Мотиви
към присъда по НОХД №181 по описа за 2010 год. на ШРС
От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС -
гр.Шумен обвинителен акт по досъдебно производство №21/2009 год. по описа на ОСО при ОП- Шумен, по който е
образувано производство пред първа инстанция срещу В.Т.В., с ЕГН**********, роден на *** ***, с
постоянен адрес в гр.Шумен, български гражданин, с висше образование, неженен,
работещ, неосъждан за извършено от него престъпление от общ характер по
чл.343б, ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че
подсъдимият на 19.12.2009 год. по път ІІ-73, км. 15+558 /гр.Смядово – гр.Шумен/
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка “Форд Мондео” с ДК№
Н 8436 АХ с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно – 1.73
на хиляда, установена по надлежния ред.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа
така повдигнатото обвинение и предлага на съда да определи наказание “лишаване
от свобода” в минималния, предвиден в разпоредбата на чл.343б, ал.1 от НК
размер, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години. По
отношение на наказанието “лишаване от право да управлява МПС” счита, че е
справедливо на подсъдимия да бъде наложено такова за срок от една година, като
бъде зачетено времето, през което подсъдимия е бил лишен от това право по
административен ред.
Подсъдимият В. не се признава за виновен в
извършването на посоченото в обвинителния акт деяние и отказва да дава
обяснения в съдебно заседание. В пледоарията си заявява, че не се счита за
виновен, като излага конкретни мотиви в тази насока. Защитникът на подсъдимия
счита, че последният не е извършил описаното в обвинителния акт деяние и моли
съда за оправдателна присъда.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият В.Т.В. работел като полицейски
служител в ПУ – Смядово при РУ на МВР – Велики Преслав. На 19.12.2009 год. бил
на работа до 15.00 часа, тъй като със Заповед №Із-2263/19.12.2009 год. на
Министъра на МВР било определено намалено работно време за служителите на
министерството. Във връзка с предстоящите Коледни и Новогодишни празници
свидетелите Т.А.И., Д.Ж.Д., Г.Д.Г., Ж. Тодоов Ж., П.Д.Д., М.С.М., М.Г.Г.,
всички служители в ПУ – Смядово, се събрали, заедно с подсъдимия в дома на
свидетеля В. ***. В. предложил да почерпи колегите и с бутилка уиски, при което
разлял на всички, включително и на себе си. След почерпката, при която
подсъдимият също употребил алкохол, около 17.30 часа последният се отправил към
дома си в гр.Шумен, управлявайки собствения си лек автомобил марка „Форд
Мондео”, с рег.№Н8436 АХ. Движейки се по път ІІ-73, км. 15+558, в посока от
гр.Смядово към гр.Шумен в района на бензиностанция, намираща се в местността „Райковец”,
В. изпуснал управлението на автомобила, при което се преобърнал и причинил ПТП.
Тъй като служителката в бензиностанцията видяла случилото се, сигнализирала на тел.112.
На место били изпратени екипи на „Гражданка защита”, „Спешна помощ” и РУ -
Шумен. Подсъдимият, след изваждането му от автомобила, влязъл в
бензиностанцията, където изчакал пристигането на посочените по-горе екипи.
Първи пристигнал екипът на Спешна помощ, състоящ се от свидетелите К.К. и Ж.В..
Първият от тях обработил раните на подсъдимия, като раната, намираща се на
долната му устна била третирана с марля, напоена с риванол. Втори пристигнали няколко екипа на
„Гражданска защита”, между които били свидетелите Ц.Х.Ц., В.М.К., З.М.З.,*** Д.П.
и Р.В.Р.. Тъй като установили, че па пострадалия вече е оказана първа помощ,
посочените свидетели се заели с обезопасяването и изваждането на автомобила.
Трети на место пристигнал екипът на РУ – Шумен, състоящ се от свидетелите Б.Й.Н.
