МОТИВИ към
решение № 1733/30.09.2019 год. по анх дело № 3824/2019 год. по описа на ВРС, 45-ти
състав
Производството е по чл. 375 и сл. НПК.
С постановление на ВРП от 19.08.2019 година е внесено предложение за освобождаване
от наказателна отговорност на М.С.П. с ЕГН ********** за извършено
престъпление по чл.313, ал.1 от НК и за
налагането на административно наказание
на основание чл. 78а НК.
В проведеното съдебно заседание Варненската районна прокуратура не
изпраща представите, не заявява становище.
Обвиняемия М.П., редовно призован не се явява, представлява се от
адв. Св.Савов, ВАК, редовно упълномощен.
В хода по същество на делото адв.С. пледира за налагане на минимално
по размер наказание.
От фактическа страна:
Обв. М.С.П. през 2016г.
управлявал товарен хладилен автомобил 3т „ ИВЕКО" като правел курсове от
България до Италия. На неустановена с точност дата в началото 2016г управлявал
споменатото по горе „Ивеко" и докато шофирал в гр. Рим, Италия нарушил
чл.135 от Пътния кодекс на Р. Италия /управлявал товарния автомобил без
необходимия лиценз/. П. бил спрян от италианските компетентни власти, които
отнели СУМПС№ *********, изд. на 06.03.2015 г. от МВР - Варна на името на негово
име . След това свидетелството за правоуправление било предадено в консулска
служба към посолството в г.Рим , Р. Италия. От там с дипломатическа поща било
препратено на Сектор „ПП при ОД МВР - Варна.
На 21.11.2016г. в гр.
Варна обв. М.С.П., посетил Сектор „ПП при ОД МВР - Варна и съзнателно укрил от
органите на МВР факта че шофьорската му книжка била отнета от италианските
власти заради допуснато от него нарушение. На същата дата собственоръчно пред
служител на сектор „Пътна полиция" при ОД - МВР попълнил бланка за
Декларация по чл. 160 от ЗДвП за изгубен, повреден или откраднат документ за
самоличност, която по силата на закон - Закон за българските документи за
самоличност се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства с дата 21.11.2016г.. В Декларацията обв. Парсков е изписал
собственоръчно, че е изгубено СУМПС, номера на СУМПС № *********, датата на
издаване и срока на валидността му и собственоръчно се е подписал.
Видно от експертното
заключение на назначената експертиза, подписът в графа „Декларатор" и
ръкописният текст „изгубено СУМПС № *********, изд. на 06.03.2015 до 06.03.2020
г." в Декларация за изгубен, откраднат, повреден или унищожен документ за
самоличност от 21.11.2016 г. са изпълнени от лицето М.С.П. .
С гореописаното деяние
обвиняемият М.С.П. е осъществил от обективна и субективна страна състав
престъпление по чл. 313 ал.1 от НК, затова че на 21.11.2016 г., в гр. Варна,
пред служител на Сектор ПП при ОД-МВР - Варна, потвърдил неистина в писмена
декларация, която по силата на закона - чл. 160 от ЗДвП: ,Ду6ликат на
свидетелство за управление или на контролен талон към него се издава, когато
свидетелството или контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или
унищожен, за което притежателят подписва декларация „се дава пред орган на
властта - Началник при ПП при ОД - МВР - Варна, за удостоверяване истинността
на някои обстоятелства, като заявил, че е изгубил СУМПС № *********,, издаден
на 06.03.2015 г. от МВР - Варна, а в действителност бил отнет от Италианските
компетентни власти.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от
събраните в хода на предварителното производство доказателствени материали: обясненията
на обвиняемия, показанията на св. Д.И.,ценени в настоящото производство при
условията на чл.378,ал.2 от НПК, Съдебно графическа експертиза, от писмените
доказателства: декларация по ч.17, ал.1 от ПИБДС и по чл.160 от ЗДвП, Заявление
за издаване на документ за самоличност на български гражданин, справка за
нарушител водач, свидетелство за съдимост ,прочетените и приети на основание
чл. 283 от НПК .
Не са налице противоречия, съдържащи се в доказателствената
съвкупност по делото досежно релевантните за делото факти, включени в предмета
на доказване по чл. 102 НПК, поради и което и с оглед разпоредбата на чл. 305 НПК не следва да бъдат излагани подробни мотиви, кои доказателства съдът приема
и кои отхвърля, доколкото е налице корелативно единство между доказателствените
източници, които от своя страна напълно подкрепят приетата за установена от
съда, доказателствено обезпечана фактология.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът като
прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК
поотделно и в тяхната съвкупност, приема от
правна страна, че с деянието си обвиняемият М.С.П. е осъществил
от обективна и субективна страна състав престъпление по чл. 313 ал.1 от НК .
От обективна страна е осъществено изпълнителното деяние на чл. 313, ал. 1 НК под формата на
потвърждаване на неистина в писмената декларация. Правната норма на чл. 313, ал.1 НК има бланкетна диспозиция. За
съставомерността на деянието по този текст на наказателния кодекс е необходимо
да бъде нарушена изрична разпоредба на закон в широкия смисъл на понятието, в
която да е предвидено да се удостоверява истината за определени обстоятелства в
писмена декларация. Така съгласно чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на
българските лични документи, в случаите на изгубване, кражба, повреждане или
унищожаване на български личен документ, лицето е длъжно да подаде в срок до 3
дни писмена декларация по образец съгласно приложение № 6 относно тези
обстоятелства в най-близкото РУ на МВР, СДВР/ОДМВР, ДБДС - МВР, ДМ - МВР, или в
звената "Миграция" при СДВР/ОДМВР. Съгласно чл. 160, ал. 1 от Закона
за движението по пътищата, това обстоятелство се декларира пред орган на
властта. Такава декларация е била подадена от обвиняемия П. пред служител на
Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР, гр. Варна, в която от страна на
обвиняемия съзнателно е отразено невярното обстоятелство, че свидетелството му
за управление на МПС е изгубено.
От субективна страна, обвиняемият
П. е действал с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. 1 НК, като
форма на вина, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Същият
е осъзнавал неистинността на заявеното от него обстоятелство, знаейки, че
свидетелството му за управление на МПС не е изгубено и въпреки това съзнателно
е потвърдил тази неистина в подадената от него декларация.
Субект на престъплението е пълнолетно и наказателно отговорно лице - обв.
М.С.П., роден на *** г. в с. Минерални Бани , Хасковска област , живущ ***,
български гражданин, женен, със средно техническо образование, работи като
моторист на кораб, неосъждан, ЕГН**********.
По изложените мотиви съдът призна обвиняемия за виновен в
извършването на престъплението, за което същия е предаден на съд.
По вида и размера на
наказанието:
Приложената към
материалите на досъдебното производство справка за съдимост установява, че П.
не е бил осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на
чл.78а НК, като от престъплението не са причинени съставомерни имуществени
вреди, подлежащи на възстановяване. Санкцията, предвидена за съответния вид
престъпление, е лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста
лева. Предпоставките за приложение разпоредбите на раздел ІV НК са налице. Ето
защо предложението на РП-Варна се явява основателно и обвиняемият следва да бъде освободен от
наказателна отговорност за извършеното от него деяние, като му се наложи
административно наказание.
При определяне размера на наказанието, което
да се наложи на обвиняемия П., съдът взе предвид степента на обществена опасност
на деянието и на дееца, както и подбудите за извършването на деянието,
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Съдът съобрази, че
деецът не е личност с висока обществена опасност, видно от приложените по
делото характеристични данни, изразява съжаление за случилото се , направил е
пълни признания в съдебно заседание. Отегчаващи отговорността му обстоятелства
по делото не се установиха, поради което и съдът определи наказанието глоба при
изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в рамките на
законоустановения минимум от 1000лв. Съдът намира, че този размер е достатъчен,
предвид обществената опасност на деянието и дееца, да удовлетвори целите на
личната и генерална превенция на наказанието, като се въздейства предупредително
и възпитателно, както върху дееца, така и върху останалите членове на
обществото.
В тежест на обвиняемия бяха възложени и направените в хода на
производството разноски в размер на 93,22 лв., платими в полза на Държавата по
бюджетната сметка на ОД МВР Варна.
По
изложените съображения Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
