Р Е
Ш Е
Н И
Е
№ /12.03.2020
гр. Плевен 12.03.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
І-ви гр.с. в публичното заседание на единадесети февруари
през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ СПАРТАНСКА
при секретаря Ж. С. и
в присъствието на прокурора Йорданка Антонова като
разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА гр.
дело № 904 по описа на
съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Иск с правно
осн.чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ .
Постъпила е ИМ от Р.С.М. ***,чрез пълномощника му адвокат
Ж.Н. от ПАК срещу Прокуратурата на РБ. Твърди се ,че на 09.11.2010г.по ДП №
С-191/2010г.по описа на ОП Плевен на ищеца е повдигнато обвинение по
чл.199,ал.2,т.2,пр.първо вр.чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.4 вр.чл.26. ал.1 НК, затова,че
на 14.07.2010г.в с.С., Пл.обл. при условията на продължавано престъпление,в
съучастие като помагач с извършителите М.А.М., Ю.С. Р.,М.А.А. и Р.А.Ш. отнел
120 лв.от владението на Р.Г.М. от с.С.,нейна собственост и се опитал да отнеме
110 лв.от владението на М.Н.И. от с.с., нейна собственост ,с намерение
противозаконно да ги присвои,като употребил за това сила и грабежът и опитът за
грабеж са придружени с убийството на Р.М. и М.И..Твърди се,че от същата дата Р.М.
е задържан ,като на 12.11.2010г.му е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ по ЧНД №1269/2010г.по описа на ОС Плевен,потвърдена с определение на
ВТАС №312/19.11.2010г.по ВЧНД №370/2010г.,че след задържането му М. 3 пъти е
обжалвал мярката за неотклонение,като жалбите му са отхвърляни от ОС Плевен и
от ВТАС.Твърди се,че срещу ищеца е внесен обвинителен акт на 28.11.2011г.в ПОС
с обвинение по чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК,като е образувано НОХД
№1127/2011г.по описа на ПОС,а срещу останалите четирима обвиняеми обвинението е
идентично,но не за помагачество,а за извършителство.Посочено е,че НОХД
№1127/2011г.по описа на ПОС е разгледано в 17 съдебни заседания,в периода от м.декември
2011г.до м.септември 2013г.,като са разпитани десетки свидетели и 12 вещи
лица,че с присъда на ПОС от 17.09.2013г.Р.М., заедно с останалите четирима
подсъдими е признат за невиновен по повдигнатото обвинение и на същата дата е
освободен,като му е определена мярка за неотклонение „Подписка“.Посочено е,че
оправдателната присъда е протестирана , като с присъда на ВТАС №27/17.
02.2014г.по ВНОХД №279/2013г.по описа на ВТАС оправдателната присъда е
потвърдена по отношение на ищеца,а останалите четирима подсъдими са признати за
виновни и им е наложено наказание „доживотен затвор“.Твърди се, че срещу
оправдателната присъда спрямо ищеца Р.М. е постъпил протест от прокурор от
Апелативна прокуратура Велико Търново,въз основа на което е образувано КНОХД
№840/2014г.по описа на ВКС,че с окончателно решение №39 от 15.03.2016г.ВКС е
отхвърлил протеста и е оставил в сила наказателната част от присъдата на ВТАС
по ВНОХД №279/2013г., като Р.М. окончателно е оправдан.Изложени са доводи,че спрямо
ищеца е водено наказателно производство по несправедливо обвинение,че ищецът не
е извършил престъпно деяние,като в резултат на воденото предварително
разследване, на извършените процесуални действия,вкл.и на задържането му под
стража,на Р.М. са причинени значителни неимуществени и имуществени вреди.Твърди
се,че без основание ищецът е бил задържан под стража за период повече от 2
години и 10 месеца,съответно от 09.11.2010г.до 17.09.2013г.,в който период е
бил лишен от основни човешки права –право на свобода,на свободно придвижване,на
самостоятелно и по собствена воля определяне и реализиране на двигателен и
личен режим на поведение,че действията по нак.производство са засегнали и са се
отразили негативно и неблагоприятно на
цялостния живот на ищеца-личен ,семеен ,професионален и обществен,като ищецът е
понесъл тежко наказателното преследване.Посочено е,че повдигнатото обвинение е
било за изключително тежко престъпление, което са наказва с лишаване от свобода
от 15 до 20 години,доживотен затвор или доживотен затвор със замяна,като е
възможна конфискация на част или на цялото имущество,че е налице изключително
висока степен на обществена опасност на деянието-грабеж и опит за грабеж,с
използване на сила, придружени с убийството на две лица. Подробно е описано
извършеното деяние,като се посочва,че на останалите четирима подсъдими е
наложено най-тежкото наказание „доживотен затвор“,което реално е заплашвало и Р.М.,който
е осъзнавал това.Твърди се,че многократно и незаконосъобразно спрямо ищеца е
оказвано въздействие от длъжностни лица, че на 22.11.2010г.в ареста
полицейският служител К.К. е казал на ищеца да заяви,че е карал с автомобила
определени лица, да разкаже кои са и затова ще бъде освободен,че многократно М.
