№ 12395
гр. София, 15.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20251110109589 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск, предявен от Г. Х. К. срещу
“Топлофикация София“ ЕАД, в който се твърди, че срещу покойния й баща бил издаден по
гр. дело № 5698/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 62 състав изпълнителен лист за
сумата от 1 813 лв. – олихвяема сума, заедно със законна лихва, която до 01.01.2025 г. била в
размер на 2 108, 31 лв. В своя молба от 06.03.2025 г. ищцата е уточнила, че не поддържа
предявения отрицателен установителен иск за сумите, представляващи такси и разноски в
изпълнителното производство. На 18.12.2024 г. ЧСИ с рег. № 860 наложил запор на
банковите й сметки по изп. дело № 1453/2024 г. В исковата молба е посочено, че
изпълнителното дело било перемирано, като впоследствие е уточнено, че перемпцията била
настъпила по отношение на предходно изпълнително дело. Липсвало отбелязване на гърба
на изпълнителния лист на събраните суми, което се явявало процесуално нарушение,
липсвали извършени доброволни плащания. Посочено е, че Законът за задълженията и
договорите не бил отменен в частта за давността, въпреки приетите тълкувателни решения
на ВКС. Ищцата счита, че договорът, който е сключен с ответното дружество, въз основа на
неговите общи условия, съдържал неравноправни клаузи. Към исковата молба са приложени
препис от изпълнителния лист и препис от запорно съобщение до „Първа инвестиционна
банка“ АД.
С оглед на така изложените от ищцата твърдения, съдът при служебна проверка за
допустимост на иска намира, че същият е процесуално недопустим поради неотстраняване в
срок на констатираните с Определение № 8369/18.02.2025 г. недостатъци.
Ищцата основава претенцията си на: а/. настъпила преди образуване на делото
погасителна давност и б/. съществуващи неравноправни клаузи в Общите условия на
ответното дружество, въз основа на които общи условия е възникнало облигационно
правоотношение между нейния наследодател и ответното дружество.
В своя молба с вх. № 80308/06.03.2025 г. ищцата не е изпълнила указание на съда да
посочи наследствените квоти образувани след смъртта на нейния наследодател, доколкото
самата тя навежда твърдение, че не е единствен негов наследник. От посочения в молбата
размер на олихвяемата сума не би могло да се разбере каква е наследствената квота,
доколкото размерът на задължението не определя наследствената квота, а това прави законът
и броя на призованите към наследяване лицаи техните степени на роздство, което е въпрос
на конкретиката, която ищцата въпреки дадените с Определение № 8369/18.02.2025 г.
указания не е изпълнила.
Изложеният в т. 6 от молбата с дата 06.03.2025 г. аргумент за непосочването на
наследствените квоти поради образуване с един изпълнителен лист на различни дела, според
броя на наследници също представлява неизпълнение на указанието в т. 1 от цитираното
1
определение. От друга страна следва да се има предвид че изпълнителният лист се издава в
един екземпляр – чл. 408, ал. 1 ГПК. Към молбата за образуване на изпълнително дело
следва да се приложи изпълнителен лист. Той не се прилага в препис, а в оригинал,
включително, когато се касае за изпълнителен лист в електронна форма. Поради това не би
могло да се приеме, че непосочването на наследствените квоти би могло да се оправдае с
образуваните две изпълнителни дела въз основа на един изпълнителен лист.
В молба с вх. № 80303/06.03.2025 г. не е изпълнено и изискването на т. 3 от
определението, конкретно не е посочена началната дата на двата давностни срока, въз
основа на които се твърди настъпила погасителна давност по отношение на лихва и
главница. В т. 4 от молбата са посочени два крайни срока, което представлява частично
изпълнение.
Непосочването на наследствената квота е довело до неизпълнение на т. 5 от
определението, тъй като предмет на отрицателния установителен иск с правна
квалификация чл. 439 ГПК са не сумите посочени в запорното съобщение до третото
задължено лице, а сумите обхванати от законната сила на решението – арг. чл. 439, ал. 2
ГПК.
Не на последно място следва да бъде посочено, че посоченият правен интерес от
предявяването на отрицателния установителен иск с аргумент за наличие на неравноправни
клаузи в общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД попада под забраната на чл. 439,
ал. 1 ГПК, тъй като това възражение е следвало да бъде разгледано служебно или по почин
на страната от съда, чийто краен акт служи като изпълнително основание за издаването на
изпълнителния лист.
Ето защо предявеният иск е недопустим и на основание чл. 130 ГПК исковата молба
следва да бъде върната.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 9589/2025 г. по описа на Софийски
районен съд, 175 състав като недопустимо.
ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА на Г. Х. К. подадена срещу „Топлофикация София“
ЕАД на основание чл. 130 ГПК.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищцата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2