и В.А.М.. Свидетелят Н. извършил проверка на В. с техническо средство “Алкотест
7410”, с фабр. №0184, чиято скала отчела наличие на алкохол в издишания въздух на
подсъдимия в размер на 1.77 %. На поселдния бил съставен акт за установяване на
административно нарушение №9970Р/19.12.2009 год., подписан от него без
възражения. Съгласно изискванията на ЗДвП и Наредба №30/27.06.2001 год. за реда
за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите
на МПС на подсъдимия бил издаден талон за медицинско изследване №0106276, който
също бил подписан от него. Поради обстоятелството, че В. бил откаран от екипа
на Спешна помощ в МБАЛ-гр.Шумен, талонът за кръвна проба му бил издаден в
здравното заведение, където подсъдимият дал кръвна проба за изследване.
Изготвената в досъдебното производство съдебно-химическа експертиза №2361 от 22.12.2009
год. е изчислила наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия в размер на 1.73%.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за
установена въз основа на показанията на свидетелите, разпитани в съдебно
заседание – Т.А.И., Д.Ж.Д., Г.Д.Г., Ж. Тодоов Ж., П.Д.Д., М.С.М., М.Г.Г., С.Г.С.,
Ц.Х.Ц., В.М.К., З.М.З.,*** Д.П., Р.В.Р., Б.Й.Н., В.А.М., К.Д.К., П.Ж.Х. и Ж.И.В.
и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.
Изложената по-горе фактическа обстановка се
подкрепя и от изготвената в досъдебното производство и приета от съда съдебно –
химическа експертиза №2361 от 22.12.2009 год., която дава заключение, че
изследването на кръвната проба на подсъдимия е показало наличие на алкохол в
размер на 1.73 промила. За изясняване на фактическата обстановка спомагат и
изготвените в хода на съдебното производство
Комплексна съдебно-медицинска и химическа експертиза №1 от 13.04.2011
год. и Допълнителна съдебно-медицинска и химическа експертиза №2 от 03.10.2011
год., които дават заключение, че медикаментозното третиране на устната на
подсъдимия с лидокаин и употребения от същия лексотан не са оказали влияние
върху резултатите от извършените изследвания на концентрацията на алкохол с
техническо средство и с кръвна проба по газхроматографския метод, че
състоянието на подсъдимия, включително и описаното третиране на долната устна е
позволявало същия към момента на деянието да бъде изпробван с техническо
средство „Алкотест 7410”, както и че физическото му състояние не е било пречка
от същия да бъде взета кръв за определяне съдържанието на алкохол в кръвта по
газхроматографския метод.
В хода на съдебното производство е била назначена
и допълнителна съдебно-медицинска експертиза, с оглед обективиране в писмен вид
на поставени към вещото лице въпроси в съдебно заседание на 17.03.2010 год.
Настоящия състав намира, че посоченото заключение не следва да бъде кредитирано,
доколкото същото почива на данни, за които липсват категорични доказателства в
хода на съдебното производство. В този смисъл следва да бъде съобразено
обстоятелството, че зададения от страна на защитника на подсъдимия въпрос,
конкретизиращ като изпито количество алкохол от подсъдимия 50 мл уиски, не
отговаря на събраните в тази насока доказателства. В същото време преценката на
поставения към вещото лице въпрос изисква точни данни относно физическото и
психическото състояние на подсъдимия, неговото точно тегло, употребената от
негова страна количество и качество храна и др., каквито в хода на съдебното
производство не са събрани, поради което съдът намира, че така даденото
заключение, при липсата на посочените данни не следва да бъде кредитирано, поради
обстоятелството, че същото не кореспондира с останалия събран по делото
доказателствен материал и по-конкретно с останалите доказателства, събрани с
оглед установяване на концентрацията на алкохол в издишания въздух и в кръвната
проба на подсъдимия.
По делото като свидетел е разпитано и лицето Р.С.Р.,
но доколкото последният е призован поради грешно посочване на имената в справката
на „Спешна помощ”, показанията на последния не допринасят за изясняване на
изложената по-горе фактическа обстановка.
Показанията на останалите свидетели съдът намира,
че следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото същите кореспондират, както
помежду си, а така също и с останалия събран по делото доказателствен материал.
В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно – химическа експертиза №2361 от 22.12.2009
год. дава заключение, че изследването на кръвната проба на подсъдимия е
показало наличие на алкохол в кръвта му в размер на 1.73 промила. Посоченото
количество алкохол е близко до количеството алкохол, измерен в издишания въздух
по време на извършеното изследване на подсъдимия с техническо средство
„Алкотест 7410”. Същото кореспондира и с показанията на свидетеля Б.Й.Н., който
разпитан в съдебно заседание на 17.03.2010 год. свидетелства, че в негово
присъствие подсъдимият е заявил, че е изпил около 200 грама уиски. Това
обстоятелство е посочено и в съставения на 19.12.2009 год. акт за установяване
на административно нарушение, който е съставен съгласно изискванията на ЗАНН и
на ЗДвП и съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена
сила до доказване на противното, а противното в настоящото производство не бе
доказано. При преценка показанията на полицейските служители Т.А.И., Д.Ж.Д., Г.Д.Г.,
Ж.Т.Ж., П.Д.Д., М.С.М., М.Г.Г., всички служители в ПУ – Смядово, съдът съобрази
обстоятелството, че в съдебно заседание всеки един от тях потвърди факта, че
подсъдимият е присъствал на организираната почерпка в дома на техния колега В.Д.,
че самия В. е носил бутилка с уиски, с която е искал да почерпи останалите и че
самия той също си е налял чаша с уиски. Голяма част от свидетелите потвърждават
и факта, че подсъдимият също е пил от уискито, като нито един от тях няма преки
впечатления относно точното количество на изпития от страна на В. алкохол,
както и относно факта дали същия си е наливал втори път, поради което и никой
от тях не заяви това обстоятелство по категоричен начин. Именно последното се
явява един от основните доводи, които правят невъзможно кредитирането на
посочената по-горе допълнителна съдебно – медицинска експертиза. Освен обсъдените
вече доводи в тази насока, съдът намира, че поради посоченото по-горе относно
показанията на полицейските служители, присъствали на събирането в дома на В.Д.,
не може да бъде прието за доказано обстоятелството, че подсъдимият е изпил само
около 50 грама уиски, поради което и всяка една експертиза, основаваща
заключението си на това обстоятелство не следва да бъде кредитирана.
Съдът не кредитира доводите, наведени от страна на
защитника на подсъдимия за допуснати нарушения при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и на талона за медицинско изследване.
В тази връзка с оглед твърдението за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН
изразяващо се във факта, че акта бил подписан само от един, а не от двама
свидетели, съдът съобрази обстоятелството, че посочената разпоредба не
предвижда, като задължително условие за валидност на съставения акт същия да
бъде съставен в присъствието на точно определен брой свидетели. Като единствено
условие за неговата валидност и законосъобразност е предвидено същия да бъде
съставен в присъствие на свидетелите, които са присъствали при извършване или
установяване на нарушението. В настоящия случай акта е бил съставен в
присъствие на свидетеля В.А.М., който е втория полицейски служител, присъствал
при установяване на нарушението, поради което същия се явява валиден и
законосъобразен. Същото се отнася и за издадения талон за медицинско изследване
№0106276. Разпоредбата на чл.3, ал.2 и 3 от Наредба №30 от 27.06.2001 год. за
реда за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства предвижда, че в случаите на съставяне на
акт за административното нарушение при констатиране на концентрация на алкохол
над 0.5 на хиляда или друго упойващо вещество, длъжностното лице от съответната
служба за контрол по Закона за движение по пътищата попълва и талон за
медицинско изследване в три екземпляра. Посочената разпоредба не предвижда,
като задължително условие талона да бъде съставен от същото длъжностно лице,
което е издало и акта за установяване на административно нарушение, а предвижда
задължение длъжностното лице, издаващо талона да принадлежи към съответната
служба за контрол по ЗДвП. Посочената разпоредба не предвижда и задължително
условие за мястото на съставяне на талона и времето за неговото изписване.
Разпоредбата на чл.3, ал.3 от същата наредба визира задължителното съдържание
на талона, както и срока за явяване в лечебното заведение, с оглед на
обстоятелството дали нарушението е извършено в рамките на населеното место или
извън него. Имайки предвид, че по делото не съществува спор относно
принадлежността на длъжностното лице, изготвило талона към съответната
контролна служба по ЗДвП и обстоятелството, че в него правилно е било изписано
времето за явяване в лечебното заведение, съобразно с обстоятелството, че
нарушението е било извършено извън границите на населеното место, то съдът
намира, че при издаване на същия са били спазени изискванията на чл.3, ал.2 и 3
от Наредба №30 от 27.06.2001 год. В тази връзка, с оглед твърдението на
процесуалният представител на подсъдимия следва да се отбележи, че в наредбата
липсва и соченото от него изискване, талонът за медицинско изследване да бъде
съставен преди или едновременно със съставянето на акта за установяване на
административно нарушение. Още повече, че в изрично предвиден случай наредбата
дори допуска талон за медицинско изследване изобщо да не бъде съставян, какъвто
е случая, посочен в чл.5 от наредбата.
Съдът не кредитира и твърденията на подсъдимия и
на процесуалния му представител, че вземането на кръвната проба е било
опорочено и че същото е било повлияно от дезинфекцията на иглата и от
третирането на подсъдимия с медикаментите лидокаин и лексотан. В тази връзка
съдът съобрази обстоятелството, че от материалите по делото и по-конкретно от
Протокола за медицинска експертиза за употреба на алкохол или друго упойващо
средство от 19.12.2009 год. и талона за медицинско изследване, както и от
Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или
друго упойващо вещество в кръвта №2361/22.12.2009 год., ведно с отразените в
него резултати от химическото изследване, се установява по безспорен начин, че
кръвната проба е взета изцяло в съответствие с изискванията, визирани в
разпоредбата на чл.11 от Наредба №30 от 27.06.2001 год. Във връзка с
твърденията на подсъдимия, изложени в пледоарията му, че кръвната проба е била
опорочена, поради факта, че най-вероятно иглата, с която същата му е била взета
е била дезинфекцирана със спирт, съдът съобрази и обстоятелството, че
разпоредбата на чл.12 от Наредба №30 предвижда като задължително условие
дезинфекцията да бъде извършена с едно на хиляда воден разтвор на сублимат и
съдържа забрана същата да бъде извършвана с разтвори, съдържащи летливи
вещества, като спирт, йод, йод-бензин, ацетон, етер, хлороформ и др. По
надлежния ред е установено, че подсъдимият е подписал талона за медицинско
изследване и доколкото по делото липсват данни кръвната проба да е била
съхранявана неправилно, да е нарушена опаковката й или да са настъпили промени
на кръвта от биологичен характер, които да са се отразили на достоверността на
резултата, се налага извода, че кръвната проба е взета при спазване на
правилата за добра медицинска практика от лекар в лечебното заведение, вкл. и
по процедурата по чл.13 от Наредбата, в срока по чл.15, ал.1 от същата наредба.
С оглед оспорването на резултатите от кръвните проби настоящият състав взе
предвид и обстоятелството, че разпоредбите на чл.19 и чл.20 от Наредба №30
предвиждат възможност за съхранение на пробите в един по-дълъг период от време,
с оглед визираните възможности за тяхното повторно извършване или оспорване. В случай, че подсъдимият или
неговият защитник са имали съмнение относно качеството на изследването са
можели да реализират правата, които посочените разпоредби им дават, но същото
не е било сторено от тяхна страна в предвидените за това срокове.
Не следва да бъде кредитирано и твърдението на
подсъдимия, че поради раната на долната устна е било нарушено качеството
на взетата му проба с техническо
средство. В тази връзка следва да се отбележи, че при невъзможност правилно да
бъде поставен накрайника на техническото средство в устната кухина на
подсъдимия, поради недостатъчното количество на издишания въздух, взетата проба
би показала по-малко количество алкохол в него, но не и по-голямо такова. В
подкрепа на изложеното е и заключението на изготвените в хода на съдебното
производство Комплексна съдебно-медицинска и химическа експертиза №1 от
13.04.2011 год. и Допълнителна съдебно-медицинска и химическа експертиза №2 от
03.10.2011 год., които дават заключение, че състоянието на подсъдимия,
включително и описаното третиране на долната устна е позволявало същия към
момента на деянието да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест 7410”,
както и че същото не е било пречка от същия да бъде взета кръв за определяне
съдържанието на алкохол в кръвта по газхроматографския метод. Състоянието на
подсъдимия и обстоятелството, че същото е давало възможност да бъде изследван,
както с техническо средство, а така също и да му бъде взета кръвна проба, се
потвърждава и от събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите С.Г.С., И.Д.П., К.Д.К., които пряко
са възприели състоянието на В. непосредствено след инцидента и свидетелстват,
че е бил контактен и в добро физическо и психическо състояние. Посочените две
експертизи опровергават и твърдението на подсъдимия и на защитника му, че
употребата на лексотан и лидокаин, непосредствено преди вземането на кръвната
проба са опорочили резултата от нея, доколкото вещите лица дават категорично
заключение, че медикаментозното
третиране на устната на подсъдимия с лидокаин и употребения от същия лексотан
не са оказали влияние върху резултатите от извършените изследвания на
концентрацията на алкохол с техническо средство и с кръвна проба по
газхроматографския метод. В подкрепа на
изложеното е и факта, че и двете изследвания – с техническо средство и
химическото са установили концентрация
на алкохол в издишания въздух, съответно в кръвта на подсъдимия, които са
сравнително близки по стойност. Разликата между показанията на техническото
средство и резултата от химическото изследване е напълно закономерна, доколкото
кръвната проба за химическото изследване е взета около два часа след
произшествието, през което време организмът на подсъдимия е разградил част от
алкохола. Определената от експерта концентрация в размер на 1.73 промила
потвърждава истинността на показанията на техническото средство „Алкотест 7410”,
с което е изпробван В.. От материалите по делото и по-конкретно от приетата
като писмено доказателство по делото Справка за средства за измервания,
преминали през периодична проверка от 08.10.2009 год. се установява, че
техническото средство, с което е установена концентрацията на алкохол в
издишания въздух на подсъдимия е преминало своевременна техническа проверка и
същото е било технически изправно.
Поради всичко изложено, доколкото резултатът от изследването не е бил
компрометиран и не са налице сочените от подсъдимия и от процесуалния му
представител процесуални нарушения, се налага категоричния извод, че на
19.12.2009 год. подсъдимият е управлявал собственото си МПС с концентрация на
алкохол в кръвта 1.73 на хиляда.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този
начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят
до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното
убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:
Като прецени всички доказателства, релевантни за
делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема,
че с горното деяние подсъдимият В. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.343б, ал.1 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са обществените отношения,
които осигуряват нормалните условия за движение на моторни превозни средства по
пътищата.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо
физическо лице, притежаващо свидетелство за правоуправление на МПС.
От обективна страна изпълнителното деяние се
изразява в управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на
хиляда – в случая 1.73 на хиляда, установено по надлежния ред – с химическа
експертиза.
От субективна страна престъплението е извършено с
вина под формата на пряк умисъл, като деецът е съзнавал състоянието си на
алкохолно опиване и общественоопасния характер на деянието, като е предвиждал и
искал настъпването на общественоопасните му последици.
Като причина за извършване на деянието следва да
се посочи несъобразяването и незачитането на регламентираните в закона правила
за движение на моторни превозни средства по пътищата от страна на
подсъдимия.
Съдът намира, че количеството на алкохол в кръвта
на водача е установено изцяло в съответствие с Наредба №30 от 27.06.2001 год.
При определяне на наказанието на подсъдимия за
извършеното от него престъпление съдът прецени: Степента на обществена опасност
на деянието, което съдът преценява като висока - касае се за управление на
автомобил с висока концентрация на алкохол в кръвта. Степента на обществена
опасност на подсъдимия съдът преценява като невисока с оглед данните за личността на дееца, които сочат че
същият е с чисто съдебно минало, липсват данни за извършени от негова страна
други противообществени прояви, което следва да се третира като смекчаващо
вината обстоятелство. Съдът не възприема като отегчаващо вината обстоятелство
отказът на подсъдимия да дава обяснения, доколкото това е гарантирано от разпоредбата
на чл.115, ал.4 от НПК негово право и не следва да бъде оценявано по какъвто и
да е друг начин. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът преценява и добрите
характеристични данни за подсъдимия, които сочат, че В. е с висше образование,
работил е като полицейски служител, който преди датата на деянието безупречно е
изпълнявал служебните си задължения, оказал е пълно съдействие на органите на
досъдебното производство, както и че към настоящия момент също работи, макар и
не в системата на МВР. В тази връзка
съдът съобрази обстоятелството, че деянието е извършено през 2009 год., а
постановяването на настоящата присъда е в период от две години по-късно, което
обстоятелство се дължи на обективни причини, изразяващи се в затруднения,
свързани с призоваване на свидетели и вещи лица др., които са извън волята на
самия подсъдим. Имайки предвид вида на престъплението съдът намира, че това
обстоятелство само по себе си следва да се тълкува като смекчаващо вината
обстоятелство. В тази връзка съдът съобрази и изискването на чл.6 от ЕКПЧ за
разглеждане на делото в “разумен срок”, което според константната практика на
ВКС следва да се тълкува като смекчаващо вината обстоятелство, в случаите,
когато се дължи на причини, които са поставени извън волята на подсъдимия и
нямат за цел шиканиране на процеса. В този смисъл е и Решение №545 от
05.10.2004 год. на ВКС по н.д. №72/2004 год., ІІІ н.о.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да
приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати
по отношение на подсъдимия В., като наказанието бъде определено при превес на
констатираните по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства и при отчитане на
отегчаващите. С оглед обсъдените по – горе смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът намира, че в настоящия случай дори и минимума на
предвиденото в разпоредбата на чл.343б, ал.1 от НК наказание би се оказало
несъразмерно тежко, поради което съдът определи наказание при приложение на
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, а именно “пробация” чрез
прилагане на следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от осем месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца. При преценка вида
и срока на наказанието и периодичността на първата пробационна мярка съдът
съобрази обсъдените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, а
именно високата степен на обществена опасност на деянието и ниската степента на
обществена опасност на подсъдимия, както и обстоятелството, че към настоящия
момент подсъдимия работи. Съдът намира, че така определеното наказание е
съответно на извършеното от подсъдимия деяние, ще въздейства предупредително
върху дееца и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите
членове на обществото, без да се налага включване и на други пробационни мерки,
освен задължителните такива, предвидени в разпоредбата на чл.42а, ал.2 от НК.
Освен това съдът на основание чл.343г от НК, във
вр. с чл.37, ал.7 от НК наложи на подсъдимия и наказание “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от осем месеца. При определяне на това наказание съдът
взе в предвид личността на дееца, данните, които се установяват от приложената,
като доказателство по делото Справка за нарушител от региона, издадена от
Сектор КАТ при ОД на МВР-гр.Шумен, които сочат, че като се изключи деянието,
предмет на обсъждане в настоящото производство, за което са му наложени
последните три наказания, на В. не са били налагани други наказания по ЗДвП в
последните седем години. При определяне
на размера на това наказание съдът съобрази и обстоятелството, че доколкото
същото се налага кумулативно с наказанието „пробация” то двете наказания следва
да кореспондират помежду си, поради което съдът определи наказание „лишаване от
право да управлява МПС” в размер над законоустановения минимум, но под средния,
предвиден в закона, а именно за срок от осем месеца. На основание чл.59, ал.4
от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимия е бил лишен от това право
по административен ред със Заповед за прилагане на принудителни административни
мерки №9970/2009 от 21.12.2009 год.
Съдът намира, че така определеното наказание, ще
въздейства предупредително върху дееца и ще окаже възпитателно и
предупредително влияние и върху другите членове на обществото. По този начин ще
бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция.
На основание разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК съдът
прецени, че подсъдимия В.Т.В., с ЕГН**********
следва да заплати в полза на държавата
направените деловодни разноски в размер на 285.19 лева /двеста осемдесет и пет
лева и деветнадесет стотинки/ и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен
лист.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: