Р Е Ш Е
Н И Е № 196
Гр.
Сливен, 17.12.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
СЛИВЕН, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на
прокурора Красимир Маринов
и при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от
съдия Иглика Жекова КАНД № 177 по описа за 2021 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 1517 по описа на
Районен съд Сливен за 2020 година и се движи по реда на глава дванадесета от
АПК.
С
Решение № 260178/31.05.2021 г., постановено по АНД № 1517/2020 г. на Районен
съд - Сливен е потвърден Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 2334318,
издаден от ОД на МВР Сливен, с който на К.А.Д. като з. п. на ЕТ „С. – К.Д.“ с
адрес *** за нарушение по чл. 21 ал. 1 и на основание чл. 189 ал. 4, във вр. с
чл. 182 ал. 1 т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 600,00 (шестстотин) лева.
Недоволен
от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател ЕТ К.А.Д. с
ф. „С. – К.Д.“, който го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат твърдения
за материална и процесуална
незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Твърди
незаконосъобразност на електронния фиш, доколкото липсвали доказателства какво
е АТСС, как и къде е монтирано, както и не били изяснени техническите характеристики
на същото. На снимковия материал не се виждала и табела за населено място. Предвид
липсата на пълнота на доказателствения материал, счита фиша за
незаконосъобразен, а нарушението – за недоказано и моли съда да отмени
обжалвания съдебен акт и потвърдения с него санкционен такъв, издаден от ОД на
МВР – Сливен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
В с.з.
касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се представлява.
В писмени бележки поддържа жалбата на посочените в същата отменителни
основания.
В с.з.
ответникът по касационното обжалване, редовно и своевременно призован, не се
представлява. В писмено становище, чрез упълномощен процесуален представител
оспорва касационната жалба и моли съда да я отхвърли, като остави в сила
първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че жалбата е
неоснователна, а първоинстанционното решение като правилно и обосновано следва
да бъде оставено в сила. Ако касационният съд прецени, че липсват
доказателства, да постанови отмяна на решението и върне делото за ново
разглеждане.
Административният
съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становищата на явилите се страни и събраните пред Районния съд
писмени и гласни доказателства, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законния срок, допустима е, но по същество е неоснователна.
В
жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен
акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди
събраните по делото доказателства, от които е видно следното от фактическа
страна:
На 19.09.2018 г. в 14.38 часа в с. З. в., о. С., на път II-66 при ограничение на
скоростта от 50 км/ч за населено място, въведено с пътен знак Д11 и приспаднат
толеранс от 3 км/ч при движение със специален автомобил Мерцедес Спринтер
311ЦДИ с рег. № ******** било извършено административно нарушение за скорост,
установено и заснето с АТС „ARH CAM S1“, разположено към г. С., като
водачът на автомобила управлявал същия със скорост от 93 км/ч. На
основание чл. 189 ал. 4, във вр. с чл. 182 ал. 1 т. 5 от Закона за движението
по пътищата бил издаден Електронен фиш сер. К № 2334318 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство в размер на 600,00 (шестстотин)
лева на К.А.Д. като з. п. на ЕТ „С. – К.Д.“ (посочен във фиша като с., на
когото е р. МПС) за нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.
Към
приобщените по делото писмени доказателства е приложен клип, от който се
установява, че на посочените дата и час, с посочена в конкретика локация,
конкретно техническо средство, ограничение на скоростта за участъка, лек автомобил с рег. № ******** е управляван със скорост от 96 км/ч,
при ограничение от 50 км/ч за населеното място, където е заснето нарушението.
Представена е и справка от информационната система на МВР за собственик на
моторното превозно средство, както и Протокол от проверка № 257-ИСИ/11.12.2017
г. на БИМ, според чието съдържание, установено е съответствие на техническото
средство с одобрения тип. Съгласно Протокол за използване на АТСС, на
19.09.2018 г. АТС „ARH CAM S1“ е било разположено в с. З. в. на път II-66 с начало на работа 14.00 ч.
и край – в 16.00 часа, в който времеви интервал са установени 31 бр. нарушения.
За да
потвърди Електронния фиш, Районният съд е изложил следните мотиви:
При
постановяване на своя акт Районният съд е приел, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че нарушението е извършено на посочената
дата и час, както и че при издаване на процесния електронен фиш не са допуснати
съществени процесуални нарушения или такива на материалния закон. Обсъдил е
всички представени по делото доказателства и всички възражения на
жалбоподателя, в която връзка е направил подробен анализ на относимите
материалноправни и процесуални норми, като е приел законосъобразност на
санкционния акт и е потвърдил същия като такъв.
Настоящата
касационна инстанция напълно споделя изводите на Районния съд при следните
съображения:
Първоинстанционният
съд правилно е установил фактическата
обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи.
От доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд се установява по
безспорен и категоричен начин, че на 19.09.2018 г. в 14.38 часа в с. З. в., о.
С., на път II-66 при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място,
въведено с пътен знак Д11 и приспаднат толеранс от 3 км/ч при движение със
специален автомобил Мерцедес Спринтер 311ЦДИ с рег. № ******** е извършено административно
нарушение за скорост, установено и заснето с АТС „ARH CAM S1“, разположено към
г. С., като водачът на автомобила управлявал същия със скорост от 93 км/ч. Скоростта
на движение на процесния автомобил е локализирана в рамките на населеното място
с регламентирано с пътен знак Д11 ограничение на скоростта от 50 км/ч, което
налага извода за допуснато от водача административно нарушение, изразяващо се в
нарушаване на императива, въведен с чл. 21 ал. 1 от Закона за движението по
пътищата. Цитираната законова разпоредба е императивна и вменява забрана за
водачите на превозни средства при управление на автомобила да превишават строго
фиксирани стойности на скоростта в км/ч, които за населеното място са 50 км/ч.
В процесния случай касационният жалбоподател е управлявал автомобила със
скорост над допустимата за конкретизирания пътен участък, което е установено по
безспорен и категоричен начин от събраните доказателства, в т.ч. и от
приобщения по доказателствата снимков материал.
В
касационната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на електронния
фиш, които не се споделят от настоящата съдебна инстанция. Необоснован е
отменителният довод, че не ставало ясно какво е техническото средство, как и
къде е монтирано. От доказателствата, приобщени по делото и обсъдени по – горе
ясно се установява както вида на процесното АТСС и неговото съответствие с
метрологичните изисквания, така и точното му местоположение, достатъчно за
установяване валидността на електронния фиш – в границите на населеното място.
Досежно начина на позициониране на АТСС законът не поставя конкретни забрани,
поради което е ирелевантно заявеното в тази насока от касационния жалбоподател.
Както се отбеляза по – горе, същото е достатъчно ясно и конкретно
идентифицирано с надлежни писмени доказателства. Необоснован е и отменителният
довод в жалбата, доколкото от снимковия материал не се установявало наличие на
„табела за населено място“. Подобно задължително условие досежно съдържанието
на клипа не е поставено в относимите нормативни изисквания, но на този довод
следва да се противопостави императива на чл. 6 т. 1 от ЗДвП, съгласно който участниците
в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Пътният знак
със специално предписание Д11 обозначава начало на населено място, съобразно
чл. 54 ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата и
всеки водач на превозно средство е длъжен да съобразява поведението си на пътя,
респ. скоростта на движение с наличието на такъв знак. Още повече, че що се
касае до населено място, са налице и достатъчни трайни топографски елементи и белези,
идентифициращи района като такова. Ето защо касационният съдебен състав не
споделя изложените от касационния жалбоподател доводи. В представената от
наказващия орган преписка се съдържат в пълнота доказателства, които ясно и
недвусмислено удостоверяват фактическото положение към момента на установяване
на административното нарушение и чиято доказателствена сила не е опровергана от
санкционираното лице. Видно от
съдържанието на процесния електронен фиш, всички нормативно изискуеми реквизити
са налице, следователно така издаденият санкционен акт отговаря в пълна степен
на законовите изисквания за форма и съдържание, за да бъде приет за валиден.
Мотивите на Районния съд в горната насока напълно се споделят от настоящия
съдебен състав, поради което и не е необходимо да бъдат приповтаряни.
При
горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното решение не е постановено при
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с
материалния закон и се явява правилно и обосновано. Районният съд е обсъдил в
достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е приел
същите за неоснователни. Наведените в касационната жалба оплаквания не се
споделят от настоящия съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод за това,
че както от субективна, така и от обективна страна, жалбоподателят е осъществил
състава на административното нарушение, за което е привлечен към
административнонаказателна отговорност, поради което и постановеното от
Районния съд решение е законосъобразно. Както се отбеляза по – горе, Районният
съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и
оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и
установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените
от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна
инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че
доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни
основания не са налице.
В
атакуваното решение Районен съд гр. Сливен е направил обоснован извод за
законосъобразност на Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 2334318, издаден от
ОД на МВР Сливен, с който на К.А.Д. като з. п. на ЕТ „С. – К.Д.“ с адрес *** за
нарушение по чл. 21 ал. 1 и на основание чл. 189 ал. 4, във вр. с чл. 182 ал. 1
т. 5 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600,00
(шестстотин) лева. По изложените съображения, обжалваното решение като
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Предвид
изхода на делото, неоснователна се явява претенцията на касационния
жалбоподател за присъждане на разноските по делото. Основателно е и следва да
се уважи искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски
във вид на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи в размер
на 100,00 (сто) лева на основание чл. 63 ал. 5 от ЗАНН и се възложи в тежест на
касационния жалбоподател.
Водим
от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл.
първо от АПК, Административен съд Сливен
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260178/31.05.2021 г. на Районен съд Сливен постановено по АНД
№ 1517/2020 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Е.
т. К.А.Д. с ф. „С. – К.Д.“, ЕИК *********, с адрес *** да заплати на ОД на МВР
– Сливен разноски в размер на 100,00 (сто) лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.