Решение по дело №1457/2021 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 176
Дата: 6 април 2022 г. (в сила от 28 април 2022 г.)
Съдия: Гергана Мирчова Симеонова
Дело: 20211210201457
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 176
гр. Благоевград, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова

при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно наказателно дело
№ 20211210201457 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „Мпредставлявано от управителя Пепротив
Наказателно постановление № , издадено от директора на с което на жалбоподателя на
основание чл.104, ал.7, пр.последно ЗАвтПр е наложена "имуществена санкция" в размер на
2000лв. за нарушение на чл.91в, т.1 от същия закон.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното
наказателно постановление, както и че същото е издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила. Твърди се, че в НП липсвало посочване на конкретни данни,
обосноваващи извода за извършено административно нарушение. Излагат се твърдения за
неправилна правна квалификация на описаното нарушение, като се сочи, че за да бъдат
представени тахографските листове, първо превозвачът следва да ги получи от водача,
извършващ превоза и използващ аналоговия тахограф. Задължение на превозвача било да
организира работата на водача, осигуряваща правилното използване на записващото
устройство, каквото нарушение обаче не било вменено на превозвача. Поддържа се
недоказаност на санкционираното нарушение, като се акцентира, че в НП не било описано
кога е извършен последният превоз на товари с конкретния автомобил и същият ползван ли
е за превоз една година преди извършване на проверката, доколкото чл.91в, т.2 ЗАвПр
предвижда задължение за превозвача да съхраняват най-малко 1 година след приключване
на превоза. Навежда се и неяснота за датата на нарушението и правната квалификация,
доколкото липсвало посочване на предложението от посочената за нарушена правна норма,
която съдържала два отделни състави на административно нарушение.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание, дружеството- жалбоподател, се представлява от адв. Б , която
поддържа подадената жалба. Допълва, че по делото не са представени доказателства,
установяващи извършването на превози за посочения в НП период, което обуславяло извод
за недоказаност на нарушението. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна, редовна призована, не изпраща представител. Депозира
писмено становище, в което поддържа законосъобразност на издаденото наказателно
постановление и релевира възражение за прекомерност на направените разноски за
1
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
С известие изх.№ на директора на Р, получено на 27.07.2021г. от пълномощник на
управителя на „М управителят на дружеството е уведомен, че на 24.08.2021г. в 13.00ч. в
гр.Благоевград в сградата на , бул. „Д ще се извърши тематична проверка на управляваното
от него дружество. Изискано е в посочения ден, час и място да бъдат предоставени изрично
описани в известието документи, между които превозни документи (товарителници, пътни
листа под номера и дати с тахографските листове в оригинал и/или дигитална информация
от дигиталните тахографи и от картите на водачите). Уточнено е, че за нуждите на
проверката следва да се представят всички транспортни документи за водача Ст, управлявал
МПС за периода 14.10.2020г. – 14.01.2021г.
На 24.08.2021г. около 14.00ч. в сградата на О свидетелите И.Т. и В.С.- служители на
Р извършили тематична проверка на превозвача „М за международен автомобилен превоз на
товари срещу заплащане валиден до
На проверката присъствал и представител на дружеството, който представил част от
документите, описани в Известие .№ 1. на директора на Р, но не били представени
тахографските листове за водача Св с ЕГН **********, управлявал МПС за периода
Свидетелят Т. приел, че дружеството е извършило нарушение на , поради което нав
присъствието на свидетеля В.С. и упълномощено от управителя на дружеството лице,
съставил срещу „М.
Актът е връчен на представителя на дружеството на същата дата, без в него да са
отразени възражения. В предвидения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок, дружеството е депозирало
пред наказващия орган писмени възражения,към които приложило тахографски листове за
МПС с рег. № за периода като било посочено, че същите са представени по време на
извършената проверка, но не били прието от проверяващите.
Въз основа на АУАН, при пълна идентичност на словесното описание на
нарушението и неговата правна квалификация e издадено и обжалваното наказателно
постановление, което е връчено на пълномощник на управителя на дружеството на
28.09.2021г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели Т. и С. и от приобщените към доказателствения материал по
реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Писмо от . с приложение Заповед №Р г.;
Известие с рег. ; Констативен протокол за извършена комплексна/тематична проверка с рег.
Индекс № г.; АУАН Серия А г.; АУАН Серия г.; Възражение срещу АУАН
№295473/24.08.2021 г.; Копие на тахографски листове 9 бр.; Известие за доставяне,
Известие с рег. №52-00-56-8799/1/20.09.2021 г.; Пълномощно; Известие с рег. №12-00-00-
858/51/27.07.2021 г.; Заповед №РД[1]12-1954/24.08.2021 г.; Тахографски листове от лист 15
до лист 23; Известие за доставяне – 2 бр.; Длъжностна характеристика; Заповед №РД-08-
30/24.01.2020 г.; Заповед №589/31.01.2020 г.; Плик.
При изграждането на фактическите си изводи съдът се довери на показанията на
свидетелите Т. и С. като отчете тяхната последователност, непротиворечивост, липсата на
данни за заинтересованост от изхода на делото и подкрепата им от приетите по делото
писмени доказателства. Чрез показанията си свидетелите възпроизвеждат пряко възприети
от тях обстоятелства, релевантни към предмета на доказване.
Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени
доказателства, които не се опровергават от доказателствената съвкупност по делото.
От показанията на свидетелите и приетите по делото писмени доказателства се
установяват детайли за извършената на дружеството проверка, направените при нея
2
констатации и обстоятелствата около съставяне и връчване на АУАН.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за
обжалване съгласно чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 28.09.2021.., а жалбата е от
05.10.2021г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от
жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от компетентно лице
на основание чл.92, ал.1 вр. чл.91 ЗАвтПр, а НП е издадено от компетентен орган,
упълномощен на основание чл.92, ал.2 със Заповед №0г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена форма,
като е спазена регламентираната процедура по връчване им.
Въззивната инстанция, намира обаче, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Законосъобразността на съставения АУАН и издаденото НП е обусловена от
спазването на въведените с чл.42 и чл.57 ЗАНН императивни изисквания към тяхното
съдържание. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление, санкционираното нарушение да бъде описано
пълно, прецизно и разбираемо,като се съдържат всички признаци на посочената като
нарушена норма от съответния нормативен акт. Наличието на пълно описание на
нарушението и съответствието на словесното му описание с правната квалификация са
основна гаранция за осъществяване на съответна на административното обвинение право на
защита.
В конкретния случай АУАН и издаденото въз основа на него НП не отговарят на
въведените с чл.42 и чл.57 ЗАНН изисквания към съдържанието им, доколкото извършеното
описание на приетото за реализирано от дружеството-жалбоподател нарушение, респ.
обстоятелствата, при които е извършено не са формулирани изчерпателно и ясно в
достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза.
На дружеството е наложена имуществена санкция за извършено нарушение на чл.
91в, т. 1 ЗАвтПр, с която разпоредба законодателят е предвидил задължение за
превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена
сметка да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за
проверка от контролните органи тахографските листове от аналогови тахографи.
Регламентираното с тази норма задължение за превозвачите, се отнася до
съхраняването на определени документи (в случая – тахографските листове от аналогови
тахографи), но следва да се акцентира, че е предвидено посочените данни да се съхраняват
за точно нормативно определен период от време – една година след извършването на
превоза, за който превоз липсва каквато и да било конкретика /време, маршрут и т.н/, а не за
произволни периоди от време. Ето защо в словесното описание на нарушението,в АУАН и в
НП е необходимо да бъде посочено изрично периодът, за който са изискани съответните
документи, както и да се съдържат данни за конкретния превоз. Горното от една страна
гарантира пълно и ясно описание на съответното нарушение, осигуряващо упражняването
правото на защита на санкционираното дружество, като от друга страна ще позволи на съда
да извърши преценка дали дружеството е било длъжно да съхранява и представи
3
извлечението от картата на съответните водачи за периода от време, за който се изискват
същите.
Така посочената липса на посочените релевантни за обективната съставомерност
елементи на инкриминираното нарушение и на съответните фактическите обстоятелства
представлява нарушаване на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН.
Констатираните съществени процесуални нарушения, засегнали с висок интензитет
правото на защита на дружеството-жалбоподател и санкционирането му за това, че не е
представило съответните документи и за период, за който същите не са били надлежно
изискани предпоставя отмяна на издаденото НП.
При този изход на делото, право на присъждане на разноските за производството се
поражда само за дружеството-жалбоподател. Претендира се присъждане на разноски в
размер на 370,00 лева, представляващо заплатено във въззивното производство адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна релевира възражение за прекомерност на така заплатеното
възнаграждение.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до
минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА препраща към
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
издадена от Висшия адвокатски съвет.
Съгласно 18, ал.2, вр чл.7, ал.2 т.2 от Наредбата за защита по дела с определен
интерес възнагражденията при интерес от 1000 до 5000 лв. са 300 лв. + 7 % за горницата над
1000лева. Ето защо съотнесено към размера на наложената с наказателното постановление
имуществена санкция в размер на 2000лева, определеният по реда на Наредбата минимален
размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата 370.00 лева.
Предвид горното независимо от това, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, доколкото жалбоподателят претендира присъждане на разноски за
заплатено от него адвокатско възнаграждение в установения с Наредбата минимум,
неоснователно се явява направеното от наказващия орган възражение за неговата
прекомерност.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на
Изпълнителна агенция „Ая“, която е юридическото лице, съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗАвП, в
чиято структура е включен административният орган – издател на оспореното наказателно
постановление
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр.1, предл.3 Районен съд-
Благоевград, НО, 7-ми състав.
РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ., издадено от директор на Р с което на
„М, представлявано от управителя на основание чл.104, ал.7, пр.последно ЗАвтПр е
наложена "имуществена санкция" в размер на 2000лв. за нарушение на чл.91в, т.1 ЗАвтПр.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 ЗАНН вр.чл.143, ал.1 АПК И „А ДА ЗАПЛАТИ
на М представлявано от управителя сума в размер 370,00 лева (триста и седемдесет лева),
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на съобщението
от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4
5