гр. София, 21.11.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове: Михаил Малчев
Божидар Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 7 по описа за 2021 година
Производството е по реда
на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 23607 от 26.01.2020 г., постановено по гр.
д. № 79789/2015 г. на СРС, 75 състав, са отхвърлени предявените от “Ч.Е.Б.” АД,
ЕИК:******, против Л.Д.К., ЕГН:**********, искове по реда на чл. 422 ГПК за
признаване за установено, че Л.Д.К. дължи да заплати на “Ч.Е.Б.” АД сумата от
188,70 лева, представляващи стойността на потребена електрическа енергия,
отчетена с електромер № 3077411 за периода от 30.05.2012 г. до 25.06.2012 г.,
както и лихва в размер на 53,56 лева за периода от 31.07.2012 г. до 27.05.2015
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявление по реда на чл. 410 ГПК - 02.06.2015 г., въз основа на което е
издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 31226/2015 г. по описа на СРС, 75
състав.
Решението е обжалвано от
ищеца “Ч.Е.Б.” АД с актуално наименование „Е.П.“ ЕАД. Изложените доводи във
въззивната жалба са за неправилност на решението поради неправилна преценка на
установената по делото фактическа обстановка и нарушение на материалния закон. Поддържа
се, че процесните количества електрическа енергия са реално доставени и
отчетени от електромер с №3077411 в обекта на ответника. Оспорва се изводът на
съда, че не са доказани по делото реалното доставяне на за периода 30.05.2012
г. до 25.06.2012 г. на процесните количества електрическа енергия. Моли се да
се уважи въззивната жалба, предявените искове да бъдат уважени и да бъдат
присъдени сторените в първоинстанционното и въззивното производство разноски.
Предмет на въззивното
производство е и решение № 19066 от 02.09.2020 г., постановено по гр. д. № 79789/2015
г. на СРС, 75 състав, с което е допълнено решението № 23607 от 26.01.2020 г. в
частта за разноските, като “Ч.Е.Б.” АД е осъден да заплати на Л.Д.К. на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сторените разноски по делото в размер на 650 лева. Срещу
този съдебен акт е подадена частна жалба от “Ч.Е.Б.” АД с актуално наименование
„Е.П.“ ЕАД. В частната жалба се излагат твърдения за недължимост на присъденото
адвокатско възнаграждение, подари липсата на доказателства за негово плащане от
ответника, неговата прекомерност съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК и непредставянето
на списък по чл. 80 ГПК до края на съдебното дирене пред районния съд.
Ответникът по въззивната
и частната жалби - Л.Д.К.,
не е депозирал в законоустановения срок отговори. В проведеното на 26.10.2022
г. открито съдебно заседание въззиваемият се представлява от адв. Д., който
оспорва въззивната и частната жалби като неоснователни. Претендира присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция,
намира следното по предмета на въззивното производство:
По въззивната жалба срещу решение № 23607 от
26.01.2020 г.:
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с
мотивите на решението.
При произнасянето си по
правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните
указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на ищеца
оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени
на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и
до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни
материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като
основание за обжалване.
В случая с въззивната
жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото право, очертава
обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се установи при
въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми.
Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи,
основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с
въззивната жалба доводи за неоснователни.
Въззивният съд не
установи при служебната проверка нарушение на приложими императивни материално
правни норми от страна на районния съд.
За да постанови решението си, районният съд е приел,
че от приетите по делото доказателства не се установявало, че между страните е
съществувало облигационно отношение, като ответникът е бил потребител на електрическа
енергия за исковия период, но електрическата енергия в имота се е отчитала с
трифазен електромер, а не с монофазен електромер №3077411, с който ищецът
твърди да е отчетена електрическата енергия. От заключението на приетата по
делото съдебно-техническата експертиза вещото лице се установява, че
монофазната линия не е била свързана към таблото на ел. инсталацията, а са
стояли само краища за присъединяване в електромерното табло на улицата, като
изходящият предпазител е бил изключен. Установява се от това заключение също
така, че в процесния период не е доставяна електрическа енергия съгласно
представената по делото фактура от електромера, за който е издадена последната.
Предвид изложеното районният съд е
отхвърлил предявените искове като недоказани.
Изложените фактически и правни аргументи от районния съд,
въз основа на които е отхвърлил предявените искове, са законосъобразни,
обосновани са при правилно прилагане на закона и след анализ на събраните по
делото доказателства, поради което настоящият състав счита, че постановеното
решение е правилно и следва да се потвърди.
В случая същественото е, че районният съд е указал на
ищеца, че същият следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че
е доставил твърдяното количество електрическа енергия при спазване на
нормативните изисквания и уговореното, както и че е отчел доставката. Обосновано
е заключението му, че твърденията на “Ч.Е.Б.” АД не са доказани. Това положение
се отнася и за въззвиното производство. Съгласно заключението на приетата в
първоинстанционното производство съдебно - техническа експертиза, което не е
оспорено от страните и което районният съд обосновано е кредитирал, до процесния
имот на Л.Д.К. не е доставяна електрическа енергия, отчитана с електромер
№3077411, каквото е твърдението на ищеца. Ето защо не се доказва, че е доставено на абоната
твърдяното количество електрическа енергия за процесния период.
Неоснователни са възраженията на въззивника,
обективирани във въззивната жалба. Тези възражения са напълно безпочвени и са
оборени от приетите доказателства в първоинстанционното, които по-горе бяха
обсъдени от въззивния съд. Предвид техния бланкетен характер и липсата в тях на
конкретност, относима към предмета на спора, въззивният съд не намира за
необходимо да ги обсъжда в детайли.
Поради
съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението следва да се потвърди.
По частната жалба срещу решение № 19066 от
02.09.2020 г.:
Правилно районният
съд е констатирал своя пропуск да се произнесе с решението си от 26.01.2020 г. по направеното в проведено на
16.04.2019 г. съдебно заседание, по време на дадения ход по същество на делото,
от процесуалния представител на ответника - адв. Д., искане за присъждане на
посочените в представения списък по чл. 80 ГПК разноски в размер на 650 лева –
адвокатско възнаграждение. В първоинстанционното производство са налице
доказателства (договор за правна защита и съдействие от 14.03.2019 г.), че
процесното адвокатско възнаграждение от 650 лева е заплатено в брой от Л.Д.К. в
полза на адв. Д.. Направеното възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на това адвокатско възнаграждение е неоснователно. В съдебното
производство пред районния съд са проведени три съдебни заседания, приети са
две експертизи, като адв. Д. е проявил активно процесуално поведение. Ето защо
заплатено адвокатско възнаграждение от 650 лева не се явява прекомерно и не
следва да бъде намалявано до минимален размер от 400 лева. Неоснователни са
възраженията в частната жалба, че е недопустимо в хода на устните състезания,
да бъде заявявана претенция за присъждане на разноски и да бъде представян
списък по чл. 80 ГПК. Предявяването на искане за присъждане на разноски и
представянето по списък по чл. 80 ГПК не е свързано с процеса на доказване по
делото, за него законодателят не е предвидил краен преклузивен срок, поради
което напълно допустимо да бъде направено по време на устните състезания. По
останалите възражения, обективирани в частната жалба, въззивният съд вече се
произнесе – присъденият размер не е прекомерен и е доказано заплащането му в
брой в полза на адвоката. Поради изложените съображения частната жалба на “Ч.Е.Б.”
АД следва да бъде оставена без уважение, а решение № 19066 от 02.09.2020 г. потвърдено.
По разноските за въззивната инстанция:
С оглед изхода на
правния спор на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗАдв, въззивникът следва да заплати
разноските за предоставената адвокатска защита на въззиваемия – адвокатско
възнаграждение в минимален размер от 300 лв.
Воден от изложеното, СГС
ПОТВЪРЖДАВА решение №
23607 от 26.01.2020 г., постановено по гр. д. № 79789/2015 г. на СРС, 75 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19066 от 02.09.2020 г., постановено по гр.
д. № 79789/2015 г. на СРС, 75 състав.
ОСЪЖДА „Е.П.“ ЕАД, с
предишно наименование “Ч.Е.Б.” АД, ЕИК:******, да заплати на основание чл. 78,
ал. 3, вр. чл. 273 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗАдв на адвокат К.Д. от Софийска
адвокатска колегия, сумата от 300 лв. за процесуалното представителство на Л.Д.К.
пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател:
Членове:
1.
2.