РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Сандански , 08.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осми декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
Секретар:Надежда Ж. Малинова
Смиленска
Прокурор:Районна прокуратура -
Сандански
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20201250200378 по описа за 2020 година
и при участието на секретаря Надежда Малинова-Смиленска, като разгледа докладваното
от съдия Манолева а.н.д. № 378 по описа на съда за 2020г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “*********“ ЕООД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на
управление – гр. *********, ул.“*********“ № ***, представляване от Н. С., чрез
пълномощника си – адв.К. П. – АК – *********с адрес за призоваване: гр. *********,
ул.“*********“ № ***,ет.***, ап.***, срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на
жалбоподателя, за нарушение по чл.139, ал.5, и ал.7, вр. с чл.102, ал.2 от ЗДвП, на
основание чл.179, ал.3а, вр. с чл.187а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1800 лева.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на електронния фиш.
Твърди се, че описаните факти в електронния фиш не отговорят на фактическата
1
действителност. излагат се съображения за приложение на чл.28 от ЗАНН, като се твърди, че
случая е маловажен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от
надлежно упълномощен представител, който подържа жалбата по изложените в същата
съображения. Прави доказателствени искания. Претендира разноски. В хода на делото по
същество е представено писмено становище от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя, с което се иска отмяна на атакуваният ел.фиш, като се излагат подробни
съображения за това.
Административно наказващият орган изпраща жалбата с придружително писмо, в което
подробно оборва доводите на жалбоподателя и иска потвърждаване на електронния фиш. В
съдебно заседание АНО, редовно уведомен, изпраща процесуален представител, който
оспорва жалбата. В хода на делото по същество иска от съда потвърждаване на обжалвания
акт. Представя писмено становище в подкрепа на доводите за правилност и
законосъобразност на електронния фиш. Претендира също и разноски.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, установи следното:
На 02.07.2020 година, в 15.14 часа, устройство №10152, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път
А-3, км.151+392, заснело движещо се ППС – товарен автомобил ВОЛВО ФМ, с
регистрационен № *********, с обща техническа допустима максимална маса 18 000, брой
оси 2, категория ППС: ЕВРО 5, в община *********, по път А-3, км.151+392, с посока
Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като било установено,
че за заснетото ППС не е заплатена пътна такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство.
Въз основа на тези данни от техническото средство и след проверка за собственост, при
която е установен неговият собственик - „*********“ ЕООД с ЕИК – *********, със законен
представител Н. Г. С., ЕГН – *********, е издаден електронен фиш за нарушение,
установено с електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП №
**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на Н. Г. С., ЕГН –
*********, за нарушение на чл.139, ал.5, и ал.7, в. с чл.102, ал.2 от ЗДвП на основание чл.
179, ал.3а, вр. с чл.187а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1800 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което
съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да
поставя под съмнение така установените факти.
2
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.189ж,
ал.5 от ЗДвП вр. чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, но не по
изложените в същата съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че при издаване на електронния фиш е било допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, което обуславя отмяна на обжалвания акт.
На първо място, съдът констатира допуснати съществени нарушения, изразяващи се в
противоречието между описаните в ел. фиш факти и тяхната правна квалификация. В
обжалвания ел. фиш не е отразено нито като факти, нито като квалификация качеството на
санкционираното лице – собственик на управлявания автомобил или трето лице, което
управлява автомобила, което предполага и различна правна уредба, съответно: чл.187а, ал.1
или ал.2 от ЗДвП. В електронния фиш са посочени и двете разпоредби едновременно, а не
във връзка една с друга. Отделно от това, като собственик на автомобила е посочен Н. Г. С.,
ЕГН – *********, законен представител на „*********“ ЕООД с ЕИК – *********, а не
като физическо лице. Така описаното нарушение и най-вече неговия нарушител, във връзка
с вида на наложената санкция възпрепятстват съда – и вероятно самия жалбоподател, да
разбере кое е виновното, съответно – отговорно лице и дори кое е санкционирано.
На следващо място - като собственик на процесното ППС в атакуваният акт е посочен Н.
Г. С., ЕГН – *********, законен представител на „*********“ ЕООД с ЕИК – *********.
Именно и на него е наложено административно наказание - „имуществена санкция“ в
размер на 1800 лева. Освен че от самия акт не става ясно кой е собственика на пътното
превозно средство – Н. С. или „*********“ ЕООД, неясно остава от събраните
доказателства – как е установено това обстоятелство. В хода на административно
наказателното производство именно наказващия орган е този, който дължи доказване на
обстоятелствата, изпълващи състав на нарушение, неговия извършител и вината – в случай
че е физическо лице. В атакуваният акт липсва ясно посочване на извършителя на
нарушението, съответно на отговорното лице. Посочената неяснота изключва възможността
да се прецени в какво качество се налага санкция на С. – водач на автомобила, собственик
на автомобила, като физическо лице, законен представител на собственика на автомобила –
юридическо лице. В последния случай, следва да се предположи, че собственик на
автомобила е юридическо лице – „*********“ ЕООД и именно това лице да бъде
санкционирано с имуществена санкция. Това обаче е само предположение, предвид липсата
на конкретно и ясно описание в атакуваният акт. Отделно от изложеното, видно от
служебно изисканата справка от РУ – *********/изх. № 000-9539/10.11.2020г./, собственици
на процесното ППС са : „*********“ ЕООД и лицето М. Ц. В., ЕГН – *********. Това
обстоятелство пък от своя страна води до извода, че АНО неправилно е санкционирал
жалбоподателя Н. С., тъй като съгласно посочената справка същия изобщо не фигурира като
3
собственик на ППС.
Относно искането за присъждане на разноски от страна на пълномощника на
жалбоподателя, съдът намира, че същото е своевременно направено, а именно: в хода на
съдебното производство. Пълномощникът има право на такива разноски предвид изхода на
делото, а именно: отмяна на обжалвания акт по изложените по-горе съображения и съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие (л.4), от който се установява, че
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева жалбоподателят е заплатил в
брой на адвокат П.. При така установеното, претенцията на защитника за заплащане на
разноски в размер на 200 лева съдът намира за основателна, като размерът на същото е
съобразен с Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което и следва да бъде уважен.
При това положение Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерството за
регионално развитие и благоустройството - органът издал електронния фиш, следва да
бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените съдебни
разноски в размер на 200 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №
**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на жалбоподателя
“*********“ ЕООД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр. *********,
ул.“*********“ № ***, представляване от Н. С., чрез пълномощника си – адв.К. П. – АК –
Благоевград с адрес за призоваване: гр. *********, ул.“*********“ № ***,ет.***, ап.***, за
нарушение по чл.139, ал.5, и ал.7, вр. с чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.3а, вр.
с чл.187а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 1800 лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерството за регионално
развитие и благоустройството, да заплати на Н. Г. С., ЕГН – *********, законен
представител на „*********“ ЕООД с ЕИК – *********, разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 200.00 (двеста) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Благоевград, по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
4