Р Е Ш Е Н И Е
№ 1695 03.12.2020
г. гр. Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС,
XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в
публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2.
МАРИНА НИКОЛОВА
Секретар: И. Г.
Прокурор: Дарин Христов
сложи за разглеждане
докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 2246 по описа
за 2020 година.
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл.208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Началник
РУ-Камено при ОДМВР гр. Бургас против решение № 260188 от 23.09.2020 г., постановено по АНД № 3095/2020
г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление
№ 20-7779-000469/16.07.2020г., издадено от началник РУ-Камено при ОД на
МВР-Бургас. С наказателното постановление на Д.А.Д. за нарушение на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
200 /двеста/ лева и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство
за срок от 6 /шест/ месеца и за нарушение на чл.186, ал.7
от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева.
В касационната жалба се изразява становище, че обжалваното
решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и нарушение на материалния закон. Анализират се събраните по делото
доказателства и се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и потвърждаване на
наказателното постановление.
В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно и своевременно
призован, не се представлява.
Ответникът по касация, редовно
призован не се явява и не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава
заключение за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 АПК.
Разгледана по
същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен
състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалваното решение Районен
съд – Бургас е отменил наказателно постановление № 20-7779-000469/16.07.2020
г., издадено от началник РУ-Камено при ОД на МВР-Бургас, с което на Д.А.Д. за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
200 /двеста/ лева и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство
за срок от 6 /шест/ месеца и за нарушение на чл.186, ал.7
от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева.
За да постанови оспореното решение, съдът е
приел, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
при издаване на обжалваното наказателно постановление са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и че актът и постановлението са издадени от компетентни
органи и съдържат всички, изискуеми от ЗАНН реквизити.
По същество, съдът е приел за установено, че на
инкриминираната дата Д.А.Д. е управлявал процесното моторно превозно средство,
което не е негова собственост, като същото към момента на проверката е било със
служебно прекратена регистрацията, но е намерил, че водачът Д. не е бил
уведомен и не е знаел от собственика на автомобила тези обстоятелства, поради
което не се установява по категоричен начин, да е действал виновно. По
отношение на нарушението по чл. 186, ал.
7 от ЗДвП, съдът е приел, че разпоредбата не съдържа белезите
на административно нарушение, тъй като не съдържа правило за поведение към
водачите на моторни превозни средства, неизпълнението на което да подлежи на
санкциониране.
Така
постановеното съдебно решение настоящият съдебен състав намира за валидно и
допустимо, като следва да се посочи, че по делото липсват оплаквания на
страните в тази насока. Решението на първоинстанционният съд, настоящият състав
намира и за правилно, макар и по мотиви, частично различни от изложените.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Настоящият съдебен състав намира, че приетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка не е съобразена с установените по
делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. В
съдебното решение е посочено: „По несъмнен начин се установи, че въпросното
моторно превозно средство към момента на проверката е било без регистрация, тъй
като на 25.06.2020г. регистрацията на автомобила е била прекратена служебно при
условията на чл.143, ал.15
от ЗДвП. От събраните писмени доказателства се установи, че
регистрацията на автомобила е била прекратена служебно, поради това, че след
придобиването на собствеността върху моторното превозно средство, същото не е
било регистрирано в срок.” В действителност, по делото липсват каквито и да е
доказателства удостоверяващи, че регистрацията на МПС е била прекратена и то
именно на посочената в АУАН и НП дата. Видно от представената по делото пълна
административна преписка, в нея се съдържат единствено АУАН, НП, ЗППАМ, Заповеди
за компетентност, Постановление на БРП за отказ да се образува досъдебно
производство и Справка за нарушител/водач, като АНО не е представил
доказателства, от които да се установява, че регистрацията на МПС с рег. №
А0607 МТ е прекратена. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира за
правилен като краен резултат извода на БРС, че обжалваното наказателно постановление
в тази му част се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
Относно второто наложено административно наказание, районният
съд правилно е приел, че НП е постановено при неправилно приложение на
материалния закон. Правилни са изводите, че цитираната за нарушена разпоредба
на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП само уточнява, че глобата следва
да се заплати в 7-дневен срок от датата на издаване на фиша, като законът
приравнява фиша на влязло в сила НП и се изпраща за събиране на публичния
изпълнител. За да бъде санкционирано определено поведение, то със същото трябва
да бъде нарушена конкретна забрана или неизпълнено задължение, а в случая
цитираната за нарушена разпоредба сочи на указание за доброволно заплащане на
глоба в 7-дневен срок, което неизпълнение в никакъв случай не може да доведе до
конкретно нарушение, а до различни установени в закона последици.
По изложените съображения,
настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна, а решението на
въззивния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. І-во АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Административен съд – гр.Бургас, ХIX състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260188 от
23.09.2020 г., постановено по АНД № 3095/2020 г. по описа на Районен съд –
Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.