба № 9/2005 г. за условията и
реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с
обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни
инспекции, вр. чл.36, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ на основание чл.211, ал.1
от ЗЗ.
Жалбоподателят моли да се отмени атакуваното наказателно
постановление с аргумент за допуснати съществени процесуални нарушения
в хода на административното производство.
Въззиваемата страна РЗИ-гр. В. чрез процесуалния си представител
моли съда да потвърди наказателното постановление.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е
санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по
същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
На 24.08.2022 г. била извършена проверка от служители на РЗИ - гр.
1
В. сред които свидетелката Л. Р., на обект с обществено предназначение по
см. на §.1, т.9 б.Е от ДР на ЗЗ /обект за козметични услуги. Търговският обект
се стопанисвал от "Е.А. ЕООД, която към момента на проверката имала
регистрация на извършваната от нея дейност в търговския обект по реда на
чл.36 от ЗЗ, обекта бил регистриран в регистъра на обекти с обществено
предназначение. Проверяващите констатирали, че в обекта се осъществява и
нова търговска дейност, освен вече регистрираната. В първоначално
регистрираното студио за маникюр се извършвала и нова дейност изразяваща
се с предоставяне на козметични услуги от страна на управителя на „М.Л. 95“
ЕООД. Обектът бил отворен, в него била Лазарова, която очаквала клиенти.
Обектът бил вписан в публичния регистър на обектите с обществено
предназначение към РЗИ, като обаче не било подадено уведомление до РЗИ -
гр. В. за откриването на новата дейност в обекта до деня на започване на
дейността и.
С оглед на констатираното при проверката на място в обекта и при
липса на вписване за подадено уведомление по образец в регистъра на РЗИ гр.
В. било установено, че обектът функционира – работи с клиенти, АНО счел,
че въззивното дружество е извършило административно нарушение по см. на
чл. 2, ал.1 от Наредба № 9/2005 г. за условията и реда за създаване и
поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение,
контролирани от регионалните здравни инспекции /Наредба № 9/2005 г./, вр.
чл. 36, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ и бил съставила акт – АУАН
Въз основа на АУАН и останалите материали по административната
преписка административно – наказващият орган издал атакуваното
наказателно постановление, с което наложил на нарушителя административно
наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв. на основание чл.211,
ал.1 от ЗЗ за нарушението по чл.2, ал.1 от Наредба № 9/2005 г. вр. чл. 36, ал.1
от ЗЗ.
В законоустановения срок не били депозирани писмени възражения
срещу съставения АУАН, поради което, въз основа на материалите по
преписката, АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.
Съдът кредитира изцяло показанията на свид. Р. и свид.С., тъй като
същите са последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с писмените
доказателства по делото.
2
Двете свидетелки сочат, че са извършили проверка в регистриран
обект салон за маникюр, за който било подадено надлежно уведомление. В
хода на проверката установили, че в регистрирания обект на приземното ниво
се извършва и друга дейност – миглопластика и др.козметични дейности от
друго търговско дружество. Свидетелките сочат, че дейността в обекта се
извършвала от дружество което е подало надлежно уведомление за посочения
адрес, но в последствие то е отдало под наем част от помещението на друго
дружество. В хода на проверката на свидетелките е бил представен и договор
за наем /приложен по адм.преписка/. Двете свидетелки са категорични, че
обекта е работел и е бил напълно оборудван за извършване на дейността си.
Гореописаното се установява от приобщените материали по делото-
показанията на свидетелите, дадени в съдебно заседание, АУАН, доклад и
останалите писмени доказателства, съдържащи се в АНП.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган от
Директора на РЗИ-В., съгласно правомощията му по Закона за здравето.
При така възприета и изложена като безспорна фактическа
обстановка съдът прие, че ангажираната административна отговорност
спрямо въззивното дружество за нарушение по чл.2, ал.1 от Наредба №
9/2005 г. вр. чл.36, ал.1 от ЗЗ следва да отпадне, като обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Съгласно чл. 2, ал.1 от Наредба № 9/2015 г. "Всеки, който открие
обект с обществено предназначение, е длъжен да уведоми за това съответната
РЗИ по местонахождението на обекта не по-късно от деня на започване на
дейността с уведомление по образец съгласно приложениe № 2.".
Задължението за подаваното на уведомление по образец при откриване на
обект с обществено предназначение до РЗИ по местонахождение на обекта не
по – късно от деня на започване на дейността е въведено и в разпоредбата на
чл. 36, ал.1 от ЗЗ. Неоспорим факт е по делото, че към датата на извършена
проверка на салона за маникюр е стопанисван от „Е.А.“ ЕООД и от него не е
било подадено уведомление за откриването на новата дейност в обекта.
Липсата на подадено уведомление не се оспорва. За да бъде съставомерно
като административно нарушение по чл. 2, ал.1 от Наредба № 9/2005 г. вр. чл.
36, ал.1 от ЗЗ това неподаване на уведомление по образец до РЗИ по
местонахождение на обекта, се изисква същото да не е сторено към определен
3
момент – не по-късно от деня на започване на дейността. В настоящия случай
нито в АУАН, нито в НП при излагане на обстоятелствата на нарушението е
посочено, кога /кой ден/ е започнало дейността си в обекта, въпреки
наличните доказателства за това. Датата е определяема, видно от
представените договори за наем и касов бон на въззивното дружество на
който се изписва адреса на извършваната дейност и имено на студиото, това
позволява да се установи кога е започнала дейността. Непосочването на
момента на извършване на административното нарушение в АУАН и в НП е
неизпълнение в пълен обем на задълженията съответно на актосъставител по
чл. 42, т.3 от ЗАНН и на административно – наказващ орган по чл. 57, ал.1, т.5
от ЗАНН, а това се преценя като съществено процесуално нарушение,
засягащо правото на защита на лицето нарушител.
Направения в този смисъл довод за допуснати съществени
процесуални нарушения се прие от съда за основателен. Следва да се
допълни, че ако за дата на нарушението по чл. 2, ал.1 от Наредба № 9/2005 г.
вр. чл. 36, ал.1 от ЗЗ се приеме деня на проверката, като ден на започване на
дейността на обекта с обществено предназначение, доколкото както се и
посочи по – горе по делото няма доказателства за това кога точно и преди
колко време преди деня на проверката е започнал дейност обекта, то
задължението на субектът на административната отговорност за това
нарушение е до края на работния ден /законодателят обвързва бездействието
с конкретен срок – деня на започване на дейността/, а към момента на
проверката същия ден въззивното дружество е било все още във
възможността си да изпълни задължението си по чл. 2, ал.1 от Наредба №
9/2005 г. вр. чл. 36, ал.1 от ЗЗ.
Фактът на разширяване на дейността във вече регистрирания обект се
установява и от разпита на свид.Р., която е извършила проверка на место.
Видно от нейните показания пред съда, е че новата дейност следва да бъде
обявена не от лицето регистрирало в РЗИ обекта и което го отдава под наем, а
от наемателят. Според свидетелката се касае за друг обект, различен от вече
регистрирания. Обаче видно от представените договори за наем и справка от
имотен регистър касае се за един обект макар и на два етажа, като същият с
един вход и е неподеляем. Видно от представените новите вписвания в
регистъра то и двете дейности извършвани от наемателят и наемодателят на
обекта са вписани на един и същ адрес. Видно от втория разпит на свид.Р. е
4
че тя приема за необходимо регистрирането на всяка отделна дейност в
помещението, като различен обект с обществено предназначение, като нов
обект, а не като разширяване на дейността.
Липсва разграничение между обект по смисъла на закона и видовете
дейности които се извършват в обекта вписан в регистъра на обектите с
обществено предназначение.
За съда не е ясно как АНО е достигнал до извода, че проверявания от
тях обект представлява нов такъв с обществено предназначение, съгласно
дадената в параграф 1, т. 9 т. е от ДР на ЗЗ легална дефиниция - бръснарски,
фризьорски и козметични салони, солариуми, ателиета за татуировки и
поставяне на обици и други подобни изделия на различни части на тялото,
балнеолечебни (медикъл СПА) центрове, СПА центрове, уелнес центрове и
таласотерапевтични центрове, обществени бани, перални, сауни, обществени
тоалетни. Видно от смисъла на посочената закона се има предвид цялата
сграда или цялото помещение макар и на два етажа. Не е логично в едно
помещение да има два обекта с обществено предназначение, в един обект
могат да развиват дейност две отделни юридически лица, като за всяка
дейност следва за де подаде уведомление съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредба № 9
от 21.03.2005 г. регистърът на обектите с обществено предназначение се води
по образец съгласно приложение № 6, респ. следва да има отразяване на
извършваните дейностите в обекта, т.е. при промяна в данните и
обстоятелствата, вписани в регистъра, сред които и извършваните дейности.
Следва да се прави разлика между обект и дейност и смисъла който влага
законодателят в тези две понятия.
По делото е безспорно, че дейността извършвана от страна на
въззивното дружество е във вече регистриран обект по смисъла на закона. Тук
обаче АНО не е разграничил и определил правилно лицето което следва да
носи адм. отговорност.
АНО не е посочил правилно и нарушената правна норма, тъй като не
е посочил задължението визирано в чл. 2 ал.1 от наредба № 9, сочещ, че
всеки, който открие обект с обществено предназначение, е длъжен да уведоми
за това съответната РЗИ по местонахождението на обекта не по-късно от деня
на започване на дейността с уведомление по образец съгласно приложениe №
2. Така посочените от закона изисквания – от момента на започване на
5
дейността и заявлението да е по съответен образец не са посочени от АНО.
Актосъставителят свид. Р. в съдебно заседание сама посочи, че се
касае за разширяване на вече регистрирана в обекта дейност, а не за започване
на нова дейност в нерегистриран по ЗЗ обект. Тези факти и констатации на
АНО не са отразени в НП и се установяват едва в съдебно заседание. По така
установените факти въззивното дружество не се е защитавало и те не са и
били предявени.
Независимо от посоченото обаче, отдаването на въззивното
дружество на част от обекта - “студио за красота за козметични процедури“
по силата на договора за наем от 03.05.2022г. не е равнозначно на “откриване
на обект с обществено предназначение” по смисъла на ЗЗ, нито пък е
равнозначно на “започване на дейността” по смисъла на ЗЗ, за да се приеме,
че в деня на проверката въззивното дружество е следвало да изпълни
задължението си по чл.36, ал.1 от ЗЗ (чл.2, ал.1 от Наредба №9/21.03.2005г.),
като подаде уведомление до РЗИ- В. за целта. Още повече, че по смисъла на
чл.211, ал.1 от ЗЗ, съставомерно е деянието, изразяващо се в осъществяване
на дейност в обект с обществено предназначение, без да е уведомена за целта
РЗИ, а не самото неуведомяване на РЗИ, че е открит обект с обществено
предназначение.
В показанията си свидетелите разкриват факти, които опровергават
обвинението в нарушение по чл. 36, ал. 1 ЗЗ, чието приложение предполага
разкриването на нов обект с обществено предназначение по см. на §1, т.9,
б."е" от ДР на ЗЗ без за това да е уведомена съответната РЗИ. След като
провереният обект, не представлява новоразкрит обект с обществено
предназначение по смисъла на закона, санкционираното лице не е имало
нормативно регламентирано задължение по чл. 36, ал. 1 ЗЗ, неизпълнението
на което да обоснове административнонаказателната му отговорност по чл.
211, ал. 1 от ЗЗ. Описаното в акта и наказателното постановление деяние би
могло да се отнесе към нарушение по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 9/21.03.2005
г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на
обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните
здравни инспекции, не и да се определи като неизпълнение на задължението
по чл. 36, ал. 1 ЗЗ. По делото не е спорно, че не са касае за откриване на нов
обект, а за извършване на нова дейност във вече регистриран обект.
6
Наредбата в чл. 10 ал.2 въвела, че при промяна в данните и обстоятелствата,
вписани в регистъра, лицата, които упражняват дейността, са длъжни в 7-
дневен срок от настъпването им да уведомят директора на РЗИ за това, като
представят съответните документи. В настоящия случай именно това не е
било сторено.
АНО не е определил правилно лицето извършило както нарушението,
така и нарушената правна норма. Заявление за нова дейност е следвало да
бъде подадено от търговеца стопанисващ обекта.
Иначе принципно правилно е била определена санкционната норма на
чл.211, ал.3 от Закона за здравето, според който текст "Когато нарушението
по ал. 1 /ал. 1 – който осъществява дейност в обект с обществено
предназначение, без да е изпълнил задължението си за уведомяване на
регионалната здравна инспекция, се наказва... / е извършено от юридическо
лице /какъвто е настоящият казус/, се налага имуществена санкция в размер
от 2000 до 15000 лв., а при повторно нарушение – от 5000 до 20000 лв. "
Поради изложеното до тук съдът намира, че при съставяне на акта и
при издаване на наказателното постановление са били допуснати нарушения
на чл.42 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, които са съществени по своя характер и
ограничават правото на нарушителя да разбере за извършването на какво
нарушение с всички негови обективни съставомерни признаци се ангажира
неговата административно-наказателна отговорност.
В този смисъл атакуваното постановление следва да бъде отменено,
като неправилно и незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ДЗК -62/18.11.2022г . на
Директор на Регионална здравна инспекция – В., с което на „М.Л. 95“ЕООД е
наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на
2000.00/две хиляди/ лева на основание основание чл. 211, ал.3 от Закона за
здравето.
7
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-В.
по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-
наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8