Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Плевен,…26....
февруари ….2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав в публично заседание на ДВАДЕСЕТ и ШЕСТИ ЯНУАРИ
през ДВЕ ХИЛЯДИ
ДВАДЕСЕТ и ПЪРВА
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря....ДЕСИСЛАВА…ГЮЗЕЛЕВА,…като…разгледа..
докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…871......
по…описа…за…2020г,…за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивно
гражданско производство по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано на основание въззивна жалба на „Електроенергиен системен
оператор“-ЕАД, със седалище и адрес на
управление в гр.София, бул.“***“ №201 –
ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№144/2020г. по описа на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение, подадена чрез процесуалния
представител юрк. А. А., срещу постановеното по делото от І-ви
гр.с-в съдебно Решение №805/07.07.2020г., с което е отменена като
незаконосъобразна Заповед
№ЧР-2089/17.12.2019г. на изпълнителния директор на „Електроенергиен
системен оператор“-ЕАД, с която на И.в.
*** е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.
Във въззивната
жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави искане да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли претенцията на
ищеца. Излагат се подробни оплаквания, които се свеждат до следното: Съдът не е обсъдил в цялост всички събрани по
делото доказателства;направеният извод за липса на поведение, съставляващо
нарушение на трудовата дисциплина, не кореспондипа с установената фактическа
обстановка. Необосновано съдът е приел, че И.Й. добросъвестно е изпълнил
указанията на работодателя, проявил е заинтересованост и при констатирано
забавяне в изпълнението бързо е създал необходимата организация в
следствие та което в кретки срокове е
постигнат целения резултат. Точно обратно – от доказателствата по делото се установява,
че същият не е създал необходимата организация и не е осъществил присъщите за
длъжността му контролни функции. Дължимите действия са извършени от
ръководителя на МЕР-Плевен едва след установяването на две кражби, за извършването на които е
допринесло неизпълнението на възложената задача.
Ответникът по
въззивната жалба – И.В.Й., чрез
процесуалния представител адв. А.Д. ***, е подал отговор на въззивната жалба, с
който е изразил становище за нейната неоснователност и е направил искане за
потвърждаване на обжалваното решение като правилно.
Пред въззивната
инстанция не са представени нови
доказателства.
В открито съдебно
заседание на въззивната инстанция, страните, чрез процесуалните представители
поддържат изразените становища.
Плевенският
окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във
въззивната жалба, обсъди събраните доказателства и съобрази нормативната уредба и относимата
съдебна практика, приема следното:
Въззивната жалба, подадена от „Електроенергиен системен
оператор“-ЕАД-София, ЕИК-*** – ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№144/2020г. по описа на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение,
срещу постановеното от І-ви гр.с-в съдебно решение №805/07.07.2020г.,
е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от
надлежна страна, при наличие на правен
интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА
и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното
производство по гр.д.№144/2020г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско
отделение, е образувано на основание иск, предявен по реда на чл.357 от КТ, от
ищеца( понастоящем ответник по
въззивната жалба) И.В.Й. срещу ответника(понастоящем въззивен жалбоподател)
„Електроенергиен системен оператор“-ЕАД, за отмяна на заповед на работодателя,
с която му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ на основание
чл.188,т.1 във вр. чл.187,ал.1,т.3,т.7 и т.10 от КТ.
В исковата молба се твърди следното: Ищецът работи по трудово
правоотношение с ответника на длъжност „ръководител Мрежови експлоатационен
район“-гр.Плевен. На 19.12.2019г. му е връчена
заповед № ЧР-2089/17.12.2019г., с която му е било наложено дисциплинарно
наказание „забележка“ на основание чл. 188 т. 1 във вр. с чл. 187 ал. 1 т. З,
т. 7 и т. 10 от КТ. Процесната заповед е изцяло неправилна и незаконосъобразна.
При издаване й са изцяло нарушени както процесуалните, така и
материалноправните законови норми, а именно: В обжалваната заповед липсва
индивидуализация на извършеното нарушение и в какво се състои то. За да се
гарантира възможността за ефективна защита срещу наложеното наказание
нарушението трябва да е описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен
наказания работник или служител, като липсата на такива данни следва да се
приеме за липса на мотиви за издаване на заповед за налагане на наказание и
съставлява нарушение на чл. 195 от КТ. В обжалваната заповед се твърди, че в
писмо с изх.№ ЕСО 3405/15.04.2019г.е била обективирана възложена на ищеца
задача, която последният уж не е изпълнил. При анализ на текста на същото се
установява, че това твърдение е невярно. В абзац втори на цитираното писмо изх.
№ ЕСО 3405/15.04.2019год. на ищеца е наредено „да се разпоредите ….. кабелните
канали да се затворят със съществуващите кабелни капаци до реализиране на
доставката“. В случая, видно от представените писмени доказателства, ищецът
стриктно е изпълнил това и още същия ден се е разпоредил на зам. ръководител
***- П. И.С. да изпълни посочените дейности, т. е. възложената задача „да се
разпореди“ е изпълнена стриктно, а друга не му е била поставяна. В обжалваната
заповед липсва релевирано нарушение, което да е извършено от ищеца. Без
конкретизирано нарушение на трудовата дисциплина следва да се направи извод, че
наложеното наказание не произтича от определена, правно значима причина и да се
отмени. В писмо с изх.№ЕСО 3405/15.04.2019год. няма никаква конкретика на
възложената задача, както и липсва срок за изпълнение на същата. Липсата на
посочени такива в цитираното писмо съставлява пропуск на работодателя. Абсурдно
след като работодателят не е посочил срок за изпълнение на задачата, да вменява
се отговорност на служителя, че същата
не е изпълнена в срок, защото резонно следва въпроса- кой е срока? Налице е времево несъответствие между периодите, за
които са изисквани обяснения и периода, за който е наложено наказание. Обяснение
е изискано за периода „към 29. 09. 2019 год.“ /видно от писмо с изх.№ЕСО
3405/18.11.2019г. В заповедта наказание е наложено за период „15.04.2019год. до
07.10.2019год.“, т. е. за периода от 29. 09. 2019 год. до 07.10.2019г.год. не е
изискано обяснение по чл. 193 от КТ и същият не следва да бъде разглеждан на
основание чл. 193 ал. 2 от КТ. Неясно е определена датата 29. 09. 2019 год.,
към която дата са изискани обясненията /респ. дата 07.10.2019год., към която
дата се твърди, че е било налице нарушението/. На 28. 10. 2019 год. ищецът е
депозирал доклад, с който уведомява работодателя си, че заместникът му И.С. не
е изпълнил задачата, разпоредена му във връзка с цитираното писмо с изх. № ЕСО 3405/15.04.2019год. Този факт,
както и предхождащите го действия от страна на ищеца /назначаване на комисия и
лично организиране проверката и поставянето на капаци на каналите/, след като
заместника му И.С. не е изпълнил поставената му задача, безспорно доказват, че
ищецът е предприел бързи и комплексни мерки по изпълнение на същата, като лично
е контролирал целия процес. В резултат на това към датата на издаване на
заповедта за наказание в резултат от създадената от ищеца организация
възложената задача е била изцяло изпълнена. Предвид факта, че работодателят не
е поставил срок за изпълнение, предвид факта, че ищеца е имал задължение само
„да се разпореди“, то тази фактическа обстановка резонно още веднъж поставя
въпроса - какво тогава е нарушението на ищеца към дата 17.12.2019 год. /датата
на издаване на заповедта за дисциплинарно наказание/. През м.месец октомври 2019 год. комисия,
назначена от изпълнителния директор е извършила проверка на място на ОРУ110кV на подстанция П. 1 като е бил изготвен доклад за констатациите от
проверката. Изложените по- горе
обстоятелства обуславят извода, че е налице злоупотреба с право от страна на
работодателя при налагането на дисциплинарно наказание на ищеца. Поради това ищецът моли съда да
отмени като незаконосъобразна процесната заповед № ЧР-2089/17.12.2019 год., с
която му е наложено дисциплинарно наказание “забележка”, както и да му присъдят
направените деловодни разноски.
