№ 29672
гр. София, 04.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20221110148626 по описа за 2022 година
Предявен е иск от Б. И. Г., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ж.к. „ЛГ, бл. 29, вх.
Г, ет. 1, ап. 90, чрез адв. З., със съдебен адрес: гр. София, ж.к. „ЛЗ“, ул. „ГД“ № 6, за
осъждане на „ФБ" ЕООД, ЕИК 20, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „ДЖ“ №
28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от П. Д., сумата от 5 лева, чатично предявена сума от
общия размер на иска от 900 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за
гаранция № 4280572/08.10.2021 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на исковата молба – 05.09.2022 г., до окончателното й изплащане.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Правят се искания на основание чл.190 от ГПК да бъде задължено ответното
дружество да представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания, в
това число платежни нареждания за погасени вноски по договора за гаранция, разписки,
извадка от счетоводните книги, от страна на ищеца, включително да представи копие от
договор за гаранция № 4280572/08.10.2021 г., погасителен план и СЕФ.
Иска се да бъде задължено трето неучастващо по делото лице, а именно – ИАМ“ АД
да представи намиращи се у него документи – договор за паричен заем №
4280572/08.10.2021 г., сключен между него и ищеца, както и прилежащите към него
погасителен план, СЕФ, погасени вноски по кредита, разписки, извадка от счетоводните
книги.
Иска се да бъде назначена и съдебно-счетоводна ексепритза.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по допустимостта и основателността на предявения иск.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното:
Основателни, с цел изясняване на делото от фактическа и правна страна, се явяват
исканията за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, за задължаване на
ответника да представи посочените в исковата молба документи, както и за задължаване на
трето неучастващо по делото лице да представи намиращи се у него документи.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО : Предявен е иск от Б. И. Г.,
ЕГН: **********, с адрес гр. София, ж.к. „ЛГ, бл. 29, вх. Г, ет. 1, ап. 90, чрез адв. З., със
съдебен адрес: гр. София, ж.к. „ЛЗ“, ул. „ГД“ № 6, за осъждане на „ФБ" ЕООД, ЕИК 20,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „ДЖ“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано
от П. Д., сумата от 5 лева, чатично предявена сума от общия размер на иска от 900 лв.,
представляваща недължимо платена сума по договор за гаранция № 4280572/08.10.2021 г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба –
05.09.2022 г., до окончателното й изплащане.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 08.10.2021 г. е сключил договор за заем № 4280572 с ИАМ“
АД, по силата на който ищцата получила сумата в размер на 2 000 лв., при ГПР от 49 %,
годишен лихвен процент от 35,00 %, при седмични погасителни вноски.
Във връзка с чл. 4 от договора за предоставяне на заем, ищцата сключила с ответника
договор за предоставяне на гаранция № 4280572, по силата на който ищцата следвало да
заплати на ответника сумата в размер на 900 лв., която била разсрочена, и подлежала на
заплащане заедно с погасителните вноски по кредита.
Сочи, че е изплатила изцяло задълженията си по посочения договор за кредит.
Излага, че доколкото договорът за кредит бил потребителски, то потребителски
характеристики имал и процесния договор за предоставяне на гаранция.
Счита, че договорът за предоставяне на гаранция бил сключен при начална липса на
основание, доколкото потребителят не получавал услуга по посоченото правоотношение.
Отделно посочва, че дговорът е нищожен и поради обстоятелството, че същият бил
сключен между длъжника и поръчителя, а не между кредитора и поръчителя, както изисквал
законът.
Излага, че едноличен собственик на капитала на ответника бил заемодателят по
договора за кредит, поради което заплащането на възнаграждение по договора за гаранция
представлявало всъщност едно допълнително възнаграждение за заемодателя, което се
дължало от момента на сключване на договора за заем, независимо дали заемателят е
изправна страна по същия или не.
Излага, че договорът за предоставяне на гаранция бил нищожен и поради
накърняване на добрите нрави, доколкото сумата, която била уговорена като
възнаграждение била в размер на повече от половината от сумата по отпуснатия заем, с
което се нарушавали принципите на добросъвестност и справедливост.
По така изложените съображения, ищецът иска да бъде осъден ответника да му върне
заплатена без основание сума.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по допустимостта и основателността на предявения иск.
В законоустановеният срок, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявения иск. Излага, че ответното дружество било вписано като финансова инситуция в
регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. 3а ЗКИ с предмет на дейност
предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Именно поради това, в качеството си на
търговец, ответникът следвало да получава съответно възнаграждение по сключената от
него гаранционна сделка. Счита за неоснователно твърдението, че процесният договор бил
лишен от правно основание, доколкото същият бил сключен, за обезпечаване на
задълженията на заемателя, от една страна и от друга – поради възможността за ответника
2
да получи договорно възнаграждение.
Счита за неоснователно и твърдението, че договорът противоречал на добрите нрави,
доколкото съгласно чл. 9 ЗЗД в отношенията между правните субекти действал принципът
на свободно договаряне. Отделно, счита че твърденията за нищожност на договора, поради
накърняване на добрите нрави били недоказани, доколкото липсвали твърдения за
нарушаване на конкретен морален принцип.
Оспорва да е налице нееквивалентност на насрещните престации по договора,
доколкото ответникът се е задължил да отговаря солидарно със заемателя за сума, която
значително надхвърляла сумата по договора, отделно, гаранцията се простирала върху
всички последици от неизпълнението на главното задължение.
Твърди, че доколкото същият е търговец няма как да извършва безвъзмездни сделки.
Посочва се и че заемодателят е дал различни начини на заемателя за обезпечаване на
договора за кредит, като въпреки това ищецът е избрал именно да скючи процесния договор
за гаранция с ответника.
По отношение на релевираното от ищеца основание за нищожност на процесния
договор на основание чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП и чл. 19, ал. 4, вр. чл. 22 ЗПК твърди, че
същото е неотносимо към процесния договор, доколкото посочените норми били
приложими само по отношение на договори за потребителски кредит, какъвто процесния
договор не бил.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск, като
присъди на ответника направените от него разноски по делото.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения -
ищецът черпи права от заплатени на ответника суми без правно основание;
- правна квалификация – предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл.1
от ЗЗД;
- права и обстоятелства, които се признават – наличието на договорно
правоотношение между страните по силата на сключен между тях договор за предоставяне
на гаранция № 4280572 от 08.10.2021 г.;
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване - наличието на договорно
правоотношение между страните по силата на сключен между тях договор за предоставяне
на гаранция № 4280572 от 08.10.2021 г.;
- разпределение на доказателствената тежест - ищецът следва да установи
извършено в полза на ответника плащане в предявения размер, а ответникът да установи
наличието на правно основание, на което да е получил плащането.
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива;
ЗАДЪЛЖАВА „ФБ" ЕООД най-късно в първото по делото съдебно заседание да
представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания, в това число
платежни нареждания за погасени вноски по договора за гаранция, разписки, извадка от
счетоводните книги, от страна на ищеца, включително да представи копие от договор за
гаранция № 4280572 от 08.10.2021 г., погасителен план и СЕФ, като му УКАЗВА, че при
неизпълнение съдът може да приложи правните последици на чл. 161 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА ИАМ“ АД най-късно в първото по делото съдебно заседание да
представи договор за паричен заем № 4280572 от 08.10.2021 г., сключен между него и
ищеца, както и прилежащите към него погасителен план, СЕФ, погасени вноски по кредита,
разписки, извадка от счетоводните книги.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещото лице СВ
тел.000, която като се запознае с данните по делото и извърши необходимите справки, да
отговори на поставените в исковата молба въпроси. Определя депозит за изготвяне на
експертизата в размер на 350.00 лв., вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване
на съобщението.
3
Да се призове вещото лице след представяне на доказателства за внесения депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението си не по-късно от
една седмица преди датата на съдебното заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.01.2023 от
10.15 ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице след представяне на
доказателства за внесения депозит.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
Препис от настоящето определение да се връчи и на двете страни, а на ищеца и
препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4