е извеждан от арестантските помещения от следователя В.П.,който извън
процесуално го е заблуждавал относно несъществуващи показания на свидетели, вкл.анонимни
и обяснения на др.обвиняеми,че М. е виновен,като му е обещавано,че след
признание ще бъде освободен.Твърди се,че съгласно приложената справка от
следователя П. в нея косвено се признава за недопустимите действия-натиск върху
ищеца.Твърди се,че по делото липсват преки или косвени
доказателства,установяващи факта на съучастнически действия от страна на
ищеца.Изложени са твърдения,че незаконосъобразно и на неясно основание ищецът
двукратно е подлаган на полиграфско изследване,съответно на 29.07.2010г.през
нощта и на 30.07.2010г.от орган на МВР,което не е дало положителен резултат за
неговото участие в деянието.Твърди се,че нак. производство е оказало негативно
въздействие върху Р.М. относно възприятията му за добро и справедливост,че
същият е преживял чувство на унижение и съществено засягане на честта и
достойнството му,че е злепоставено името му на почтен гражданин и той публично
е дискредитиран, като е настъпила съществена и невъзвратима промяна в
цялостното му поведение,че е накърнено неговото емоционално и психическо
състояние. Твърди се,че продължителният наказателен процес и задържане под
стража са причинили значителен стрес, потиснатост, нестабилност и разстройство
, състояние на вътрешна тревожност , чувство на безпокойство и напрежение,
които не са преодолени до момента,че е налице и влошаване на здравословното
състояние на ищеца,което се дължи на продължителните притеснения и безпокойства
във вр.с обвинението и страха от осъждане. Посочено е,че тези негативни
изживявания са нарушили нормалния живот и контакти на ищеца, който се е
изолирал ,затворил се е в себе си ,странял е от семейство, близки и приятели,че
това е станало в малко населено
място,където всички се познават и случаят е общоизвестен.Посочено е,че са
разрушени отношенията в семейството на М.,че същият е единствения
трудоспособен член на семейството
си,като задържането му под стража и
последиците от наказателното преследване ,вкл.разходите ,сериозно са
възпрепятствали грижата му спрямо Д. М.С.,с
която са живели на съпружески начала и спрямо детето им С.Д.М.,род.през 2002г.
Твърди се,че към момента на повдигане на обвинението ищецът е отглеждал 3
собствени крави и 4 телета,а след задържането му,поради необходимост от
средства за семейството и за адвокатска защита,тази дейност е прекратена и
животните са продадени на безценица и изклани.Твърди се,че по време на
задържането му ищецът нееднократно е търсил лекарска помощ,че на 14.09. 2011г.е
писал до ****-предаването “****“с В.А. във вр.с неоснователните обвинения,че по
същите причини на 11.04.2011г.е започнал гладна стачка.Изложени са доводи,че
ищецът е претърпял вреди и от незаконното задържане под стража, които се
включват в тези по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ,като се позовава на т.13 от ТР на
ОСГК на ВКС №3/22.04.2005г.по т.д.№2/2004г.Ищецът оценява претърпените
неимуществени вреди ,съобразно критерия по чл.52 ЗЗД в размер на
120 000лв.,а претърпените имуществени вреди в размер на
4 000лв.,съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение по наказателното
производство. В заключение ищецът моли съда да постанови решение,с което на
основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на РБ бъде осъдена да му заплати
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 120 000 лв.и
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 4 000лв.,ведно със
законна лихва върху всяка от сумите,считано от 23.10.2016г./три години назад от
подаване на ИМ/ до окончателното им изплащане.В съдебното заседание на
11.02.2020г.,на което бе даден ход по същество ищецът чрез своя пълномощник
адвокат Ж.Н. от ПАК поддържа предявените искове и моли съда да постанови
решение,с което същите да бъдат уважени.Претендират се и направените по делото
разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Подробни доводи и
съображения в тази насока са изложени в депозираната от адвокат Н. писмена
защита.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Прокуратурата на РБ,чрез Иво
Радев ,прокурор в ОП Плевен.С отговора изцяло се оспорват исковите претенции по
чл.2 ал.1,т.3 от ЗДОДОВ по основание и размер , тъй като не са ангажирани
доказателства за влязла в сила оправдателна присъда , като се оспорват както
претенциите за имуществени и неимуществени вреди,така и акцесорните за законна
лихва.Изложени са доводи,че претенцията за неимуществени вреди в размер на 120
000лв.не е в съответствие с чл.52 ЗЗД,като е посочено,че не са ангажирани
доказателства за влязла в сила оправдателна присъда така и за привличането на ищеца като обвиняем
и за взета по отношение на него мярка за неотклонение“Задържане под
стража“,нито за нейната продължителност. Твърди се,че ако в процесния период са
претърпени вреди,то те не са единствено и само в резултат на актове и действия
на органи на прокуратурата.Посочено е,че продължителността на нак.производство
е била в зависимост от обстоятелството,че обвиняеми/ подсъдими по делото са
били още 4 лица,спрямо които са постановени осъдителни присъди,че тяхното
процесуално поведение и това на техните проц. представители съществено са удължили процеса във времето.