Ответникът е подал
писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил предявения иск.
Ангажирал е становище за допустимост, но неоснователност на иска. Заявил е,
че са спазени всички изисквания на КТ
при издаването на заповед за налагане на дисциплинарно наказание, поради което
възраженията на ищеца за нарушаване разпоредбите на чл.193,ал.1 и чл.195,ал.1
от КТ, са неоснователни. По същество заповедта е обоснована и законосъобразна.
По делото са
събрани писмени и гласни доказателства.
Плевенският
районен съд, Гражданско отделение, І-ви граждански състав се е
произнесъл с обжалваното Решение №805/07.07.2020г,
с което е отменил атакуваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание
За да постанови
този резултат, съдът е приел следното:
При издаването на
заповедта не са нарушени разпоредбите на чл.193,ал.1 и на чл.195,ал.1 от КТ,
както се твърди в исковата молба,у поради което възраженията за опорочаване на
процедурата са неоснователни.
От гледна точка нейната
материална законосъобразност обаче съдът е приел, че заповедта
следва да бъде отменена, поради следното:. Дисциплинарната отговорност на работника
или служителя може да бъде ангажирана за нарушение на трудовата дисциплина,
което представлява виновно неизпълнение на определено трудово задължение. В
конкретния случай като правно основание за издаването на процесната заповед са
посочени разпоредбите на чл. 180 ал. 1 т. 3, 7 и 10 от КТ, а отделно са
изброени текстовете от длъжностната характеристика, етичния кодекс на ответното
дружество и правилника за вътрешния трудов ред, които според работодателя са
нарушени от страна на ищеца. Всички тези разпоредби касаят всъщност едно
единствено нарушение, а именно: Неизпълнение
на разпореждането на изпълнителния директор на ответното дружество,
обективирано в писмо с изх. № ЦУ ЕСО 3405/15.04.2019г, с което на ищеца И.В.Й. е указано
за обезпечаване на безопасната работна среда на персонала на подстанции “Червен бряг
и „Плевен. I“
да се разпореди ремонтираните кабелни канали да се затворят със съществуващите
кабелни капаци до реализиране на доставката. Това писмо е в отговор на
предходно писмо на ищеца до изпълнителния директор на ответното дружество изх.
№ЦУ ЕСО 3405/15.04.2019год.,
с което ищецът е уведомил работодателя, че след извършване на ремонтни дейности
кабелните канали в двете подстанции са отворени, като демонтираните стари
бетонови капаци са в лошо състояние и подлежат на подмяна, т. е. дадените
указания от работодателя са следствие от сезирането му от страна на ищеца за
възникналите проблеми в двете подстанции. От друга страна следва да се посочи,
че изпълнението на указанията на работодателя в процесното писмо с изх. № ЦУ ЕСО
3405/15.04.2019год. не е обвързано с определен срок. Безспорно по делото е, че
още същия ден след получаването на горното писмо ищецът е поставил задача на
заместник- ръководителя МЕР-Плевен – И.С.
да се предприемат действия по затваряне на кабелните канали със съществуващите
стари капаци до реализиране на доставката на новите. От показанията на
разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели В.В. и Н.Т. се установява, че
на провежданите работни /седмични и месечни/ оперативки ищецът е поставял
въпроси във връзка с изпълнението на възложената задача относно поставянето на
капаците, а лично и няколко пъти е посещавал обектите. Свидетелят В. посочва,
че в края на юли И.С. е докладвал на ищеца, че всички годни капаци са поставени
и задачата е изпълнена. В показанията на свидетелите се съдържат и сведения, че
в действителност задачата не е била изпълнена коректно, като след заповед на
ищеца и извършен оглед на място е било установено, че по- голямата част от
каналите не са били затворени, а капаците са били оставени на купчини около
тях. Горните показания кореспондират с представените писмени доказателства. По
делото е приложено извлечение от деловодната система „Архимед“, от което се
установява, че на 07.10.2019год. ищецът е отправил запитване до И.С.
защо по- голямата част от каналите не са затворени. Видно е, че на 08. 10. 2019
год. И.С. е изготвил доклад във
връзка с горното писмо. Установява се също така, че след този доклад,
назначената комисия и извършената организация от ищеца са били установени 403
броя бетонни капаци, годни за повторна употреба, които в периода 09. 10. 2019
год.- 15. 10. 2019 год. са били монтирани. При тези обстоятелства съдът приема,
че ищецът добросъвестно е изпълнил указанията на работодателя, обективирани в писмо с изх. № ЦУ ЕСО
3405/ 15.04.2019год., своевременно е разпоредил изпълнение на възложената
задача, проявил е заинтересованост и при констатирането на забавяне в
изпълнението бързо е създал необходимата организация на работа, вследствие на
което в кратки срокове е постигнат целеният резултат. Всичко това опровергава
доводите за виновно неизпълнение от страна на ищеца на задълженията, вменени му
от закона, длъжностната
характеристика, етичния кодекс на ответното дружество и правилника за вътрешния
трудов ред, поради което налагането на дисциплинарно наказание се явява
незаконосъобразно.
Плевенският окръжен съд, настоящят въззивен състав приема,
че в обжалваната част решението е ВАЛИДНО , ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.
Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и
допустимостта на обжалваното решение, а съгласно правомощията по чл.269 от ГПК,
въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на съдебния акт.
За да се произнесе относно
правилността на обжалваното решение,
съдът съобрази следното:
Първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е
направил обосновани фактически и законосъобразни правни изводи, които се
споделят напълно от въззивната
инстанция, която на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
Оплакванията, изложени във въззивната жалба са
неоснователни. – делото е попълнено с
допустими и относими към спора доказателства. Съдът е обсъдил по отделно и в съвкупност всички събрани по делото
доказателства и е направил обосновани изводи, които се подкрепят от събраните
доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, правилно
е приложил материалния закон.
От изложеното е видно, че въззивният съд достига
до фактически и правни изводи, които са
напълно идентични с тези на първоинстанционния, поради което обжалваното
решение като правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, въззивният жалбоподател
следва да заплати на ответника по въззивната жалба разноски за настоящата инстанция. Последният
претендира такива в размер на 900лв. – адвокатско възнаграждение, а процесуалният представител на въззивника прави възражение за прекомерност.
Съдът приема, че заплатеното от
въззиваемия възнаграждение е прекомерно
с оглед фактическата и правна сложност на настоящето въззивно производство,
поради което съгласно чл.78,ал.5 от ГПК
следва да се намали до 650лв.( минималната работна заплата за страната ) и да
се присъди в този размер.
Съгласно чл.280,ал.3,т.3 от ГПК въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти
въззивен граждански състав, на основание чл.271 във вр. чл.272 от ГПК
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно РЕШЕНИЕ №805/07.07.2020г.
на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, І-ви гр.с-в, постановено по
гр.д.№144/2020г. по описа на същия съд
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“-
ЕАД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.София, бул. “***“ №201, ДА ЗАПЛАТИ на
И.В.Й., ЕГН -********** със съдебен адрес ***, офис 304, адв. А.Д., на
основание чл.78,ал.1 от ГПК, РАЗНОСКИ за въззивна инстанция в размер на 650.00лв.(
шестстотин и петдесет лв.)
РЕШЕНИЕТО
НЕ подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: