Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260003
гр.***, 05.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на десети декември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 4875 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на Н.Д.П. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. С.И.И. –
БАК, с посочен съдебен адрес:***, против Наказателно постановление № 251а-501/21.10.2020г.,
издадено от Директора на ОДМВР– ***, с което за нарушение по чл. 209а, ал. 1,
вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, вр. с т. I.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020г.
на министъра на здравеопазването, допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г.
/Заповедта/ и на основание чл. 209а, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗ на жалбоподателката
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.
С жалбата се иска
отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност и неправилност.
Конкретни доводи не се посочват.
В открито съдебно
заседание жалбоподателката се явява лично и с пълномощник – адв. И. – БАК,
който заявява, че поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
В допълнително
представени писмени бележки пълномощникът акцентира, че в АУАН не е посочена
конкретна норма, която да е нарушена от жалбоподателката, доколкото
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗЗ не предписва никакви задължения за
гражданите. Допълва, че нито в АУАН,
нито в НП е цитирана Заповед № РД-01-236/24.04.2020г., с която реално срокът на
действие на забраната по т. I.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. е удължен
до 13.05.2020г., което пък според него води до невъзможност за организиране на адекватна
защитата. Изтъква подробни съображения относно правните характеристики на
заповедите на министъра на здравеопазването, като достига до извод за тяхната
нищожност. Под евентуалност излага подробни съображения за квалифициране на
нарушението като маловажно и прилагането на чл. 28 ЗАНН. В заключение моли за
отмяна на НП и присъждане на разноски на основание чл. 38 ЗАдв., вр. с чл. 18
от Наредба № 1/2004г.
Административнонаказващият
орган не изпраща представител. В писмено становище на упълномощен юрисконсулт
се застъпва позиция за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че НП е
правилно и законосъобразно, а в хода на производството не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Пледира се за потвърждаване на
НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 4 гръб, НП е връчено на жалбоподателката на 28.10.2020г., а жалбата е депозирана на 03.11.2020г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 24.04.2020 г. около 16.45 часа св. Е.К. *** изпълнявал служебните си задължения в гр. ***, ж.к. „***“ до бл. 72, когато забелязал, че до спрял лек автомобил се намират няколко младежи, сред които и жалбоподателката П., които нямат поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата. Полицейският служител извършил проверка на всички присъстващи и ги попитал, дали знаят, че със заповед на министъра на здравеопазването е въведено изискване всички лица, които са на обществено място да носят маски, на което присъстващите отговорили положително, но обяснили че до преди малко са седели в автомобила и сега са излезли до него, за да изчакат приятеля си, който се е качил в близкия блок. Въпреки това св. К. преценил, че с поведението си П. е нарушила разпоредбата на чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, вр. с т. I.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването, поради което и на място й съставил АУАН с бл. № 269474/24.04.2020г. Актът бил предявен на жалбоподателката, която се запознала с неговото съдържане, подписала го и получила препис от него без да направи възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.
Административнонаказващият
орган, сезиран с преписката по акта, счел фактическите констатации за безспорно
установени, поради което и издал атакуваното НП, с което за нарушение по чл.
209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1 ЗЗ, вр. с т. I.9 от Заповед №
РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването, допълнена със Заповед
№ РД-01-197/11.04.2020г. и на основание чл. 209а, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗ, наложил
на жалбоподателката административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Като цяло жалбоподателката не оспорва, че към момента на проверката се е намирала до лек автомобил и не е имала поставена маска, но излага съображения за незаконосъобразност на производството и маловажност на случая.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице по смисъла на чл. 209а, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗ, видно и от Заповед № 251з-1247/24.03.2020г. (л. 13). Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Съдът не възприема доводите за неправилно описание на нарушението или липса на правна квалификация. Тъкмо напротив – и в АУАН и в НП нарушението е описано подробно, като изчерпателно са посочени всички съставомерни признаци на състава. Посочено е в какво се изразява неправомерното поведение на жалбоподателката, както и относимите Заповеди на министъра на здравеопазването, които въвеждат съответните изисквания. Действително не е цитирана Заповед № РД-01-236/24.04.2020г., с която реално срокът на действие на забраната по т. I.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. се удължава, но по мнение на съда това не е съществен порок и не се отразява на съставомерността на извършеното.
По мнение на съда дадената правна квалификация също кореспондира на установените факти, като съвсем коректно актосъставителят и АНО са посочили, че се касае за нарушение на чл. 209а, ал.1 ЗЗ, съгласно която - който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., като коректно са направили превръзка с чл. 63, ал. 1 ЗЗ. Нормата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ съдържа в себе си както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило, поради което и посочването й е напълно достатъчно, за да се приеме, че изискването за квалифициране на деянието е изпълнено. Отделно от това актосъставителят и АНО коректно са цитирали кои точно разпоредби от кои точно заповеди на министъра на здравеопазването не са били изпълнени, поради което и съдът не възприема доводите за порочност.
Тук е мястото да се посочи, че Заповедта на министъра подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност, който е извън предмета на производството по оспорване на НП, издадено поради нейното неизпълнение и инцидентното й обжалване при оспорване на НП е недопустимо (Решение № 31/27.01.2016г. по к.а.н.д. № 1002/2015г. на АдмС-Плевен), поради което съдът не се спира подробно на правната същност на тази заповед и на законосъобразността на въведените с нея изисквания, както и на възраженията за порочност, изтъкнати от защитата.
Въпреки това БРС намира, че деянието съставлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил в НП мотиви защо счита, че не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, с което е нарушил чл. 53, ал. 1 ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл. 28, б. "а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК, във вр. с чл. 11 ЗАНН.
Действително, деянието формално осъществява признаците на посоченото в акта и в наказателното постановление административно нарушение. В конкретния случай обаче се касае до лице, което току що е слязло от автомобил (където носенето на маска не е задължително) и все още се е намирало непосредствено до него, без в близост да е имало каквито и да е странични лица (извън тези, които са се намирали в самия автомобил), поради което и П. реално не е представлявала опасност за никого. Престоят е бил за кратко време и то само, за да се изчака лице, което се е качило до блока. Същевременно няма данни жалбоподателката да е извършвала други административни нарушения, поради което и съдът приема, че това е нейна първа противоправна проява. От друга страна, жалбоподателката е в млада възраст, като е ангажирала доказателства, че е в затруднено материално положение (л. 6).
Горните обстоятелства, характеризиращи деянието, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, разкриват значително по-ниска степен на общественаопасност в сравнение с останалите нарушения от този вид и сочат по недвусмислен и категоричен начин маловажност на случая на административно нарушение.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, като издаденото НП е незаконосъобразно и следва да се отмени.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на жалбоподателката, която е била защитавана от адвокат, който е поискал присъждането им. Видно от приложеното на л. 5 пълномощно правната защита е била предоставена на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. – безплатно, поради материално затруднение на клиента. Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв - в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая съгласно разпоредбата на чл. чл. 18 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата предвижда, че за защита по дела с определен интерес при интерес до 1000 лв. минималното възнаграждение е в размер на 300 лв., поради което и ОДМВР – *** следва да бъде осъдено да заплати сумата от 300 лева на адв. И. – БАК.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 251а-501/21.10.2020г., издадено от Директора на ОДМВР– ***, с
което за нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона за
здравето, вр. с т. I.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на
здравеопазването, допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. и на основание
чл. 209а, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗ на Н.Д.П. с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР *** с БУЛСТАТ ********* да заплати на адв. С.И.И. –
БАК сума в размер на 300 (триста) лева, представляваща сторени в производството
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.