Становището в отговора е,че делото е било с фактическа и правна сложност,че
разследването и съд.производство на три
инстанции са проведени в разумни
срокове.Посочено е,че представеният с ИМ протокол за предписване на лекарства
от 30. 01 .2012г. не сочи за наличие на причинна връзка между процесното
обвинение и здравословното състояние на ищеца.Твърди се,че не са ангажирани
доказателства твърдените от ищеца негативни преживявания да са пряк резултат от
повдигнатото му обвинение и задържането му под стража.Оспорва се претенцията за
имуществени вреди в размер на
4 000лв.,представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по
нак.производство,поради липса на доказателства за реално направени разходи за
изплатено адв.възнаграждение , както и доказателства за обема на извършените
процесуални действия от упълномощения адвокат.Направено е възражение на
осн.чл.78 ал.5 за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение,което
надвишава минималното такова,предвидено в Наредба №1 от 2004г.за мин.размери на
адв.възнаграждения. В съдебното заседание на 11.02.2020,на което бе
даден ход по същество Прокуратурата на РБ чрез прокурор Йорданка Антонова от ОП
Плевен взема становище,че предявеният
иск за имуществени и неимуществени вреди е неоснователен,недоказан по
основание и размер и моли съда да постанови решение,с което същият да бъде отхвърлен.
Окръжният съд като прецени
становищата на страните и събраните по делото доказателства,поотделно и в
тяхната съвкупност,приема за установено следното :
Предмет
на разглеждане в настоящото производство са предявени от Р.С.М.
срещу Прокуратурата на РБ искове по чл. 2 , ал.1 т.3 от ЗОДОВ.Претендира
се обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000лв.,на основание
обвинение срещу ищеца в извършване на престъпление по чл.199,ал.2т.2пр.първо
,вр.чл.198 ал.1вр.чл.20 ал.4 вр.чл.26 ал.1 НК,за което ищецът е признат за невиновен и оправдан с
присъда на Плевенски Окръжен съд по НОХД №1127/2011г.,потвърдена с присъда № 27/17.02.2014г. на ВТАС по ВНОХД
№279/2013г.,и решение на ВКС по КНОХД №840/2014г.по описа на ВКС ,влязла в сила
на 15.03.2016г. На същото основание чл.2,ал.1т.3 от ЗОДОВ се претендира и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 000лв., платено адвокатско
възнаграждение по нак.дело. Върху двете главници се претендира и законна лихва,считано от
23.10.2016г./три години преди датата на предявяване на ИМ/ до окончателното
им изплащане. В този смисъл е изготвения от
съда проекто-доклад, съгласно определение №1744/16.12.2019г.,приет за
окончателен в съд.заседание на 11.02.2020г.,по който страните не са направили
възражения.
Безспорно
от приложеното НОХД №1127/2011 по описа на ПОС,ведно със съдържащите се към
него ВНОХД №279/2013г.по описа на ВТАС и КД №840/2014г. по описа на ВКС,както и приложеното ДП
№191/2010г. по описа на ОП Плевен се установява,че досъдебното производство е
образувано на 14.07.2010г. с постановление на Окръжна прокуратура Плевен срещу
неизвестен извършител,затова,че на 14.07.2010г. в с.С.,при условията на
продължавано престъпление,извършил грабеж,придружен с убийството на две лица М.
Н. И. и Р. Г. М.-престъпление по чл.199 ал.2, предл.1 във вр.с ал.1 вр.с чл.26
ал.1 от НК.С постановление от 09.11.2010г.на следовател от ОСлО –ОП Плевен Р.С.М.
е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.199 ал.2,предл.1 във вр.с чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.4 вр.чл.26
ал.1 НК,затова,че на 14.07.2010г. като помагач,в съучастие с още четири лица К.Р.К.,Ш.
Ю. К.,Р. А. Ш. и М. Ю. К. ***,последните четирима като извършители 1./отнел
чужди движими вещи-150лв.от владението на Р. Г. М. от с.С.,с намерение
противозаконно да ги присвои,като употребил сила,като грабежа е придружен с
убийството на М. и 2./направил опит да отнеме чужди дв.вещи,сумата от 110 лв.
от владението на М. Н.И. от с.с намерение противозаконно да ги присвои,като
употребил сила,като опита е недовършен по независещи от дейците причини и опита
за грабеж е придружен с убийството на И..С постановление на следовател от
същата дата 09.11.2010г.адвокат Д. Д. е назначен за служебен защитник на Р.М..С
постановление на наблюдаващия прокурор от 09.11.2010г. /л.94,том 7 от ДП
№с-191/2010г./ ищецът Р. С. М. е задържан за срок от 72 часа,считано от
15.30ч.на 09.11.2010г.в ареста в гр.Плевен.С определение на ПОС от
12.11.2010г.по ЧНД №1269/2010г.по описа на ПОС /л.14-15,том 7 от ДП /спрямо
ищеца Р.С.М. на осн.чл.64 ал.5 НПК е взета мярка за неотклонение“Задържане под
стража“по ДП №С -191/2010г.по описа на ОП Плевен.Определението на ПОС е
потвърдено с определение на ВТАС №312/19.11.2010г.постановено по ВНЧД
№370/2010г. и е влязло в сила на 19.11.2010г.
От данните по ДП е видно,че ищецът е
правил искания за изменение на мярката за неотклонение от „Задържане под
стража“в по-лека такава,които са оставяни без уважение от ПОС и ВТАС.С
определение на ПОС №372/18.05.2011г. по ЧНД №520/2011г./л.61-62 ,том 8 от
ДП/молбата на Р.М. за изменение мярката за неотклонение от задържане под стража
в по-лека е оставена без уважение и със същото определение е потвърдена мярката
за неотклонение „Задържане под стража“спрямо обвиняемия Р.М. ,като на осн.чл.65
ал.6 НПК е определен двумесечен срок от
влизане в сила на определението ,в който е постановено,че ново искане за
изменение на мярката за неотклонение от Р.М. и неговия защитник е недопустимо.Определението
на ПОС е влязло в сила на 25.05.2011г.С постановление от 16.08.2011г. на
следовател от ОСлО Плевен /л.7-8,том 10 от ДП/ Р.М. е привлечен като
обвиняем за престъпления по чл.199
ал.2,предл.1 във вр.с чл.198 ал.1 вр.с чл.20 ал.4 вр.чл.26 ал.1 НК ,като със
същото постановление на ищеца,в присъствието на неговия пълномощник адвокат Л.
П. от ПАК е предявено обвинението на осн.чл.219 ал.4 НПК. Наблюдаващият
прокурор от ОП е констатирал нарушения при предявяване на материалите на обвиняемите и с постановление от
21.10.2011г.ДП е върнато на следователя.С
постановление от 28.10.2011г./л.2-3 от том 11 на ДП/ Р.С.М. е привлечен като
обвиняем за престъпления по чл.199 ал.2,т.2предл.1 във вр.чл.198 ал.1 вр.чл.20
ал.4 вр. чл.26 ал.1 НК и му е предявено
обвинението в присъствието на неговия защитник.С
определение на ПОС от 29.09.2011г. постановено по ЧНД №940/2011г./л.101-102
,том 11 от ДП/ е оставена без уважение молбата на Р.М. за изменение мярката за
неотклонение от задържане под стража в по-лека и със същото определение е
потвърдена мярката за неотклонение
„Задържане под стража“спрямо обвиняемия Р.М. ,като на осн.чл.65 ал.6 НПК
е определен двумесечен срок от влизане в
сила на определението ,в който е постановено,че ново искане за изменение на
мярката за неотклонение от Р.М. и неговия защитник е недопустимо .
Определението на ПОС е влязло в сила на 03.10.2011г.
На
28.11.2011г. ОП Плевен е внесла обвинителен акт срещу петимата обвиняеми ,в
т.ч.и срещу Р.С.М. като помагач за извършените престъпления-грабеж,опит за
грабеж,придружени с убийството на две жени Р.М. и М. И. от с.С.,като ищецът Р.М.
е обвинен в извършване на престъпление по чл.199 ал.2,т.2 предл.1 във вр.с
чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.4 вр.с чл.26 ал.1 НК.Въз основа на внесения обвинителен
акт е образувано НОХД №1127/2011г. по описа на ПОС.С разпореждане на ПОС от
01.12.2011г.делото е насрочено за разглеждане на 19.12.2011г.В съдебните
заседания на 19.12.2011г.и на 27.01.2012г.не е даден ход на делото,като първото
редовно съдебно заседание е проведено на 09.03.2012г.,в което подсъдимият Р.М.
е представляван от адвокат М. А. от ПАК служебен защитник. С определение на
съдебния състав на ПОС №132 от публичното заседание на 09.03.2012г. по НОХД №1127/2011г.е
оставено без уважение искането на всички подсъдими,в т.ч.и на Р.С.М. за
изменение мерките за неотклонение от задържане под стража в по-леки.С
определение на ВТАС №24 от 05.04.2012г.по ВНЧД №82/2012г.определението на ПОС е
потвърдено.
Видно от
приложеното НОХД №1127/2011г. по описа на ПОС по същото са проведени множество
съдебни заседания-на 20.04.2012г.,на 01.06.2012г.,,на 05.07.2012г.,на
10.09.2012г.,на 18.10.2012г.,на 30.11.2012г.,на 03.12.2012г.,на 17.01.2013г.,на
06.02.2013г.,на 04.03.2013г.,на 04.04.2013г.,на 23.05.2013г.,на 08.07.2013г.,на
19.07.2013г.,на 17.09.2013г.,в което съдебното следствие е приключило.По време
на съдебното производство ищецът Р.М.,заедно с останалите подсъдими на няколко пъти са правили искания за изменение на взетите мерки за неотклонение
от задържане под стража в по-леки, които са оставяни без уважение от съдебния
състав.В този смисъл е определение на ПОС №666/10.09.2012г.по НОХД
№1127/2011г./л.446-447,том 2 от делото/,което е потвърдено с определение на
ВТАС№47 от 24.09.2012г.,постановено по ЧНД №267/2012г.С определение на ПОС от
03.12.2012г./л.536-537/също е оставено без уважение искането на подсъдимите,в
т.ч.и на Р.М. за изменение на мерките за
неотклонение от задържане под стража в по-леки,потвърдено с определение на ВТАС
№59/18.12.2012г.по ВНЧД №341/2012г.С определение на ПОС №44/06.02.2013г.по НОХД
№1127/2011г/л.606-607,том ІІІ от делото/
молбата на Р.М. за изменение на
мярката за неотклонение от задържане под стража в по-лека е оставена без
уважение.Мярката за неотклонение „Задържане под стража“ на подсъдимия Р.М.
,както и на двама от другите подсъдими е заменена с „Подписка“с определение на
ПОС №456 от 17.09.2013г.постановено по НОХД№1127/2011г.,от който момент
17.09.2013г.ищецът е освободен от съдебната зала, преди влизане в сила на
определението.
С
присъда на ПОС №41/17.09.2013г. по НОХД №1127/2011г.и петимата подсъдими,в
т.ч.и Р.С.М. са признати за невинни и оправдани по повдигнатите обвинения за
престъпление по чл.199 ал.2,т.2,предл.1 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.4 вр.чл.26
ал.1 НК спрямо Р.С.М..*** е протестирала оправдателната присъда,въз основа на
което пред ВТАС е образувано ВНОХД №279/2013г.С присъда на ВТАС №27 от
17.02.2014г.по ВНОХД №279/ 2013г.е отменена оправдателната присъда на ПОС по
отношение на четирима от подсъдимите Р.А.Ш., М.А.А.,М.А. М. и Ю. С. Р.,вместо
което ВТАС е постановил нова присъда,с която горепосочените четири лица са
признати за виновни за извършените престъпления и са осъдени на доживотен
затвор.С присъдата на ВТАС е потвърдена оправдателната присъда на ПОС,в
частта,в която Р.С.М. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение по чл.199 ал.2,т.2,предл.1 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.4 вр.чл.26 ал.1 НК.С решение на ВКС №39 от 15.03.2016г.по КНОХД №840/2014г.присъдата на
ВТАС е изменена,като същата е отменена в
гражданскоосъдителната й част,както и в частта относно присъдените на
гражданските ищци разноски и държавна такса.В останалата й част присъдата на
ВТАС е оставена в сила.
Безспорно е установено,че по отношение на ищеца е налице оправдателна присъда по повдигнатото му обвинение за
тежко престъпление,влязла в сила на 15.03.2016г.
От изисканата ГДИН София-затвора Плевен
справка се установява,че за периода от 09.11.2010г.-08.09.2011г.ищецът Р.С.М. е
пребивавал в ареста,че при постъпването му в ареста Плевен му е проведено
интервю от мед. специалист,приложено към справката,като задържаният е съобщил за наличие на високо кръвно
налягане и алергия към пчели.Съгласно справката задържаният Р.М. и още 5 други
задържани на 11.04.2011г.са обявили гладна стачка, обявена с декларация
№30/11.04.2011г.,а на 12.04.2011г.преди изтичане на 24 часа от започването на
гладната стачка,същата е прекратена с декларация,приложена към справката.
Спорни в настоящото
производство са въпросите налице ли са предпоставките на чл.2 ал.1т.3 от ЗОДОВ
за ангажиране отговорността на Държавата за вреди от действия на правозащитни
органи- Прокуратурата на РБ , дължи ли се на ищеца обезщетение за
причинени неимуществени и имуществени вреди и в какъв размер.
За изясняване на спорните въпроси по делото
бяха събрани и гласни доказателства.
От показанията на свидетеля И.Ш. ***
се установява,че преди ищецът Р. да бъде
задържан ,същият се е занимавал основно с животновъдство,гледал е крави и
телета,а след задържането му животните са били продадени на безценица или
заклани,тъй като не е имало кой да се грижи за тях.Свидетелят посочва,че ищецът
има жена,която е психически нестабилна и
17-годишен син ,че след излизането му от затвора е бил коренно променен ,станал
е много затворен,почти не е излизал на обществени места, споделял е,че го е
срам да излезе пред хората и по –добре да си стои вкъщи,да ходи за билки.Същият
установява,че ищецът е бил обвинен за убийството на две възрастни жени от с.С.,че
в селото се говорело,че той е един от извършителите,че останалите четирима са
осъдени,а ищецът е оправдан,че се е чувствал притеснен и му е било неудобно от приказките на хората.И.Ш.
депозира показания,че ищецът вече не е
същият човек ,не ходи на обществени места,все е затворен,не контактува почти с
никого,че преди всяка сутрин е ходил до центъра,за да предава мляко,бил е
общителен ,а сега е коренно различен човек,трудно общува,мълчи ,като е споделял
,че е много лошо хората да го гледат някак странно и да се чувства по този
начин.Според свидетеля в момента ищецът се занимава с бране на билки,които
предава,като посочва , че жена му не е добре психически и не е в състояние да
работи ,че основно Р. осигурява прехраната на семейството си,подпомаган от сина
си.От показанията на този свидетел се установява,че поне няколко пъти в месеца
се е срещал с Р.,че последният е бил задържан около една-две години,че е
забелязал у него коренна промяна ,че част хората от селото са разбрали,че
ищецът е оправдан ,но друга част продължават да говорят ,че е свързан с
убийството.
От показанията на свидетеля К.К.,***
се установява,че познава Р.М. и знае,че е бил задържан през
2010г.,че преди задържането му е бил енергичен човек ,гледал е
животни,занимавал се е с животновъдство,отглеждал е крави,предавал е мляко и се
е препитавал с тази дейност.Свидетелят посочва,че ищецът има жена и син,че през
2010г. е бил в следствения арест ,като в селото се е говорило,че е за
убийството на две жени,че ищецът е лежал две или три години ,през което време
жена му и детето му са останали сами,че жена му не работи,а близките му са
продали животните-крави, телета за адвокати и други разходи.Същият
установява,че той самият е разбрал,че ищецът е оправдан ,но все още доста от
хората в селото гледат на него като на убиец и сина му също го е страх да
излиза често и почти не излиза от къщата си. Свидетелят посочва,че Р. вече не е
същият човек,какъвто е бил след като е лежал две или три години,станал е
затворен,не излиза от къщи,като след задържането му , а и по-късно в селото
хората са коментирали,че и той е участвал в убийството,тъй като едни или двама
от неговите братя са осъдени за същото престъпление и хората си мислят,че и Р.
е участвал.От показанията на свидетеля К. се установява,че преди ищецът е
ходил навсякъде,но след излизането му от ареста рядко се
виждат,като понастоящем работи на частно.
При така изяснената фактическа
обстановка и след съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
Окръжният съд приема,че са налице предпоставките на чл.2 ал.1т.3 от ЗОДОВ и
исковете са доказани по основание.
Съгласно чл.2 ал.1 от ЗОДОВ
Държавата отговаря за вреди ,причинени на граждани от органите на
дознанието,следствието,прокуратурата и съда в посочените в закона хипотези,като
в т.3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано,какъвто е и конкретният случай.Тази
отговорност на правозащитните органи е обективна и възниква при наличие на
изчерпателно посочените в закона основания.Предпоставка за ангажиране на
отговорността по чл. 2, ал.1 т.3 от
ЗОДОВ е обективният факт, че ищецът Р.С.М. е привлечен като обвиняем в извършване
на тежко умишлено престъпление по чл.199 ал.2,т.2,предл.1 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.4
вр.чл.26 ал.1 НК ,за две отделни деяния,при условията на продължавано
престъпление –грабеж и опит за грабеж с използване на сила,придружени с
убийството на две лица Р.М. и М. И.,две възрастни жени ,живеещи самотно от с.С.,като
деянието е извършено през нощта с особена жестокост и садизъм.Впоследствие с
влязла в сила на 15.03.2016г.присъда на
ПОС по НОХД №1127/2011г.ищецът е признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение ,като оправдателната присъда е потвърдена от горните
инстанции ВТАС и ВКС. При наличие на
тази хипотеза законодателят квалифицира обвинението като незаконно, независимо
от обстоятелството, че отделните процесуално-следствени действия са били
извършени в съответствие със закона и правомощията на разследващия орган. Действията
или бездействията на държавните органи по смисъла на чл. 1 и чл. 2 от ЗОДОВ са презумптивно правилни, поради което, за
разлика от деликта, вината не се предполага.
ОТНОСНО
иска по чл.2 ал.1т.3 от ЗОДОВ за сумата 120 000лв.,
претендирано обезщетение за неимуществени вреди
При съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства,съдът приема,че ищецът е претърпял неимуществени вреди, в
резултат на незаконното обвинение,за което е оправдан с влязла в сила присъда. Наказателното
производство срещу ищеца е продължило 5
години и 4 месеца от 09.11.2010г.,когато същият е привлечен като обвиняем до 15.03.2016г.,когато
е влязла в сила оправдателната присъда.По време на наказателното производство в
досъдебна и съдебна фаза ищецът Р.М. за продължителен период от време 2 години
и 10 месеца е бил с мярка за
неотклонение“Задържане под стража“, съответно за периода от 09.11.2010г.до 17.09.2013г.,когато
мярката му за неотклонение е изменена от „Задържане под стража“в „Подписка“.Съгласно
дадените разяснения в т.13 от ТР на ВКС
№3/22.04.2005г.в хипотезата,когато лицето
е оправдано обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от
незаконното задържане под стража.За целия период на воденото
наказателно производство ищецът е преживял негативни емоции,свързани с притеснения и стрес
от начина по който ще приключи делото.Същият е станал по-затворен, изолирал се
от близки и приятели ,ограничил е контактите си, чувствал се е несправедливо
обвинен.Обвинението срещу ищеца е за едно от най-тежките престъпления-грабеж,опит за грабеж,придружени
с убийството на две възрастни, самотни
жени и то причинено по жесток и садистичен начин,за което се предвижда
наказание от 15 до 20 години,доживотен затвор или доживотен затвор със замяна, като
е възможна и конфискация на част или на цялото имущество. Неминуемо това
обвинение за тежко умишлено престъпление се е отразило негативно както върху
ищеца,така и на цялото му семейство,на жената,с която живее на съпружески
начала ,както и непълнолетния му син,тъй като обвинението е за деяние,което е с
изключително висока степен на обществена опасност .Ищецът е от с.М., малко
населено място,където хората се познават и обвинението е станало достояние на жителите
на селото,още повече,че един от
подсъдимите ,който е признат за виновен и осъден с влязлата в сила присъда Ю.С.
Р. е негов брат,като хората от селото свързват и ищеца като извършител на
деянието и голяма част от тях не са променили отрицателното си отношение,към
него независимо от оправдателната присъда.В значително дългия период,когато е
бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“,продължил 2 години и 10
месеца ищецът е бил лишен от правото на свобода и на свободно придвижване,бил е
в невъзможност да работи,да реализира доходи и да издържа семейството си,в
който смисъл са и събраните
по делото гласни доказателства.Същият за период по-малко от 24 часа е обявил и
гладна стачка,за времето от 11.04.2011г.до 12.04.2011г.,когато е бил в
ареста в гр.Плевен.Разпитаните свидетели И.Ш. и К.К. установяват,че преди
задържането му и повдигнатото обвинение ищецът се занимавал с
животновъдство,отглеждал е крави и телета, продавал е мляко,като близките му са
били принудени да продадат животните,тъй като не е имало кой да се грижи за
тях.От събраните гласни доказателства се установява,че след приключване на
нак.производство ищецът е станал по-затворен,изолирал се е от близки и приятели
,спрял е да контактува с хората от селото,променил се е ,а преди е бил
общителен човек.Съдът кредитира показанията на свидетелите,тъй като се
основават на непосредствените им впечатления за начина по който се е отразило
воденото срещу ищеца наказателно производство. Тези негативни последици върху
личността на ищеца,според съда са пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение. Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на дължимото обезщетение се определя от съда
по справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие , като следва да се
преценят всички конкретни обстоятелства- продължителността на
воденото наказателно производство, личността на увредения,
положението му в обществото и притежаваният от него авторитет, начина му на
живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, работата му,
настъпилите промени в отношенията в семейството, в начина му на живот като
цяло, върху личния, обществения и професионалния живот,чувствата, честта и
достойнството на увредения, негативното отражение в резултат на воденото
наказателно производство върху душевното му и здравословно състояние, естеството на причинените на ищеца неудобства, стандарта на живот в страната по време на воденото наказателно производство
и др.. В този смисъл е ППВС № 5/ 1964 г., както и трайната практика на ВКС, а
именно: решение № 16/ 02.02.2011 г. по гр.д. № 396/ 2010 г., ІІІ г.о., решение
№ 3/ 13.02.2012 г. по гр.д. № 637/ 2011 г., ІІІ г.о., решение № 55 / 11.03.2013
г. по гр.д. N 1107 /2012 г., ІV г.о., решение № 480/
23.04.2013 г. по гр.д. № 85/ 2012 г., IV
г. о. и др.
При определяне размера на обезщетението съдът
съобрази периода,в който е приключило наказателното производство-5 години и 4
месеца в досъдебна и съдебна фаза,което не представлява разумен срок.По НОХД №1127/2011г.по описа на ПОС са
проведени множество съдебни заседания,което е оправдано с оглед фактическата и
правна сложност на спора,тъй като по делото са разпитани голям брой
свидетели,назначени са много експертизи. Съдът съобрази характера и вида на обвинението- на ищеца е повдигнато обвинение за
тежко умишлено престъпление по чл.199 ал.2,т.2,предл.1 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.20
ал.4 вр.чл.26 ал.1 НК ,за две отделни деяния,при условията на
продължавано престъпление –грабеж и опит за грабеж с използване на
сила,придружени с убийството на две лица,за което е предвидено
наказание лишаване от свобода от 15 до 20 години,доживотен затвор или доживотен
затвор без замяна.При определяне размера на обезщетението съдът съобрази и
личността на ищеца и неговото обществено положение.От представеното
свидетелство за съдимост е видно,че същият през 1996г.е бил осъден условно за
кражба,като за това деяние е реабилитиран на осн.чл.86 ал.1т.2 НК на
17.07.2008г.т.е преди повдигане на обвинението.Уличаването в престъпление, провеждането
на разследване , воденето на нак.производство , мерките на процесуална принуда
безспорно водят до негативни емоции, притеснения,стрес и депресивно състояние.При преценка на всички
горепосочени обстоятелства съдът приема,
че с оглед критерия за справедливост по
чл.52 ЗЗД обезщетение в размер на 20 000лв. е достатъчно да компенсира претърпените
от ищеца неимуществени вреди.До този
размер искът с правно осн.чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ се явява основателен, доказан и следва
да бъде уважен.Върху сумата се дължи и законна лихва,считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда-15.03.2016г.до окончателното й
изплащане,от който момент Прокуратурата
като държавен орган е в забава.В този смисъл са дадените разяснения в ТР на
ОСГК №3/22.04.2005г.по тълк.д. №3/2004г.-т.4.С ИМ ищецът претендира лихва за
забава не от влизане в сила на оправдателната присъда 15.03.2016г.,а от
23.10.2016г.,за тригодишен период преди завеждане на ИМ и претенцията за
законна лихва следва да се уважи така,както е предявена. За разликата до 120 000лв.искът
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен,доколкото не са доказани
неимуществени вреди с такъв интензитет и размерът на претендираното обезщетение
е прекомерно завишен.Не са ангажирани доказателства за влошаване здравословното
състояние на ищеца,както за периода,когато е търпял мярката за неотклонение
„Задържане под стража“,така и по време на наказателното производство,в досъдебна
и съдебна фаза,с изключение на обявената от последния гладна стачка,продължила
по-малко от 24 часа.
ОТНОСНО иска по чл.2 ал.1т.3 от ЗОДОВ за сумата 4 000 лв., претендирано
обезщетение за имуществени вреди
Сумата 4 000лв.се
претендира като заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение на неговия пълномощник
по приключилото наказателно производство
в досъдебна и съдебна фаза.Направените разноски от ищеца за адвокатско
възнаграждение за защита по наказателното производство в ДП и в съдебната му
фаза съставляват имуществени вреди и са
в пряка причинна връзка с незаконното обвинение, поради което следва да бъдат
присъдени изцяло.В НПК липсва процесуална възможност лицето,което е оправдано по повдигнатите му обвинения да
упражни претенцията си за разноски в
наказателния процес. Категорична е съдебната практика,че претенцията за
разноски, изразяващи се в заплатен от подсъдимия адвокатски хонорар за
осъществяване на защитата му в наказателното производство,приключило с
оправдателна присъда, представляват за него имуществена вреда и вземането за
това обезщетение срещу държавата се
реализира по реда на ЗОДОВ.В ДП ищецът е представляван от служебен защитник
адвокат Д.Д.,също и от адвокат Л.П. ,но за този пълномощник не е представен
договор за правна помощ и не може да се прецени дали и какво възнаграждение е
изплатено.В съдебната фаза по НОХД №1127/2011г.по описа на ПОС първоначално
ищецът е представляван от служебен защитник адвокат М. А. /л.184-185,том І от
нак.дело/Впоследствие ищецът е упълномощил адвокат Ж.Н. от ПАК.Съгласно договор
за правна защита и съдействие от 28.06. 2012г./л.406,том 2 от НОХД №1127/2011/
е договорено адв.възнаграждение в размер на 1 200лв.,с отбелязване,че ще
бъде изплатено в брой до 15.08.2012г.В производството пред въззивната инстанция
по ВНОХД №279/2013г.по описа на ВТАС
ищецът е представляван от адвокат Ж.Н., като съгласно договор за правна
защита от 05.12.2013г./л.54 от ВНОХД 279/2013г.на ВТАС/на пълномощника е
изплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.За касационната
инстанция по КНД №840/2014г.по описа на ВКС Р.М. е представляван от адвокат Н.,като
съгласно договор за правна защита от 12.09. 2014г./л.134 от делото на ВКС/на
пълномощника е изплатено в брой възнаграждение в размер на 2 000лв. Общо
направените от ищеца разноски за заплащане на адв.възнаграждение на неговия пълномощник в съдебна фаза,за осъществено
процесуално представителство за три инстанции са в размер на 3 700лв. В писмения си
отговор ответникът е направил възражение за намаляване размера на това възнаграждение,поради
прекомерност.Съгласно ТР №1/11.12. 2018г.на ОСГК на ВКС по тълк.д.№1/2017г.при иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ
съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи
адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния
процес.В конкретната хипотеза съдът намира,че заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение общо в размер на 3 700лв.,направени разноски в
нак.производство не следва да бъде намалявано.Този размер на адвокатското
възнаграждение не надвишава разумния и обичаен размер на дължимото
възнаграждение за процесуално представителство по наказателно дело,тъй като
делото е било с правна и фактическа сложност,с множество проведени съдебни
заседания,за тежко престъпление,за което е предвидено наказание над 15 години
лишаване от свобода и доживотен затвор,а същевременно този размер на възнаграждението
е за три съдебни инстанции и е в минимален размер ,съгласно Наредбата за
мин.размери на адв.възнаграждения.В този смисъл искът за имуществени вреди е
основателен , доказан и следва да бъде уважен за сумата 3 700лв.,направени
от ищеца разноски в нак.производство.Върху сумата се дължи и законна лихва от
23.10.2016г.до окончателното й изплащане,така както е претендирана с ИМ.За
разликата до 4 000лв. искът следва
да бъде отхвърлен,тъй като не са доказани претендираните имуществени вреди и
няма данни да е заплатено адв.възнаграждение в този размер по нак.дело.
При този изход на процеса и на осн.чл.10 ал.3 ЗОДОВ във
вр. с чл.78 ал.1 ГПК, Прокуратурата на РБ следва да заплати на ищеца внесената ДТ в
размер на 20лв. Ищецът е представляван от адвокат Ж.Н. безплатно и съгласно
чл.38 ал.2 от ЗА,ответникът следва да заплати на адвокат Н. адв.
възнаграждение, съобразно уважената част от иска в размер на 1241лв.,изчислено
по реда на чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/09.07.2004г.за мин.размери на адв. възнаграждения.
Водим
от горното,Окръжният съд
|
|
Р е ш и:
ОСЪЖДА на основание чл.2 ал.1 ,т.3 от ЗОДОВ
Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на Р.С.М., ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес за призоваване: адвокат Ж.Н. ***,офис 27 сумата
от 20 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди ,в резултат на обвинение срещу ищеца в
извършване на престъпление,за което е оправдан с влязла в сила на 15.03.2016г. присъда
на ПОС по НОХД №1127/2011г.по описа на същия съд ,ведно със законна лихва върху
сумата, считано от 23.10.2016г.до окончателното й изплащане, като за
разликата до 120 000лв. ОТХВЪРЛЯ
предявения иск КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.2 ал.1 ,т.3 от ЗОДОВ
Прокуратурата на Република България ДА
ЗАПЛАТИ на Р.С.М., ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес за призоваване: адвокат Ж.Н. ***,офис 27 сумата
от 3 700 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди-заплатено адв.възнаграждение в наказателното производство,в резултат на обвинение срещу ищеца в
извършване на престъпление, за което е оправдан
с влязла в сила на 15.03.2016г. присъда на ПОС по НОХД №1127/2011г.по описа на
същия съд ,ведно със законна лихва върху сумата,считано от 23.10.2016г.до
окончателното й изплащане като за разликата до 4 000лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ във вр.чл.78 ал.1 ГПК Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на Р.С.М., ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес за призоваване: адвокат Ж.Н. ***,офис 27 деловодни разноски в
размер на 20лв.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗА във вр.чл.78 ал.1 ГПК Прокуратурата на
Република България ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Ж.Н. ***,офис *** адвокатско
възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищеца,съобразно
уважената част от исковете в размер на 1
241лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновски
Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: