РЕШЕНИЕ
№ .......
гр.София, 19.07.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 21 състав, в публичното съдебно заседание
на тридесет и първи март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА
при участието на секретаря С.А., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1584 по описа за 2014 год. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./.
Ищцата С.В.Б. твърди, че на 27.07.2013г.
около 23,30 часа по пътя в посока гр. Л. – гр. Л., на път ІІІ-301 при км 23+700
е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което водачът на лек
автомобил марка „Ситроен“, модел „Саксо“, с рег. № ****** ВН А.Е.Р., поради движение с несъобразена скорост изгубва
контрол над управлението на автомобила си, при което напуска пътното платно и
се обръща по таван. Заявява, че в резултат на произшествието е причинена
смъртта на нейният син Ц.С.В., който се возил като пътник в процесното превозно
средство. Ищцата сочи, че виновният водач е бил неправоспособен, а гражданската
отговорност като автомобилист на водача на лекия автомобил не е бил обект на
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
към датата на инцидента. Като наследник на починалото лице, ищцата предявила
претенцията си за обезщетяване на причинените й от ПТП неимуществени вреди пред
Гаранционния Ф.. Същият обаче, постановил отказ за плащане такова обезщетение.
Ищцата заявява, че в резултат на внезапната загубата на сина си е изживяла
огромен емоционален стрес. Изключително тежко преживяла неговата нелепа смърт,
тъй като той бил нейната моралната и
физическа подкрепа. Отношенията им били изградени на взаимна подкрепа,
привързаност и обич. Заявява, че загубата на детето й се отразява изключително
негативно на здравословното и емоционалното й състояние.
Предвид изложеното, моли съда да осъди
ответника да й заплати на основание чл.288, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ обезщетение
за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на синът й, настъпила в
резултат на пътно-транспортното произшествие в размер на 220 000 лв., ведно със
законната лихва от 19.12.2013г. /датата на постановения отказ на Гаранционния Ф./
до пълното изплащане на сумата. Претендира сторени по делото разноски.
Ответникът
Г. Ф. оспорва исковете като твърди, че не е установен механизма на пътното
произшествие и вина на сочения деликвент, както и поведението на участниците в
него. Счита, че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е
завишен. Позовава се на съпричиняване от страна на пострадалия на вредоностния
резултат, като сочи, че същият не е използвал обезопасителен колан. Оспорва
изцяло претенцията за лихва от 19.12.2013г. Претендира разноски.
Като третото лице – помагач на страната
на ответника по делото е конституиран А.Е.Р., който оспорва исковете.
Съдът, след като обсъди направените
доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото писмени
доказателства се установява, че на 27.07.2013г. около 23,30 часа на път 301
/гр. Л. – гр. Л./ при
км 23+700 в землището на с. А., Л. област е настъпило пътно – транспортно
произшествие, при което водачът на лек автомобил марка „Ситроен“, модел
„Саксо“, с рег. № ****** ВН А.Е.Р., без да има необходимата правоспособност
съгласно чл. 150а, ал. 1 и ал.2, т.6 ЗДвП – категория „В“ е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в
чл.20, ал.1 ЗДвП – въпреки задължението си като водач да контролира
непрекъснато превозното средство, което управлява при движение по дъга от десен
завой след използване на спирачната система и направление на кормилния кръг,
загубил страничната устойчивост на автомобила и по непредпазливост причинил
смъртта на Ц.С.В., като след деянието избягал от местопроизшествието, с което
осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал.3, предл.6 и предл.7, б. „б“
предл.1 във вр. с чл.342, ал.1 НК. Съдът приема тези факти за доказани, като
съобрази обвързващата сила на влязлата в сила присъда по НОХД № 12/2014г. по
описа Ловешкият окръжен съд, същата на основание чл.300 от ГПК установява по
задължителен за гражданския съд начин вината на деликвента и механизма на
извършеното деяние, вкл. причинната връзка между пътно – транспортното произшествие и смъртта на Ц.В.. С оглед на
това, съдът достигна до правния извод, че водачът на лекия автомобил марка
„Ситроен“, модел „Саксо“, с рег. № ****** ВН А.Е.Р. е извършил виновно
противоправно деяние, което е в разрез с описаните по-горе разпоредби на ЗДвП.
Безспорно е между страните, че към
датата на пътния инцидент – 27.03.2013г. процесният лек автомобил не е имал
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което
ангажира отговорността на Гаранционния Ф. за изплащане на обезщетение от
причинените от ПТП неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на синът на
ищцата.
От представено по делото удостоверение
за наследници, издадено въз основа на Акт за смърт № 0020/29.07.2013г. се установява,
че ищцата е майка на починалия Ц.С.В. и като такава попада в кръга посочен в
ППВС № 4 от 1961 г. – раздел ІІІ, т.2 – низходящи и възходящи роднини, които
имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от ответника.
Установи се също, че на 28.10.2013г. ищцата,
в качеството си на законен наследник на починалия е подала молба, с която е предявила
претенция пред Гаранционният Ф. за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинените й от ПТП неимуществени вреди.
С Решение № 36-3/19.12.2013г. Ф.а е отказал плащане по щета №
210230/2013г. поради непълнота на представените доказателства относно
установяване на основанието и размера на обезщетението по смисъла на чл.31,
ал.8, т.2 от Правилника за устройството и дейността на ГФ във вр. чл.288, ал.7
от КЗ /отм./, като е посочил подробно какви доказателства следва да бъдат
предоставени, за да бъде претенцията преразгледана. В тази връзка ищцата е
следвало да представи пред Ф.а влязла в сила присъда с мотиви, установяваща
вината на водача А.Е.Р., копие от акт за смърт на Ц.В., удостоверение за
наследници, актуално към датата на завеждане на претенцията пред Ф.а и др. Тъй
като такива писмени доказателства не са били представени от нея, за да може да
се установи фактическият състав на риска „Гражданска отговорност“, Ф.а е
уведомил ищцата за извършения отказ.
Съгласно чл. 288, ал. 1, т.2, б. „а“ от КЗ /отм./, приложим в конкретния случай, безвиновната отговорност на
Гаранционния Ф. за изплащане на обезщетения на пострадали от пътно – транспортното произшествие лица се
ангажира при наличието на следните предпоставки: ПТП да е настъпило на територията на РБ, да е
причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията
на РБ и виновният водач да няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
като от него да са настъпили имуществени или неимуществени вреди от телесни
увреждания или смърт. Само при кумулативното наличие на всички посочени
предпоставки, исковата претенция срещу Гаранционния Ф. ще бъде основателна.
Потестативната възможност лицата да предявят претенцията си пред съда е
поставена в зависимост от условието, претенцията за обезщетение да е предявена
по доброволен ред пред Гаранционния Ф.. В настоящия случай по делото са налични
доказателства, установяващи предявяване на щетата пред ответника, с оглед, на
което са спазени изискванията на нормата на чл. 288, ал.11 от КЗ /отм/.
Не е формиран спор между страните, че
процесното моторното превозно средство е било без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Не се спори между
страните и относно факта, че Ф.а е отказал да изплати обезщетение за
причинените от ПТП неимуществени вреди на ищцата.
Спорен въпрос в производството е
размерът на дължимото обезщетение, както и дали е налице твърдяното от
ответната страна съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия относно неизползването
на обезопасителен колан. Съпричиняване е налице, когато със своето поведение на
пътя, пострадалия като участник в движението по пътищата и в нарушение на правилата за движение е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на
вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение
98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/. В настоящия случай от
заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, която съдът
кредитира изцяло се установи, че въз основа на травматични увреждания, които е
получил починалият категорично може да се направи извод, че същият е бил без
поставен обезопасителен колан към момента на произшествието. Тялото на
пострадалия във всички случаи е имало свободно инерционно движение както в
купето на увреждащия автомобил, така и след изхвърчаването му от него. Според
вещото лице, ако лицето е било с поставен обезопасителен колан в момента, в
който е било на предната дясна седалка, то колана не би позволил изпадането му
от автомобила след ПТП и би го предпазил от удари в части и предмети от
интериора на автомобила след сблъсъка. От медицинска гледна точка обаче, при
фиксирано от колана положение на пасажер на предната седалка е напълно възможно
да настъпят смъртоносни увреждания, дължащи се на притискане на главата и
тялото му от настъпили значителни деформации, каквито в конкретният случай са
били установени по процесният лек автомобил. Въз основа на така установеното и
преценявайки всички обстоятелствата, при които е настъпило произшествието
настоящият съдебен състав приема, че е налице съпричиняване от страна на
починалия в размер на 10 %.
Безспорно по делото се установи, че
преживените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
загубата на синът й са пряка и непосредствена последица от процесното пътно –
транспортно произшествие. Съгласно чл.
52 ЗЗД обезщетението за такива вреди се определя от съда по справедливост. Критериите
за определяне на този размер са видът и обемът на причинените неимуществени
вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. В
настоящият случай от показанията на разпитаните по делото И.С. и Н.С. се
установи, че починалият Ц.В. е бил в много близки отношения със своята майка. Преди
да се ожени той живеел при нея, като след това се преместил да живее на 500-600
м от родната си къща. Продължавал да ходи почти всеки ден при нея и да й помага.
И двамата свидетели заявяват, че отношенията
между майка и син са били много добри, без кавги и разправии. Били сплотено
семейство. Смъртта на момчето се отразила много зле на неговата майка, тя и до
ден днешен продължавала да тъжи за неговата загуба.
Въз основа на събраните по делото
доказателства при определяне размера на дължимото обезщетение, съдът взе
предвид, че в случая се касае за най - тежката неимуществена вреда –
безвъзвратна загуба на любим човек. Както се установи ищцата е била в прекрасни
отношения с починалия. Разчитала е на неговата помощ и подкрепа. Към датата на пътно
– транспортното произшествие починалият е бил на 27 години – възраст, в която
човек е изключително активен и трудоспособен. Безспорно неговата смърт е
причинила на ищцата мъки и страдания, тъй като ноторно известно е, че е
изключително тежко един родител, особено майка да преживее своето дете и да стане
свидетел на неговата смърт.
С оглед на тези критерии, съдът намира,
че общото обезщетение в конкретният случай следва да бъде определено в размер
на 100 000 лв. – за причинените
неимуществени вреди, който следва да бъде намален с 10 % предвид установеното съпричиняване, поради
което като обезщетение следва да бъде присъдена сумата от 90 000 лв.
С оглед на горното искът по чл. 288,
ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ /отм./ следва да бъде уважен частично за размер от 90
000 лв., като в останалата си част за разликата до 220 000 следва да бъде
отхвърлен.
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 7
от КЗ /отм./ ГФ дължи лихва за забава от
датата, на която изтича срока за произнасяне по претенцията, предявена от
увреденото лице, като срокът не може да бъде по – дълъг от три месеца от датата
на завеждане на претенцията.
Няма спор между страните, че Гаранционния
Ф. се е произнесъл по подадената молба от ищцата от 28.10.2013г. с Решение №
36-3 от 19.12.2013г. В случая, обаче се установява, че ГФ не е отказал да
изплати обезщетение по образуваната щета, а е поискал пострадалата да представи
доказателства за претендираното от нея право – влязла в сила присъда с мотиви,
удостоверение за наследници и акт за смърт, след което отново е щял да разгледа
искането т.е. съдът намира, че в случая не е постановен отказ от Гаранционния Ф.,
от датата на който да тече обезщетението за забавено плащане на обезщетение. С
оглед на така изложеното, съдът счита, че лихвата върху обезщетението следва да
бъде определена по реда на чл.288, ал.2, т.7 от КЗ /отм./, а именно от датата
на изтичане на тримесечния срок за окончателно произнасяне от страна на Ф.а или
от 28.01.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като претенцията за
периода от 19.12.2013 г. до 28.01.2014 г. е неоснователна и следва да се
отхвърли. /В тази насока
е и Определение № 893 от 20.11.2014 г. по т. д. № 1114/2014 г., ТК, ТО на ВКС,
Определение № 105 от 27.02.2015 г. по т. д. № 1537/2014 г., ТК, ТО на ВКС и
др./.
По отношение
на разноските
Независимо
от изхода на делото в полза на ищцата не следва да бъдат присъждани разноски,
съразмерно на уважената част от иска, поради липса на доказателства за
извършване на такива.
В полза на
процесуалният представител на ищцата адв. П.К., на основание чл.38 от ЗА вр.
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения следва
да бъде присъдена сумата от 2 916,81 лв. В тази връзка процесуалният
представител е направил искане за начисляване на данък добавена стойност /ДДС/
върху определеното от съда възнаграждение по чл.38, ал.1 от ЗА. По делото е
представил копие от удостоверение за регистрация по ДДС, издадено от
Министерство на финансите, НАП на негово име, поради което съдът намира
искането му за основателно и върху по-горе определеното й възнаграждение
начислява 20 % ДДС. На основание изложеното сумата, която следва да бъде
заплатена на адв. К. е 3 500,17 лв.,
съразмерно на уважената част от иска.
В полза на
ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 147,72 лв., както и на основание чл. 78, ал.8 от ГПК вр. чл.7, ал.2
от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 629,83 лв.,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
На основание
чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 3
600 лв. - държавна такса по уваженият срещу ответника иск.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и
адрес на управление *** да заплати
на С.В.Б., ЕГН ********** на
основание чл. 288, ал.1, т. 2, б.“а“ от КЗ /отм./ сумата 90 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания от смъртта на нейният син Ц.С.В., настъпила в резултат от пътно –
транспортно произшествие станало на 27.07.2013г. по вина на водача на
лек
автомобил „Ситроен “, модел „Саксо“ с
рег. № ****** ВН А.Е.Р., ведно със законната лихва, считано от 28.01.2014 г..
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата по
пълния предявен размер от 220 000 лв., както и искането за присъждане на
мораторна лихва за периода 19.12.2013 г. – 27.01.2014 г.
ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на управление *** да заплати на адв. П.К. - процесуалния
представител на ищцата, на основание чл. 38 от ЗА сумата 3 500,17 лв. –
адвокатско възнаграждение при предоставена безплатна адвокатска помощ,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА С.В.Б., ЕГН ********** да заплати на Г. Ф., със седалище и
адрес на управление ***, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата
147,72 лв. – разноски по делото, както и на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр.
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските
възнаграждения сумата 3 629,83 лв. – юрисконсултско възнаграждение, съразмерно
на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на
управление *** да заплати да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд,
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата
3 600 лв., представляваща дължима държавна такса по уваженият срещу
ответника иск.
Решението е постановено при участието на
А.Е.Р., ЕГН ********** като трето лице – помагач на страната на ответника Г. Ф..
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: